Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[marulka]

Гарванчо, толкова ли не можа да изчакаш 1 ден за да си лепнеш километричните цитати във форума, нямаше да избягат... Аз писах още онзи ден на Мер, тя каза, че вчера или най-късно днес ще мине през форума, очаквах темата да е заключена само няколко часа, но не е дошла, аз не съм виновна, че администраторът на форума няма време и/или желание да влиза тук за да види форумът на какво е заприличал, иначе е много удобно за всичко аз да съм ви виновна...

[черен гарван]

@марулка - няма проблем и аз да съм виновен, все тая... поемам изцяло вината, че не изчаках - трябваше да го направя наистина, за да видим дали следващия месец щеше да бъде отключена темата 

@бате Бино, христо.дешев - може и така да направя като толкова се тормозите с дългите цитати... иначе ги пускам тук, щото така има по-голям шанс да бъдат забелязани и прочетени... щото може да има по-мързеливи дето не им се занимава да отварят линкове и т.н., особено като не виждат за какво става дума и може да си кажат просто "поредната простотия" или нещо от сорта и айде чао 

@христо.дешев - честно казано и на мен винаги тази практика ми е била чудна и съм се питал няма ли нещо по-добро.... а статията явно съвсем отгоре-отгоре си я чел, защото там се обясняват точно тези неща - защо плашим хората толкова много, когато най-важното нещо е всъщност любовта. и доколкото има нещо за съдене и такива неща в статията - то е именно, че ако не можеш да обичаш Бог.... тогава ще страдаш точно заради това, че не можеш да отвърнеш на любовта Му и изпитваш омраза в сърцето си... това не е заплаха, а реалност... защото Бог е Твореца и от Него извира живота, а отдалечаването от живота е болка и смърт... затова хората, които като нас живеят според принципите на природата са здрави и живеят по-дълго... щото са по-близо до Бог и естествения ход на нещата.... но дори и живеейки според природните принципи не можем да останем безсмъртни на земята, а умираме... залъгваме се, че можем сами да постигнем съвършеното здраве, съвършения живот - издигаме в култ телата си... гордостта почва да ни заслепява и не виждаме, че се отдалечаваме всъщност от Бог... срещаме Бог в природата, обаче не искаме да Го срещнем като Личност, каквато Той е.... поне за мен де, всеки има право на мнение 
а защо свещениците плашат.... вероятно причините са много - така е много по-лесно си мисля.... да кажеш "така трябва", "така казва Бог/Библията" и вече не се налагат повече обяснения.... ами представи си всеки ден да му висят на главата по 100 човека и да искат обяснения кое как и защо.... пък представи си и че не можеш да им ги дадеш ....може би не им се занимава чак толкова задълбочено да променят човешките съдби... от друга страна има свещеници дето наистина вярват в тези неща както и си вярват, че по този начин ти помагат и те предпазват.... така са били научени и пазят православната традиция... която май по времето на комунизма доста се е изменила.... тия дето са били в казарми пък - там казармен ред, едни такива работи.... освен това в православието неща като смирение, страх Божи, послушание... са доста важни, обаче първо се разбират неправилно и второ - май са добра почва да се злоупотребява с тях, особено ако я няма истинската и силна вяра в Бог.... и на моменти си мисля, че точно християните понякога сме причината, за да не вярват хората в Христос .... 
затова поне аз се старая да не гледам "християните", да не гледам и слушам без преценка свещениците... а да търся истината за Бог и за православието доколкото това е възможно 

[marulka]

А след като заключих темата цели 2 пъти неуспешно, да си дойдем на думата? Още някой ще дойде ли да ме убеждава, че не е християнин? Е толкова малко хора се оказаха, че са християни в тоя форум, пък толкова много да се оплакват от заключването именно на тази тема?! Значи, че нещо ви човърка отвътре и това нещо е, че колкото и да не искате да си го признаете вътре в себе си сте християни всичките.

Аз едно време ходех на църква, това което ме накара да спра е когато в началото докато живеех в Благоевград, някой ми беше на гости и искаше да види другите църкви в града, пък аз само за 1 знаех... Питаме в самата църква да ни упътят и те не искаха да ни кажат къде е другата защото видиш ли била на другия синод, конкуренция им прави, как тъй ще ни упътват за натам. Та мен ми стана много обидно и болно и спрях да ходя на църква, вече много години не съм стъпвала и си мислех, че не вярвам изобщо вече дори.

Това, което ме разчовърка е едно малко, ама съвсем малко филмче, няколко минути, без особен сюжет и актьорско майсторство, а и беше черно-бяло, но пък го пускат вечерта в най-гледаното време по една голяма турска телевизия, аз толкова рядко виждам телевизор изобщо, та да успея да уцеля такъв филм, колко ли често пускат подобни... Та в това филмче един мюсюлманин преди много много години се влюбил в християнка, обаче баща й много религиозен и лют и като разбра за любовта им взе, че уби мюсюлманина... Та той умря и филмчето свърши, има-няма 10-15 минути да е било. Както казах филмът кръгла нула откъм качество и актьорска игра, единственото което се набива от цялата работа е поуката да не се занимаваш с християни, защото са лоши и ще те убият... И тук на всички нас не би трябвало да ни пука понеже нали не сме християни и не ни интересуват религиите, ма се оказва, че мен много ме издразни това филмче и не ме убеждавайте, че и вас не би ви издранило нещо такова.

Аз ви казвам, че това, че сте изпаднали в състояние "не ми пука" не означава, че нямате религия и вяра, те си седят вътре във вас някъде и разбирате за тях само когато бъдат наистина засегнати.

[توقف عن قتلى]

 Аз не мисля, че всички спорят по темата защото са християни(вярващи). Просто се опитват да разграничат правилното от грешното в себе си и виждат, че не го откриват в нашата религия - християнството.
 А за да твърдиш, че си вярващ християнин, трябва да познаваш и изпълняваш законите на религията . Така, че дори да е масова религията, колко всъщност са истинските християни? Сигурно 100 хиляди статистически на 1 усърден.
 И идва някой и започва да ти се хвали, че е християнин, пък хал хабер си няма 
 Да разбираш Бог по свой си начин е най-сложно, но ако не се изгубиш по пътя, може би е най-сигурния начин да го разбереш. Тук не става въпрос за свръхинтелектуално развити личности, а за такива, които умеят да използват усета си. А това е заложено у всеки човек. Друг е въпроса, че системите си вършат доста добре работата и вече освен да си лакираш ноктите и да се напиеш, за друго не се чувстваш уверен..
 Това дали ходиш на църква или не, май има значение само за попа  все пак ако Бог те осъжда за това, ще е меко казано комично.
 Като цяло в християнството са заложени, много дълбоки морални ценности и за това си заслужава уважението до някаква степен.
 Дава се свобода, дава се и основата да бъдеш един осъзнат индивид. 10-те Божий заповеди са, за да не навредиш на себе си, а не на "жената на съседа". И все пак се втълпява страха, за който говорите.Защо според вас точно страха от смъртта се втълпява? И страха от наказание? Добронамерените хора не насаждат страх, а те карат да се чувстваш смел. Ако е имало Христос и ако Бог е "дал" описание, то със сигурност има добавени и липсващи парчета от пъзела.
 
 Ако живееш с мисълта, че за всичко има отговор в библията, то ще го намираш там, ако живееш с мисълта, че в корана ще откриеш истината, и там ще намериш правдоподобно обяснение.
 Но най-важното е дали наистина това е твоето обяснение, а не на автора? Това е като да искаш да изживееш истинска любов, докато четеш любовен роман  Истинските обяснения се намират само в практическия живот и си остават независими, а описанията са само насока, която може да се открие навсякъде(и не е нужно да се правиш на циркаджия, църкваджия, бял брат или сестра  )
 Христос е достоен за уважение,възхищение и подръжание, не за освиркване, яростно борене за доказване на съществуването му или налагането на наказание над "неверниците".
 

[hdeshev]

А след като заключих темата цели 2 пъти неуспешно, да си дойдем на думата? Още някой ще дойде ли да ме убеждава, че не е християнин? Е толкова малко хора се оказаха, че са християни в тоя форум, пък толкова много да се оплакват от заключването именно на тази тема?! Значи, че нещо ви човърка отвътре и това нещо е, че колкото и да не искате да си го признаете вътре в себе си сте християни всичките.
...

Ахаа! Значи пишем и следим темата защото сме неосъзнати християни? Това да не е като случаите с хомофобите, които тайно се заглеждат по същия пол? Аз не съм християнин, но нямам проблеми с истинските християни. Проблемите ми са с ментетата - тези, които лъжат околните, че са християни (митрополит Николай и другите паразити от БПЦ) и тези които лъжат себе си, че са християни (за тях по-долу).

Много хора се самоопределят като християни, защото това е "нашата", българската, религия. Така те не правят съзнателен избор в какво да вярват и как да възприемат света, а просто пасивно приемат това, което им е насадено от околните. Същото е и с исляма, юдаизма и сигурно която и да е религия по света. Според мен човек трябва да направи свободен и информиран избор за това нещо и да си кара с каквото му подскаже сърцето. Аз за себе си май намалих голямото "пазаруване" из магазините с религии, но все пак поглеждам витрините от време на време. Искам да възпитам у децата си същото нещо - познаване на повечко религии и системи за описване на света около нас (да, атеизма и науките като физиката и астрономията ги включвам също) дотам, че да могат да ги сравняват и да изберат най-полезната за тях. Естествено не искам и някой насила да им насажда нещо в училище. Не обичам роднини да подаряват кръстчета и да ме питат няма ли да кръстя детето. Не обичам и бесните попове, които обясняват как трябва да има задължително вероучение в училищата.

Та затова подхождам с подозрение към християнството и християните и съм склонен повече да се възхищавам на хората с алтернативни вероизповедания. Когато срещна човек, който ми сподели, че изповядва различна религия, виждам, че най-вероятно той е мислил по въпроса и е направил съзнателен избор. Много уважавам такива хора защото те са осъзнатите, които са избегнали промивката на мозъци в обществото ни. Сега, не казвам, че няма осъзнали се християни, като гарвана например. Просто чисто статистически по нашите географски ширини промитите мозъци са преобладаващо с християнски етикет.

[mariiina]

 :kisss:Здравейте, здравейте,здравейте!!!Ехххх, много ,много ,много ви обичам...точно за начина на мислене...различен, индивидуален, уникален!!!Така си и трябва да е!!!Е, точно този начин ще ни отведе всички на едно и също място!!!
   Проучването на идеите и тяхното развитие в живота си е най-най-най-творческия момент в живота на всяко човешко същество!!!А когато стигнеш и про-умееш  това...е тогава удовлетворението си е пълно!!!
     ЗАЩО ЛИ...ЗАЩОТО ВСЯКА ИДЕЯ ИЗИСКВА ДА ДОРАСТЕМ ДО НЕЯ, ДА Я РАЗБЕРЕМ И ТОГАВА ДА Я РЕАЛИЗИРАМЕ, ДА Я ПРАКТИКУВАМЕ.
     МНОГО ПЪТИ ПИСАХ, НО ПАК ЩЕ ГО РЕКНА...ВСИЧКИ РЕЛИГИИ СА С ЕДИН И СЪЩИ КОРЕН, ИЛИ ВСЯКА НОВА НАСЛЕДЯВА, ПОЛУЧАВА ЗНАНИЯ ОТ ПО-СТАРАТА.Питах ви , но май са го изтрили...аз обаче пак ще питам...Коя религия е наследил  Исляма, от коя религия черпи знанията...и кого очакват мюсюлманите пак да се появи, да възкръсне...и още имали в Ислямската религия имена от Стария завет от Новия завет???
    И още едно...надявам се последно...много, много, много ви моля...оставете негативните страни на религиите, оставете, това кой поп/ходжа, какви ги говори и върши.Гледайте добрите, достойните, етичните, коретнните...как си гледат работата.Май и тук виждаме и приемаме лошото , а другото не виждаме, така като веднага след промените и начале демос-кратос/крадос/ привнесохме негативизма от западните демокрации...
   

[бате Бино]

Значи , Ице, слагаш всички тези личности, които изброих в поста си от 15.04.  в групата на  "неосъзнатите", и  " които не са мислили по въпроса ", но все пак са станали християни ?    ( Някой и на тях им "промил мозъка" ? )

[hdeshev]

Значи , Ице, слагаш всички тези личности, които изброих в поста си от 15.04.  в групата на  "неосъзнатите", и  " които не са мислили по въпроса ", но все пак са станали християни ?    ( Някой и на тях им "промил мозъка" ? )

Не. Очевидно те са мислили по въпроса и са избрали християнството. Това го разбирам и го подкрепям. Аз говорех за християните "по инерция".

[توقف عن قتلى]

 Всъщност като се замислим, в какво толкова са вярвали?
 В човек, който дошъл на Земята, за да ни покаже кое е правилно и кое е истински ценното. Да се пожертва и да изтърпи наказанието на кръста и след Възкресението да стане ясно, че доброто побеждава  Ами то си е като приказка, но пък какво пречи да не е вярна?Защо да не повярват? Защо да не повярваш в дядо Коледа? Може да вярваш, че ще се преродиш; може да вярваш, че ще възкръснеш; може да вярваш, че всичко ще свърши.
 Доказателството след смъртта.
 Замислете се страха ли ви подтиква да вярвате или неистово желание..?? И за двете май, няма разумно обяснеие.
 Има една много вярна мисъл.
 "Който не се страхува от дявола, не му трябва никакъв Бог."
 

[Zloqd]

     МНОГО ПЪТИ ПИСАХ, НО ПАК ЩЕ ГО РЕКНА...ВСИЧКИ РЕЛИГИИ СА С ЕДИН И СЪЩИ КОРЕН, ИЛИ ВСЯКА НОВА НАСЛЕДЯВА, ПОЛУЧАВА ЗНАНИЯ ОТ ПО-СТАРАТА.Питах ви , но май са го изтрили...аз обаче пак ще питам...Коя религия е наследил  Исляма, от коя религия черпи знанията...и кого очакват мюсюлманите пак да се появи, да възкръсне...и още имали в Ислямската религия имена от Стария завет от Новия завет???
   

Не съм те забравил и щях да ти отговоря и по- рано, но на два пъти заключиха темата.
Малко по-надолу ще дам аргументиран отговор.

[Zloqd]

Започвам с цитати от стария завет:
Битие 16 глава

7 Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;    
8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.    
9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й.    
10 Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество.    
11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу скръбта ти.    
12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.    

През 13-14-ти век по нашите земи са наричали поганците агаряни и исмаилтяни.


Битие 17 глава

1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.    
2 И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.    
3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:    
4 Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.    
5 Не ще се именуваш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи.    
6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.    
7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.    
8 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.    
9 Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.    
10 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.    
11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.    
12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.    
13 Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.    
14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

Царе(Царства) 31 глава

1 А филистимците воюваха против Израиля; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците и паднаха убити в хълма Гелвуе.    
2 И филистимците настигнаха Саула и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Ионатана, Авинадава и Мелхусуя.    
3 И битката се засилваше против Саула, и стрелците го улучиха; и той бе тежко ранен от стрелците.    
4 Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си, та ме прободи с него, за да не дойдат тия необрязани та ме прободат и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си та падна върху него.    

А ето какво пише в уикипедията за Мохамед:

Muslims thus consider him the restorer of an uncorrupted original monotheistic faith (islām) of Adam, Noah, Abraham, Moses, Jesus and other prophets.

Пророците в корана са дадени на този адрес http://en.wikipedia.org/wiki/Prophets_of_Islam#Prophets_and_messengers_in_Islam като е написано и съответствието им в стария завет.

Ето и превод на корана на български - достатъчно е да се прочетат първите 3-4 глави за да се разбере, че главните герои са от библията.


Не случайно през ранното средновековие, когато европа е тънела в мрака на невежеството арабския свят е претърпял ренесанс в математиката, инжинерните науки и военното дело.

Ислямът като религия е обединил номадските племена в арабска държава и скоро след това те са тръгнали на джихад не срещу някой друг а срещу християните - обсадили са Византия и са щели да унищожат религията, която римската империя на успяла, ако не бил хан Тервел.

[homo futurus]

Естествено че са от библията Исус Христос присъства и в исляма - това май малко хора го знаят.

И според Исляма Убийството е грях както и според Християнството.

И както по време на инквизицията "светата" църква е насъсквала стотици хиляди с призива че убийството на неверници не е грях с цел разширяване на влиянието си така сега Джихадистите насъскват стотици хиляди със същия призив и с абсолютно същите цели - Има Ирония в това нали 

[mariiina]

 :kisss:Да, прав си!!!Иляма или още по-точно да го кажем Пророка Мохомед гради, надгражда нова религия, най-вече на базата, на основата на...Християнството!!!Мили млади приятели, много ви моля, нека се опитаме да се съсредоточим върху тази част от религиите, която ни води по правите пътеки,помага ни да станем добродетелни, чисти, честни, коректни...да сме добрия пример!!!Нека не обръщаме внимание на отклоненията, на опитите /а такива винаги ще има/да бъдем сринати, унищожени, деградирани...Устойчивостта на бурите и ветровете на времето ни е показано чрез много примери...Илиадата, Одисеята вие допълнете примерите.
Какво е вятъра за вейките зелени,
щом духне – те се свеждат изведнаж.
А колко дъбове е виждал повалени…
могъщият се бори само със могъщ.с.49
                   ПАНЧАТАТРА
     /древноиндийски епос/

[черен гарван]

пускам го отново цялото, защото е свързано в някаква степен със сайта и идеята на форума като цяло.... православният пост е в някаква степен суровоядство и гладуване 
ама съм го закодирал... може да си пейстнете в уърд, ако не е достатъчно удобно 
или пък ето линк към мнението http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?p=28115#p28115

Код: [Маркирай кода]

За поста
Свещ. Александър Шмеман

В наши дни хората или се отнасят несериозно към постенето, или невярно разбират неговото истинско духовно значение. За едни Постът се състои в символично самолишаване от нещо. За други Постът означава добросъвестно съблюдаване на правилата, т.е. употреба само на постна храна – т.е. без месо. Но и в единия, и в другия случай постенето рядко се възприема като включено в общия великопостен подвиг. Затова сме длъжни първо да се опитаме да разберем Църковното учение за Поста и след това да попитаме себе си как можем да приложим това учение в нашия живот.
Постенето или въздържането от храна не е единствено християнска практика. То е съществувало и съществува както в други религии, така и извън религията, например в специалната терапевтика. В наши дни хората постят (или се въздържат) по най-различни причини, понякога дори и политически. Затова е важно да вникнем в специфично християнското значение на поста. Това значение ни се разкрива преди всичко чрез вътрешната връзка между две събития, за които е разказано в Библията: за едното - в началото на Стария Завет, за другото - в началото на Новия Завет.
Първото събитие: Адам “нарушил поста си” в рая, той изял забранения плод - така ни е разкрит първородния грях. Христос, Новият Адам - това е второто събитие - започва своето служение с пост. Адам бил изкушаван и не издържал на изкушението. Христос бил изкушаван и победил изкушението. Последиците от падението на Адам са изгонването от рая и смъртта, а плодовете на Христовата победа са унищожаването на смъртта и нашето завръщане в рая. Краткият обем ни лишава от възможността подробно на обясним значението на този паралелизъм. Но дори само от казаното трябва да стане ясно, че Постът е нещо твърде важно. Това не е просто задължение или обичай. Постът е свързан с тайната на живота и смъртта, на спасението и погибелта.
Според християнското учение грехът не е само нарушаването на някакво правило, за което се полага наказание. Той винаги е в изопачаването на дадения ни от Бога живот. Ето защо, историята на първородния грях е изобразена като постъпка, свързана с храна. Храната е необходима на живия организъм, понеже поддържа в него живота. Но точно тук се изправяме пред основния въпрос: какво означава да си жив, какво означава самият живот? В наши дни тази дума се разглежда преди всичко в своето биологическо значение: животът е именно това, което изцяло зависи от храната и изобщо от физическата страна на всичко живо. Но в светлината на Свещеното Писание и Свещеното Предание този живот, завършващ със смърт, се отъждествява със смъртта, понеже смъртното начало постоянно присъства и действа в него. Ние знаем, че Бог не е сътворил смъртта. Той е Подател на живота.
1
По какъв начин животът е станал смъртен? Защо смъртта, единствено само смъртта, е абсолютното условие на всичко съществуващо? Църквата отговаря: защото човекът отхвърлил онзи живот, който му предложил и дал Бог, и предпочел живот, зависещ не от Бога, а от “насъщния хляб”. Той не само не послушал Бога, за което и бил наказан, но променил и отношението между себе си и света. Без съмнение, светът е бил даден на човека като храна, като средство за поддържане на живота; но в същото време, животът трябвало да бъде общение с Бога. Той не само трябвало да има в Него своя завършек, но и своята съвършена пълнота: “В Него имаше живот, и животът беше светлината на хората” (Йоан 1:4).
Светът и храната били създадени, за да има човекът посредством тях общение с Бога и само храната, приета заради Бога могла да бъде животворна. Сама по себе си храната не притежава живот и не може да го възпроизвежда. Единствен Бог има живот и Сам е живот. В храната начало на живота е Бог; не съдържащите се в нея калории. По такъв начин да бъдеш, да си живо същество, да знаеш Бога и да си в общение с Него - всичко това е една и съща реалност. И неизразимата трагедия на Адам се състои точно в това, че той възприел храната като “живот сам по себе си”. Нещо повече, той вкусил от храната, криейки се от Бога, извън Него, и за да бъде независим от Него. И извършил всичко това, защото повярвал, че “храната сама по себе си” има живот и че вкусвайки от тази храна той може да стане като Бог, т. е. да има “живот в самия себе си”. Казано по-просто: той повярвал в храната, докато единствения предмет на вярата, доверието и увереността, е Бог и само Бог. Земният свят и храната се превърнали в негови богове, в източник и начало на неговия живот. Той станал техен роб.
Адам на еврейски означава “човек”. Това е моето име, нашето общо име. И човек все още е Адам, все още е роб на храната. Той може да ни уверява, че вярва в Бога, но за него Бог вече не е неговия живот, не е храна, не е всепоглъщащо съдържание на неговото съществуване. Той може да не уверява, че получава живота си от Бога, но той не живее от Бога и за Бога. Неговите знания, опит и самочувствие са построени все на същия принцип: “само с хляб”. Ние ядем, за да живеем, но не живеем в огън. От всички грехове това е най-големият грях. И този грях произнася смъртна присъда над нашия живот.
Христос е Новият Адам. Той дошъл, за да унищожи болестта, навлязла чрез Адам в живота, за да възстанови човека за истински живот, и поради това Той също започва своето земно служене с пост. “... И, като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-сетне огладня” (Мат. 4:3).
Гладът е това състояние, в което ние осъзнаваме нашата зависимост от нещо; когато спешно, насъщно ни е необходима храна, което и доказва, че нашият живот не е самодостатъчен. Това е този предел, след който аз или умирам от глад, или нахранвайки тялото си, отново осъзнавам, че живея. С други думи, това е моментът, когато ултимативно сме изправени пред въпроса: от какво зависи моят живот? И понеже въпросът не е отвлечен, тъй като животът на тялото ми зависи от взетото решение, същият този момент се оказва изкушение.
2
Сатана дошъл при Адам в рая; той дошъл и при Христос в пустинята. Двама гладни чули неговите думи: “Яж, защото твоят глад показва, че ти изцяло си зависим от храната, че животът ти е в храната.” Адам повярвал и започнал да яде; Христос отхвърлил това изкушение и казал: “Не само с хляб ще живее човекът...” Той отхвърлил световната лъжа, която Сатана внушил на целия свят, превръщайки я в неподлежаща на обсъждане очевидна истина, основа на целия човешки светоглед, основа на науката, медицината, и може би, дори и на религията. Отхвърляйки тази лъжа, Христос възстановил вярното съотношение между храната, живота и Бога, това съотношение, което ние все още нарушаваме всекидневно.
Какво тогава означава Постът за нас християните? Това е участие в постния опит на Самия Христос, чрез който Той ни е освободил от пълната ни зависимост от храната, материята и света. Но нашето освобождение не може да бъде пълно. Ние все още живеем в грехопаднал свят, в света на стария Адам, и бидейки част от този свят, ние все още сме зависими от храната. Но тъй като смъртта, през която всички ще преминем, е победена от Христовата смърт и стана преход към Живота, то храната, която ние ядем, и живота, който тази храна поддържа, може да се превърне в Живот в Бога и за Бога. Част от нашата храна вече стана “храна на безсмъртието” - ТЯЛО И КРЪВ НА САМИЯ ХРИСТОС. Но дори всекидневния “насъщен хляб”, който ние получаваме от Бога, може в този живот, в този свят да поддържа и укрепва нашето общение с Бога, а не да ни отдалечава от Него. Но само Постът може да осъществи това преобразование, да ни даде значимо доказателство, че нашата зависимост от храната и материята не е окончателна, не е абсолютна, че съединена с молитвата, благодатта и служенето на Бога тази зависимост желае да се превърне в духовна.
Всичко казано досега означава, че Постът, разбран в своето истинско значение, е единственото средство за възстановяване на действителната човешка природа. Това не е теоретическо, а практическо и реално предизвикателство към великия лъжец, успял да ни убеди в това, че зависим само от хляба, и построил цялото човешко знание, наука и съществуване върху тази лъжа. Постът изобличава тази лъжа. Твърде показателно е, че Христос срещнал Сатана точно тогава, когато постел и по-късно казал, че само с молитва и пост може да се победи Сатана. Постът - това е истинска борба срещу дявола, това е предизвикателство срещу всеобщия закон, превръщащ дявола в “княз на този свят”. Ако човек е гладен, но разбира, че действително е възможно да не бъде зависим от този глад, да не загине от него, а напротив, да го превърне в източник на духовна власт и победа, то тогава нищичко няма да остане от великата лъжа, в която живеем от Адамово време.
Колко много се отдалечихме от нашето обикновено разбиране на Поста просто като промяна на диетата, от разсъжденията за това, какво е разрешено и какво е забранено от Поста, от цялото това повърхностно лицемерие! Защото, в крайна сметка Постът се състои в това: да изпиташ глад, да жадуваш, а това означава да достигнеш предела на този живот в нас, който изцяло зависи от храната, и жадувайки да откриеш, че тази зависимост не е
3
последната истина за човека, че гладът е преди всичко духовно състояние и че в своята пределна дълбочина той е копнеж по Бога.
В ранната Църква Постът се състоял в съвършено въздържане от храна, т.е. пребиваване в състояние на глад, довеждащ тялото до крайно изтощение. Но именно тук разбираме, че Постът като физическо лишаване от храна е съвършено безполезен, без неговата втора духовна страна. “С пост и молитва” означава, че без съответното духовно усилие, без подсилването с Божествената Действителност, без съзнанието за своята съвършена зависимост от Бога и само от Бога, физическият пост би се превърнал в самоубийство. Ако дяволът е изкушавал Самия Христос, когато Той постил и изпитал глад, то ние нямаме никаква възможност да избегнем изкушението. Физическият пост, колкото и да е важен, става не само безсмислен, но и действително опасен, ако не е съединен с духовно усилие, с молитва, с мисъл, съсредоточена в Бога.
Постът е изкуство, което съвършенство са владели светците; ще бъде опасно самонадеяно от наша страна, ако се опитваме да овладеем това изкуство, без духовно размишление, без необходимата предпазливост. Всички великопостни богослужения постоянно ни напомнят за трудностите, препятствията и изкушенията, пред които се изправя всеки, разчитащ на собствените си сили, а не на Бога. Ето защо за постния подвиг ни е необходима духовна подготовка. Тя се състои първо в това, да молим за Божията помощ и второ - целият ни постен подвиг да е съсредоточен и устремен към Бога. Ние трябва да постим заради Бога. Трябва да усетим Неговото присъствие в тялото си, което се превръща в Негов храм. Затова и към тялото, и към храната, към целия ни начин на живот трябва да се отнасяме с религиозно уважение. Всичко това трябва да постигнем още до началото на Поста, та в началото на самия Пост да бъдем духовно въоръжени, предчувствайки духовна борба и победа.
И ето настъпва самият Пост. Според казаното дотук, той трябва да се изпълнява на две равнища: първо - на равнището на Аскетичен пост и второ - на равнището на Съвършен пост. Аскетичният пост се състои в силно намаляване на храната, така че постоянно изпитваното чувство на глад да се преживява от нас като помнене на Бога и да поддържа постоянно усилието, което съхранява това помнене. Всеки, който е спазвал такъв пост макар и за малко, знае, че този аскетичен пост, вместо да ни омаломощава създава в нас усещане за лекота, съсредоточеност, трезвост, радост и чистота. Храната наистина се приема като Божи дар. Ние постоянно сме насочени към този вътрешен свят, който сам по необясним начин ни дава сили. Тук ние няма да обсъждаме количеството и качеството на храната, нейното денонощно разпределение по време на аскетичния пост; всичко това зависи от нашите индивидуални възможности, от условията, в които живеем. Но принципът е ясен: това е постоянно състояние на полуглад, чиято “отрицателна” природа се преобразява чрез молитва, помнене на Бога, съсредоточеност в положителна сила. Продължителността на съвършеният Пост е необходимо да се ограничава в съответствие с Евхаристията, за която той ни подготвя. [...]
Дали постим от ранно утро или само от обяд, основната цел на този пост е да прекараме този ден в очакване, надежда, жадуващи да се наситим със самия Господ. Това е духовна съсредоточеност върху очакваното, върху този дар, който
4 5
трябва да получим, заради който сме готови да се откажем от всички други дарове. Но и след всичко казано, трябва да помним, че колкото и да е ограничен нашия Пост, ако това е истински пост, то той ще доведе до изкушения, слабости, съмнения и раздразнителност. С други думи, той ще бъде борба, в която ние, вероятно, неведнъж ще бъдем побеждавани. Но ако нашият Пост е истински по своята същност, то тогава ще се яви живота ни в Христос, живот изпълнен с борби и подвизи. Вяра, непобеждавана от съмнения и изкушения рядко бива истинска вяра.
Израстването в християнския живот, уви, е невъзможно без горчивия опит на грешки и падения. Колко често хората започват да постят с ентусиазъм, но отпадат след първия неуспех. Бих казал, че истинското изпитване на вярата започва след първото падение. Ако след такъв неуспех, веднъж отстъпили пред глада и предали се на страстите, започнем всичко отново, без да обръщаме внимание на това, то рано или късно нашият Пост ще принесе духовни плодове. Между светостта и цинизма на разочарованието се намира великата и божествена добродетел на търпението - преди всичко търпение (а не търпимост) към самия себе си. Не съществуват съкратени пътища към светостта, ние трябва да заплатим цялата цена за всяка крачка, за всяко стъпало. За това по-добре и по-безопасно е да започваме от минимума - само мъничко над нашите естествени възможности - и малко по-малко да усилваме поста, а не изведнъж в самото начало на Поста да се възнесем нависоко и след това да се сгромолясаме, падайки на земята.
От символическия и номинален пост ние трябва да се върнем към истинския пост, като той бъде ограничен и скромен, но за това пък последователен и сериозен. Трябва честно да преценим своите духовни и физически възможности и способности и да действаме според тях, без да забравяме, че постейки не бива да се страхуваме от своите ограничени сили, а да виждаме в своя живот Божествено доказателство за това, че невъзможното за човека е възможно за Бога.
Нека помним също така и най-важното: пост, който не довежда човека до истинско и искрено Покаяние, е безсмислен и неблагодатен.

Откъс от книгата: „Великият пост”, изд. „Омофор”, превод: Д. Спасов.

[черен гарван]

проф. Божидар Димитров - 12 мита от българската история ....за тия къде твърдят, че цар Борис 1 изклал болярските родове заради покръстването 

Код: [Маркирай кода]

МИТОВЕТЕ ОКОЛО  ХРИСГИЯНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД В 864 г.
Анализът на изворните сведения, и по-точно буквалното им преразказване, доведе старите български учени до няколко фундамен¬тални и за съжаление неверни твърдения. Според тях до 864 г. бъл¬гарският народ в преобладаващата си част е изповядвал вяра в езически богове - Тангра, Перун, Лада, Волос. Християните, докол¬кото ги е имало, били преследвани, подлагани на гонения, а някои и убивани - привеждат се примери в изворите от времето на кан Омуртаг (814-831) и кан Маламир (831-837). В 864 г., за да избегне една грозяща го с поражение война с Византия, кан Борис се съгла¬сил да обяви християнството за държавна (т.е. единствено позволе¬на) религия в България и се покръстил с целия си двор, приемайки името Михаил от кръстника си - едноименния византийски импе¬ратор. В рамките на няколко месеца византийски свещеници, охра¬нявани от военни отряди, покръстили насила целия български на¬род. Но ръководен от прабългарската аристокрация, българският народ въстанал. Обаче неизвестно как само с кръст в ръка цар Бо¬рис I укротил бунтовниците и ги пуснал да си ходят по къщите. Но само простият народ заслужил тази милост, прабългарските арис¬тократи били избити заедно с родовете им. Така България се лиши¬ла от държавно-творческия и държавно-отговорен елемент, от първостроителите на българската държава. Старата българска арис¬токрация, изклана до девето коляно, била заменена със служебна аристокрация от славянски произход, на която липсвали организа¬ционните качества и онова високо чувство за отговорност пред на¬род и държава, която имала прабългарската родова аристокрация. Оттук нататък България тръгнала на погибел и последиците от то¬зи акт се чувствали до ден днешен. И още една фатална глупост направил Борис I - приел християнството от православния Конс¬тантинопол, а не от католическия Рим, та в XIV век нямало кой да ни помогне при инвазията на османските турци, та сме паднали под турска власт и сме седели пет века под робство.
Действително повечето от тези неща ги пише в изворите. Но трябва да признаем, че повечето от тях са житийни разкази, а никъде другаде в наративната средновековна литература истината не се деформира така безмилостно, както в разказите за светците и мъчениците за вярата. Действителността, както личи от други документи около християнизацията на българите, е доста по-раз¬лична.
Първо, не е вярно, че преобладаващата част от българския народ към 864 г. е изповядал вяра в езически богове. Християнин е бил, както писах по-горе, основателят на държавата кан Кубрат, редица негови приближени и семействата им. Мисионерската дей¬ност на византийските свещеници, обслужващи този аристокра¬тичен кръг български християни, вероятно е накарал и други бъл¬гари да приемат Христовата вяра и броят им е бил, изглежда, дос¬татъчно значителен да се открие Оногондурска архиепископия ка¬то поделение на Константинополската патриаршия в VII век.
След превземането на Мизия броят на християните в българ¬ската държава се е увеличил за сметка на завареното и останало да живее тук византийско население - славяни, готи, гърци в крайб¬режните градове. Християнин е бил и внукът на Кубрат - кан Тервел, иначе той не би могъл да получи от император Юстиниан II титлата кесар, която се дава само на владетел християнин. А и на печатите си Тервел е изобразен с християнски инсигнии на власт¬та. Проф. Георги Атанасов предположи неотдавна, че всички канове от династията Дуло (632-759 г.) са били християни, но не са предприели усилия да покръстят целия български народ, а са ос¬тавили въпросите за вярата всеки поданик на държавата да реша¬ва сам за себе си, както намери за добре.
В България между 632-864 г., изглежда, е имало пълна толе¬рантност към всички религии. Борис I съобщава, че в страната му проповядват мисионери християни от Запад и Изток, привърже¬ници на различни ереси, мюсюлмански духовници, и пита какво да прави с тях, след като се е покръстил. Папата, естествено, му наредил да ги изгони.
Толерантността към религиите, включително и християнска¬та, личи от факта, че византийските хронисти не съобщават за го¬нения на християни в България дори след 759 г., въпреки че до края на века страната ни води кървави войни с Византия - държа¬вата на християнството. Куриозно е, но за гонения и преследване на християни византийските хронисти не съобщават и за времето на управлението на кан Крум, причинил толкова злини на ромейската империя и отнел й плодородна Тракия. Нещо повече, те да¬ват индиректни данни именно за изключителната толерантност на българската държава по времето на кан Крум към християни¬те. Някой си Константин Пацик, християнин и грък, бил негов зет. Християнинът Евматий бил началник на парка от обсадни маши¬ни. А за заместник областни управители и стратези (командири на местната войска) на завладяната и разделена на три области Тракия в 812-813 г. били назначени местните християни Григорий, Леон, Вардан. Християни-пленници кан Крум настанява и в сели¬ща по южния бряг на Дунав.
През целия VIII век епископиите в Мизия изчезват от списъ¬ците на Константинополската патриаршия. Но една - тази на Дръстър (Силистра) - остава. Очевидно според клауза на мирния дого¬вор между България и Византия от 681 г. запазването й е с цел да се обгрижват християните в България. Заради заслугите си за под¬държането на християнската вяра Дръстърската архиепископия е удостоена след 870 г. да стане седалище на Българската църква от 870 до 927 г. с архиепископско, а след 927 г. с патриаршеско дос¬тойнство.
След 812 г. броят на християните в България рязко се уве¬личава, тъй като новоприсъединените области Тракия и Маке¬дония са населени почти изцяло с християнизирани славяни и българи. А и във Влашко са прехвърлени 30 000 пленници от Одринска Тракия, останали след мирния договор в 814 г. там като гранични поселници. Те също са християни и свещениците им едва ли са пропуснали да водят мисионерска дейност и да християнизират местното славянско и българско (прабългарс¬ко) население.
Какво е населението на България по вероизповедание към 815 г. - т.е. към началото на управлението на кан Омуртаг? В две от най-големите й територии (Тракия и Македония) населението й е християнско. Значителна част от населението на Влашко и Мизия също е християнско - това са стари български християни, отвлечено и заселено тук християнско население от Одринско и новопокръс¬тени, чийто брой навярно е растял лавинообразно с всеки изми¬нал ден. Мисионерският дух в тази епоха е бил норма на задълже¬ние за всеки християнин (а не само на свещениците). Ние вижда¬ме от сведения на източници, че християни-миряни не се боят да проповядват християнството дори в дворовете на владетеля. Кан Омуртаг е бил обработван от личния си прислужник - някой си Кинам, да става християнин с мотива, че християнският бог е най-силен. Кан Омуртаг справедливо и точно му отговарял, че ако бе¬ше така, българите нямаше вече 150 години да печелят всички бит¬ки с ромеите християни. Кинам не успял да направи Омуртаг хрис¬тиянин, но синът му Енравота станал, както и сестрата на Борис I Ана и брат му Докс - някой подобен на Кинам юнак ги открехнал за правата вяра.
Изчисления никой не е правил, защото данните в изворите не са достатъчни, но като имаме предвид териториите на облас¬тите, населени с християни, едва ли ще сбъркам, ако напиша, че към началото на управлението на Борис I (852 г.) две трети от на¬селението на България вече е изповядало християнската вяра.
Едва ли, възразява митът - при управлението на Омуртаг и Маламир (814-837 г.) има антихристиянски гонения.
Какви данни от източниците се използват за формирането на този мит? Първата се съдържа в два синаксарни разказа (разкази за мъченици). В тях се казва, че още в първите години на управле¬нието си Омуртаг избил около 350 първенци на християните в она¬зи част на Одринско, която останала в България. А пък Маламир убил брат си Енравота, понеже бил християнин.
Добре, но вараци християнската си вяра ли са убити христи¬янските първенци в Одринско - епископи, свещеници, военни? Ако имаше държавна политика срещу християнството, защо не са из¬бити християнските първенци в Черноморската област, Средец-ката, Македония, Влашко. Други източници ни ги сочат живи и здрави чак до времето на кан Пресиан да си гледат работата и да си изповядват спокойно християнската вяра и дори да се карат помежду си за свети мощи, които си крадат взаимно от катедрал¬ните църкви. В Струмица областният управител - езичник, едва предотвратил сражение между населението на два подопечни му християнски града, като разделил въоръжените до зъби градски опълчения с конна войска, за да не се избият. А след това им раз¬делил костите на оспорваните светци поравно, за да не се карат.
Антихристиянски гонения означават да се смени поголовно вя¬рата на християните с някаква друга или те да се прогонят тотално в чужбина, а християнските храмове да се разрушат. Нищо такова няма по времето на Омуртаг и Маламир. Десетки християнски цър¬кви, построени в VI-VII век, т.е. преди днешна Южна България и Македония да станат част от държавната ни територия, и до днес си стоят цели-целенички. Това са и половината църкви в Несебър, и църквите при Перущица, Белово, Пирдоп, и „Св. Георги" и „Св. Со¬фия" в днешната ни столица, и „Св. София" в Охрид, и десетки дру¬ги. Изводът е, че никакви антихристиянски гонения не е имало ни¬то при Омуртаг, нито при Маламир. Та ако беше така, щеше ли личен прислужник на Омуртаг да бъде християнинът Кинам, който да води мирни дискусии с владетеля чий бог е по-силен? Та нали све¬щено задължение на всеки християнин е да убие един мъчител и гонител на християните. Кой друг, ако не Кинам би могъл да отро¬ви или пререже гърлото на българския владетел?
Ясно е, че 350-те убити от Омуртаг първенци в Одринско са екзекутирани не за християнската си вяра, а за нещо друго. И като се има предвид, че регионът им е граничен и най-близо до столицата на Византия и крупния военноадминистративен център Адрианопол, ясно е, че те са създали организация, коя¬то е възнамерявала да откъсне региона и да го присъедини към Византия, влизайки навярно (поради лесния контакт) в предва¬рително споразумение с византийската власт. Разкрити, те са били осъдени и екзекутирани за държавна измяна (всички са или на българска държавна служба, или висши клирици), а не заради християнската си вяра.
Що се отнася до случая с екзекуцията на Енравота, той също не може да се смята за част от някакви гонения срещу християни¬те в България. От български надписи от времето на Маламир ста¬ва ясно, че той е взел престола малолетен и е починал, без да дос¬тигне зряла възраст. Вместо него като регент-настойник е управ¬лявал кавхан Исбул. Очевидно след смъртта на Омуртаг (831 г.) в средите на българския политически елит се е разгоряла борба за власт. Кавхан Исбул навярно е стоял зад законния престолонас¬ледник Маламир, но друга групировка боили са настоявали, че в този напрегнат за държавата момент страната трябва да се ръко¬води от възрастен син на Омуртаг. България наистина току-що е спечелила война с франкската империя, но е било ясно, че франките ще търсят реванш, при който биха могли да се съюзят с Ви¬зантия. Групировката около Енравота е загубила битката, а водачът й, както често става в тези времена, и главата си. Християнската му вяра едва ли има нещо общо с причините за екзекуцията му. По-късни християнски писатели са представили държавните из¬менници от Одринско и злополучния кандидат за българския трон като мъченици за християнската вяра, скривайки истинските причини за смъртта им.
Стигнахме вече до постановката в мита, „изясняваща" моти¬ва на кан Борис I да приеме християнството. Тръгнал, значи, бъл¬гарският кан на война с Византия, видял от връх на Емонската планина византийската войска в днешното Поморийско-Несебърско поле, разбрал, че ще загуби битката и войната поради числе¬ното превъзходство на византийците, и без да влиза в битка, се... предал. Тоест приел да бъде покръстен с целия си народ, а възрад-ваните византийци светкавично му подарили областта Загоре. Това е територията с граници морският бряг от Емона до Ахтопол, на запад течението на Тунджа до слива й с Марица. Това е изключител¬но ценна в стопанско отношение територия, тъй като включва пло¬дородните черноземни равнини край Бургас, Ямбол и Сливен, го¬ристите Странджа и Сакар и петте богати пристанища на Черно море (Несебър, Поморие, Дебелт, Созопол и Ахтопол). Те са впрочем и последните пристанища на Византия на западния бряг на Черно море (от Ахтопол до Константинопол няма други прис¬танища) и в доставките на храни за милионния Константинопол Византия става изцяло зависима от България. Освен това, преда¬вайки на България Странджа, византийският император ликви¬дира и последната естествена преграда между страната ни и столицата на империята. От южните поли на Странджа българските конни корпуси, препускайки вече само по равнините на Източна (днешна Турска) Тракия, могат да стигнат столицата Константи¬нопол само за 48 часа.
По-върховни глупости не са написани и филмирани (спомне¬те си филма „Княз Борис") в нито един мит за българската исто¬рия. За всеки учен, който познава нравите, обичаите, практиката на епохата в областта на международните отношения и вътреш¬ния политически живот в средновековните държави, този мит е натрупване на нелепост след нелепост.
Първо, българската армия е по-силна от византийската дори когато е по-малобройна, по простата причина, че е армия от кон¬ни бойци, тежко и леко въоръжени, а византийската армия е пе¬хотна. Точно в полетата при Несебър и Поморие българите печелят няколко грандиозни победи в предходния век. Впрочем, ще ги печелят и след 864 г. (Ахелой в 917 г. например). Кодексът на чест¬та изключва българските велики, средни и нисши боили да се пре¬дават или да се съгласят на унизителен мир, без да са изстреляли и една стрела и да са сблъскали меч в меч. Тази армия 150 години вече не е губила сражение, командирите й имат грандиозно са¬мочувствие. Във Византия в тази епоха съществува понятието „българска гордост", което се използва като характеристика на са¬моуверен и надменен човек. Без съмнение, ако Борис бе предло¬жил това, което разказва митът, боилите щяха да му откъснат гла¬вата още там, на върха на Емонската планина, да изберат нов кан и да мислят как да разгромят византийската армия. Правили са го в VIII век няколко пъти, и то за по-малки провинения на кана. Телец е сменен и бит само защото след победно сражение по тези места в 763 г. не е преследвал отстъпващата византийска армия. Ако българската армия наистина е била по-малобройна, то Съве¬тът на великите боили щеше да реши да не приема сражение в равнината, а да устрои засада в старопланинските проходи - Дюлински или Емонски в случая. Византийската армия изпитва див ужас от проходите - там е бита няколко пъти и силната армия на Константин Копроним, и други императори. А на един (Никифор Геник) след такова влизане в проход на Стара планина през юли 811 г. главата става златообкована чаша.
Още по-нелепи са действията на византийския император Ми¬хаил. Той печели войната, без да изстреля една стрела срещу едно голо обещание на Борис I да стане християнин, и му отстъпва една изключително ценна в стопанско и военностратегическо отноше¬ние област. Ами ако обещанието на Борис I си е най-обикновена военна хитрост? Пет минути след предложението на императора на военния съвет да предаде Загоре на българите той ще бъде зак¬лан, а един от пълководците му - вдигнат на щит и провъзгласен за император. Това също е ставало многократно във Византия.
И тъй като изворите сочат, че областта Загоре след 864 г. на¬истина е в границите на България, истинският ход на войната е бил съвсем друг. Ясно е, че и този път българската армия е опукала византийската в полето край Несебър и Поморие. Ясно е, че след това е завладяла Загоре в описаните по-горе граници. Да при¬тежават тази територия, българите са смятали, че имат право въз основа на даряването й, което прави император Юстиниан II в 705 г. на кан Тервел. Но за да не горчи чак толкова много хапчето и да спаси донякъде престижа на Византия, кан Борис I е предложил да приеме християнството - едно решение, което сам е взел отдав¬на по съвсем други мотиви.
Трябва да подчертая, че е търсена известна символика. Както споменах по-напред, кан Тервел е бил християнин и удостоен освен с областта Загоре, и с титлата кесар. Несъмнено Борис I е намеквал, че желае историята да се повтори, т.е. освен да му признаят владе¬нието на Загоре, и да получи резервираното само за християнски владетели достойнството на цар (кесар). Мимоходом искам да от¬бележа, че и други български царе, желаещи да притежават тази област, се мъчат да смекчат горчивината от загубата й за Византия. Цар Константин Тих предлага отдаването й на България в 1270 г. да се смята като зестра на византийската принцеса, за която се жени. Същото прави и цар Светослав Тертер в 1304 г., и то след като е разгромил византийската армия и превзел областта. Той пък иска да се оформи владението й от България като зестра за желания от него брак с византийската принцеса Теодора. Така и става.
Мотивите на кан Борис I да приеме християнството и да го обяви за единствено позволена религия в България са много по-сериозни и предизвикани от висши държавни и национални ин¬тереси. В 852 г. България е една от трите европейски суперсили с граници от Будапеща до Одрин, от Днепър до Драч на брега на Адриатическо море и от Карпатите до Бяло море. Но в междуна¬родните отношения е третирана като езическа държава, тъй като владетелят й е езичник, а и немалка част от населението. Остана¬лите две суперсили - франкската (Свещената Римска) империя и Византия, са християнски държави и не смятат България за рав¬ноправен партньор. Превръщането й в християнска държава я превръща в равноправен субект в отношенията с останалите во¬дещи политически сили в Европа. Това е като днес да станеш член на Европейския съюз.
Причините от вътрешен характер за обявяването на христи¬янството за държавна религия също са достатъчно сериозни. Много въпроси, свързани с правото, са решавани в зависимост от нор¬мите на религията на отделния човек или група население. Спо¬ред нормите на една религия едни поданици на България са има¬ли право на една, други на няколко жени. Пълен хаос е настъпвал в такива случаи при дележа на наследството при смърт на роди¬телите. С приемането на християнството от целия народ цар Бо¬рис I очевидно е искал да въведе единно законодателство, произ¬тичащо от нормите на християнската религия и римското право, което да бъде валидно за цялото население на държавата. Закони¬те всъщност са били отдавна готови и събрани в т.нар. Юстинианов кодекс.
За да предприеме такава решителна и съдбоносна за Бълга¬рия стъпка, която засяга интересите, а и емоциите на голяма част от населението, кан Борис I като всеки опитен държавник не мо¬же да не е положил сериозни усилия да спечели на своя страна и ръководния елит на страната. При тогавашното устройство на дър¬жавния апарат това означава безусловната подкрепа на Съвета на 12-те велики боили, в който влизат представители на най-знатни¬те български (прабългарски) родове, и комитите - управители на десетте области. Подкрепата на начинанието на Борис I поне от тези висши представители на българската аристокрация е абсо¬лютно задължителна, тъй като освен административна власт тези висши държавни служители са и висши офицери в армията и ко¬мандват крупни военни части. Към 864 г. Борис I очевидно е имал пълната им подкрепа, за да обяви на целия свят, че приема хрис¬тиянството и иска покръстители и от Константинопол, и от папството в Рим, и от Немското кралство за тази част от населението на държавата си, които още не са били християни.
Затова нелепа и невъзможна е и онази постановка в мита, че след бунта, последвал християнизацията, цар (вече) Борис I, големият държавноотговорен строител на държавата, изклал прабългарската аристокрация заменяйки я с тъпи, ограничени, некадърни и безотговорни славянски първенци. Нека разгледа¬ме сведенията за бунта. В българската и византийската средно¬вековна книжнина няма сведения за този бунт. Очевидно той е бил сметнат за нещо маловажно. Но сведение за него има в за¬падноевропейски разкази. Те са от цикъл разкази, подчертава¬щи силата на кръста. Е, и там е казано, че веднъж 52-ма про¬винциални боляри се вдигнали на бунт срещу Борис заради то-ку-що издаден „лош закон", нарушаващ правата им. Но Борис излязъл срещу войската им, стигнала до Плиска, само с чест¬ния кръст и като го вдигнал, всички паднали на колене и се пре¬дали. Борис пуснал простия народ да си ходи, а водачите избил със семействата им.       
От разказа става ясно, че тези боляри били от провинцията, а столичните (т.е. цветът на прабългарската аристокрация) боляри останали верни на Борис I. И съм сигурен, че конните им корпуси, строени зад Борис I, са имали далеч по-разубеждаваща бунтовниците сила, отколкото кръстът в ръцете на Борис I. В провинцията живеят, разбира се, и прабългари, но основно там живеят славяни, авари, и техни представители обикновено управляват по-малките административни единици. Точно те са избитите и Борис I най-вероятно е избил аристократичния елит на славяни и авари. Прабългарският елит си е жив и здрав и си управлява държавата и областите и по времето на царете Бо¬рис, Симеон Велики, Петър и Самуил. Всички имена на висши служители на властта в епохата на тези царе, ако не са християнски, са прабългарски - Сондоке, Мостич, Марманс, Алобагатур, Войтех, Кракра, Елемаг и т.н.
Най-куриозното е, че създателите на мита не са забеляза¬ли, че никъде в средновековния разказ не е казано, че бунтът е срещу акта на християнизацията. Написано е „срещу лош за¬кон", издаден от цар Борис I. Този закон би могъл да бъде закон за ново териториално деление на страната, окрупняващ адми¬нистративните единици и оставящ 52-мата боляри без работа. Или да си сменят местоположението на службата.
Що се отнася до обвиненията към Борис I, че приел хрис¬тиянството от Константинопол, а не от Рим, и така осъдил Бъл¬гария да не получи помощ от католическа Европа при турската инвазия, са повече от смешни и издават единствено невежест¬вото на авторите им. В 864 г. християнската църква още не се е разделила на католическа и православна. Това ще стане чак в 1054 г. Второ - мит е също липсата на помощ от страна на като¬лическа Европа за православния християнски Изток. Помага Ев¬ропа, колкото сили има, помага. И не толкова защото много ис¬ка да помага, а защото и тя е сериозно застрашена. Венеция во¬ди перманентна морска война с турците, Малтийският орден -също. В 1396 г. 60 000 рицари загиват край Никопол, в 1444 г. - не по-малко край Варна. Отчаяно се сражават и австрийците, ун¬гарците, поляците. Друг е въпросът, че силите на католическа Европа в тази епоха не са големи. До вноса на културите с голя¬ма биологична маса от откритата в 1492 г. Америка (картофи, царевица, боб) католическа Европа е слабо населена земя, с ряд¬ко, физически слабо и технологично изостанало население, живеещо в епидемичен глад. Казано с две думи, Европа няма фи¬зическа и военнотехнологична възможност да ни помогне ефек¬тивно да се справим с турците.
Обявяването на християнството за официална религия в Бъл¬гария е решение на управленския екип на цар Борис с предвари¬телно набелязани стратегически цели в международен и вътре¬шен план, които са постигнати. България застава във водещия ешелон държави, а на българската държавност са поставени здра¬ви, точни и неразрушими опори. Гениалните прозрения на Бо¬рис I и сътрудниците му, осъществени с желязна политическа ре¬шителност, достойна за подражание и в други времена (включително и днес), не бива да се замъгляват с неверни мито¬логични представи, обясняващи действията на българските по¬литици в тази епоха със случайни фактори и измислени, но уни¬жаващи ги действия и събития.


[mariiina]

 :kisss:Да!Аз от как съм се зафорумила у този форум...все това се опитвам да покажа.Че религиите са се надграждали едно друга, така, както цивилизациите!Или още по-точно те си вървят ръка за ръка.Да отделиш вярата за времето от развитието  на народите  е некоректно и неточно!И винаги подхождам с доста скепсис към всички исторически читанки.Дотогава, докато намеря логическо обяснение на развитието.И най-често ми се получава, като смеся езотериката с т.н. научни постижения...във всички области на живота.Например религия и еволюция...Библия и Стивън Хокинг.

[namonaraqnaq]

Естествено че са от библията Исус Христос присъства и в исляма - това май малко хора го знаят.
И според Исляма Убийството е грях както и според Християнството.
И както по време на инквизицията "светата" църква е насъсквала стотици хиляди с призива че убийството на неверници не е грях с цел разширяване на влиянието си така сега Джихадистите насъскват стотици хиляди със същия призив и с абсолютно същите цели - Има Ирония в това нали 

Има ирония, макар че съм православна, специално си купих свещения коран, за да се убедя лично в някои неща, които масово се тиражират. Оказа се, че понятието "джихад" всъщност се отнася до борбата на човек със собствените му страсти. И че висша форма на джихат, примерно, е да се грижиш за възрастен или болен човек. И там като и навсякъде е пълно с какви ли не секти.

[mariiina]

Естествено че са от библията Исус Христос присъства и в исляма - това май малко хора го знаят.
И според Исляма Убийството е грях както и според Християнството.
И както по време на инквизицията "светата" църква е насъсквала стотици хиляди с призива че убийството на неверници не е грях с цел разширяване на влиянието си така сега Джихадистите насъскват стотици хиляди със същия призив и с абсолютно същите цели - Има Ирония в това нали 

Има ирония, макар че съм православна, специално си купих свещения коран, за да се убедя лично в някои неща, които масово се тиражират. Оказа се, че понятието "джихад" всъщност се отнася до борбата на човек със собствените му страсти. И че висша форма на джихат, примерно, е да се грижиш за възрастен или болен човек. И там като и навсякъде е пълно с какви ли не секти.

  :Content_14:И по този повод имам една питанка към теб, пък и към всички...Трябва ли да почнем да отричаме една идея ,преди да сме се запознали коректно и конкретно с нея...независимо дали е религия, философия или идея за обществено устройство на едно общество?

[lustenau]

 Zдравеите  Zа да се сьди каквото и да е било то трqбва да се познава из основи но е мн по добре да се говори и пише еи така Нqма нищо ново под слънцето религиq коqто е създадена за създаване на по добър живот бива изопачена от група хора за тqхно облагодетелстване също както комунизма Мое лично мнение че не е необходимо да се ходи в църква за да откриеш Бог когато се научиш да вижда6 Бог в хората около теб в обикноеенно цвете в изгреви и залези в животни и дървета и в самиqт себе си едва ли ти е нужно да ходиш в храм и да се кланqш на статуя погледнете този саит и тези книги  www.dobrodeteli.com
http://dobrodeteli.com/boocs.htm

[бате Бино]

Прекрасно. Само че темата е за православното християнство. За Бялото Братство я заключиха.