Форум Земя назаем

Пречистване на духа и тялото => Духовно израстване => Темата е започната от: бате Бино в 03-01-2016, 12:44:45



Титла: Прозорецът на Овертон
Публикувано от: бате Бино в 03-01-2016, 12:44:45
Чували ли сте някога нещо за „Прозорецът на Овертон“? Ако не, то ви препоръчвам да прочетете тази технология за легализиране на всичко, каквото ви хрумне. Ще разберете как се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове. Ще стане съвършено ясно, че работата по легализацията на педофилията и кръвосмешението ще бъде завършена в Европа в близките години. Както и детската евтаназия впрочем.

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи се вадят от помийната яма на общественото презрение, измиват се и накрая се закрепват законодателно.

През 2003 г. в самолетна катастрофа загива Джоузеф П. Овертон, старши вицепрезидент на центъра за обществена политика Mackinac Center. На негово име е кръстена една от най-перфидните технологии за манипулиране и канализиране на общественото мнение. Овертон показва нагледно формулата, по която най-неприемливите и невъзможни идеи могат да се изведат като обществен дебат, а по-късно да бъдат законодателно закрепени. Според американския експерт и за най-отвратителната, заседнала дълбоко в човешкото подсъзнание мисъл има т.нар. „прозорец на възможностите”. През последните години сме свидетели на перманентна подмяна на базовите акценти на обществения морал. За по-наивните жители на планетата – става въпрос за един „абсолютно естествен начин”, чрез който с времето „цялото прогресивно общество” се променя. Джоузеф Овертон тотално разбива лъжата за „естествения ход на нещата” и илюзорния свят, в който живее една огромна част от човешката биомаса. Американският експерт детайлно описва технологията, която се ползва за промяна на общественото мнение по отношение на фундаментални въпроси на морала и нравствеността. Технологиите за промяна на общественото мнение и морал са много рафинирани. Обществото жертва не усеща по какъв начин с времето е подмамено и накрая измамено от манипулаторите. Още на 18 януари 1832 година известният италиански масон с прякор Пиколо-Тигър съветва своите съмишленици: „… пускайте малки дози отрова в избрани сърца, правете го между другото и вие съвсем скоро ще се изумите от получените резултати”. Напоследък в световните медии са стабилно настанени „стопаните на глобалния дискурс”. Най-често срещаният в интернет пример за легализирането на канибализма, който ще бъде описан по-долу, се среща в повечето статии, които обясняват формулата за прилагане на „прозореца на Овертон”. Днес никой не рекламира личности, които ядат хора! Това значи, че към днешна дата легализирането на канибализма има „нулев прозорец на възможности”. Това, което описва Овертон, не е концепция или свои мисли, а доказана практика за прилагане, една работеща технология за манипулиране на общественото съзнание. Накратко, ако ползваме описаната по-долу формула, можем да наложим на общественото мнение и най-кощунствената идея или действие.

ЕТАП 1

ОТ НЕМИСЛИМОТО ДО РАДИКАЛНОТО
СТАДИЙ НА НЕМИСЛИМОТО, КОГАТО ИДЕЯТА СЕ ОТХВЪРЛЯ ТОТАЛНО ОТ ОБЩЕСТВОТО
Все още темата за канибализма се отхвърля от общественото мнение като абсолютно неприемлива и отвратителна. Всеки, който се заеме да я рекламира в медиите, ще бъде тотално низвергнат. Тази тема не върви да се обсъжда даже в прилична компания. Налице е абсурдно, немислимо, забранено явление. Необходимо е „прозорецът на Овертон” за канибализма да се прехвърли от немислимото в областта на радикалното.
„ЗАЩО ДА НЕ ПОГОВОРИМ ЗА  КАНИБАЛИЗМА?”
„В ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБЩЕСТВО ИМАМЕ  СВОБОДА НА СЛОВОТО.”
Учените могат да се занимават с всичко. За тях няма забранени теми. Тогава какъв е проблемът да се направи симпозиум на тема „Екзотични обреди на племената от Полинезия”? Два панела с удачно подбрани „учени” и „модератори” и готово! Имаме научна брошура с авторитетни изказвания за канибализма. Говорим за изяждане на хора от други хора, но оставаме в рамките на научната респектабелност. И по този начин „прозо- рецът на Овертон” се е приплъзнал към по-позитивно отношение на обществото по темата. В този момент идват на помощ НПО-тата. В интернет се появява сайт: „Общество на радикалните канибали”. В глобалната мрежа „радикалните канибали” са забелязани от „точните” медии, които ги оплюват яко. По този начин се изграждат „лошите канибали”. Но заедно с това се отключва и техният противовес, другото плашило: „фашистите, призоваващи да изгаряме всички на кладата, които не са като тях”. Паралелно на цитираните по-горе конструкции се появяват размисли на експерти от „академични среди”, които споделят разсъждения за храненето с човешка плът. Резултатът до тук! Неприемливата тема е въведена в медийното пространство, табуто е десакрализирано, проблемът вече не е еднозначен. Налице са „градации на сивото”.

ЕТАП 2

ОТ РАДИКАЛНОТО ДО ПРИЕМЛИВОТО
СТАДИЙ НА РАДИКАЛНОТО, КОГАТО ИДЕЯТА СЕ ПРИЕМА  САМО ОТ НЯКОИ РАДИКАЛНИ ГРУПИ
Продължава движението на „прозореца на Овертон”. Извеждаме темата за канибализма от радикалната област и я вкарваме в „областта на възможното”. Продължаваме да цитираме „учените”. Те знаят всичко. Не можем да игнорираме науката. Всеки, който се откаже да коментира темата, е заклеймен като неграмотен, лицемер, фарисей. На този етап, осъждайки лицемерието, е необходимо да се намери на канибализма по-елегантно название. Тук е мястото за творчество! Създаването на евфемизъм е ключов момент. За легализирането на немислима идея е необходимо да се замени нейното истинско значение. Вместо понятието „канибализъм” започва употребата на думата „антропофагия”. След кратко време се казва, че последното е обидно и се заменя с „антропофилия”. Канибализмът се „вживява” в ролята на престъпник, който си сменя името и паспорта. Може да се даде пример с вече отработената подмяна на термина „педераст” (гръцкото педерастис от педи – момче, и ерастис – любещ). По-късно се заменя с „хомосексуалист” и днес имаме широко разпространеното и политкоректно „гей”. Същото е и с понятието „педофил” (от гръцки педи – дете, и фило – обичам). Днес се говори за „привличани от млади хора”. Този евфемизъм звучи на английски по следния начин: MAP-minor-attracted persons. Заложеният негатив в семантиката се размива и напуска общественото съзнание. В пълен ход е „механизмът на толерантността”. Подменянето на думи и термини става паралелно със създаването на опорни прецеденти – исторически, митологически, актуални или просто измислени.
„ИСТОРИЯТА НА АНТИЧНИТЕ БОГОВЕ, ТЕ ЯДАТ ВСИЧКИ ПОДРЕД, ПРИ РИМЛЯНИТЕ ТОВА Е БИЛО В РЕДА НА
НЕЩАТА.”
„А БЛИЗКИТЕ НАМ ХРИСТИЯНИ, ПРИ ТЯХ С  АНТРОПОФИЛИЯТА ВСИЧКО Е НАРЕД! ТЕ И ДНЕС ПИЯТ
РИТУАЛНО КРЪВ, ЯДАТ ОТ ПЛЪТТА НА СВОЯ БОГ. НАЛИ  НЕ ОБВИНЯВАТЕ В НЕЩО ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА?”
Основната цел на този етап е да се изведе поне веднъж от наказателна отговорност яденето на хора. Може и в даден исторически момент.


ЕТАП 3

ОТ ПРИЕМЛИВОТО ДО РАЦИОНАЛНОТО
СТАДИЙ НА ПРИЕМЛИВОТО, КОГАТО ДАДЕНА ИДЕЯ СЕ  ПОСТАВЯ НА ШИРОКО ОБСЪЖДАНЕ
След появата на легитимиращ прецедент, то тогава може да се придвижи „прозорецът на Овертон” от територията на възможното в областта на рационалното.
„ЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ ЯДАТ ХОРА Е ГЕНЕТИЧНО  ЗАЛОЖЕНО В ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА.”
„ПОНЯКОГА ДА СЕ ИЗЯДЕ ЧОВЕК Е НЕОБХОДИМО,  СЪЩЕСТВУВАТ НЕПРЕОДОЛИМИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.”
„ИМА ХОРА, КОИТО ИСКАТ ДА ГИ ИЗЯДАТ.”
„ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД Е ВИНАГИ СЛАДЪК.”
„ИМА ЛИ В АНТРОПОФИЛИЯТА ВРЕДА? НЕЙНАТА  НЕИЗБЕЖНОСТ НЕ Е ДОКАЗАНА.”
В общественото съзнание се създава „изкуствено бойно поле” по темата. Имаме две крайности, където се разположени изградените плашила – радикалните привърженици и радикалните противници на канибализма. Нормалните хора с техните виждания се изтласкват в крайностите. Каква е ролята на плашилата? Активно се създават образите на ненормалните психопати – агресивни, фашизоидни ненавистници на антропофилите, призоваващи да бъдат изгаряни живи на клада човекоядците, евреите, комунистите и негрите. По този начин „антропофилите” остават в умерената и политкоректната среда, територията на „разума”. И така те имат основание да осъждат от позицията на „здравомислието и човечността” всички „видове фашисти”. Платените „учени” и журналисти с „либерална националност” по това време доказват, че човешкият род от самото свое начало се е хранил със себеподобни. През март 2014 г. фирмата BiteLabs обяви своето намерение да получава изкуствено месо от биологичен материал на тези знаменити личности, които дадат съгласието си за това.


ЕТАП 4

ОТ РАЦИОНАЛНОТО ДО ПОПУЛЯРНОТО
СТАДИЙ, КОГАТО ИДЕЯТА СЕ ОЦЕНЯВА ОТ МНОЗИНА КАТО РАЗУМНА И ЗАПОЧВА ДА ГОСПОДСТВА
Популяризирането на канибализма е необходимо да бъде подкрепено с поп-контент, спрегнат с исторически и митологически личности. Още по-добре, ако има и съвременни медиа-персони. Антропофилията започва да залива новините и предаванията.
„ОГЛЕДАЙ СЕ ОКОЛО ТЕБ!”
„НИМА НЕ ЗНАЕТЕ, ЧЕ ЕДИН ИЗВЕСТЕН КОМПОЗИТОР  Е… АНТРОПОФИЛ?”
„ЕДИН ИЗВЕСТЕН СЦЕНАРИСТ ОТ СТРАНАТА "Х" ЦЯЛ ЖИВОТ Е БИЛ АНТРОПОФИЛ, НЕГО ДАЖЕ СА ГО ПРЕСЛЕДВАЛИ.”
„КОЛКО МНОГО АНТРОПОФИЛИ СА ЗАТВАРЯНИ В ЛУДНИЦИ! ХАРЕСВА ЛИ ВИ НОВИЯТ КЛИП НА  ЛЕЙДИ ГАГА
"EAT ME, BABY?”
Често се ползва и елиминиране от медиите на реални експерти. Темата се оставя на полуграмотни журналисти, водещи предавания, и „всякаква порода общественици”. Когато това омръзва на всички, тогава се появява „подставен” професионал, който с „компетентни” коментари и наставления дава определен импулс в движението на „прозореца на Овертон” в желаната от манипулаторите посока. Върви паралелно и очовечаване на престъпниците.
„ТОВА СА ТВОРЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ. ИЗЯЛ ЖЕНА СИ И КАКВО ОТ ТОВА?”
„ТЕ ИСКРЕНО ОБИЧАТ СВОИТЕ ЖЕРТВИ. ЯДЕ, ЗНАЧИ ОБИЧА!”
„АНТРОПОФИЛИТЕ ИМАТ ПОВИШЕНО IQ И ВЪВ ВСИЧКО  ОСТАНАЛО СПАЗВАТ СТРИКТНО МОРАЛА.”
„АНТРОПОФИЛИТЕ, САМИТЕ ТЕ СА ЖЕРТВИ, ЖИВОТЪТ ГИ Е ПРИНУДИЛ.”
В дадено токшоу може даже да се измислят следните разсъждения: „Това е трагична любовна история! Той искаше да я изяде! И тя самата искаше да бъде изядена! Кои сме ние, че да ги съдим? Може би това е любов? Кои сте вие, че да заставате на пътя на любовта?”


ЕТАП 5

ОТ ПОПУЛЯРНОТО ДО ПОЛИТИКАТА
СТАДИЙ, КОГАТО ИДЕЯТА ГОСПОДСТВА В ОБЩЕСТВОТО И СТАВА ПОЛИТИКА
Когато темата се развърти в общественото пространство, тя се прехвърля от популярното в сферата на актуалната политика. Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групи излизат от сянка и се активизират. Публикуват се множество социологически изследвания, които „потвърждават” големия брой привърженици на легализацията на канибализма. Въвежда се нова догма – „забраната да се ядат хора е забранена”. През този финален пети период обществото вече е прекършено. Съпротивление оказват само някои маргинални медии и групи. От този момент са разрушени поредните норми на човешкото съществуване и възхвалата на канибализма стига до училищата и детските градини.
Днес в Европа върви легализацията на инцеста и детската евтаназия.

( на база публикации в различни сайтове по темата "прозореца на Овертон" )


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: бате Бино в 03-01-2016, 12:48:22
Човешкият морал

 

Много интересно е мнението на  Евгений Хавренко, чиято статия е посветена на това как е възможно да се противопоставим на технологията „Прозореца на Овертон“.

 

Дехуманизацията като крайна цел – да направи от нормалното и обичайното това, което по-рано е било невъзможно или забранено според нормите просто на човешкия морал – това е главното в технологията „Прозореца на Овертон“. Нагледен урок за тази безчовечна технология поднасят… сътрудници на датски зоопарк, които убили и разчленили жирафа Мариус пред очите на децата във вид на шоу, или дори „анатомически театър“ за деца.

Технологията „Прозорецът на Овертон“ е основана на основни слабости практически на всяка личност. Ефективността на тази технология е в това, че тя работи дори когато я осъзнаваме. Обикновено манипулацията престава да работи, когато се разкрива нейният скрит смисъл. В дадения случай въздействието на подсъзнанието се постига чрез базови потребности на човека.

 

Бих описал основните лостове за въздействие по този начин:

    Толерантност
    Евфемизъм
    Принадлежност към стадото
    Илюзията на авторитета
    Законно – значи правилно


Базовите потребности на човека в пирамидата на Маслоу заемат от второ до четвърто място.

 

Пирамида на Маслоу

Физиологически потребности: глад, жажда, сексуално влечение и т.н.

Потребност за безопасност: чувство на увереност, избавление от страха и неуспехите

Необходимост от принадлежност и любов

Необходимост от уважение: постигане на успех, одобрение, признание

Познавателна потребност: да знаеш, да умееш, да изследваш

Естетически потребности: хармония, ред, красота

Необходимост от себеактуализация: реализиране на своите цели, способности, развитие на собствената личност

Във връзка с това, че потребностите от 2 до 4 практически никога не се удовлетворяват напълно и завинаги, те с лекота стават обект на манипулация практически при всеки човек.

 

Толерантността е начин да се наложат всякакви, дори най-отвратителните мнения в употреба. Интересно, но в опита да се дефинира що е това толерантност, освен търпимост има и още едно определение – доброволното приемане на страданието. Тъкмо това определение подхожда на онези хора, които са готови да се примирят с убеждения, противоположни не техните, или по-точно – да приемат тези възгледи като свои собствени. Именно тази потребност за принадлежност и уважение ни заставя да се отказваме от своите убеждения, опасявайки се от агресия и недоволството на опонента.
[/b]
 

Евфемизмът се явява необходимият елемент за преодоляване на вътрешната съпротива. Грубо казано, това е спасителната пръчка, която ни помага за вътрешен баланс между собствените ценности и съвършено противоположните на тях, наложени отвън. Например в нашата култура бе подменена грубата дума „педераст“ (от древногръцкото παις — дете, момче, и ἐραστής – обичащ, тоест обичащ момчета) с неутралната дума „гей“. А фразите „Мой познат е гей“ и „Мой познат е педераст“ имат съвсем различна емоционална тежест.

 

Принадлежността към стадото е набор от потребности – безопасност, принадлежност към обществото и потребност към уважение. Всеки човек, застанал пред публика, който представя нещо или вдига тост в голяма компания, знае колко е трудно да се удържат тези няколко минути, когато всички погледи са обърнати към него. Ако вие имате такъв опит – моля, спомнете си този момент. А сега си представете, че вие трябва да изкажете своето несъгласие с всички тези хора – уважавани и не толкова, приятели и просто познати, началници и подчинени. При това несъгласието трябва да се изкаже, без да се използват евфемизми, иначе вие няма да постигнете смисъла, а обратното, още повече ще се замотаете. Лично аз рядко съм срещал хора, способни на подобно нещо.

 

Илюзията на авторитета отново се явява като възможност да примирите собствените си възгледи с отчасти наложените отвън. Ако вътре в мен има несъгласие, „авторитетът“ с готовност ще ми подаде спасителната пръчка, поемайки отговорността върху себе си. При това за мен ще е достатъчно да имам само най-общи представи за самия „авторитет“. Работата е там, че няма да си направим труда да разберем подробности за това що за „авторитет“ е този, ние просто ще бъдем щастливи, че той (тя) са поели на плещите си непосилния товар на нашите терзания. Напоследък „авторитетите“ дори не са персонални. Все по-често чуваме - „учените откриха“, „психолозите твърдят“, „висши държавници заявяват“ и пр.

 

Върховенството на закона е приемането на чужди норми. „Откъде накъде ще имам право да упреквам останалите в това, че не са съгласни с мен.“ В такъв смисъл компенсирам това, което не е свойствено на моята личност. Колкото повече обвинявам другите в изостаналост или провокация, толкова по-силен е гласът на противоречието вътре в мен. Знаменитият психиатър Юнг смятал, че фанатизмът е признак за потиснато съмнение. Човекът, който наистина е убеден в своята правота, абсолютно спокойно може да обсъжда противоположната гледна точка без сянка на раздразнение и гняв. В случаите на натрапването на чужди ценности никога не се получава пълно съгласие, съмнението ни кара да убеждаваме другите в онова, в което ние самите не сме напълно сигурни. Законът дава пълно право да се постъпва така.

 

Последствията от технологията „Прозореца на Овертон“

 

Най-страшното последствие от тази технология е, че човек губи своята хармония, на нейно място се настаняват безкрайни вътрешни спорове и терзания. Защото при налагането на тази технология никой не се замисля за това кое прави самия човек щастлив. Целта на технологията е да се получи нова, желана посока на развитие.

 

След постигането на резултата хората са принудени да поддържат илюзията на приетите чужди ценности. Хората все по-малко и по-малко си остават хора, губят връзката със своите корени и култури. С други думи, човекът се превръща от здраво растение в изсъхнал трън, подхвърлян от вятъра.

 

Пример за това можем да намерим във високия процент самоубийства в развитите страни. Хората, постигнали висок стандарт на живот, не стават по-щастливи, но плащат за това със своята човечност.

 

Мой познат, който израсна с холивудските филми и лъскавите списания, винаги мечтаеше за голяма вила с двуместен гараж, басейн и винарска изба. По пътя към тази цел му се наложи да работи много, преживя сърдечен пристъп и онкологични проблеми, с които се бори до ден днешен. Неговата постоянна заетост по 12 часа в денонощие го отдалечи от семейството. Жена му се чувства обидена, но не смее да го упрекне, съсредоточила се е в отглеждането на децата, опитвайки се там да намери топлината, която толкова й е липсвала. Децата, фактически без контрола на бащата, усещат властта си над майката, превръщат се във все по-цинични егоисти. В крайна сметка той построи тази къща, за която мечтаеше, но след шест месеца призна, че би дал всичко, ако можеше да върне времето с 8 години назад, до онзи момент, когато семейството е било щастливо в двустайния си апартамент, когато са били заедно през уикендите и празниците. Социалният статут, общественото признание, комфортът и безопасността сами по себе си не водят до нашето щастие, не са непременно негови атрибути. Те са и трябва да остават средство за постигане, но не и цел. Разочарованието идва, когато зад постигането на такава цел стои една голяма пустота.

 

Противопоставяне на технологията „Прозорецът на Овертон“

 

Преди всичко противопоставянето може да стане като се откажеш от опитите винаги и навсякъде да бъдеш „нормален“. В момента, когато „индивидуалното“ се сменя от „нормалното“, ние автоматично предаваме собствения си контрол в чужди ръце. В най-добрия случай се стремим да бъдем удобни за околните, а в най-лошия попадаме под целенасочена манипулация. Именно културата, нравите, обичаите и устоите на предците може да ни помогнат да намерим своята индивидуалност. Интеграцията на това в съвременния живот помага да не се откъсваме от собственото си наследство. Не призовавам към сляпо следване на някакви стари традиции, но да ги помним, съхраняваме и уважаваме.

 

Понятието „толерантност“ да използваме само като понятие за търпимост, в останалите случаи трябва да защитим индивидуалните си граници. Примерно напълно приемливо е да слушаме за европейските гей паради, но да се откажем да приемем официално гей браковете в собствената си култура, където основните противоречия могат да се сблъскат с културно-християнските ценности и традиции.

 

С евфемизмите и подмяната на понятията може да се справим, като отделяме истинския смисъл на информацията. Ако това е картина от телевизора, то опитайте се да повторите казаното, но наричайки всичко със собственото му име. Ако това е човек, който спори с вас, перефразирайте думите му, без да прибягвате към евфемизми. Това работи отрезвяващо дори и за вашия опонент. Ако ви кажат, че Америка и Европа искат демокрация за Украйна, вие можете да перефразирате въпроса – „Правилно ли те разбрах? Ти смяташ, че банкерите на света просто искат да си разделят парите за благото на украинския народ, изключително в името на демокрацията?

 

С принадлежността към стадото е сложно да се бориш, но не е и необходимо. Важно е да се разбере къде в действителност е моето стадо и да огранича моето лично пространство. Например фразата „Нашето общество не е толкова демократично, за да разреши еднополовите бракове“, пробвайте да се пренастроите така, че да отчетете своите интереси: „Демокрацията е волеизява на народа и затова еднополовите бракове не са толкова подходящи за обществото, за да станат част от нашата култура.“

 

Мнението на „авторитетите“ в повечето случаи става на пух и прах, когато зададем въпроса „А какъв е този авторитет, заслужава ли той доверие без социална поддръжка?“

 

Например ако видите специалист да се изявява по телевизията, за когото нямате информация освен онази, показана в долния край на телевизора, просто се замислете над думите му. Ще се промени ли мнението ви, ако същото го казва вашият съсед или колега? Ако авторитетът е просто „царят на очевидното“, то какъв е смисълът от неговата изява? Да повтори с вид на умник това, което вие сте си говорили 20 минути по-рано със своите колеги по пътя към дома? Ако все пак сте чули и нещо ново, струва си да се замислите за ползата от този авторитет. Помнете, че на него му е необходимо да заслужи вашето доверие, а не на вас.

 

Струва ли си да приемаме законността като висша правота? Струва ми се, че в нашата държава на този въпрос има еднозначен отговор. Ще добавя само свое наблюдение, което развенча моя личен мит за държавата като организирана форма на грижа за хората. Специално подбрах пример извън политиката. Когато Полша се присъедини към Европейския съюз през 2009 г. заплатите на бюджетните служители падна рязко спрямо цените на стоките. По новините показаха репортаж от стачка на граничари. Напълно разбираемо е, че хора от подобни служби на могат просто да не отидат на работа. Те направиха друго – започнаха да изпълняват всички процедури, указани в инструкциите. Какво лошо има! Хората в края на краищата вършат това, което се иска от тях. Само че опашките по границата нараснаха 6 пъти. Оказва се, че самата държавна система е направена така, че е невъзможно да я следваш, без да престъпваш закона, оставяйки тънък процеп - за помилване или наказание по лично усмотрение.

 

Опитах се да опиша противопоставянето на технологията „Прозорецът на Овертон“ както на държавно, така и на лично ниво, за всеки отделен човек. Нали смисълът на тази статия е скрит в заключителните думи на Джоузеф П. Овертон „Но лично ти си длъжен да си останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И което не е по силите на един – ще го направят хората, обединени от общата идея.“

 


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: бате Бино в 21-03-2016, 22:15:14
Според мен , "прозорецът"  тъкмо е задействан за следващото предстоящо уж невъзможно събитие - откъсването на част от България.
В момента сме на първият му етап стадий на немислимото.  Къде на шега къде на истина взеха да се появяват информацийки, филмчета , карти, на които част от страната  вече не принадлежи на нас.  
Като например тази статия:
http://www.lentata.com/page_8499.html
Но има и други, вие сигурно сте попадали на тях.
Сигурен съм, че ще стават все повече.
А запознатите са наясно, че това събитие, освен че е предречено, за него се и работи усърдно за осъществяването му.

 


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: cherry в 22-03-2016, 08:43:37
Бате Бино,живея в "бъдещата" Турция.Да си призная в нашия град се говори предимно на чужд език и на работа се вземат само хора,знаещи езика.Отделно-да,има политика за присъединяването.Всички или повечето,да кажем са силно "за".Даже вече се държат все едно са в Турция.А като я споменат мед им капе от устата.Все едно казват Англия или САЩ.Голяма работа е южната ни съседка за тях.
Има предсказания на баба Ванга и на Слава Севрюкова,че част от България ще се откъсне без да пукне нито една пушка.И Европа само ще гледа,без да реагира.И тогава сме щели да изплатим дълга си към богомилите.Можело и да не се случи това,стига политиците да си гледат работата както трябва и да пазят страната.Но това май не им е преоритет... :Confus_3: :Confus_3: :Confus_3:


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: бате Бино в 22-03-2016, 11:05:01
Да,Чери.  Разбира се , че без да пукне пушка  - за какво са направиха толкова филми и книги за "позитивното мислене"  и "толерантността" ..  ;) Това им беше основната цел - да проправят пътя на новите реалности, които са добри, ама само за някои  .. :)

Само в много малко страни по света политиците си гледат работата. И съответно  биват етикетирани като "диктатори", а управлението им - "режим" . Само дето никой не казва в какво точно им се състои "диктаторството"   tooth  и какво тези хора направиха за народите си ( Венецуела, Либия, Сирия, Русия в голяма степен, )


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: миа в 23-03-2016, 10:57:50
Бате Бино, както е видно, делиш хората на позитивни и негативни. Никога на реалисти. Затова те питам  какво вие, негативните искате да постигнете с този негативизъм. Това са материали, които всеки вече може да си намери в интернет, но пак питам какво да се направи? Да се седи и да се чака апокалипсиса ли? Да правим революции(без еволюции), за да се наложи новата световна диктатура?
Или да се хвърляме с главата напред срещу терористите и по-точно срещу техните поръчители?
Дай предложение, моля те!

Оценявам много приноса ти в този сайт, много труд си хвърлил и на мен и на широката тука аудитория предполагам, ще ни е интересно и в повече полза ако споделиш някой линк с твой дневник, който си си водил през годините, защото освен теорията, практиката е още по-важна и е добре да се споделя.

С Поздрави! :flowers2:


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: бате Бино в 23-03-2016, 16:02:51
Миа, нещо май съм успял да те заинтригувам :)

1. Разделението на "негативни " и "позитивни" го правиш ТИ  , а не аз   :) Както се вижда , то идва от твоята уста , а не от моята :) Че даже набързо ме позиционира и мен  в една от групите  tooth
 Разбирам  кое те е заблудило  -  видяла си думичките  "позитивно мислене"  и веднага си решила, че това е признак за разделяне  :)   Но те бяха употребени в съвсем друг контекст , прочети го пак по-внимателно и ще се убедиш :)

2. Миа, казваш - "дай предложение.. "  Какъв е смисълът да дам предложение , което ще бъде разбрано  само от шепа хора?  А и кой съм аз .. ?  tooth   Има си лидери, които и СЕГА дават необходимите предложения, обаче  каква част от народа ги схваща и оценява като правилни?  ;)  Една птичка пролет не прави. Като няма нужната подкрепа, дори и най-гениалната препоръка си губи смисъла  :surpris_23:
 Целта на такива публикации не е да се даде решение а да събуди масите. Веднъж събудени , те лесно ще се ориентират  "на кой Бог да повярват "  ;) ;)

3. Дневник?
   Ако си чела постовете ми :) , ще знаеш, че в тях съм споделял страшно много лична практика.
  Просто не е организирана под формата на дневник. Вярно, не е на едно място , но аз никога не съм обичал дневниците и никога не съм имал, дори като дете.  
 Много прозаично ми е някак и безинтересно , да разказвам   какво се случва по часове , както например един Ал Пачино имаше тука ( може и ДеНиро да е бил..  tooth ) -    
  "В 19ч изядох една консерва с боб,  след което  си легнах, но изпитах угризение от деянието си,  а и не спах много добре , вероятно защото и по принцип не спя добре .. "  tooth    Или нещо подобно.
  


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: миа в 23-03-2016, 16:44:48
Благодаря за отговора!
 Сега малко за цензурата.
Преди по време на диктатурите цензурата е била жестока и много произведения са вкарали собствениците им в затвора.
Сега- при демокрацията пак има цензура, която се изявява в това да се залива народа с цунамита от писаници, книги и жълто-кафяви "произведения", така че  целият този океан от посредствена и ненужна информация така залива истински важната и смислена литература, точно както при тоталитаризма, само че много по- демократично. И напреден план избиват дезинформационните стресиращи новини, така че другите трябва с лупа да се търсят. Но както се казва, който каквото търси- това и ще намери.

После така се започва- от шепа хора, тука и без да го изричаш, сам се постявяш в графата на хайде маалко негативничките.
И на кой бог да повярват? На страха?
Много бих искала да се събудим всички, но изведнъж няма да стане и най-вече със страх няма да стане, а със ценната цензурирана литература, която преди време съм научила от теб тука, както и от други.

И все пак добре е да си направиш дневник, ще е полезен за всички- няма нужда час по час да споделяш, но няма да те насилвам де.  :whistling2 - emotloader: :peperudi:


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: бате Бино в 23-03-2016, 18:47:58
Миа, затвърждаваш ми наблюденията, че вие , жените, имате друг , различен "прочит" на информацията, а и на явленията в живота  :) Отдавна съм го забелязал  :pensif_29:   ( но е  описано и в "психология на пола"  :) )

Осмислянето и анализът при вас  винаги е на база на емоциите, които  придизвиква у вас определен текст.
Ако рецепторите ви надушат някаква антипатия към текст , ( предмет, човек  и т.н )  , то този текст ( предмет , човек и т.н ) никога няма да бъде обективно преценен и съответно  - харесан :)  Без значение  от неговите достойнства ПО СЪЩЕСТВО :)  
И затова  жените делят информацията на "стресираща", "позитивна" , "негативна" и т.н. - в зависимост от ЕМОЦИИТЕ , които тя предизвиква у тях , а не на база КОНКРЕТНОТО  й  СЪДЪРЖАНИЕ.  :)
Ето , ти веднага  определи тази информация като "негативна"  , както и мен - за "негативен" :)

(Не казвам , че е лошо по този начин, а просто изясняваме на каква база са аргументите ти :) )

Докато аз, бидейки мъж ( все още :) ) не ги деля нещата по ЕМОЦИЯ , а по ВАЖНОСТ   ;)

Освен това , не е мъдро да се използват общовалидни категории и всичко да влиза в един кюп "негативно" :  например - криминалните хроники, произшествията  заедно с темите за дебългаризацията и дехуманизацията на обществата..
Различни ПО ВАЖНОСТ неща са, макар че ЕМОЦИОНАЛНО може  за някои  и едно и също да са  :)  



Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: iskrena в 23-03-2016, 23:25:05
Миа, затвърждаваш ми наблюденията, че вие , жените, имате друг , различен "прочит" на информацията, а и на явленията в живота  :) Отдавна съм го забелязал  :pensif_29:   ( но е  описано и в "психология на пола"  :) )


леле.. и аз ли съм така?!   :)
а аз си мислех, че съм изключение   tooth
стараех се уж да бъда обективна и да съдя трезво за нещата  :)


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: бате Бино в 24-03-2016, 06:52:10
Съвсем обективно едва ли е възможно. А и нужно. :)
След като сме създадени така, значи някой е имал нещо предвид :)  

Иначе, по отношение на излишният стрес , който се нагнетява ИЗКУСТВЕНО, Миа е права, разбира се.
Но това е спасението на медиите - възможно най-драматично и сензационно да представят нещата, за да спечелят повече аудитория.  
http://mejdu-redovete.com/%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8/
Така като си мисля,  ако бях собственик на медия, и аз щях да съм принуден да ползвам такъв подход за да оцелея в бранша  :surpris_23:
Какво да се прави, свобода и демокрация е ..  :surpris_23:



Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: Сочи в 10-05-2016, 21:35:34
Акцията, проведена на бул. Витошка на 8 май срещу експлоатацията на животните за храна, много добре се вписва като етап от Прозореца на Овертон. И това ако не е стъпка към канибализма... Чудесно „еволюираме“  ???

https://frognews.bg/news_111624/Vegani-s-karvav-protest-na-bulevard-Vitosha/


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: Zloqd в 15-05-2016, 23:29:40
Напоследък в нета взеха да се появяват заглавия, които индиректно убедават, че ГМО не било чак толкова страшно, след като след 2040 година самите хора щели да са ГМО


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: Vov в 16-05-2016, 13:09:47
Прозорците са си прозорци, а на нас пък кой ни пречи да осмисляме и, ДА ДЕЙСТВАМЕ!

Има мнооого форми - както в личния ни живот, така и при обществени явения, с които можем да противодействаме на тези стремежи на другите да ни ощетят.
(Защото нали никой е се съмнява, че каквото и да е откъсване на дори 1 квадратен метър територия от България, би имало много и тежко-отрицателни последствия за всички нас....).

Пример: Непрестанно да искаме - с всички възможни форми за искане - всички политически партии, техните ръководители, всички "общественици", които толкова сладкодумно обучават народда ни на всевъзможни неща, да обявят своите становища относно предлаганите договори ТТИП и СЕТА.
Ако не го правим, значи не сме достойни наследници на най-стария народ на Земята.


Титла: НЕНУЖНИ САМОЖЕРТВИ? А кой ги определя като такива ? :)
Публикувано от: бате Бино в 19-03-2019, 13:47:38
В името на децата, в името на семейството. Една поучителна история за ненужните саможертви


"Често рака е плод на страданието, което се получава от това какво иска сърцето и какво казва ума - разнобоят между Душата, която е свързана със сърцето и Духа, който е свързан с ума. За да се получи оздравяване формулата е: Дух, душа, воля, сърце и ум в единство.
Статията дава примерни житейски ситуации, в които това не е така"



http://roditel.bg/v-imeto-na-detsata-v-imeto-na-semeystvoto-edna-pouchitelna-istoria-za-nenuzhnite-samozhertvi/?fbclid=IwAR0brRnA9QwGiocqAmx_FnUdXyPCIGfJZG9xUKAp9qmIoP_3IWRF1CODTFA



Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: бате Бино в 19-03-2019, 13:49:10
Контрааргумент от мен, копирам го от Фейса.

 (бате Бино)-------- Тъй, тъй, Ради, добре казано, но с такива четива ,като цяло , е разумно да се внимава, за да не се окаже, че са поредното "прозорче на Овертон"  ;)  Благородните метали не винаги се използват за благородни цели.. Теб и мен няма да успеят да излъжат, ( сеното от плявата ще успеем да разделим :) ) но мнозина ще се поддадат, както се случва постоянно ..Извършиха се и се узакониха тотални безумия , само защото народите бяха предварително подработени да вярват, че гласуват за нещо добро, прогресивно , хуманно.. Узакониха ГМО то, наркоманията, джендърите, еднополовите бракове, безчет извращения (педофилия, НЕКРОФИЛИЯ , инцест и пр., ) , наложиха ислямизацията, цензурата , задължително ваксиниране, политкоректното говорене..Да не изброявам още.. ----- Ето , тук в тази статия ( без автор! ) се внушава , че ВСИЧКИ саможертви са лоши! Дали? Кой определя кои са ненужни и кои - нужни?  ;) Този , който ни казва и кои новини са "фалшиви" ли?  tooth Въобще не ми харесва примера със зарязването на съпруга заради някаква мимолетна връзка! Ами ако връзката се разпадне от само себе си след 1 месец? А със съпруга сме били 20 години? И имаме общо имущество, деца, които го обичат ..? Тяхното мнение не е ли важно? Може да не е образцова връзка, но дали следващата ще е по-добра??.-----Надушвам тук "мирис на плъх", както се е изразил Сервантес.. Знаем какви процеси вървят по света в момента - срещу семейството, срещу нацията, единството, срещу Бога, срещу морала..Виждам статии в този сайт, подкрепящи ваксините например..Затова искам да ми се спазват правата - статията да има автор. И да е ясно кой го финансира!  ;) Така много бързо ще преценя дали въобще има смисъл да я чета ????( виждам, че сайтът не продава нищо.. Значи някой го финансира.. КОЙ?  ;) Пак някое НПО ли ?

(бате Бино)-------Да, съгласен съм че това е ВАЖЕН ФАКТОР,( хармонията между сърце -ум-душа ..) но в никакъв случай не е единствен! Този дисбаланс го е имало и преди 200г и преди 500, когато ракът ( и останалите тежки болести!) е бил почти непознат!  ;) Те нека да спрат да ме ръсят отгоре през ден, да си махнат канцерогените от храните , почвата, пестицидите, излъчвателите, ... а със "разнобоят м-у душата и ума" аз и сам мога да се справя  ;D  Пак някой се мъчи да премести фокуса от неудобна в удобна посока :)


Титла: Re:Прозорецът на Овертон
Публикувано от: iskrena в 30-03-2019, 23:21:39
много точно казано!   :flower: