Форум Земя назаем

Общи теми => Сподели, разкажи или просто напиши => Темата е започната от: benato в 07-11-2009, 15:16:04



Титла: Нещо за размисъл
Публикувано от: benato в 07-11-2009, 15:16:04
Ето нещо красиво и умно :love_006 - emotloader:




Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце
живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам
нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя
съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60
секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И
ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце
живот… Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на
Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната.
С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите
им и нежност от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички
хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са
глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще
обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще
им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените…
ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце
живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя
не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху
късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много
от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на
планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го
гледаш от долу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас,
хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме
затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели,
дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не
ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че
нещо се променя.
(8 октомври 2000 г. Габриел Гарсия Маркес)


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: benato в 07-11-2009, 15:22:19


В час по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни
предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан
от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът
е пълен. Те отговориха утвърдително. После
професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го
леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита
студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне
професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът
запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите
отговориха с единодушно "да". Тогава
професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в
съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. "Сега,
каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд
представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия
живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви,
страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко
друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен.
Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът
е всичко останало - малките неща." И
продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за
камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите
времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за
нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които
застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете
се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си
заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът
се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че
няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за
две бири."


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Кате в 07-11-2009, 17:26:54
хубави неща си написал  :) подканят към размисъл


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: benato в 07-11-2009, 17:38:24
Преписал ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Кате в 07-11-2009, 17:43:56
знам, второто съм го чела и преди, но няма значение, важно е, 4е правиш добро, като го споделяш тук  :)


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Radula в 17-11-2009, 18:18:17
СУПЕР!!  :love_007:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: mariiina в 19-11-2009, 08:57:51
 :kisss:         СЛЪНЧЕВ  ЛЪЧ


В  студения  есенен  ден
един  сълънчев  лъч  се  спря  на  мен.
Погали  побелелите  ми  коси
и  тръгна  надолу  към  ухото
където  нашепна  ми  топло  и галено:
-  Не  се  тревожи,
на  теб  много  ти  отиват  сребърни  коси.
След  това  се  спря  в тръпчинката  на врата
и  дълго,  дълго,  като  мъжка целувка  стоя.
А  после  на ръце  уморени
изстинали  шепи сгря
и  в  женския  ми  скут  се  спря –
там  където  жената  дарява  живот:
-  Бих искал,  малко  земно  създание
от  нашата  взаимна  любов
да  се  родят  много слънчеви  деца –
но  ти  толкова  бързо  остаря.
 :heart_2:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Petko в 19-11-2009, 09:02:30
Браво, бабо!!! :flowers2: Вълшебно е! :Content_22:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Bella в 19-11-2009, 09:45:41
Мария, великолепно ! :Content_22: :Content_22:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: mariiina в 19-11-2009, 10:50:10
 :kisss:Тенкю, данке...хай давайте и вие- у всеки творец се крие!!!Открийте го и  с любов го развържете... :heart_2:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Radula в 19-11-2009, 15:07:08
 :thankyou: :thankyou: :thankyou: ВЕЛИКОЛЕПНО!!!  :love_026:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 19-11-2009, 16:47:49
Аз нямам поетични саложби, затова ще споделя една случка от вчера.
Връщам се в къщи вечерта, вървя си аз и чувам стъпки зад мен, които ме следват. Продължавам да си вървя спокойно и чувам глас: "Не би ли трябвало да се обърнеш, за да видиш кой е отзад? Не те ли е страх?", aз се обръщам, поглеждам човека (черен, леко мърляв, с работни дрехи) и отговярям: "А защо да ме е страх? Аз ти вярвам!" Бяхме до една лампа и можех да следя изражението на лицето му - първоначалното удивление се стопи в широка усмивка, която сякаш го заля целия, благодари ми, поздрави ме и си тръгна сякаш по-лек от перце. А аз си тръгнах замислена и учудена - как вярата в човека би могла да промени неговото държание и начин на мислене. Това беше сякаш урок, които животът се опита да ми даде гратис. Няма да го забравя.





Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 19-11-2009, 17:08:03
“Flatter me, and I may not believe you. Criticize me, and I may not like you. Ignore me, and I may not forgive you. Encourage me, and I will not forget you. Love me and I may be forced to love you.” - William Arthur Ward

Хвали ме и може да не ти повярвам. Критикувай ме и може да не те харесам. Игнорирай ме и няма да ти простя. Дай ми кураж и няма да те забравя. Oбичаи ме и може би ще бъда принуден да те обичам.


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Radula в 19-11-2009, 18:18:14
Изключителна случка, Канат!!!!!  :Content_22:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: mariiina в 20-11-2009, 08:40:59
 :kisss:притчи
http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=119



Пеещият ручей стигнал до пустинята и разбрал, че няма да може да я прекоси. Водата все по-бързо и по-бързо изчезвала сред движещите се пясъци. Ручеят си казал на глас: "Целта ми е да прекося пустинята, но не зная как да го сторя."

Гласът на пустинята му отговорил с тайния език на природата:

- Можеш да преминеш през пясъците така, както го прави вятърът.

- Но всеки път, когато се опитвах да го направя, пясъците ме поглъщаха и дори да се хвърлях срещу тях, успявах да премина съвсем малко.

- Вятърът не се хвърля срещу пясъка.

- Но вятърът може да лети, а аз не умея.

- Мислиш погрешно; безсмислено е да се опитваш да летиш сам. Позволи на вятъра да те пренесе през пустинята.

- Как мога да го направя?

- Позволи му да те погълне.

Ручеят възразил на пустинята, като казал, че не иска да губи индивидуалността си. Защото ако това стане, той може напълно да изчезне.

Пустинята казала, че разсъжденията му са подчинени на законите на логиката, но нямат нищо общо с реалността. Вятърът, погълнал влагата, я пренася през пустинята, а после й позволява да се върне на земята като дъжд, който на свой ред отново ще стане ручей.

Ручеят попитал как може да се убеди, че това е истина.

- Наистина е така и ти трябва да ми повярваш, иначе пясъкът ще те попие и след няколко милиона години ти ще се превърнеш в блато.

- Ако е така, ще си остана ли същият ручей, който съм сега?

- В никакъв случай няма да останеш същият. Нямаш избор, само ти се струва, че имаш. Вятърът ще пренесе най-добрата ти част - твоята същност. Когато отново станеш ручей и се затичаш по склоновете на планините, които се намират отвъд пустинята, хората могат да те нарекат с друго име, но самият ти ще знаеш, че си останал същият. Сега наричаш себе си някаква си рекичка само защото не знаеш коя именно част от тялото ти е твоята истинска същност.

И така, ручеят пресякъл пустинята на раменете на добрия вятър, който бавно и внимателно го издигнал нагоре, а после плавно го пуснал на върха на една планина в далечна страна. Ручеят си казал: „Сега познах своята истинна същност."

Ручеят обаче имал и още един въпрос, който той прошепнал, когато се отправил на път:

- Защо сам не успях да стигна до това, защо пустинята трябваше да ми каже? Какво щеше да стане, ако не я бях послушал?

Изведнъж до ручея долетяло тънко гласче. То идвало откъм една песъчинка:

- Само пустинята знае това, защото тя вече го е виждала, нещо повече, тя се простира от реката до планините. Пустинята е свързващото звено между тях и подобно на всички други неща, изпълнява своите функции. На пясъка е написано как ручеят на живота трябва да продължи своето пътешествие
  :heart_2:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 20-11-2009, 17:03:16
Ето още една случка. Още една поука за мен.
Една вечер без да искам залях стената с вино (бутилката беше на масата, подхлъзна се и лисна стената). Появи се разбира се голямо червено петно. Ужас! Опитах се да го измия - нищо! Единствения начин да се заличи беше да се боядиса мястото. Hа другaтa сутрин тръгнах да търся човека дето се занимава с това в блока ни (поправя, боядисва, чисти и т.н., човек, които все върши черната работа и който никoй не забелязва, никoй не говори с него, човекът "сянка".) Намерих го, признах си "вината" и го помолих да дойде и да боядиса. След малко той пристига, замаскирва петното, за 5 минути и готово! Аз през това време приготвям 5 долара и му ги давам. А ето какво той ми каза:
"Аз нямам нужда от тези пари. Ти правиш ли благотворителност?" Cлед като аз кимнах утвърдително, той продължи: "Тогава следващия път като даваш/пращаш пари добави и "моите" 5 долара към тях!"
Шашнах се! Щашнах се от неговата щедрост, от неговото широко сърце, от липсата на лакомия. Казах му го. А той се усмихна и отговори срамежливо: "Аз само се старая да правя най-доброто, всеки ден."
После се заговорихме, питах го от къде е, оказа се че е емигрант, че работи тук по няколко месеца, ходи си в неговата страна по празниците, оставя там парите на жена си и децата си и пак се връща тук, за да печели. Показа ми на картата къде се намира града му, говорихме надълго и нашироко и се сбогувахме с ръкостискане и много усмивки.
Но това, което ще ми остане завинаги от него е как Всеки може да направи нещо, независимо дали е богат или беден, независимо от коя прoслойка е, независимо от професията и ранга си. Всеки може да бъде добър и да допринесе за другите. Всеки, ако иска.


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: ДарбиМак в 20-11-2009, 17:25:45
Много благородно :)  Много обичам, когато ей такива обикновени хора те изненадват с някакъв малък жест. Ами то така ти се стопля душата, че не си сам на тази земя  :Content_22:  Дано този човек да е жив и здрав и да може да се грижи все така добре за семейството си. Дано и семейството му да го обича и да му връща трижди любовта си. Канат да го поздравиш от мен  :Content_22:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Petko в 21-11-2009, 16:12:58
Всеки може да направи нещо, независимо дали е богат или беден, независимо от коя прoслойка е, независимо от професията и ранга си. Всеки може да бъде добър и да допринесе за другите. Всеки, ако иска.
Много добре казано! Тук обобщаваш мисията на всеки един от нас - да помага!!! :Content_22:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Radula в 21-11-2009, 19:31:19
 :heart_2: :heart_2: :heart_2:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: asia в 21-11-2009, 21:16:22
Не знам дали тук му е мястото,но много ми хареса :

В началото Бог сътвори небето и земята. Земята бе покрита с броколи, карфиол и спанак, и плодове най-различни: червени, жълти, оранжеви и всякакви, и животът на Адам и Ева бе здрав и дълъг.

И сътвори Сатаната сладоледа „Делта” и кашкавала.
И попита Сатаната Адам: „Искаш ли да си хапнеш?”
И Адам му отговори: „Да!”
И добави Ева: „И аз искам! Два сладоледа!”
И наддадоха Адам и Ева всеки по 3 килограма.

И сътвори Бог киселото мляко, за да съхрани Ева фигурата си такава, каквато я харесва Адам.
И сътвори Сатаната бялото брашно, маята и захарта, и ги смеси.
И Ева мина от размер 42 на 50.

И каза Бог: „Яж с апетит тази зелена салата от моята райска градина!”
И каза Сатаната: „И добави дресинг с майонеза и синьо сирене, хапвай чеснови питки и пий Coca-Cola.”
И след вечерята Адам и Ева отпуснаха коланите.

И каза Бог: „Давам ви свежи зеленчуци за здраво сърце и зехтин студено пресован.”
И сложи Сатаната на масата капама, печено прасе и панирано пиле.
И подскочи холестерина на Адам и Ева до небесата.

И сътвори Бог картофи, запечени без масло, с повишено съдържание на калий и други полезни ингредиенти.
И обели Сатаната картофи, наряза ги на тънки резенчета, изпържи ги в маслена баня, посоли ги щедро и ги нарече „чипс”.
И качи още килограми Адам, а Ева получи целулит.

И сътвори Бог маратонките и ги даде на децата си, за да стопят излишните килограми.
И даде Сатаната на Адам и Ева кабелна телевизия с дистанционно, за да не се напрягат като превключват програмите.
И Адам и Ева се смееха и плачеха срещу светещият екран, и си обуха анцузи с ластик на корема.

И даде Бог на Адам и Ева постното месо, диетичните продукти, и кълновете, за да не приемат много калории.
И сътвори Сатаната McDonald's, и бургери Big Mac.
И попита Сатаната Адам: „ Искаш ли и пържени картофи, и бира?”
„Да ! – отговори Адам – Голяма порция! И няколко бири!”
И получиха Адам и Ева инфаркт!

И въздъхна Бог, и създаде байпаса.
И усмихна се Сатаната, и създаде здравната каса.


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 23-11-2009, 17:06:36
Снощи прочетох това и дълго мислих:
"Хората са толкова щастливи, колто решат да бъдат. " и "Няма път към щастието, щастието е пътя!"
Вие какво мислите, съгласни ли сте с това?


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: benato в 23-11-2009, 17:43:52
 Дано plm го прочете,сами трябва са творим щастието.
Един пример, оплакваме се,че жената не откликвала,че е все изморена,че не и се прави секс. Започваме да я обвиняме и се стига до скандал. А ако мъжът и помогне,ако приготви хубава вечеря докато тя е заета с децата,ако изкъпе той детето. Ако я прегърне силно и нежно,ей така, от любов. Ако и направи един масаж .
Как мислите,дали ще се развият по същия сценарий нещата???


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Кате в 24-11-2009, 13:38:27
Така е, бенато, поне за мен, са така нещата. За мен изразяването на обичта към другия не се състои в скъпите подаръци, а в малките ежедневни жестове на внимание и загриженост. да дам един пример и аз, може ли  :) - миналият понеделник отидох на йога за първи път, а детето оставих на мама. Като се прибрахме вкъщи таткото беше сготвил, изчистил и измил. Като видях това направо щях да припадна  :surpris_22: Всичко това щях аз да го свърша като заспи детето, но той беше решил без да го карам, да го направи сам. Приятно ме изненада, защото от малък така е свикнал, 4е това е женската работа. Но откакто си живеем вече сами, животът ни върви в друга посока, надявам се по-добра


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: benato в 24-11-2009, 14:00:02
Браво и за йогата и за пмощта,всичко трябва да е взаимно,иначе не върви :surpris_23: :laugh:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Кате в 24-11-2009, 14:16:23
да  :)


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: mariiina в 24-11-2009, 15:17:55
Дано plm го прочете,сами трябва са творим щастието.
Един пример, оплакваме се,че жената не откликвала,че е все изморена,че не и се прави секс. Започваме да я обвиняме и се стига до скандал. А ако мъжът и помогне,ако приготви хубава вечеря докато тя е заета с децата,ако изкъпе той детето. Ако я прегърне силно и нежно,ей така, от любов. Ако и направи един масаж .
Как мислите,дали ще се развият по същия сценарий нещата???

 :kisss:Въх, де го тоз - давай бързо тука , че ни ми остана много време :surpris_25:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Petko в 25-11-2009, 12:49:46
Въх, де го тоз - давай бързо тука , че ни ми остана много време :surpris_25:
Как така не ти остава много време? :surpris_23: Какво ти е? :surpris_23:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: mariiina в 25-11-2009, 12:56:22
 :kisss:Аааааааааа, нищо си ми нема /дай Боже да е все така/, ама не знам ощ колко годин ще мъча живота да го живея, щото след 50йсе си с главата надолу и ...виж колелото на живота, една картинка ,нарисувана върху столевките от близкото минало...май, че и някъде из манастирите... :heart_2:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 08-01-2010, 22:03:55
Цитат
Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач...
Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира.
Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот
представлява търсене.
Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.
След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни.
Бронзова портичка го приканвала да влезе.
Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.
Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай.
Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:
Абдул Тарег, 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис.
Приближил се и прочел:
Ямир Калиб,   5 години, 8 месеца и 3 седмици
Търсачът се почувствал ужасно разстроен.
Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години... Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал.
Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.
-   Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?
Старецът се усмихнал и казал:
-   Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си, и всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея:
            Вляво: това, което го е зарадвало.                             
           Вдясно: колко време е продължила радостта.
Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея:   колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?...
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременността и раждането на първото дете?...
А женитбите на приятелите? А най-мечтаното пътуване? А срещата с брата, който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни?
Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.
Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.
Защото това според нас е единственото и истинско живяно време.
oт "Приказки за размисъл - Хорхе Букай"


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Discworld в 09-01-2010, 17:27:44
Невена

цвете,очарование,красота,
приятелство,чувство,простота.
сила,излъчване,личност,
жена,божественост,епичност!
пътуване,ваканция,време,
чужбина,учене,бреме.
надежда,изгрев,усмивка,
лято,щастие,почивка!!!


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 25-01-2010, 21:28:25
"Как да създадем общност или какво да направим, за да се чустваме по единни и сплотени помежду си

1   Изключи телевизора.
2   Излез от къщи.
3   Поздравявай хората.
4   Запознай се със съседите си.
5   Гледай нагоре когато вървиш.
6   Засей цветя.
7   Ползвай градската/районната библиотека.
8   Купувай от местни/локални търговци.
9   Сподели това което имаш с другите.  
10  Заведи деца в парка.
11  Играйте заедно.
12  Чети наглас историйки.
13  Пейте заедно.
14  Почитай възрастните.
15  Поддържай/подкрепяй кварталните училищa.
16  Поправи го дори ако не си го развалил/счупил ти.
17  Прави “pot lucks” – неофициални обяди или вечери, на които гостите носят различни яденета, които
     после разделят помежду си с останалите гости.
18  Занимавай се с градинарство заедно с другите.
19  Събирай боклука (не го оставяй на земята).
20  Говори с пощальона.
21  Слушай птичките.
22  Помогни на носещия тежко.
23  Разменяй стоки и блага.
24  Започни традиция.
25  Задай въпрос.
26  Организирай парти в блока.
27  Изпечи повече и раздели с другите.
28  Искай помощ, когато имаш нужда.
29  Вдигни щорите си.
30  Сподели уменията си.
31  Чуй/слушай преди да се ядосаш.
32  Предотврати конфликт чрез собствената си намеса.
33  Опитай се да разбереш.
34  Погледни и научи от нова и неудобна гледна точка.
35  Знай че никoй не е безмълвен, но много хора не са чути. Направи нещо, за да промениш това."

Text: Members SCW Community
http://syracuseculturalworkers.com/sites/default/files/images/p470cwHTBC.jpg






Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 26-01-2010, 16:36:52
Как да създадем глобална общност

1-   не мисли за никoй като за “другите”
2-   не бъркай удобството с безопастност и сигурност
3-   говори с непознати
4-   представи си чуждите култури/народности чрез тяхната поезия и романи
5-   cлушай музика, която не разбираш. Танцувай на нея.
6-   действай на местно ниво
7-   подлагай на съмнение/оспорвай прекалената консумация/пропиляването
8-   научи как се отглеждат салатата и кафето, които консумираш
9-   научи втори или трети език
10- посещавай хора, места и култури – а не туристическите атракции
11- научи историята на хората – редефинирай “прогрeс”
12- научи фисическата/природната и политическата/човешката география (отношенията  
      между хора, държава, територия)
13- игpай игри от други култури/народности
14- гледай филми със субтитри
15- научи произхода си/родословното си дърво и това което наследяваш като култура и
      традиции
16- почитай празниците на различните народи или етнически групи
17- погледни луната и си представи че и някой друг я гледа в този момент
18- прочети “Всеобщата декларация за правата на човека” от ООН
19- никога не вярвай, че имаш право на средствата/ресурсите на другите хора
20- бъди скептичен относно това, което четеш
21- яж зеленчуци, бобови и зърнени храни
22- избери любопитството/куриозността пред увереността и убедеността
23- научи от къде идва водата, която ползваш и къде отиват отпадъците/боклука
24- положи клетва за вярност към земята
25- съмнявай се/не се доверявай на национализма
26- допусни, приеми, че и други имат мечти като твоите
  :love_028:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 26-01-2010, 16:37:40
колко от горните изброени неща правите?


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: benato в 26-01-2010, 16:50:50
Ям зеленчуци,бобови и зърнени. tooth tooth :Content_4 - emotloader: :Content_4 - emotloader: ;D ;D

В по голямата част,ги спазвам,но не съм чел хартата за правата на човека :surpris_23:


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 26-01-2010, 16:53:56
а от по-горния списък?


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: benato в 26-01-2010, 18:19:55
За горния също,сега работя върху 31 :laugh: Аз обичам да помагам и да радвам хората около мен,много съм общителен и обичам да се шегувам.
Много е нескромно да продължавам... tooth tooth
Е нямам време за библиотека,но телевизора го спирам и започваме с баткото танци и игри :Content_4 - emotloader:
В йога има две понятия-яма и нияма,те припокриват всичко гореизброено,гледам да се развивам по тях.
Е не мога изведнъж всичко,но в голяма част. ;)
http://www.yoga108.info/yoga/rajayoga.html


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 26-01-2010, 18:31:01
интересното е че намерих тези неща тук, в US, написани на картичка, закачена на хладилника на моите приятели. Тук доста хора ги ползват и спазват (е, поне хората, които аз познавам). Има и организации, които се занимават с това, да подпомагат и да сплотяват хората.


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: canat в 26-01-2010, 18:37:02
benato  :flowers2: линка ти е много хубав!
"Но всички велики мъдреци винаги са изтъквали, че истинската природа на всички човешки същества е да следва истината, да бъде честен и да прави добро. Всичко, което правим в противоречие с тези думи, макар да изглежда че е проява на индивидуалната природа, следва че всъщност е един щит, действие, което е предизвикано от обстоятелствата в живота - бедност, лошо отношение от други хора и така нататък." - но този щит може да бъде стопен, ако ние самите се променим и от там - променим обстоятелствата


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Вери в 29-01-2010, 23:48:33
Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш

Дали е трябвало
изобщо да се раждаш.

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понакога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

http://www.youtube.com/watch?v=BP7WGKWPZKg

Незабравима песен!


Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: mariiina в 02-02-2010, 08:40:14
 :kisss:Ода  за  любовта,
която  помирява  двете  начала.


Нека  доброто  и  красивото
преобразуват  грозното  и  злото.
Милъл  такава  отдавна  ума  ми 
обладава.
Толкова  много  ми  се  иска
красивото  навсякъде  край  мен
да  се  плиска..
От  устата ни  думите-дела
само, само  красота  да  градят.
А грозното  и  злото
да  се стопяват.
Тогава  красивото  с  какво 
ще  сравнявам?
Разбрах!
Трябва  да  го  има.
за  да  мога  от  него 
.да  създавам  рима.
А  къде  е  тук  любовта?
Само  когато  силно   обичаш,
можеш  във грозното  и  злото,
да  видиш семето на  доброто,
и  тогава  със  любов  голяма,
ще  твориш,  твориш
и  ще  раздаваш.

+
Хората  трябва  да  станат  добри.
Хората  са  длъжни  да  бъдат  добри.
Иначе  нямат  право  да  искат  добро,
дори  колкото  просено  зърно.




Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Troqnovo в 02-02-2010, 19:46:30
Цитираното от теб е наистина страхотно.  :Content_14:
Няколко пъти съм попадала на него по различни поводи и винаги ми е давало повод за размисъл.   :Content_22:





Титла: Re:Нещо за размисъл
Публикувано от: Keit в 11-03-2010, 14:13:29
Да обичаш, означава да даваш, да се раздаваш изцяло.
Любовта към себе си е мостът към истинското щастие.
 Да обичаме друг човек означава да го водим към неговото АЗ, да го водим към живота, да предизвикваме израстването му, да му помагаме да намери себе си и да бъде изцяло  самият себе си.
 Любовта е най-лековитата сила на този свят.
К. Тепервайн