Предполагам, че повечето членове на форума си го знаят, но от припомняне, както се казва: "глава не боли".... Та, думата ми е за правилното излизане от гладуването.
Има един човек на име Сурен Авакович Аракелян, който мислел да живее до 120 години, но, уви, предал Богу дух на 76! Този същият човек практикувал гладуване в продължение на повече от 20 години. Постигнал страхотни резултати, подмладил се, че дори научни дисертации по темата писал. Позволили му да докаже на практика идеите си първо с животни: в колхози из необятния СССР Сурен Авакович приложил лечебно гладуване на около 100 хиляди застаряващи кокошки, които не снасяли отдавна. С гладуване им върнал ищаха към живота, подмладили се, че и започнали да снасят!
Границата между великото и смешното е почти неосезаема, както е констатирал Наполеон...
През 1985 година Сурен Авакович Аракелян е герой на множество вестникарски статии. Цитиран е широко и от Малахов. Уви, през 2002 година, при излизане от 40-дневно гладуване човекът, който се надявал да живее 120 години, защото "
знаел тайните на младостта и дълголетието" се споминал неочаквано от инфаркт. Смята се, че причина за смъртта е "неправилното" излизане от гладуването (макар че е трудно да го повярваме - това е човек с десетки години опит в гладуването). По-простото обяснение е, че се е изтощил от прекалено често гладуване в желанието си да се подмладява... В стремежа си към рекорди е забравил, че е просто човек на 76 години.
Затова трудно ще намерите във Википедията статии за Сурен Авакович Аракелян - някак си не върви - от пример за успешно гладуване се превръща в пример на глупава злоупотреба с организма си.
Какъв е изводът, ако трябва да има такъв..."Всяка прекомерност рано или късно се заплаща". Понякога ни се иска да сме свръхчовеци, но дали наистина си струва да го искаме...?!
Наскоро срещнах един 72 годишен дядо, който има фикс-идеята да постави световен рекорд по правене на коремни преси. Безспорно, нахъсан е, енергичен е, редовните занимания с гимнастика го правят да изглежда много по-млад. И действително прави по няколкостотин коремни преси без прекъсване. Но... Оказва се, че същият човек е получил оттлепяне на ретината заради физическо пренапрягане, докато копал нивата си. Дали това не е станало, защото е свикнал да се смята „за млад и силен” – някаква илюзия покрай коремните преси. От една страна е ценно да запазиш духа си, от друга – не е ли огромна илюзия да пренебрегваш познатите закони на биологията?!