Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[bpa]

Именно  .

Поне по 3-4 пъти на ден ми се случва да отделям храчки с плътно, тъмно, почти черно вещество в тях. Това откакто съм на водно гладуване. Но когато живееш в София, просто няма как, дори да излезеш през деня да се поизчистиш на Витоша, като се прибереш вечерта, пак същата работа. Това беше и една от причините да се изнеса към Варна, но като гледам, на моменти и тук е почти същото. Затова, както беше писала Вики, най-добре си е в дълбоката провинция - чисти храни, чист въздух...

[Buku]

Поне по 3-4 пъти на ден ми се случва да отделям храчки с плътно, тъмно, почти черно вещество в тях. Това откакто съм на водно гладуване. Но когато живееш в София, просто няма как, дори да излезеш през деня да се поизчистиш на Витоша, като се прибереш вечерта, пак същата работа. Това беше и една от причините да се изнеса към Варна, но като гледам, на моменти и тук е почти същото. Затова, както беше писала Вики, най-добре си е в дълбоката провинция - чисти храни, чист въздух...

Когато съм си в Горна или В.Търново мога да стоя с неизмита коса и по 10 дена и това да не личи (е, косата няма вид на прясно измита или нафризена, но далеч не изглежда и като немита толкова време), докато в София след 5-6 дена шампоанът си е наистина наложителен - това не ще да е `щото софийският въздух блести от чистота . А истината е, че колкото по-нарядко се мие косата, толкова по-бавно се омазнява и се спестява излишното третиране с химии (които не са ни малко, така или иначе). Е, това е ако човек си седи вкъщи де - ако се налага всеки ден да си дълго време навън, ни`къв шанс!
При гладуване и аз постоянно плюя, храча и се сополевя - чак черни храчки не, ама гъсти и доста обилни... Точно това е - изхвърля се застояла слуз от белите дробове.
За жалост вече и малките и спокойни градове все повече заприличват на "столици", така че редовните разходки в планина и въобще сред природа май се оказват най-доброто спасение. Хубаво, че поне без природа не сме останали - поне засега (чукам на дърво -  ).

[Buku]

Вчера за първи път от доста време посетих "Биомаг"-а и това май няма да се повтори скоро  . Не знам на мен ли ми се струва, но май адски НЕРЕАЛНО са надули цените - дето и преди си бяха надути до немай къде... А аз - с три лева в джоба, къде ли съм тръгнала  . Взех си едни оризовки, теглих една благословия на "био"-то и толкоз. Преди чат-пат си купувах оттам разни екзотики, ама сега определено ще мина и без  . Хората отдавна са си го казали - био-мио... Все си е малко афиф работа. По-добре обикновен български ориз или леща от бабите на пазара, отколкото "био", внесена кой знае откъде, за 8 лв 500 гр  . Че даже в обикновен, нашенски диетичен магазин повече полезни неща се намират, при това на съвсем нормални цени.
Вчера менюто беше: 3 портокала и 2 ябълки (между 8 и 12); 12.30 - салата зеле, моркови и магданоз с дресинг от счукани лешници и суров сусамов тахан; 18.30 - купичка ориз, черен императорски (за първи път го опитвам - хареса ми). Течности - 2 л. чай; спорт - към 3 ч. ходене пеш, гимнастики, асани... а, и разправия с нашите - това повече енергия ми изразходи от всичко, описано дотук  . Уффф, другата седмица си пътувам - сла`а тебе, господи! Байгън!

[bpa]

Моите съболезнования за разправиите с вашите, Вики... знам от личен опит какво е...
Ако вземеш твърдо решение в себе си да не им се ядосваш, може и да успееш някой ден да се окажеш "над нещата". За това ще помогнат и периодите, когато живеете разделени, разбира се...

А иначе за био-мага си права, надушили са гадините новата търговска ниша, и дай да оскубем каквото можем...само че като сме суровоядци, да пасем само трева я

[Buku]

Моите съболезнования за разправиите с вашите, Вики... знам от личен опит какво е...
Ако вземеш твърдо решение в себе си да не им се ядосваш, може и да успееш някой ден да се окажеш "над нещата".

Благодаря, всъщност горе-долу така постъпих... и май имаше ефект .
Естествено, минахме през всичките дежурни етапи при подобна ситуация - първо беше класиката в жанра на родителските напътствия: "Прави каквото искаш" (не знам има ли родител, който да НЕ повтаря тая фраза всеки път, когато децата направят или поискат да направят нещо, не така, както му се харесва  ), ама на нея вече съм й свикнала  . Като разбраха, че не ми минават на мене тия с "Прави каквото искаш" и производните му, почна се "план Б" - цупене, мръщене и разминаване из къщи в стил "ощипана момЪ", уж почти пълна немилост и въоръжен до зъби неутралитет  ... Когато и това не ме трогна, се мина на трети етап - "предизборно слово" (или "Всичко за благото на народа"  ) - демек, "Ама мила, недей такааааа, ние просто мислим за теб, искаме ти да си добреееее!..." Ех, разбирам ги, наистина - просто това взе да става системно всеки път, когато си пътувам; не е веднъж, не и дваж...
В крайна сметка останаха доволни от факта, че няма да пътувам утре, а чак след няколко дни  . Засега мирът е възстановен... надявам се, няма да се повтори баталната сцена... поне до следващото ми заминаваме .

Я да постна менюто от вчера: от 8 до 12 - 3 портокала, 3 мандарини; 12.30 - фреш, микс от моркови и листа на репички; 13.00 - омлет по градинарски - 2 яйца, разбъркани с нарязани на ситно зеленчуци (наскоро пробвах една рецепта от тук за суров омлет, ама нещо я оплесках май, затова още си залагам на не-суровия  ) + салата от репички, домати чери и глава лук; 19.00 - 50 гр. лешници.
Спорт - ходене само 2 часа (позор  ), гимнастика - още толкова; чистене - колкот` да не зАспъ . Течности - 1 л. вода, 1/2 л. чай (некъв "ройбос с ванилия" - не е лош, харесва ми).
Наскоро от Карфур си взех някакъв крем от кестени - там "био", с тръстикова захар, али-бали... Едва ли е баш най-здравословното и прясно нещо на света, но наистина е ужасно вкусен  . Ако си намеря кестени отнякъде (май им мина сезонът вече) ще опитам да си спретна такъв суров  .
Приятна неделя!

[bpa]

Като ти гледам оскъдния порцион, и направо умирам от глад и недояждане
50 грама лешници за вечеря 
Направо не мога да си го представя, и то с всичкото това ходене, гимнастики, чистене...
Ти определено си много напред с матриЯла, имам много да наваксвам, за да стигна този мизерен порцион на хранене... дано не се поддам на глада си при захранването, че            

[Buku]

Е да, захранването наистина е коварен "препъникамък" и е нужна изключителна самодисциплина, за да не прецака човек за един ден резултатите, постигнати за толкова предишни, с толкова труд  . Най-добре просто да си имаш една определена схема и да си я спазваш стриктно. Сложи си на една чинийка това, което си планирал да изядеш и забрави за останалото в хладилника. След като се наядеш, веднага свърши нещо, за да се разсееш. Добре е да не мислиш много-много, аджеба, това не е ли прекалено малко, или пък много (в началото всичко ти се струва много - при тоя свит стомах). След няколко дни "вълчия глад" изчезва . После дълго време всичко ти се струва тоооолкова вкусно - дори изцяло на сурово и растително да караш, пак едва ли ще ти мине мисълта за мръвки  . Стискам палци .

Не е нужно да си правиш порциона чак толкоз мизерен като моя - аз си знам, че по принцип е малко . Просто има много индивидуални фактори - момиче съм, доста съм слаба (44 кг при ръст 162 см), стомахът ми е свит и има малък капацитет, пък и в момента нямам особени стресове и тежка работа за вършене (ходенето и спорта ги имам по-скоро за разнообразие - когато ходех на лекции, а особено през сесиите, със сигурност нямаше да се оправя с толкова храна, трябваше ми поне двойно), така че мога да си позволя да хапвам по-малко . Това ми стига, чувствам се добре и поне засега не съм забелязала негативни явления - напротив .
Приятна седмица на всички!

[bpa]

Блазе ти... свития стомах е може би най-важния фактор, който има значение за апетита, бързо се пълни, и не ти се яде после... той и моя стомах ще е свит след това дълго гладуване, ама трябва да издържа да не го разпъна до първоначалния му размер... поне докато излязат черешите, тогава  нямам спирка  заминава килограм и половина на едно ядене... а за дините да не говорим
там по около 2-3 кг диня на ядене...

а за 50-те грама лешници... както казва Карл Педерфелд от "Комиците" - "Педеразумът ми не го побира"
Е, вече съм наясно със ситуацията, надявам се някой ден да стигна и аз поне до 100 гр, лешници за вечеря ...

[Buku]

Ядките са доста енергизиращи и засищат - на мен дори няколко ореха, прибавени към порция плодове, ми държат часове наред  . Иначе са ми много вкусни, но просто бързо ме наяждат - пък и при сегашните им цени, определено гледам да не ги разхищавам много-много  , особено по-екзотичните (уфф, оня ден загледах в Карфур суров пекан, ама 8 лева... ).
Иначе плодове и аз мога да ям в индустриално количество - промоциите от сорта "кило и половина портокали/ябълки/мандарини за левче" ми идват много добре - 6 портокала са ми две порции по 3 броя, демек за един, най-много 2 дни заминават - да му мислят тия, които ги оставят да мухлясват в хладилника  .
Свитият стомах обаче също не е оферта - малко ако превиша дажбата, ме започват стомашни киселини, които понякога не минават с часове  . Това е донякъде и от прекалено чувствителната (леко разглезена от начина на хранене) лигавица... Освен това често ми се налага да чакам много повече часове след като съм хапнала нещо различно от плод, докато ми се смели и мога да ям друго (за да не се окажат продуктите несъвместими и да се получи дисбаланс и стомашно неразположение). Стратегията да се яде "често по малко", която диетолозите толкова прокламират, е нещо чудесно, но не е удачна в случаите на свит стомах (да ядеш 3 часа след като си ял нещо, които още не е напълно усвоено, си е чисто самонаказание - зверските киселини могат да ти пробият пломбите при най-лекото навеждане, за спорт пък да не говорим!). При разширен обаче си е екстра и дори помага за възстановяването му до нормални размери . Затова и казват, че всичко е относително - няма универсални магически средства и режими, общовалидни за всички, човек сам трябва да намери идеалното за себе си  .

[desi82]

Вики, напълно съм съгласна с теб! И аз съм убедена, че 5-6 кратния прием на храна не за всеки е удачен вариант. Например аз ако изпия един ядков шейк на обяд след това часове наред не съм гладна и до вечеря не мога да се насиля да изям нещо друго, дори и плод.  Комбинацията плод и ядки е чудесна за тези които имат проблеми с кръвната захар, разгражда се бавно и е засищаща. Не че някога съм имала проблеми с кръвната захар, но все пак е добре да се знае. И много е важно да се яде само когато си гладен, а не по задължение или защото часовника показва, че трябва да се яде. Освен това тази стратегия има и антиейджинг ефект.

[green flower]

Освен това някои биха казали (Казънс например  ), че това зависи и от конституционните типове според аюрведа - Вата, Питта и Кафа. Някои имат нужда от повече гориво по няколко пъти на ден, на други две хранения им стигат 

[bpa]

Да, определено се чудя на тази приумица "На често и по малко"...
Аз до обяд си ям плодове на корем, после обядвам и вечерям, просто не давам никакво излишно основание на стомаха ми да смесва храни от последователни яденета...
Тази стратегия я оправдавам само донякъде, ако се измисли компромисен вариант, и между храненията се вкарат сокове от плодове или зеленчуци, тогава би била много по-съвършена...и апетитът би намалял значително.
А иначе Вики може би стомахът ти е малко по-чувствителен от нормалното, щом страдаш чак толкова от киселини, може би от режима ти на хранене...

А и Деси е напълно права- да ядеш, когато не си гладен, си е чисто самоубийство, макар и по-бавно...

[Buku]

Затова и споменах, че при разширен стомах е добре - докато дойде време за следващо хранене, предишното вече се е смляло, човек се усеща гладен и не яде насила . Е, зависи също какво и колко се яде - ако храненията са нещо от сорта на плодове или морков/домат/чушка, определено засищат за много по-кратко, отколкото ако са ядки или зърнени (за сурова торта пък да не говорим  ).

Аз пък тъкмо вчера се оплаках тук и то - за потвърждение - белята взе, че стана  . След един кокосов орех (който може и да не е бил особено пресен, това обяснява всичко) около обяд, получих киселини, които маса време не минаха - постоях един-два часа, после излязох навън, направих една доволно дълга разходка (обикновено ми помага в такива случаи), ама нъцки. От 1 до 7.30 вечерта продължи това чудо - повече от 6 часа  . Идеше ми да се гръмна и пих сопрал - това най го мразя, винаги съм се опитвала да се оправям без химии, но в случая действително се налагаше... Май днес ще постя, защото след тоя ужас, още ми се повдига като погледна нещо за ядене  .

[bpa]

Леле, ще се затриеш бе момиче, какво правиш с тЕя ореФи.... огледа ли го добре, определено не е бил наред, щом ти е причинил всичко това...
може би трябваше да пробваш с повръщане веднага щом си усетила киселините...

[Buku]

Определено вече съм по-добре, но наистина преживяването беше кофти...  Кой знае от какво е било. Напълно възможно е и да не е от самия плод (огледах го, стори ми се читав, иначе нямаше да го изям - плюс това съм попадала на калпави и разликата се усеща веднага) - много пъти съм чела и слушала как един и същ продукт има различно действие в зависимост от сезона, лунните фази, атмосферното налягане и какво ли още не, да не говорим за индивидуалните особености на отделния човек  . Една зима ми се случи от два портокала да ме пререже стомахът, а друг път 4-5 не са ми се опирали  .
Може и да е било добре да го повърна, но не мога да си предизвиквам повръщане - никога не съм го умеела, пък и ако се яде много бавно и се дъвче дълго, няма смисъл - усвояването е започнало и напреднало още преди да е приключило храненето.
Както и да е...

Пристигнах си в Горна. Всичко е наред... Голям студ  .
Утре почвам сухо гладуване - малко детоксикация и разтоварване. Първоначално бях решила да е водно, но ми се струва, че сухото по-лесно ще ми понесе на студа - действа сгряващо... пък и вече съм му посвикнала  . На вода или чай определено ми става твърде студено. Още не съм решила колко дни да е - може би десетина, но ако видя зор, ще спра и по-рано; да не говорим че нямам кой знае колко резерви и май трябва да понамаля за тоя период упражненията и ходенето, че инак рискувам да се залича от света...
Продължавам отделно в друг пост, че тоя става твърде дълъг, пък и ми изтича сесията...

[divineflow]

  От какво толкова ще се чистиш, бе Вики? ...

[Buku]

Менюто днес беше горе-долу следното: 6.30 - 2 портокала, ябълка; 7.30 - пасирах си някакъв бъркоч от 1 банан, 2 лъжици суров сусамов тахан и 1 лъжица мед, с малко орехи и канела  ; 12.30 - ябълка и банан; 13.30 - половината от ония оризовки, дето си бях взела от Биомаг (биват, като няма нищо по-добро, а и все пак не тежат, та за път са удобни); 18.30 - салата от зеле, моркови и лук, доста щедро украсена с маслини  . Течностите за деня бяха сравнително малко (гледах да не пия много, по обясними причини), но все пак докарвам допустимия минимум, особено с плодовете... Ходене пеш насам-натам - до Централна гара (Сф), после от гарата (Горна) до вкъщи, с багажите барабар... Около 3 часа ми се събират май...
По-късно вечерта ще изпия един чай сена, мисля че е излишно да правя  Пракшалана този път, тъй като храненето ми до момента е било предимно сурово-растително, а гладуването едва ли ще е повече от 10 дни. Последно пиене на вода - 23.30.

Във влака си пътувах почти сама, като не броим компанията на един дядка - много симпатичен, през цялото време един вестник чете и дума не продума (не като някои, дето се скъсват  да приказват), само за около 1 час пусна дъскорезницата  . По едно време пък аз си заръфах ябълката и той нещо зашава неспокойно, види се, огладня... Когато аз се заех с един банан, той извади някакъв сандвич (май две филии с нещо помежду им - поне доколкото видях де, не че специално съм надзъртала). Мина-немина някоя  и друга минута, поглеждам аз към дядката - той вечеомел сандвича си, докато аз съм още на половината от банана  . После извади една Морена... Естествено, и тя се стопи за отрицателно време - аз още си дояждах плода  . Даже от "възхита" взех, че си погледнах часовника и установих, че всичкото това става точно за 10 минути - за толкова време явно средният човек се справя с две филии хляб с нещо си там намазано, докато един беден (полу)-суровоядец едвам довършва бананче  . Възхитително... Или може би пък не?

[Zloqd]

Една зима ми се случи от два портокала да ме пререже стомахът, а друг път 4-5 не са ми се опирали  .

По това време на годината е по-вероятно да си вземеш нещо дето е замръзвало преди да го купиш. Не всеки плод или зеленчук си запазва качествата след размразяване. А дори и да не замръзнат си губят вкуса към края на зимата(например ябълките).
Затова идва време когато посягам на бурканите със зимнина. Може и някакви ядки по изключение (не съм им голям фен)


А като спомена за повръщане - и аз не съм го усвоил много добре този рефлекс (много рядко успявам да го направя и обикновено след цяла безсънна нощ)

[divineflow]

Е за какво ви е?!? 

[Buku]

Е за какво ви е?!? 

Никой не е казал, че ни трябва за нещо .
От какво се чистя - 5-6 страници по-назад съм написала от какво... Нерви, стрес, ядове, мръсен въздух, пестициди от плодовете, нитрати от зеленчуците, какво ли още не... Вреди/замърсители - дал господ. Няколко дни разтоварване не са толкова страшни.