Откъс от книгата Човешкият вид проект 3М:
ГЛАДУВАНЕ = МАКСИМАЛНА ИНТОКСИКАЦИЯ
Науката, която изследва гладуването откри, че по време на гладуване не само че организма не гладува, а дори се храни с най-лошото възможно нещо за него - животински мазнини. Животинските мазнини са канцерогенни. С други думи гладуването е автофагия (от гръцки - самоизяждане) което е истински автоканибализъм. Това е все едно да отделите мазнината от една пържола и да се храните само с нея в продължение на дни седмици или още по-лошо месеци. По голямата част от токсините, които се намират в тялото се превръщат именно в мазнини. Останалата част от тях се намират в клетъчната цитоплазма, където митохондрите не могат да ги изгарят директно за енергия а трябва първо да ги модифицират, същото важи и за самите мазнини. Това модифициране на мазнините и токсините отнема огромна енергия на организма. Точно това биохимично модифициране извършва организма по време на гладуване, правейки отчаяни опити да произведе енергия при отсъствието на фруктоза и глюкоза. Това модифициране освен че отнема много енергия ,,произвежда,, и много токсични отпадъци. Човешката клетка е проектирана да изгаря гориво (само фруктоза) без щети. Когато започне гладуването, през първите часове се използват глюкозата (която се превръща задължително във фруктоза) и фруктозата от последното хранене, след което организмът започва да използва своите запаси от гликоген (дори използването на гликоген нанася щети на организма). Гликогенът е първото нещо което изгаря организма, защото е най-лесен за превръщане първо в глюкоза и накрая във фруктоза. След 36 часа на гладуване, организма е изчерпал своите запаси от гликоген. От този момент нататък започва да изгаря мазнините, токсините и протеините (20% от енергията по време на гладуване се дължи на изгорени протеини). Проблемът е, че мазнините (обратно на глюкозата и фруктозата, които имат молекулярна структура от 6 въглеродни атома) средно имат молекулярна структура от около 20 въглеродни атома, и за да бъдат окислени от митохондрите, произвеждат огромни количества (милиарди и милиарди) кетонни тела (силно токсични съставки като ацетон, ацетонова киселина, хидроксимаслена киселина и т.н. ) които се откриват в големи количества при всяка една кръвна проба на гладуващите, абсолютно всеки ден. Това води до продължително и все по-тежко подкисляване на кръвта и цитоплазмта, което е типично за гладуването и което често е провокирало изпадането в кома на гладуващия заради тежка ацидоза. Точно тези токсични кетонни тела са причината за така наречените ,,лечебни кризи,, които всъщност са интоксикиращи кризи (кетогенни). Така известните бели налепи по езика на гладуващите, са само едно от многото последствия на присъствието в организма на токсичните кетонни тела и най-видното доказателство за това че гладуващия е в състояние на тежка кетоза. Циркулирайки в кръвта, кетонните тела се нанизват все по-дълбоко във всички клетки на организма, който отчаяно търси всякакви възможни начини да се освободи от тях, използвайки дори такива външни канали като езика, след като вече е използвал всички вътрешни, през които се хаби по-малко енергия. Следователно образуването на бели налепи по езика не означава че организма се детоксикира а точно обратното - това е сигурен знак на тотална кетонна интоксикация на целия организъм. Tолкова задълбочена и силна интоксикация, че организма е принуден да прави едно от най-лошите неща за него - да използва трофично входен орган като езика за изходен, нещо което е физиологично обратно на функцията която има езика, запушвайки по този начин езика, след като вече е запушил всички останали органи. Освен това когато не се храним, не въвеждаме така нужните на червото ябълкови фибри, които активират неговата перисталтика. Липсата на фибри води до тоталното блокиране на перисталтиката, особено в състояние на гладуване. Без нужната перисталтика, токсините остават вътре в червото по цялата му дължина и вместо да бъдат изхвърлени се залепват по вътрешните стени на червото (тънкото и дебелото) през целия период на гладуване. Пиенето на вода не е в състояние да активира перисталтиката. Опитите за поправяне на тази чревна катастрофа от страна на гладуващите чрез клизми са напълно напразни, защото водата може да намали само отпадъците в крайната част от дебелото черво, докато останалите отпадъци в дебелото черво и в цялото тънко черво остават незасегнати от клизмата. Вече е известно че ябълката със своите мощни фибри, които премахват и абсорбират всички токсични отпадъци в червата е абсолютно най-силното и безвредно прочистващо средство на цялото черво (тънко и дебело), без да натоварва храносмилателната система защото е почти самосмилаема със всичките ензими съдържащи се в нея. Гладуването точно обратното, натоварва максимално целия организъм със блокирането на токсините в червата, който трябва да се справя с всички последици от това. С други думи ябълката е максимална физиологична почивка, а гладуването максимален физиологичен стрес от всички гледни точки - черва, стомах, кръв, междуклетъчно и клетъчно ниво. Всичко това се утежнява с времето на гладуването. Организмът който се намира в непрестанна ацидоза, не само че не изхвърля цитоплазмените токсини, а една част от тях заемат мястото на изгорените мазнини по време на гладуването и по този начин се вкореняват все по дълбоко в тъканите. Следователно с гладуването не само, че не се извършва абсолютно никаква детоксикация, а точно обратното, то води до поне 3 вида силна интоксикация:
1) Кетонна - дължаща се на изгарянето на мазнини
2) Силна интоксикация дължаща се на частичното изгаряне на цитоплазмените токсини. Останалите цитоплазмени токсини, които не са изгорени заемат мястото на мазнините дълбоко в тъканите или се изхвърлят директно без да бъдат изгорени, чрез бъбреците, червата, кожата, което задръства тези органи и им нанася щети.
3) Дълбока интоксикация на кръвта. Интоксикирането на кръвта става директно от блокираните в червата токсини, които са блокирани поради липсата на перисталтика. Единствено ябълката чрез своите мощни фибри е в състояние не само да активира максимално чревната перисталтика, но и да премахне всички налепи от червата и абсорбирайки ги да ги изведе навън, освобождавайки по този начин абсолютно цялото черво (дебело и тънко) от всички отпадъци.
ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ЛЕКУВАНИЯ НА ГЛАДУВАНЕТО
Предполагаемите лекувания на гладуването се дължат на факта, че всички изследвания (кръв, рентген и др.) са направени преди така наречената подготовка за гладуването и след така нареченото излизане (захранване). И в двата периода (подготовка и захранване) се ползват плодове. Тоест в една голяма част (подготовка и захранване) от периода на предполагаемото гладуване, гладуващият е консумирал плодове. Ако гладуващият е получил някакви здравословни подобрения, те не се дължат на дните в които е гладувал а на дните (подготовка и захранване) в които е консумирал плодове. Дните в които е гладувал само са реинтоксикирали, кетонизирали, подкислили и т.н. целия организъм. Единствената детоксикация е била осъществена от консумираните плодове в този период. Следователно евентуалните здравословни подобрения не са благодарение на гладуването а въпреки него.
НЕЕСТЕСТВЕН ПРОИЗХОД НА ТЕОРИЯТА ЗА ГЛАДУВАНЕТО
В природата, и подчертаваме в природата (абсолютна свобода за животното живеещо в специфичната за него екосистема) гладуването не съществува. В природата (абсолютна свобода, специфична екосистема и специфична храна) нито едно животно не се разболява абсолютно никога, следователно дори не би си помислило да гладува. Но в редките случаи, дължащи се на екосистемни промени, в които би могло да се разболее, не само че не е вярно че гладува, а точно обратното - започва отчаяно да търси храна, защото се нуждае от почистващите фибри в нея, дори месоядните и семеядните търсят растителна храна богата на фибри (трева, плодове). Ако не намери храна и остане в състояние на гладуване, то само ще влоши своето състояние, поради по горе казаните причини. Само в случай че животното не е свободно и не живее в неговата специфична екосистема (домашни животни и др.)
и се разболее, то при липсата на неговата специфична храна прави отчаяни опити да спре интоксикацията на организма си (неестественото хранене на което е било подложено) като прекратява да въвежда аспецифични токсини, тоест гладува. Затова понякога се крият и дори плачат докато гладуват, защото гладуването има същите негативни ефекти и за тях, като ацидоза и всички останали по рано споменати, отхвърляйки всички предложени храни, защото не са тези от които имат нужда. Например домашни коне имащи туморни образувания, дължащи се на аспецифично хранене, били пуснати на свобода и наблюдавани. Тези коне веднага започнали да се хранят със специфичната за тях трева и за голямо учудване на наблюдаващите ги лекари оздравяли.
НАУЧНИ РАЗЯСНЕНИЯ ОТНОСНО ФИЗИОЛОГИЯТА НА ГЛАДУВАНЕТО
Колкото повече се задълбочава едно изследване на гладуването (само периода на гладуване без двата периода подготовка и захранване в които се консумират плодове) толкова повече разбираме колко унищожително за организма е то. Гладуването, провокирайки прекалено големи количества на хормона глюкагон, дава началото на голяма и много токсична наложена тройна автофагия. Тоест свръх висока автофагия, която е по токсична за организма дори от токсичността на един всеяден човек. Тройна автофагия:
1) Гликогенолизна автофагия.
През първите 36 часа след последното хранене организмът е принуден да използва запасите си от гликоген като източник на енергия със всички негативни последствия от това (напомняме че клетките могат да ползват като източник на енергия само фруктоза без да нанасят щети на организма).
а) това дава начало на свръх гликогенолиза, толкова голяма че свършва целият наличен гликоген, което от своя страна вреди на черния дроб.
б) тази свръх гликогенолиза провокира също така и силна промяна в метаболизма.
в) целият организъм е принуден да гори като източник на енергия глюкоза вместо фруктоза. Това води до същото токсично състояние в което се намира организъм хранещ се със скорбяла (зърнени култури, картофи, ориз и т.н)
г) всичко това дава начало на една много силна и все по дълбока ацидоза на целия организъм, която не само е постоянна но дори става все по-силна с времето.
2) Липидна автофагия.
Веднага след изчерпването на гликогенните запаси (след около 36 часа от последното хранене), организмът е принуден да търси друг източник на енергия, вместо предпочитаната от него фруктоза. Този път използва едновременно два силно токсични източници на енергия - мазнини (даващи около 80% от енергията) и протеини (даващи около 20% от енергията). Използването на мазнини като източник на енергия се осъществява чрез липидна - автофагия със следните негативни последствия:
а) принудителното изгаряне на мазнини освобождава голямо количество мастни киселини в организма
б) това провокира също така и едно незащитено освобождаване на голямо количество аспецифични токсини, което нанася големи щети на тъканите.
в) този вид метаболизъм на мазнини, произвежда големи количества кетонни тела (силно киселинни, като ацетон и много други) което усилва допълнително ацидозата.
г) това веднага провокира износване на протеините в целия организъм на всички нива, включително на едноклетъчно ниво от митохондрите до апарата на голджи и т.н..
д) износването на митохондрите намалява тяхната функционалност, което води до свръх разпространение на свободни радикали и токсични метаболни отпадъци, които произлизат от самите износени митохондри
е) в същото време апарата на голджи също се износва и намалява своята функционалност, което води до една почти тотална неспособност на целия организъм да се детоксикира, утежнявайки по този начин физиологичното състояние в което се намира организма.
3) Протеинова автофагия.
Също 36 часа след последното хранене докато организма се самоунищожава със липидната автофагия, тъй-като мозъкът има високи нужди от захар (фруктоза) стартира и протеиновата автофагия, защото организмът отчаяно търси източници на енергия които да превърне във захари. Тази протеинова автофагия на свой ред води до нови много тежки щети за целия организъм:
а) хипер висока протеинова автофагия, стартирала със високото износване на протеини от самото гладуване.
б) това провокира веднага токсичен хипер излишък от цинк и валин
в) освобождаването на кетогенните аминокиселини, дължащо се на протеиновата автофагия, води до допълнителни кетонни тела, които усилват допълнително и без това силната ацидоза.
г) високото ниво на протеинова автофагия, води до голямо увеличение на генетични грешки при деленето на клетките, утежнено допълнително и от киселата среда в която се намира целия организъм.
д) друго последствие на автофагията са остатъчните токсични тела на целия този процес, които интоксикират допълнително целия организъм
е) и т.н.
Освен това по време на гладуване (без да се смятат периодите на подготовка и захранване в които се консумират плодове) беше установено, че туморните клетки се размножават и уголемяват със много бързи темпове. Дълбоката кето-ацидоза дължаща се на гладуването усилва процесите на мутацията на раковите клетки. Това важи за абсолютно всички нлични патологии на гладуващия човек, не само че не се подобряват а точно обратното - влошават се допълнително. Трябва да подчертаем че по време на гладуване детоксикацията е невъзможна, защото
всички детоксикиращи структури губят своите способности в киселинна среда, каквато е ацидозата, а точно обратното осъществява се най-силната интоксикация (кетонна, ацидозна, радикална, окислителна) която може да съществува.
ОПРОСТЕНО СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ ГЛАДУВАНЕТО И ЯБЪЛКОЯДСТВОТО
За да визуализираме метаболната разлика между гладуването и ябълкоядството ще дадем следният прост пример. Представете си която и да е клетка от вашият организъм с големината на една стая. По всички стени на стаята се намират залепни аспецифичните токсини. Тези токсини са опаковани в специални чували предназначени за тях. През вратата на стаята влизат дърва (фруктоза, глюкоза) горивото на клетката, което гориво бива изгаряно в камината (митохондрите) която изхвърля физиологичен пушек от изгореното гориво (абсолютно здравословен) първо в самата стая а после през вратата на стаята (чрез капилярите и накрая се изхвърля извън организма чрез белите дробове по време на издишване без да нанесе никакви щети, тъй-като пушекът е физиологичен). Да видим сега какво се случва в стаята по време на гладуване. През вратата на стаята вече не влизат дърва, следователно камината е принудена да изгаря като гориво токсините, които са залепени на стената и са опаковани в специални чували. Както е известно токсичните отпадъци не могат да бъдат изгаряни, защото тяхното горене създава отпадъци, които са по отровни дори от самите тях. Следователно камината изгаряйки ги, започва да създава вътре в самата стая най-отровният пушек който съществува на земята. Точно като диоксинът, който излиза от изгорена пластмаса. Този пушек трови цялата стая, и след това когато излезе най-сетне през вратата (влизайки в кръвта) трови целия организъм започвайки от кръвта. Следователно резултатът от гладуването е следният, изгаряйки токсичните чували създава хипертоксичен пушек, който трови първо клетката в която са изгорени чувалите а после чрез кръвта и целия организъм. Да видим сега какво се случва когато през вратата влизат само ябълки. През вратата влиза перфектното гориво - фруктоза. Пушекът от това гориво не само че не е негативен, а дори е позитивен. В същото време през вратата на стаята влизат и трите най-силно детоксикиращи съставки в света, които се съдържат в здравословни количества и максимални качества само в червената ябълка. Тези три съставки са най-големитe специалисти по безопасно обезвреждане и изхвърляне на токсични отпадъци. Те се казват:
- Доктор полифенол
- Доктор пектин
- Доктор ябълкова киселина
Тези три суперексперта имайки като професия задачата да детоксикират, влизат снабдени със най-модерните инструменти за безопасното обезвреждане и изхвърляне на токсичните чували от стените на стаята:
защитен костюм, противогаз, ръкавици и т.н. Те работят със абсолютна прецизност. Знаейки за опасността, която представляват тези чували, не се доближават дори минимално до камината в стаята, а точно обратното, след като ги опаковат допълнително, ги взимат много внимателно и ги изнасят през вратата на стаята един по един в кръвта. Тези чували когато се намират в кръвта не представляват никаква опасност, защото токсините в тях не са свободни, като пушекът при гладуването, а са безопасно опаковани. Кръвта ги транспортира в бъбреците, които ги прехвърлят в пикочния мехур, от който биват окончателно елиминирани от организма с урината, напълно безопасно и безвредно без абсолютно никакви щети. Следователно чрез ябълкоядството, токсините не само че не биват изгаряни като при глдуването (със всички негативни последствия) а дори се опаковат допълнително и се изхвърлят цели напълно безопасно. Всичко това без абсолютно никакви неприятни симптоми като при гладуването (така наречените прочистващи кризи) а напълно безболезнено и безвредно. Най-модерният и бърз начин за елиминация на токсини. От всичко това става ясно, че гладуването е най-вредният възможен начин за предполагаемата детоксикация до която се очаква да доведе. Както вече видяхме, не само че не е в състояние да детоксикира а дори интоксикира допълнително организма, със токсични съставки които са дори още по вредни от първоначалните токсини, тоест гладуването създава токсични отпадъци от изгорените токсини (пушекът). Гладуването води до големи страдания за гладуващите дори до смърт в някои случаи. Ако някой от вас има в стаята си чували с токсични отпадъци как би предпочел да се оттърве от тях, като ги изгори в камината си (отравяйки въздуха в стаята с токсичен пушек) или като ги опакова внимателно и изнесе през вратата навън? Сигурни сме, че всеки здравомислещ човек ще избере вторият вариант. Напомняме че коректната детоксикация е винаги асимптоматична и физионеутрална (РН 7,41) всички неприятни симптоми смятани за ,,лечебни кризи,, са точно обратното, те реинтокскират организма. Концепцията колкото по-зле се чувствам по време на гладуване толкова повече се детоксикирам или колкото по-зле се чувствам толкова по-бързо се детоксикирам е напълно погрешна. Симптомите са начин по който тялото мже да комуникира със нас. Когато ни боли някъде или не се чувстваме добре това е сигурен знак че сме сбъркали в нещо и трябва да направм крачка назад. Детоксикацията е процес, който се осъществява винаги без никакви симптоми и неприятни усещания.
АПЕЛ КЪМ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ,,ЕКСПЕРТИ,, ПО ГЛАДУВАНЕ
Тъй-като не може да се заиграваме със здравето на хората, умоляваме от сърце всички кото се занимават, обучават и разпространяват гладуването като лечебен метод да прочетат отново, много внимателно тези редове. Те могат да заменят гладуването на три чаши вода, която е неорганична, със три ябълки на ден. Водата в ябълката е перфектната за човека - физиологична. Ябълката е като чаша с вода (88% вода във сорта ,,STARK-DELIZIOSA,,) плюс всички останали необходими хранителни вещества в перфектните пропорции и фибри за почистване на цялото черво (тънко и дебело). По време на гладуване перисталтиката спира, докато с ябълкоядството червата се стимулират по най-добрият начин да изхвърлят отпадъците в тях. Ябълкоядството е не само единственият възможен и безопасен начин за тотална детоксикация, но и най-бързият съществуващ, който лекува абсолютно всяка една болест без изключение. И освен това обратно на гладуването всчко се случва без никакви болки, кризи или други неприятни усещания.
Автор
Тема: Няколко въпроса за т.н. "гладуване" на плодове и чай (Прочетена 340411 пъти)