Хм, в началото на тази тема се говореше за калций и белтъчини...
Според мен е много важно да споменем, че за усвояването и натрупването на каквито и да са елементи в телата ни, са
необходими и достатъчни доста условия, или спазването на някакви правила за хранене и движение.
Например някои погрешно смятат, дори смятат, че имат личен опит в това, че при въздържане от храна 12-15-20 и повече дни, се губи мускулна маса, което е много вредно и ...следователно целият метод е вреден за здравето. Тези наблюдатели погрешно мислят (и практикуват), че щом човек не приема храна и няма сили, то той/тя не трябва и да се движи особено, да не говорим за някакви системни упражнения. И т.н...
Други смятат, че като се приема напр. сирене, богато на калций, той се усвоява и така набавяме необходимото количество... Предполагам, че те никога не са виждали 50 - 60 годишен мъж, или жена, приемали сирене и мляко през целия си живот - обилно. Те задължително имат артритни натрупвания и възпаления, болки по ставите, най-често тазобедрените са напълно износени и страдат от остеопороза, остеохондроза и всичко подобно - накуп. Т.е. те имат
намалено съдържание на калций, въпреки, т.е.
поради прекомерните количества калций в храната, далеч надхвърлящи възможностите за усвояване, приемани с години...
Трети споменават, че страдат от студени крайници и не споменават, че това се дължи главно на стеснени от вътрешната страна капиляри и следователно може да бъде лекувано по известния способ...
Приемането на печени и смляни яйчени черупки е "народно" лечение. Вярвам, че калцият в тях, дори и печен, не е свързан в органична (= с присъствието на въглерод) молекула. Следователно усвояването е съвсем слабо, но разходите, опитите да се обработи тази "храна" са значителни.
Същевременно във всички исторически времена е имало здрави хора, дори е имало и дълголетници.
В потвърждение на казаното по-нагоре в темата, нека да обърнам внимание на хранително-двигателния режим на хората от древността до след Втората Св. В. По време на многочасовия физически труд чисто механично е било невъзможно да се яде. А при работа на полето през горещите лета (в Центр. и Южна, Източна Европа), дори аз си спомням какво, колко и кога се яде. Сутрин преди работа пият само вода или някой голям лакомник хапва малко хляб и мляко (щото това имат, не защото са били просветени). След това работят от развиделяване (т.е. от преди изгрев (!!)) до 10-11ч. Сядат на сянка и ядат таратор от старо кисело мляко с много вода, краставица и сол, малко сух хляб, лук и чесън, мааалко сирене. Спят до 3 - 4 ч след пладне и пак работят - до мръкване. Вечерята отново е лека и малка по обем.
Тоест,
1. Преди всяко хранене човек е
огладнявал.
2. Според сезона при тежък физически труд храната е лека, или поне относително лека.
3. Лятно време мазнини се приемат само колкото са в млякото и сиренето, нищо друго.
4. Въглехидрати, особено бързи?!? Само от дини, пъпеши, круши... по-късно и грозде.
5. В храната постоянно присъстват зеленчуци (подземни и надземни).
Значи, дори при усилен физически труд храната е била оскъдна не защото са нямали, а защото са усещали, че много храна не е добре.
Т.е., едно от главните правила за хранене, за да можем да усвояваме приетата храна, е да сме добре изгладнели.
Също дядо (роден по-миналия век) ме е учил да не пия вода непосредствено преди ядене и ...да не пия повече от 2-4 глътки наведнъж, колкото и да съм жаден.
Накрая - и калций и белтъчини, има в много храни. Наш е въпросът как и колко да хапваме, как да ги съчетаваме, за да усвояваме и да не предозираме, да предобрим нещата...