Това би било полезно да се знае. (малка част от една моя разработка)
Предложение за нов модел на здравето и болестта
Първата задача на една наука, чиято основна цел е възстановяване на здравето, е да определи какво е „здраве”, да определи каква е задачата или целта на лечението и в каква посока трябва да бъде воден пациента по време на лечението. Трябва да бъдат определени и параметрите за измерване на здравето и то по такъв начин, че всеки да може лесно да каже дали един подложен на лечение човек подобрява своето здраве или в действителност регресира към по-дълбоко ниво на дисбаланс.
Едва ли някой дипломиран медик би могъл да даде определения за всичко това. На студентите по медицина изобщо не се преподава как да разпознаят едно състояние на идеално здраве и с какви параметри то се измерва.
Когато болката премине, когато изчезне безпокоящ симптом, когато патологията вече не е очевидна, обикновено се казва, че пациентът е излекуван. При това обикновено не се вземат предвид късните увреждания, които лечението може да предизвика, особено на по-дълбоките и по-фини нива на човешкия организъм, а в най-лошия случай на умствено или емоционално ниво Човекът не е само съвкурност от кокали , органи и други мускули. Наред с напълно материалното си тяло , той се състои от други, по-изтънчени нематериални части. В християнството те се наричат дух и душа. Ето защо за да може да се каже ,че дадено лечение е правилно, то би трябвало да има благоприятен ефект едновременно на всички нива.
По тази причина предлагаме за база модел на човешко тяло, състоящ се от 5 тела(физическо, енергийно, емоционално, ментално и духовно), като само едно от тях - физическото е материално и само в него могат да се прояват последствията от нарушенията в някое от другите, "ефирните" тела, тоест - болестите. Ако лекарят или лечителят успеят да преборят нарушенията в нематериалните тела, болестта ще напусне и физическото тяло. Затова е редно първо да намерим причината за заболяванията. Но ако се работи само с физическото тяло, а източникът е някъде в ефирните тела, резултатът от усилията ще бъдед краткотраен.
Оттук произтича изводът - здрав е този човек, на който са здрави всичките тела.
Но за да определим къде точно се намират корените на заболяванията, трябва да знаем кои причини довеждет до разболяване на едно или друго тяло на човека.
2.5.1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО
Възможни причини за заболявания :
• Неправилно хранене, недостиг на микроелементи, употреба на продукти с ниска хранителна стойност , продукти богати на химически вещества -консерванти, пестициди, оцветители...
• Самоотравяне - цигари, алкохол, дроги...
• Начин на живот - обездвижване, хронична преумора, изтощение, вследствие надценяване на собствените възможности...
• силни външни въздействия - електромагнитни, радиационни...
Накратко - трябва да се спазват нормите за "техническа експлоатация" на организма си. Ако игнорираме продължително време тези норми, организмът, колкото и да успява да компенсира до време, в един момент няма да издържи и ще се разболее. И ние сами ще си създадем такъв живот, от който после с всички сили ще се опитваме да се отървем с помощта на доктори, лекарства...
2.5.2. ЕНЕРГИЙНО ТЯЛО
Възможни причини за заболявания:
Проблеми в това тяло се появяват, когато се наруши нормалното протичане на вътрешната енергия.
• Недоспиване
• Хронично интелектуално напрежение, водещо до голям разход на енергия - работа при висока отговорност и необходимост от контрол върху ситуацията. Тоест - работата на менажера.
• Прекалено съчувствие - прекалено отдаване на жизнени сили на други хора, изпитващи страдания, несгоди. Така отслабват защитните сили на организма.
• Регулярен контакт с постоянни енергийни потребители - това са много болни и много изморени хора. Ако до нас има такъв човек, енергийните ни обвивки се докосват и става изравняване - част от нашата енергия преминава към този човек или обратното. Който е по-здрав - отдава енергия, който е по-болен - получава.
• Конфликти - "изсмукват " енергийно.
• Общуване с болни - болестта може да се предава не само енергийно , но и чрез обмяна на информация от болния индивид.
• Негативна информация от вещи ( например дрехи втора уппотреба. Желателно е да се почистят от оставената информация от стария собственик)
• Храната също носи информация - най-вече с какви чувства е приготвяна. Целта на молитвата преди ядене е да се зареди храната с положителна енергия.
• Когато дълго мислим за някого, ние му изпращаме енергия. Не случайно много религии и духовни школи започват обучението на привържениците си със спиране неконтролируемия ход на мислите.
• Пребиваване в геопатогенни зони - силни електромагнитни полета, мрежи на Хартман, подпочвени реки и др.
Всички тези причини са изцяло в нашата област на контрол - те не възникват без нашето съзнателно или подсъзнателно участие. Ние самите създаваме потенциални възможности за различни заболявания.
2.5.3. ЕМОЦИОНАЛНО ТЯЛО
Възможни причини за заболявания:
• Ако човек продължително време изпитва негативни чувства и емоции, в емоционалното му поле се появяват натрупвания от негативна енергия- негативно-мисловни форми. Например , с изявления от типа: "всичко е много зле, аз съм неудачник, никой не ме обича .. " гоним ефирната енергия от тялото си, което става все по-слабо.
• Най-податливи на заболявания са хората , които не са склонни да дават израз на емоциите. Те таят преживяванията в себе си и те се натрупват.
• Заболяването е форма на протест на организма, че го използват като склад за негативни преживявания. Отначало организмът реагира с леки отклонения (кръвно налягане , язва..) напомняйки ни ,че не трябва да взимаме прекалено навътре нещата, но след изчерпване на всички ресурси е възможна появата на сериозно заболяване, вкл. рак.
Всички ние носим в себе си множество патогенни организми, готови във всеки момент да инициират болест - ако това им бъде позволено от имунната система. По принцип имунитетът успява да разпознае, унищожи и изведе от организма различните агресори. Но множеството негативни емоции водят до спазъм в мускулите, контролиращи пълноценната работа на вътрешните органи и жлезите с вътрешна секреция , в резултат на което се променя химичният състав на кръвта - в нея се появяват вещества, които потискат имунната система, която вече не успява ефективно да се бори с патогенните влияния. "Спящите" до момента микрроорганизми започват бурно да се размножават и инициират заболяване. Едновременно с това на енергийно ниво болестта също се изявява когато вибрационните честоти на микробите и организма съвпаднат. В такъв случай се създава незабавно ново енергийно състояние и това води отново до промяна на вътрешната физико-химична среда по такъв начин, че специфичния вирус, бактерий и пр. да може да се размножава.
Най-добрият начин да поддържаме емоционалното си тяло чисто е да живеем така, че да не изпитваме негативни емоции по никакъв повод.
2.5.4. МЕНТАЛНО ТЯЛО
Възможни причини за заболявания:
Това е тялото на нашите мисли и убеждения. Тук факторите са още по многобройни. Луиз Хей предлага цяла таблица, в която е посочена взаимовръзката между заболяванията на един или друг орган и видовете негативни мисли, които могат да доведат до тях. Менталната енергия е толкова фина, че не би могло да се направи връзка с физическото тяло, но въпреки това тя намира начин да се "реализира" в това тяло.
• Получаване или изработване на негативни програми от заобикалящите ни хора. Като тази негативна програма започва да ръководи поведението ни ,а и здравословното ни състояние. "При такъв живот е невъзможно да бъда здрав" ,"живея на такова място , където всички са болни".
o От родители, роднини, познати. Те постоянно се тревожат за здравето ни и търсят на лицето ни признаци на приближаваща се боласт.
o От общественото мнение - " В нашият град въздухът, водата, земята са ужасни, тук никой не живее дълго". " На 60 г. е, а е толкова свеж" – тези които го казват сами вярват, че на 60 от тях ще се очаква да бъдат болни. Това се превръща в подсъзнателна програма, която организмът започва да изпълнява.
o От лекарите. "Използвате грешната паста за зъби, кариесът е неизбежен" ,"Ако не се ваксинирате, ще се разболеете със сигурност! " .
• Наблюдение на протичането на болест у наши познати. "Може и аз да се разболея от същото. Някои от симптомите откривам и у себе си, трябва да се наблюдавам.. " Ако не спрем, нашият организъм ще бъде принуден да ни даде заболяването , за което толкова интензивно размишляваме.
• Излекували сме се от тежко заболяване , но продължаваме да следим за признаци , че то може да се повтори. Ако ги търсим много усърдно , нищо чудно да ги намерим.
• Несъзнателна поръчка на заболявания:
o Болестта носи конкретна полза. Как детето може да привлече вниманието на вечно заетите си родители? То има един изход - като се разболее. Разболее ли се детето, родителите оставят всички дела и се занимават само с него - целта е достигната. Не виждаме начин да избегнем неприятна среща - организмът се притичва на помощ - вдигаме температура за 2-3 часа и с чиста съвест оставаме в къщи.
o Болестта като начин на живот: Например пенсионерите често боледуват, защото болестта им дава занимания-ходи се по лекари, спазват се режими - това дава обширни теми за общуване с други пенсионери - какви нови лекарства са се появили, как протича заболяването при съседа... В крайна сметка животът се изпълва със смисъл, човек чувства ,че не бездейства, чувства се необходим, полезен член на обществото. С какво би се занимавал ако е здрав?.
o Болестта ни кара да се чувстваме значими: Доскоро известен и преуспяващ човек остава без работа. Свикнал с вниманието и преклонението на масите, не може да се примири, че трябва да се занимава с нещо обикновено. Затова се разболява. Но не от обикновена болест, а от особена, която никой не може да излекува. Така той отново попада в центъра на вниманието - занимават се с него, съчувстват му, с него общуват знаменитости - чувството за собствената му значимост отново е удовлетворено.
o Болестта като почивка: Работим твърде напрегнато, искаме да починем , но не намираме подходяща възможност. На помощ ни се пртичва организма и вътрешната ни поръчка е изпълнена - получаваме поредния бронхит и с чиста съвест си почиваме седмица - две.
o Болестта като начин за манипулиране на околните: "Ако направиш това ,няма да го понеса!" - разпространен начин за налагане на собствена воля от слабите хора, които нямат възможност да отстояват мнението си по друг начин.
o Болестта като неправилна поръчка или вътрешна молба: Известен е случай когато наскоро дипломирана млада жена постъпва на работа в голяма фирма, където обаче започват да я използват като куриер. Тя силно се възмущавала и постоянно си повтаряла -"Не искам да работя с крака". В крайна сметка развила сериозно заболяване на краката.
Понякога животът прилага заболяванията за разрушаването на нашите фикс-идеи. Това са духовно-възпитателни процеси с помощта на болестите. За да ни успокои и да ни покаже погрешността на подсъзнателния ни избор , животът ни поднася ситуации, в които нашите идеализации (нашите нереални очаквания) се разрушават. Обикновено тези "възпитателни" процеси не се реализират чрез болест- обстоятелствата се стичат така, че замислените грандиозни планове се сриват, но не са редки случаите , когато животът прибягва и до това средство, като блокира постигането на поставената цел.
Така, съзнателно или подсъзнателно, не всички хора искат наистина да оздравеят. Животът им може да стане доста по-некомфортен, отколкото е сега, с болестта. Това трябва да бъде осъзнато за да не губят те излишни сили и пари в безполезна борба с болестите, които са им нужни.
Хирургът Бърни Сийгъл казва: " Около 15 до 20 % от всички по-тежко болни пациенти несъзнателно или съзнателно желаят да умрат. На определен етап те посрещат рака или друго сериозно заболяване като начин да избягат от проблемите си чрез смъртта или болестта.Това са пациентите , които не проявяват признаци на стрес при съобщаване на диагнозата. Докато лекарят се старае да подобри състоянието им, те оказват отпор и се опитват да умрат".
Има крилата мисъл: "Ако пациентът иска да оздравее, лекарят е безсилен". Но също така е вярно, че ако пациентът не иска това, никой лекар или лечител няма да може да му помогне.
2.5.5. ДУХОВНО ТЯЛО
"Не съдете и нека не ви съдят, защото с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят и с каквата мярка мерите , с такава и вас ще мерят " Исус Христос
Възможни причини за заболявания:
• Вродени заболявания.
• Кармични заболявания - Има различни определения за карма ,макар ,че смисълът ,вложен в тях е един и същ.
"Кармата е закон на природата, съгласно който всяка материална дейност, праведна или греховна, води до определени последствия , които все повече и повече въвличат извършителя й в материално съществуване и в кръговрата на преражданията.". "Кармата е концепция за причинно следствените връзки, според която лошата постъпка неизбежно носи лоши плодове и обратно.Съвкупността от лоши и добри постъпки, които са извършени в минал живот, формират съдбата на човек в този живот."
(от атлас на тибетската медицина)
Има индивидуална карма и карма на предците. Индивидуалната се подразделя на придобита в минал живот и натрупана в дадения живат.
Най-лошата е "черната" - тя се придобива в процеса на безнравственост, злодейски живот- клевета, егоистични интриги, имащи за цел да унищожат плодовете на чуждия труд, унижаването на по-достойните, лъжата и т.н.
Темата е твърде обширна, (а и техниките за борба с кармичните заболявания са твърде специфични - регресивна психоза, реинкарнационна медитация), затова няма да бъде разглеждана подробно.
Имайки предвид представеният модел здраве и болест, можем да направим следният извод: Здрав е този човек, при когото са здрави всичките 5 тела. Корените на заболяването са в едно от тези тела. Най-вероятно в няколко наведнъж. Затова те трябва да бъдат лекувани всичките! Не с някакво конкретно лекарство за черен дроб, радикулит или високо кръвно налягане. Тъй като болката или болният орган са само следствие от някакво нарушение в организма. Затова когато фокусът се поставя само върхо някое от телата, резултатите ще бъдат нетрайни . Съвременната Медицина достигна до нивото на енергоинформационното програмиране на клетките. Върху клетките на болния орган посредством различни апарати се насочват електромагнитни или чисто информационни потоци, в които е записан спектърът на излъчванията на здравата клетка. В крайна сметка клетките на болния орган оздравяват принудително. Но това е работа на нивото на енергийното тяло. То може да бъде излекувано по този начин , ако причината за заболяването се намира в него. Но ако причината е хронично преяждане с нездравословна храна, обездвижване, или пък е на емоционално или ментално ниво и продължава да си съществува там, то заболяването неминуемо ще се върне в момента, в който престанем да въздействаме върху организма чрез тези излъчватели. (Разбира се, производителите на тази апаратура едва ли ще го признаят).
Съществуват два принципно различни подхода към запазване и възстановяване на здравето.
• Първият от тях е "Излекувайте ме" .
В този случай човек смята, че здравето трябва да му бъде дадено от някой страничен човек- лекар, лечител, чудодеен препарат (без значение дали това ще са билки, хранителни добавки и т.н. ) или апарат. Неговата роля в този процес е малка - само да гълта хапчета и да мести тялото си от една оздравителна процедура на друга. Той смята, че от него не зависи почти нищо, всичко зависи само от специалистите, които трябва да върнат здравето му. Това е отношението на по-голямата част от хората към медицината: "Дошъл съм на преглед, плащам си и лекарят е длъжен да ме излекува. Ако не го направи , ще се оплача от него и ще отида при друг лекар " .
Този подход вероятно е единствен за хората, при които здравето стои по-назад в ценностната им система и те са твърдо решени да не губят време и сили за неговото запазване , а да си го купят с пари. Понякога подходът се случва и да е удачен ,ако заболяването се намира във физическото тяло или евентуално - в енергийното. Ако причината за болестта обаче е в сферата на емоциите или ментала, подобно лечение трае много години и вместо желания резултат ни носи огромна загуба на пари, сили и дори здраве. Въпреки че знае за страничните ефекти от лекарствата, обществото демонстрира силен интерес към новите препарати, излезли от лабораторията. Пациентите нахлуват в медицинските кабинети и искат "бързо лечение" с помощта на "чудодейното лекарство" , за което току-що са прочели във вестниците. Не искат да мислят за някакви вторични увреждания , за които ще е нужно ново лекарство. Но ако те биха пожелали да разберат ,че за да се докаже едно лекарство като наистина "лекуващо" при това - без или с минимални странични ефекти , трябва да мине много време за да се докаже това на практика , а не само да се разчита на лабораторните изследвания. И тогава не биха бързали да изберат да влизат в ролята на опитни мишки.
Едни от тези шумно представяни лекарства са антибиотиците.
Считани са за най-чудодейното и ефективно оръжие, с което разполага Модерната Медицина. Но тяхната безразборна употреба води ( и вече доведе) до увеличаване на хроничните болести и силно отслабване на имунната система, което от своя страна води до поява на нови, вирулентни и още по-трудно лечими болести. Вече за преодоляване на която и да било инфекция, са нужни многократно по-високи дози антибиотик, (отколкото през 50те -60те години на миналия век), защото микроорганизмите стават все по-малко чувствителни към тези препарати. Въпреки това болшинството пациенти очакват с нетърпение да им бъдат изписани антибиотици , дори за най-банални неразположения. Като не осъзнават ( а и никой не ги информира за това), че така косвено допринасят за появата на все по-устойчиви и опасни бактериални щамове, които изискват създаване на нови поколения още по-мощни антибиотици, които ще им бъдат предписани след време в още по-големи дози! Затова не бива да искаме да ни инжектират пеницилин при навехнат палец на крак, банална настинка с главоболие, или друго леко неразположение . Макар и по-бавно , организмът сам ще се справи достатъчно добре с тези състояния , а ние ще си съхраним микрофлората и няма да треперим дали няма да ни застигне някоя алергична реакция
Този подход има още един важен недостатък. Ако човекът е просто обект, върху който лекарят или лечителят извършва своите манипулации и го спасява от заболяването, то това не е много добре, тъй като човек се лишава от възможността да се замисли над това - с какво сам си е създал това заболяване. Тоест - отнема му се възможността да се занимава с духовното си развитие. (Има статия , наречена „Слава на Бога ,че имам рак”. Авторът слави Бога за предоставената му възможност да си даде сметка за красотата, добротата и любовта, които можем да намерим тук, на земята.
• Вторият подход е "Аз оздравявам"
При него човек смята, че здравето зависи единствено от него самия и от собствените му възстановителни ресурси ,които могат да бъдат разгърнати с помощта на различни мероприятия - хранителни , двигателни, разтоварващи режими, дихателни техники, фитотерапия и мн.други. Това е подходът на Натуралната ( Природосъобразната) Хигиена.Той води до пълноценно здраве на всички нива.
" Не съм професионалист в медицината и това е моето предимство.Както и ваше. Така изучих предварителното лечение вместо последващото. И макар да не съм се обучавал в традиционно учебно заведение, това не означава ,че не съм учил. Следвах съвета на Марк Твен: "Не позволявайте на училището да попречи на образованието ви"
Харви Даймънд
На този принцип са организирани източните оздравителни методики - йога, цигун, системата на Норбеков и други. Никакви лекари или лечители - здравето е в собствените ни ръце. Този подход е предпочитан от хората , които поставят собственото си здраве на по-горно място в пирамидата на ценностната си система- упорити, волеви , които могат да отделят време за оздравителни процедури.
Разбира се, не винаги има възможност за избор. При спешните ,животозастрашаващи състояния първият подход е единственият възможен.
Затова, ако сме решени да постигнем пълноценно и трайно оздравяване, трябва да работим над всички тела едновременно- в това се състои и универсалният алгоритъм на оздравяването. Започваме със занимания върху физическото тяло, едновременно подхранваме енергийното тяло и преграждаме пътищата за ненужно изтичане на жизнени сили. Избавяме се от натрупаните емоции с помощта на различните техники и паралелно следим за погрешни убеждения ,които водят до тревоги и проблеми със здравето. При такъв тотален подход пропуските в някой план ( физически , емоционален..) ще се компенсират от подобряване на състоянието в друг план. Организмът все пак ще оздравее и ще се подмлади.
Преди да побързаме да се излекуваме обаче, трябва да се замислим за нещо много важно: Болестта често играе ролята на поредния урок по пътя на нашето духовно развитие. Всяка болест може да бъде разглеждана като сигнал за това , че по някакъв начин се отнасяме неправилно към света. Затова трябва не само да се отърваваме от нея, но и да се замисляме над това, на какво ни учи тя , как сами сме създали болестта в живота си. Безразсъдното избавяне от болестта блокира нашето духовно развитие.
За съжаление, много често ние разбираме че сме тленни и се събуждаме за да заживеем истински, само след някое тежко заболяване.
Д-р Елерброк : " Бъбречното й легенче, пикочният й мехур и ректумът бяха отстранени - докато не заприлича на торба плът, подслоняваща не вътрешни органи, а бързо разратващи се тумори. Помоли да й позволим да умре на брега на едно местно езеро. В тази мирна обстановка нещо се случи. Тя се отърси от гнева и депресията, духът й полетя като освободен от излишните тежести балон - и туморите й започнаха да се свиват.Тя бе излекувана "
Дори и непросветеният би се впечатлил от контраста между така предложеният модел и сегашният догматичен остарял модел , възприет като еталон от Съвременната Научна Медицина , където болестта се разглежда като външен фактор, който ни атакува и срещу когото лекарят "воюва" с методите на Официалната медицина - синтетични медикаменти и хирургия.
Този, сам по себе си тесногръд модел, наречен още и "теория за специфичната етиология" води началото си още от "славното" време на Луи Пастьор и продължава да доминира и до днес в целия западен медицински свят. Според Пастьор, микроорганизмите, проникнали отнякъде в човешкото тяло ,са единствената причина за появата на болест и тяхното унищожаване с подходящо лекарство е единствено условие за оздравяване. Състоянието на вътрешната среда на организма и силата на имунитетът му не са от значение .
Още тогава Пастьор е имал сериозни опоненти ( Р.Кох , Г.Ендерлайн и на първо място ученият д-р Антоан Бешан), които настояват ,че всъщност е точно обратното - микробите са следствие на болестта и не биха останали в организма ако той не им предостави подходящата "почва" . Но именно теорията на Пастьор е била приета безпрекословно, не само защото е звучала правдоподобно, но и най-вече защото е било забелязано ,че такава концепция би могла да обслужва много добре интересите на медицинската индустрия.
