Начало   Помощ Вход Регистрация  
Страници: [1] 2 3 4   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: полезния хляб...  (Прочетена 86468 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« -: 22-04-2011, 22:24:48 »

Пускам темата, някой ако има добри рецепти за правене на хляб, или знания.. може да ги сподели. На всички е ясно, че бялото брашно и белия хляб не са особено полезни, както и маята... на мен обаче много ми се яде хляб и взех да го мисля сега и стигнах до тази рецепта, която ми се стори най-лесна... стига да схвана откъде да си намеря пълнозърнесто брашно  амии... знам ли

рецепта за безквасен хляб
3-4 чаши брашно, но пълнозърнесто брашно (мляно цялото зърно без да се пресяват триците) се замесва с 1/3 чаша (може и по-малко - ще си прецените) олио, 2/3 чаша вода. Добавяте солчица на вкус. Разстилате с точилка, да е с дебелина не по-голяма от 1,5 до 2 см. Нарязвате на ленти с ширина от 3 до 5 см и дължина около педя и поставяте директно на скарата във фурната.
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #1 -: 22-04-2011, 22:31:58 »

Всъщност ние ядем нещо подобно на хляб, но не и истински хляб. За да бъде хляба ни истинки, трябва да брашното да бъде такова, а за да бъде брашното такова е нужно и съответната пшеница. "Тревата, която дава семе" както е наречена в Битие, днес е различна. Високодобивните хибридни сортове осигуряват голямо количество за сметка на ниско качество, преработката на зърното в във валцовите мелници, пръскането с отрови и натряването с изкуствени торове, правят хляба не това, което трябва да бъде. Както и всяка друга съвременна храна. Старите сортове са почти изчезнали, загуби се лимеца - една толкова важна и ценна зърнена култура. Накрая печеното в електрически фурни замразяването и вакуумирането съвсем направи от хляба средство за засищане, но не и храна.
Ала много се отклоних от темата. Доказано е, че термофилните дрожди в маята не са полезни. Съществува медно-солев метод за приготвяне на пълнозърнест хляб. Под пълнозърнест се разбира хляба получен от цели зърна. Бялото брашо, тип 500 е също толкова вредно за организма ( най-вече за костите и зъбите ) колкото и бялата рафинирана захар.
При съвременния урбанистичен начин на живот, когато човек няма почти никакво свободно време, най-лесното е да си купи "хляб". Обаче ако иска наистина да яде хляб, а също и друтги истински храни, то трябва да се замисли дали не може някак да промени своя живот ?
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #2 -: 22-04-2011, 22:35:31 »

Нека споделя и моя дългогодишен опит в правенето на пълнозърнест хляб.
Преди години, когато живеех в България се опитвах да правя хлаб. Имах хлебопекарна, купувах пълнозърнесто брашно или давах да ми мелят в една мелница, за да съм сигурна, че е наистина пълнозърнесто. Обаче хляба все не ставаше и не ставаше. Когато заминах в чужбина, установих, че хляба там е отвратителен и затова първото нещо, което си купих беше хлебопекарна. За моя изненада хляба стана много по-добър от този, който правих в България. Не мирясах докато не си купих мелница, защото си мислих, че брашното, което ползвах не е съвсем пълнозърнесто, че как иначе хляба ще е толкова по-хубав. Но се бях излъгала. Хляба със собственоръчно смляно зърно, се оказа същия. Ескпериментирах с различни видове зърно и изводите, до които стигнах са, че съотношението между водата и брашното може много да варира от вида пшеница, който се използва. Някои поемат повече вода, други по-малко. Качествата на пшеницата зависят от много фактори - сорт, почва, климат. След време зарязах хлебопекарната. Там само меся хляба, за да не се моря. Прехвърлям тестото във форма. Оставям го да втаса и го пека. Става много по-вкусен отколкото с пекарната.

Ето и моята основна рецепта:
650 гр. пълнозърнесто брашно
400 гр. вода
1 ч.л. сол
1 ч.л. кафява захар (може мед, меласа, кленов сироп или друг подсладител)
1 пакетче бърза мая (7 гр.)
От всички съставки омесвам тестото в хлебопекарната. Слагам във форма за хляб. Включвам фурата на най-слабо (около 40*С) и оставям да втаса за 35-40 мин. След това пека за 40 мин на 180*С..

Към основната рецепта могат да се слагат различни семена, ядки, сушени зеленчуци и подправки. Правила съм с мазнина и без мазнина и понеже не съм видяла някаква разлика реших, че няма смисъл да се слага мазнина - само излишни калории.
Имам един вид зърно, с който съотношението вода/брашно е 420/600, така че извода е, че с всеки вид зърно, съотношението е различно. Когато пробвам нов вид, първия път правя стандартното съотношение и после или намалям или увеличавам количеството брашно всеки път с по 10 гр., докато уцеля правилната комбинация. Но не с всяко зърно се получава хубав хляб. Още един извод: Колкото повече вода може да поеме брашното, толкова по-хубав става хляба. Затова постепенно увеличавам водата, дотогава, докато сметна, че е достатъчно. Дори и тестото да е леко лекпаво, хляба няма да стане теклив, ако не се оставя да превтаса.
Правя хляба с мая. Знам, че не е много полезна и имам мерак да се науча да го правя с квас, но все още не съм събрала смелост.Ако хляба стане теклив и кисел, тогава най-вероятно е бил оставен да превтана.
Моят съвет е: Експериментирайте и не се отказвайте.
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #3 -: 22-04-2011, 22:42:06 »

Спомняш ли си неповторимия вкус и аромат на прясно изпечен хляб от детството?
Хляб замесен от човешка ръка бавно, търпеливо и с любов. Нашите баби са месили хляба с квас това е просто вода, брашно и бактериите на въздуха. Хлябът с квас не мухлясва добре съхранен и може да се консумира седмица и повече след изпичането му. Неговата структура е здрава и не се рони. Такива ставаме и ние когато го ядем - здрави, силни и щастливи. Не нарушава естествената флора на стомаха ни, напротив укрепва и я регулира.

Що е то квас? .... естествена ферментация на тестото
Квасът е естествена ферментация на тестото при приготвяне на хляб. Древната и първоначална форма на мая открита от Египтяните и използвана масово по цял свят до преди 70г. Това е просто вода, брашно и бактериите на въздуха. Може да се съживи квас от пълнозърнесто брашно пшеница, ръж, нахут и др. Приготвянето на хляб с квас отнема малко повече време от приготвянето с днешната мая и затова този начин бързо се е забравил днешно време и сме преминали на масово производство на хляб. Самия квас представлява симбиозата на Лактобациликус бактерия (Lactobacillus sanfranciscensis) и гъбичната мая (Candida milleri) и още много други процеси. В течно състояние се развива най-добре. С него се заквасва тесто за хляб и след 3-4 часа имаме готови хлебчета. Двете бактерии са братовчедки на бактериите, които правят кисело мляко. Квасните бактерии преработват сложните въглехидрати на пшеницата и ги правят по-лесно усвоими от човека. И точно както всеки от нас може да направи кисело мляко от прясно, така може и да създаде квас и да изпита удивителното чувство, че буквално провокира избликването на живот.

Първата стъпка е създаването на квас.


Как се създава квас?
или как да си хванеш
Преди да преминем на самото съживяване на квас ще споменем че е по-добре (според нас) да си хванем квас от вече съществуващ и от там да го захраним и продължим неговия живот. Кваса има въжможноста да запаметява някой важни неща в себе си. Вземете 1-2 с.л. от активен квас (може от нашета хлебопекарна) и му добавете брашно и вода.

Самото раждане
Смесвате вода (най-добре изворна вода а пак може и от росата) и пълнозърнесто брашно (пшенично, ръжено, нахутено и т.н.), докато се получи смес с гъстота между тесто за палачинки и кекс. Препоръчително е да се използва стъклен или порцеланов съд. Оставяте сместта да почива на стайна температура. След един ден той ферментира но това не е квас. Нужно е да се захрани някокло пъти за да се съживи и стане на активен квас.

Захранване на квас
Веднъж започнали създаването на квас, е нужно периодично да захранвате вашите бактерийки с прясно пълнозърнесто брашно и вода. Ако сте сложили за начало 100 г брашно и 100 мл вода ще е добре да се захранва с поне 1 супена л. всеки път. За да получите пак същата консистенциа и той да продължи да си работи може от количество да изхвърлите половината и да добавите пак брашно и вода, иначе непрекъснато ще трябва да сменяте съса в които го държите. За да създадете активен, жив квас е нужно да захраните и да се грижите за своите квасни живинки 3 - 4 дена, и тогава той се превръща в активен квас. Този процес се нарича захранване на кваса и се прави през няколко часа или един път на ден, или два пъти, зависи колко активен искате той да бъде.

Активен жив квас
Ще разпознаете, че сте добили активен квас по балончетата, които се издигат към повърхноста на сместа. В своя пик активният, жив квас бълбука и се движи. След леко разтърсване на самия съд с квас той започва да се надига и да бълбука като жив организъм. Това е моментът, в който е най-добре да се работи с него. С кваса може да замесите хляб, да приготвите палачинки, да си намажете кожата на болно място или още много други приложения тъй като това са живи активни микро организми.

Замесване на хляб с квас


Следните количества са стандартни и може да екпериментирате по много начини и с други рецепти.

1 кг. брашно
20% активен квас = 200 мл.
66% вода = 0.660 мл.
15 гр. сол

Получава се смес - тесто което е около 2 кг. = 2 - 4 хляба. При самото изпичане на хляба се изпаряват около 10 %.

И така ... Разбърквате сухите съставки - брашното и солта (може да добавите и сухи подправки в този момент) с ръце поне една мин. Правите малък кладенец в центъра в който изсипвате активния квас. Добавяте постепенно водата (стаяна темп.) като добре я разбърквате с кваста. След като сте сложили всичката вода започвате да месите. Самия процес месене и понятието му са се размили с години и днешно време хората си мислят че е трудно и трудоемко. Това не е случая с тесто с квас, тук няма нужда от силово месене 20 - 30 мин а само 3-4 мин докато се е усвоила всичката вода от брашното. Много е важно да се замесва меко тесто а меко означава с много вода. Опитай те се да добавите още вода ако вашето тесто може да поеме още. Всяко брашно е различно и поема вода по различен начин. Тайната на добър пухкав и набухнал хляб е в голямото количество вода което е поело, но това е същевременно и трудната част - да се работи с меко тесто.

Поставете тестото в купа или глинен съд и закрийте с плътна кърпа отгоре.

Следва 30 мин. 1-ва почивка.

Обръщане - това е процес с който премесваме тестото така че да се аерира и разтегли малко. Хващаме един край на тестото и го сгъваме към центъра. Така продължаваме и от дугите краища 2-3 пъти. След което оставяме тестото пак да почине.

Следва 30 мин. 2-ра почивка.

Следва Обръщане.

Следва 30 мин. 3-та почивка.

Следва Обръщане.

След като е обърнато вече три пъти тестото е придобило еластичена форма, глутена му е развит и е готово за оформяне. Изчакваме още 15 мин. от 3-то то обръщане и го изкарваме от купата на маса поръсена с малко брашно. Сега е момента да решим в каква форма ще се пече хляба. Ако разполагате с метални или глинени съдове с отворено гърло (включително и чисти саксии) може да поставите в тях за последно втасване и печене във фурната. Ако сте си приготвили кошнички за втасване в тях хляба се получава с хрупкава коричка от всякъде и по-вкусен. Разделете тестото на пърчета според съда и започнете да го месите. Направете го на топка и се опитайте да затворите от долу всички краища. Поставяте го в кошничките за втасване (предварително поръсени с малко брашно) със сгъвката на горе тъй като на края ще го обърнете преди печене, а в металните и глинени съдове със сгъвката на долу.

Последно втасване

Поставете формичките с тесто някъде на топло. Може да пуснете фурната на мин. топлина (без вентилатор) и да ги оставите вътре. 30-40 мин. втасва и е готов за печене. За да разберете кога е най-добре за печене ще трябва да по експериментирате малко, след 10 - 15 пъти вече ще свикнете. Хляба е втасал когато го натиснете леко с пръст и самото тесто се връща бавно и леко нагоре а не бързо.



Печене като във пещ.
Хляб се пече най-добре в тухлена пещ, в която се мята с дървена хлебарска лопата и именно това би се случило в хлебопекарна. В домашни условия е различно. Тук нагрейте фурната до 230 градуса. Поставяте металните и глинени формички в нея като можете да нашарите от горе хляба с нож, така че да му помогнете да се разцепи на правилните места. От кошничките объщате тестото на тава предварително поръсена с грис, чаревично брашно или трици и го слагате да се пече. След 10 мин може да намалите фурната на 190 С и да продължите да го печете още 30 мин. Ефекта на намаляването на темп. е сходен на печене в пещ. Обикновенно 30 - 60 мин. и хляба е готов. Оставете хляба да изстине добре тъй като още някой процеси се случват при охлаждането.

Воала ето го и вашия домашен самун.

Въображение
За да направите своя хляб с квас още по-полезен, можете да добавите ядки, семена, подправки които обичате, масло, зехтин и други натурални чудесии. Можете да накиснете ръжени семена във вода за една нощ и да ги вложите в хляба. Тук най-добрия съвет е – следвайте въображението си и ще се удивите от прекрасните резултати.

Кошнички за втасване
Панер или кошнички от ратан чието дъно е покрито с тъкано платно или парче американ. Тези тъкани не „отнемат” влагата от тестото и то не залепва по тях - затова са подходящи. Зашйте ги с един конец в горната част на панера и се грижете да не залепва тесто за тях като ги поръсвате с малко брашно всеки път.





 

 
 
 
 
 
 
 
 
Съхранение на хляб с квас
Хлябът с квас е удивително траен и не мухлясва когато се съхранява правилно. Млечната киселина, която развива бактерията лактобациликус не позволява съществуването на плесен. За сравнение - хлябът направен с мая мухлясва за 2-5 дни, а хлябът с квас остава пресен и чудесен за консумация седмици след изпичането му. Той не се рони когато се реже, структурата му е плътна и здрава и ухае прекрасно. След 25-тия ден е най-хубаво да се похапва на препечени филийки с масълце. Оптималният начин за съхранение е в глинен съд, но ако не разполагате с такъв - погрижте се да е увит в хартиена торбичка и после в найлонова, но не плътно затворен. Да е на тъмно и сухо място.



Как се съхранява самия квас?
Веднъж създали квас не е нужно да влагате цялото получено количество в изпичането на хляб, но е нужно да си запазите малко за следващия път.

Сух: За да съхраните неупотребения квас, добавете брашно докато постигнете твърда, неронлива маса. Оформете я на малки, обли топчета (1-2) см, които оставяте да изсъхнат на стайна температура. След като е изсъхнал поставете в стъклен буркан и сте готови за около светско пътешествие с Български квас. Така и нашите баби са правили сух квас. Може да го съживите като разтворите две - три сухи топки във вода и го захраните 3-4 пъти.

В хладилник: За по честа употреба можете да съхранявате квас в хладилника. Добавя се брашно и вода (захранване), но този път го сгъстявате малко и го оставяте на някой рафт в хладилния шкаф. Той остава в добро състояние седмица без да се зъхранва (след седмица започва да почернява и да става на ракия:). Можете да го съживите винаги, когато пожелаете. Нужно е само да добавите топла вода и брашно (захранване), докато получите пак рядка смес с гъстота между тесто за плалчинки и кекс. Препоръчително е да направите 2-3 захранвания в последсвие едно след друго, с което да събудите живинките. Когато сместта започне да се движи и балбука имате активен квас пак, с който да опечете жив хляб.

 

За повече информация гмурнете се в света на кваса:

http://sourdough.com - най добрия сайт за хляб с квас, рецепти споделяни от цял свят.
http://www.nyx.net/~dgreenw/sourdoughfaqs.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Sourdough
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #4 -: 22-04-2011, 22:48:03 »

Каменна мелница

Предците ни са смилали зърно хилядолетия наред между два камъка. Така са правели древните траки, африкански племена, американски индианци, европейци, азиатци ... всякакви раси и националности, всички хора, във всяко кътче на света. Те са имали по една малка каменна мелничка за всяко домакинство където са правели пълнозърнеста храна.

Малко по нататък 18-19 век хората започват да мелят зърно на моторни и валцови мелници. На тях повече брашно се получавa по-бързо и те са в синхрон с тогавашния, забързващ се, ритъм на човешко ежедневие. Днес, няколко века по-късно, колелото на живота се завърта и ние живеем във време, когото се възражда връзката между човека и природата. Хората все по-ясно разбираме силата на природата и елементите ѝ и своята роля в нейния ред. Все по-често се обръщаме към практиките на предците си. 

 
Във време оно, преди забързването на света и урбанизирането на живота ни, в онези дни, в които все още сме използвали ръцете си, за да изработваме, садим, берем, носим, месим, белим, предем, тъчем, шием, правим... в онези отдавнашни дни всяко домакинство е печало домашен хляб. 

Изпичането на домашен хляб е процес, в който се повтарят условията и стъпките на узряването на зърното ... брашното ... тестото. Камъните, между които се смила брашното са изградени от същите елемнти, от които е и почвата. При стриването зърното влиза още веднъж в контакт с веществата и минералите, от които се е хранило, за да порастне.
Смляното между камъни брашно запазва всички полезности, съдържащи се в зърното. Пробвай вкуса и ще усетиш.
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #5 -: 22-04-2011, 23:06:56 »

В днешната пресирана/купешка мая "учените" са оставили само гъбените бактерии и затова хляба мухлясва често и няма живот както хлябът с квас.  Може да се добие от почети всяко брашно пшеница, ръж, нахут, грах и др. За предпочитане е брашното да е пълнозърнесто. Съществува дори ябълков квас.

Мога да уверя тези, които имат домашна хлебопекарна, че на същия принцип вместо мая могат да си правят хляб с квас. Аз си правя кваста с типово и брашно от нахут (намира се по арабските магазини). Пропорцията за около 750гр хляб е горе-долу такава – директно в кошничката на хлебопекарната – 100-150мл квас, разбърквам с 300мл вода (хладка), добавям сол и захар (мед), олио (слънчогледово, ленено, орехово, зехтин), изсипвам 500гр брашно (който каквото обича) и всякакви уханни и вкусни добавки;). Пускам на по-дълга програма, за около 3ч и настройвам за 1кг хляб, на степента за най-силно изпечена коричка. Важно е хляба да се остави добре да изстине, покрит с кърпа. А по въпроса за печенето във фурна, пробвайте предложението от линка по-горе, получава се много добре, като в пещ;) А правенето на квас може да бъде прекрасна игра за децата, като им се обясни, че това са новите ни домашни животинки, които трябва да храним с брашно всеки ден и да им даваме да пият вода, и т.н… Успех!

Димитър on 9 юни 2008 19:06
Супер тема!!!!!!
Аз от много време се занимавам с опити да изравям и подържам традициони рецепти и „технологии“. А с хлебарство и произодство на закуски се занимавах една година и „професионално“( с един приятел имахме фурна за закуски и хлебчета една нощ работниците ни не дойдоха на работа(оказа че са ни ги изпратили от конкурентна фирма с цел да поработят малко при нас и като разберат клиенти и ни потръгне да ни зарежат)та така без време се запретнахме да си произвеждаме всичко сами докато намерим нови хора). Исками се да споделя малко опит от работата ми и от баба ми лека и пръст.
Никога не смесвайте закваската със сол, солта около една щипка за 1кг брашно се прибавя към брашното докато го сеете.
Сейте поне 2 пъти така в брашното влиза въздух и по-хубаво се меси. Ако искате закваската да става по-бързо и „по-бърза“ можете да добавите малко захар. И едно малко пояснение тестото превтасва и спада не защото закваската няма какво да яде а защото отделения газ от ферментацията става прекалено много и тестото не може да го задържи в себе си малките мехурчета които са се образували се разкъсват газът излиза и тестото спада необратимо, за да се вдигне отново трябва да омеси и отново да се остави „да се зарежда с газ“.
Ако искате кваса да не е много кисел на вкус не го оставяйте прекалено дълго без да го ползвате. Ако е топло два-три дена е напълно достатъчно за да стане готов. Най-добре се преценява като го помиришете той първо има леко сладникъв мирис тогава е ОК за използване, после преминава към киселата част на ферментацията и определено започва да мирише на кисело.
Аз всеки път използвам цялото количество а си оставям от замесеното тесто и от него правя нов квас.
По този начин си правя и истинска боза като тази от детството ми и разбира се използвам просо а не пшеница както правят сега навсякъде то затова и няма вкус.
А ако искате да си припомните как ухае симид си направете закваската от нахут и месете смело само с бяло брашно ( е това е само за празници) през другото време слагайте и трици.
За хляба без мая съм мног за. Една година си правихме с жената само такъв хляб. Проблема е че став доста твърд ако го препечеш там хватката е да се правят много тънки питки за да се опече като две кори почти без среда.
Мария дай координати моля:)
Людмил мелница е супер но и цената и е добра аз съм в България мога да си я позволя но направо ме хваща яд като си помисля с каква лека ръка затрихме всичко от хубавите ни села.

Радвам се че Ви има!!!!

vassilena on 10 юни 2008 13:34
Димитър,
Благодаря за супер ценните и интересни съвети! Това с нахута особено ми се струва супер интригуващо. А как се прави закваска с нахут – трябва да е смлян на брашно и да се остави само такова брашно да ферментира или? Смятам да пробвам.
Също така, ако може да дадеш рецепта за боза, ще съм благодарна. Тука около мен има и други българи, които въздишат по бозата, ще зарадвам още народ. А тази боза, дето я правят сега в България, не я пия, защото е ужасна – пшеничено брашно с вода и аспартам, бляк.
Людмил,
Надявам се някой ден да пробвам хляб от такава мелничка. Сигурно пък може няколко семейства заедно да си я купят, идеята ми харесва.

Димитър on 10 юни 2008 15:56
Закваската от нахут се прави като нахута се смели предврително на брашно и после както си описала.
Баба ми го правеше в бутилка с широко гърло смесваше счукания нахут с пшенично брашно и вода и го оставя да „зрее“ като е готова закваската прецежда половината от бутилката и меси с него, а останалата част я „зарежда“ за нова закваска.

За бозата давам една по която съм правил и съм доволен
Боза за 5 литра
· вода – 5 л.
· брашно – 2 ч.ч.
· захар – 2 ч.ч.
· закваска – 1 ч.ч.
· За закваската:
· брашно – 1-2 с.л.
· вода (хладка) – 1 ч.ч.
· захар – 1 с.л.

Брашното се препича до бледорозово, като се внимава да не прегори (бърка се по време на печенето). Разтваря се в малко хладка вода. Така получената смес се изсипва в съда с останалото количество вода и се поставя на огъня. Добавят се двете чаши захар и се бърка, докато заври. След завирането продължава да се бърка в продължение на 5-6 минути. Оттегля се от огъня, охлажда се до поносимо за пипане с гол пръст и след това се сипва 1 чаша от предварително приготвената закваска разбъркав се добре. Съдът се похлупва не плътно държи се 2-3 дена на топло да ферментира, след което се налива в бутилки и се съхранява в хладилник.
Приготвяне на закваската:
Препеченото брашно се размива във водата и се прибавя захарта. Оставя се на топло 2-3 дни да шупне, като отвреме-навреме леко се разбърква.
Брашното се прави от смляно просо може да е обелено може и да не е. Захарта може да варира според вкуса, колкото повече оставяте бозата да стои толкова по-резлива става.
Естествено може да си редуцирате количествата макар че при нас 5 литра свършват за нула време особено като включим и познати. А ако остане и започва да вкисва е идеална закваска за нова доза или хляб или кифлички.
Активен

"няма грешки, има само уроци"
Zloqd
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 1360


« Отговор #6 -: 22-04-2011, 23:18:16 »


рецепта за безквасен хляб
3-4 чаши брашно, но пълнозърнесто брашно (мляно цялото зърно без да се пресяват триците) се замесва с 1/3 чаша (може и по-малко - ще си прецените) олио, 2/3 чаша вода. Добавяте солчица на вкус. Разстилате с точилка, да е с дебелина не по-голяма от 1,5 до 2 см. Нарязвате на ленти с ширина от 3 до 5 см и дължина около педя и поставяте директно на скарата във фурната.
Ако не беше олиото направо ще си имаш сухар.

Каменна мелница имам на едното село дето е в родопите, но едва ли някога ще имам възможноста да се върна там.
В африка се използва и по-примитивен начин за мелене на зърното - счукват го в голям дървен хаван от издълбан дънер с помоща на големи дървени бухалки (ама много хвърчи настрани).

В моя дневник има линкове за нещо като тортиля - съвсем тънки питки без никкаква закваска.
Там има и линк за боза - течен жив хляб (но не е за въздържатели, защото е 6%).

А на мен като ми се дояде нещо от зърнени храни карам моите хора да ми направят нещо като курабийки - разточват тортилята, нарязват я и и слагат плънка от запържено цвекло, праз и зеле (получават се нещо като кесийки и са много хрупкави  ам-ам )
Активен

Умният човек знае как да излезе от затруднена ситуация, а мъдрият знае как да не попада в нея - даоска поговорка
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #7 -: 22-04-2011, 23:42:56 »


Хляб Насъщен         
Написано от Organic BG      
Неделя, 02 Май 2010 12:18
Има ли проблем с обикновения хляб?

Замисляли ли сте се някога дали има проблем с хляба който купувате от супермаркетите? За съжаление проблеми има и те не са един или два. В тази статия ще се спра на един от главните проблеми - брашното.

Защо брашното е проблемно?

От житните зърна, които обикновенно са расли на стотици или дори хиляди километри от вашия дом върху почва, наторена с изкуствени торове - се отстраняват зародиша и обвивката, която съдържа триците. След това остатъка се смила на брашно. Това, което остава в брашното е безцветна (бяла) пудра, която почти напълно е лишена от хранителни вещества и витамини. След това тази брашняна пудра се избелва допълнително за да се получи едно съвършенно бяло и чисто ... НИЩО!

Откакто черния хляб набира популярност на нашия пазар комерсиалните мелници започват да предлагат и неизбелено брашно, заедно с традиционното избелено. От това обаче няма никаква полза за вашето здраве, защото в единия случай получавате избелено нищо, а в другия неизбелено нищо.

Причината за това е че от брашното е премахнато ядрото, което съдържа най-големия процент живи хранителни вещества, които са важни за тялото. Те се премахват защото хлябът лишен от тях има по-голяма трайност и може по-дълго да се продава на лавиците на супермаркетите. Но това става с цената на най-важните хранителни съставки. Трябва да има по-добър начин!

Мислете за дълготрайността на човешкото здраве, не за дълготрайността на продуктите в магазина.

Пълнозърнестото брашно съдържа както зародиша,така и триците. Хлебарите и пекарите не харесват истинското пълнозърнесто брашно защото то е грубо и с него се работи трудно. То съдържа зародиша и триците, заедно с витамините,които намаляват концентрацията на глутена в бялото брашно. Глутена е лепкав протеин, който се намира в житните зърна и е особено изобилен в пшеницата.

Пекарите обичат глутена защото правят тестото лепкаво и лесно за разточване. Колкото глутена е по-малко толкова е по-трудно да се оформят различни форми на хляба. Нито едно друго зърно не съдържа толкова много глутен колкото пшеницата. Най-чистото бяло брашно прави най-лесното за обработка тесто. Това е и причината пекарите да повлияят на цялата индустрия житните зърна да се лишават от зародиша и обвивката и масово да се произвежда бяло брашно. Сега самите машини и екипировка на големите комерсиални мелници са така проектирани че стандартно да отнемат зародиша и обвивката от зърното преди да бъде смелено. Ето защо те не са в състояние да произвеждат истинско пълнозърнесто брашно.

От друга страна хората, които започват да мислят за своето здравословно хранене предпочитат пълнозърнестото брашно защото то съдържа зародиша със всичките му "B"-винатими, протеини и масла, а също така и защото съдържа естествени фибри, които засищат глада и също имат ролята да прочистват чревния тракт. Обаче нещата са много по-сложни от просто да предпочетете пълнозърнестото брашно пред бялото.
Пълнозърнестото брашно също губи своите хранителни характеристики и полезни вещества в процеса на съхранение, транспорт и излагане в търговската мрежа. Именно затова индустрията предпочита да премахва тези елементи, които се развалят бързо и произвежда масово бяло брашно, за да може то да трае по-дълго на лавиците в супермаркетите. Иронията е че именно тези елементи са най-важните за здравето и пълноценното хранене.

Има някои прилежни търговци на брашно, които съхраняват пълнозърнестото брашно в хладилник за да запазят по-дълго хранителните му свойства. За съжаление в повечето случаи това е напразно усилие. Зародиша на пшеницата с всичките й живи протеини, витамин Е, B-комплекс и жизнени мазнини по всяка вероятност вече са съсипани. Защо? Повечето "В"- витамини и мазнини са чувствителни на температура, светлина и въздух. Веднъж изложени на тези въздействия, дори при стайна температура, зародишите започват да грънясват и да губят своите хранителни свойства в рамките на 24-48 часа. Грънясването е процес при който мастните киселини се разпадат на пероксиди и алдехиди. А тези вещества са известни като дразнители на чревния тракт и се считат за причинители на рак на червата и други видове рак.

От друга страна прясно смления пшеничен зародиш е сладък. Грънясалия пшеничен зародиш от друга страна оставя кисел привкус в устата. За съжаление вие едва ли често сте опитвали, ако въобще вкуса на пресния зародиш, защото той толкова бързо се разваля. В момента на пазара излизат нови методи за пакетиране на брашното, при което това се прави вакумирано без да се допуска присъствие на кислород, но това е не само скъпо, а и не винаги дава желания резултат.

Ето защо най-добрия, полезен, хранителен и икономичен начин е да смилате собственото си брашно от цели житни зърна в домашни условия и да го използвате веднага.

Все пак защо просто да не си купим пълнозърнесто брашно?

Фабричното пълнозърнесто брашно има няколко проблема. Първия проблем е че големите индустриални мелници по подразбиране първо разделят зародиша и обвивката и произвеждат отделно бяло брашно и трици и после ги смесват в определено съотношение и така получават така нареченото "типово брашно" Това съотношение в което се смесва не е същото каквото се получава от директно смилане на цялото пшеничено зърно.

Вторият проблем е че индустриалните мелници използват метални мелещи елементи за смилане на брашното. При триенето на тези елементи с голям интензитет тези частици се нагряват и температурата започва да убива хранителните елементи на зародиша. Най-добрия начин на мелене са каменните мелници, които работят на бавна скорост. Така се получава не само най-финно смляното пълнозърнесто брашно, но и най-добре се запазват хранителните елементи.

Третия проблем е времето. Както отбелязахме по-рано хранителните свойства и елементи на зародиша загиват в порядъка на 24-48 часа. на практика е абсолютно невъзможно вие да купите от хранителния магазин пълнозърнесто брашно, което да е смляно преди по-малко от 24 часа. След като брашното се смели в мелницата то се напълва в чували и се складира. След това то чака да бъде закупено от пакетиращите компании и дилърите на брашно. След това се пакетира и складира в складовете на пакетажната компания и чака да бъде закупено от търговците на едро. Те от своя страна го закупуват и често транспортират стотици и дори хиляди километри. Слагат го в своите складове и там то чака да бъде закупено то хранителните магазини. Веднъж влязло в хранителните магазини брашното се поставя на рафтовете и чака да бъде закупено от вас. Би трябвало да е пределно ясно, че дори да се елиминират едно или две звена от този процес пак е абсолютно невъзможно на вашата трапеза брашното да стигне за по-малко от 24 или дори 48 часа.

Нашите предци не са имали този проблем.

В старите времена, освен селските мелници задвижени от вода или вятър, хората са имали малки ръчни каменни мелници, които са се състояли от два камъка и дръжка с които сами са си смилали житото точно преди да го приготвят на хляб. Това е било трудоемък процес, но в днешно време ние можем да се възползваме от предимствата на домашните каменни мелници, които са разработени от един от най-големите в света специалисти по мелнично дело.

С една такава мелница в домашни условия ще смелите прясно брашно необходимо за 1 хляб само за 5 минути! Дори най-малките мелнички смилат 6 кг брашно за 1 час. Но вие нямате нужда да смилате толкова много, защото брашното е най-добро, когато е прясно смляно.

Ако имате машина за печене на хляб, за по-малко от 4 часа ще имате хляб от прясно смелено брашно, ако използвате бърза програма, хлябът ви ще бъде готов за по-малко от 2 часа. При това вашия ангажимент от време по смилане на брашното и стартиране на програмата за хляба ще бъде  под 10 минути. Та това е по-малко от времето необходио да изтичате до съседния магазин и да купите хляб. При това получавате пресен, чист от химически добавки и пълноценен на хранителни вещества хляб за ПОЛОВИНАТА от цената на купешкия.

Хлябът е нещо, което ядем всеки ден. За разлика от азиатските и някои западни народи, за българина хлябът е едно от най-важните неща на трапезата. Ето защо да имате прясно смелено истински пълнозърнесто брашно без подобрители,без набухватели, без консерванти и без убийствения за витамините процес на складиране и съхранение е може би една от най-важните инвестиции, които можете да направите в своя живот.

Нещо повече домашно смляното брашно е не само прясно,пълнозърнесто и пълноценно, но то излиза поне ДВА ПЪТИ по евтино от купешкото. Ето защо в зависимост от това какво количество хляб използвате ежедневно една домашна каменна мелница за брашно ще се изплати в рамките на 1-3 години. Да не говорим за огромните здравословни ползи, които ще получи цялото ви семейство. А за удивителните миксове от семена, зърно и брашна които сами можете да си правите в желани от вас комбинации и пропорции - при това ПРЕСНИ и СВЕЖИ - не мога дори да започна да говоря в настоящата статия.

В нашия онлайн магазин ние предлагаме каменни мелници от най-добрите марки в света, като цените ни са без надценка от цената на производителя. За съжаление нито един производител не предлага мелница на цена по-ниска от 400 лв, но след всичко казано по-горе каменната мелница със сигурност ще бъде една от най-изгодните инвестиции, които някога сте правили през живота си.

Статията е написана по материали от Стив Мейеровиц, Бет Робинс и Майкъл Парман. Да се препечатва само с писмено разрешение от Organic BG.
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #8 -: 22-04-2011, 23:44:30 »


Вредата На Съвременната Хлебна Мая         
Написано от Organic BG      
Неделя, 02 Май 2010 17:11
Нашите прадеди са казвали: “Хлябът е дар Божи”. Но със сигурност не са месили тестото си с термофилни дрожди. Този вид набухвател се е появил още преди войната. Учени, занимаващи се със изучаването на този въпрос са попаднали на документи от Хитлериска Германия в Ленинската библиотека, където се споменава, че тези бактерии са се отглеждали върху човешки кости и ако Германия не успее да превземе Русия, тогава тя ще бъде унищожена от този вид мая. Както винаги става в секретните документи на учените, е било забранено да се публикува информация за оригиналния документ, както и те да бъдат фотокопирани. Още на другия ден документите са изчезнали, а информацията е била засекретена и класифицирана…

И така, ако термофилните дрожди са се появили наскоро, то с какво се е приготвял квасният хляб в дълбоката древност и преди това? Добре познатите селски закваски са се приготвяли от ръжено брашно, овес, ечемик и пщеница. И до наши дни се е съхранила традицията в много селца, изолирани от съвременното кулинарно влияние. Именно тези видове природни закваски обогатявали организма с органични киселини, витамини, минерални вещества, ферменти, пектинови вещества и биостимулатори.

Изпичането на хляба в народната кухня е бил своеобразен ритуал. Тайната рецепта на неговото приготвяне се е предавала от поколение на поколение. На практика всяко семейство е имало своя рецепта за хляба насъщни. Обикновено се е пекло хляб веднъж на седмица, за което са били използвани различни живи закваски: ръжена, овесена, ечемичена и т.н. Макар хляба да е бил по-груб, използването на пълнозърнести и неизбелвани брашна е способствало съхраняването на всички полезни вещества, съдържащи се в зърнените култури. А при изпичането му в традиционните руски пещи хляба е имал незабравим вкус и аромат. Такъв хляб не е мухлясвал с месеци и дори години.

Но ето че вече няколко десетилетия хлябът се пече по друг начин. Използват се за това не природни закваски а изкуствено създадени за целта термофилни дрожди (захаромицети). Технологията на завъждането им може да се нарече направо чудовищна и неприродна. Производството на хлебните дрожди се основава на размножаването им в течни хранителни среди. За целта меласата се разрежда с вода, обработва се с хлорна вар, окислява се със сярна киселина и т.н. Странни методи, трябва да си признаем, се използват за приготвянето на хранителен продукт, още повече когато в природата си съществува естествена закваска от полезни дрожди като хмелевите и др.

Отдавна вече е забравена тревогата на учените от цял свят. Разкрити са механизмите на негативното въздействие на термофилните дрожди. Нека да се опитаме да внесем яснота какво представляват тези дрожди-захаромицети и каква роля играят те във влошаването на здравето на консуматорите на продукти, които ги съдържат.

Дрождите-захаромицети (термофилни дрожди), които се използват в спиртоварната промишленост, биреното производство и хлебопекарството не могат да се срещнат в природни условия. За голямо съжаление захаромицетите са много по-устойчиви от клетките на тъканите. Те не се разрушават нито в процеса на приготвяне, нито от слюнката и стомашните сокове в организма. Дрождите клетко-убийци унищожават чувствителните и по-малко защитени клетки на организма чрез отделяне на отровни вещества с малка молекулярна маса.

Токсичният белтък действа на плазмените мембрани, увеличавайки тяхната проницаемост към патогенни микроорганизми и вируси. Дрождите попадат първоначално в клетките на хранопровода, след което и в кръвта. Попаднали в благоприятна среда, те се размножават в геометрична прогресия и позволяват на патогенната микрофлора активно да живее и да се размножава, тровейки нормалната такава, благодарение на която в стомаха могат се изработват витамини от групата B и незаменими аминокиселини при правилно хранене. Под въздействието на хлебните дрожди по най-груб начин се нарушава дейността на всички органи на храносмилането: стомаха, задбъбречната жлеза, жлъчката, черния дроб и червата.

Стените на човешкия стомах са покрити със специфична лигавица, която е устойчива към киселините, използвани за преваряването на храната. Обаче, ако човек злоупотребява с консумацията на кулинарни продукти, съдържащи хлебни дрожди и киселинообразуващи храни, тогава стомаха не може дълго да се противопоставя на този тормоз. Едно такова изгаряне на стените ще доведе до образуването на гастрит (прерастващ в язва), което ще доведе до силен дискомфорт в коремната област и нарушено храносмилане.

Консумацията на продукти, съдържащи термофилни дрожди, способства образуването на твърди съединения, които на по-късен етап се превръщат в камъни в бъбреците, жлъчката, черния дроб и задбъбречната жлеза. В стомаха нарастват процесите на гниене, в следствие на което се развива патогенна микрофлора, травмираща ресничните ивици. Забавя се изхвърлянето на токсичните маси от организма, образуват се газови джобове, където се залежават твърди образования (камъни). Постепенно те нарастват в слузести и подслузести слоеве на стомаха. Секретите на храносмилателните органи загубват своята защитна функция и снижават храносмилането. Усвояването и синтезирането на витамини е в недостатъчни количества, нарушава се усвояването на микроелементи в необходимите количества (най-важния от които е калция.)

Съвременната медицина с огромно съжаление отбелязва критично понижаване на нивото на калций в кръвта на децата. Ако по-рано той е бил 9-12 единици (в нормалните граници), то сега той не достига и 3 единици! Патогенните микроорганизми проникват чрез стените на стомаха и попадат в кръвоносните съдове. Микробната, гъбична, вирусна и паразитна флора лесно се внедрява в организма. Нарушават се обменните процеси на клетъчно ниво. Изменя се биохимичният състав на кръвта. В плазмата на кръвта се появява своеобразна тиня. Забавя се движението на кръвта по кръвоносните съдове, образуват се микротромби. Износва се лимфната система. Нервните тъкани претърпяват всевъзможни дистрофични изменения.

Още едно сериозно заболяване – ацидоза (нарушение на киселинно-алкалния баланс). Нараства умората, раздразнителността, появява се бърза физическа и умствена умора, гадене, парене в гърлото, сив налеп по езика, гастрит, тъмни кръгове под очите, болки в мускулите и загубата на тяхната еластичност (в следствие на повишената киселинност). Организмът се бори с ацидозата, губейки огромни количества енергия за възстановяване на баланса за сметка на собствените нужди. При такъв опит за възстановяване организмът започва масово разграждане на редица жизненоважни елементи – калций, магнезий, желязо, калий, натрий. Изземването на тези минерални елементи от костите на човека неизбежно води до тяхната болезнена чупливост, която се явява една от главните причини за остеопороза в произволна възраст.

Естествено всички по-горе споменати промени водят и до анатомични нарушения. При нормално функциониране на организма сърцето, белите дробове и всички по-ниско разположени органи получават мощен масов енергиен стимул от диафрагмата, която се явява главния дихателен мускул, издигащ се до 4то и 5то ребро. При развитието на дрождите в стомаха диафрагмата променя своя ход и не достига до нормалния си ход, тъй като заема принудителна друга позиция в следствие на надутия стомах. Сърцето се разполага хоризонтално, долните дялове на белите дробове и всички органи на храносмилането са силно притиснати от стомаха, който постепенно се деформира под влиянието на газообразуването. Не са редки случаите, в които жлъчката излиза от своето “легло” и дори изменя формата си. В нормално състояние диафрагмата извършва колебливи движения, способстващи появата на всмукващо налягане в гръдния кош, което притяга кръвта от долните и горните крайници, главата за да може тя да се пречисти в белите дробове. При ограничаване на нормалното функциониране на диафрагмата се намалява и ефективността на този процес на пречистване.

Всичко това довежда до подуване на долните крайници, малкия таз, главата и довежда в крайна сметка към варикозно разширяване на вените, тромбообразования, трофически язви и понижаване на имунитета.

Интересен и достоен за внимание опит е провел френският учен Етиен Волф. Той в продължение на 37 месеца е култивирал злокачествен тумор в епруветка с разтвор, в който се е съдържал екстракт от хлебни ферментиращи дрожди. В същото време 16 месеца е култивирал при същите условия стомашно-туморни клетки. В резултат на този експеримент е станало ясно, че в такъв разтвор размерът на тумора се е удвоявал и утроявал в течение на една седмица. Обаче, ако от средата се премахнел екстракта от хлебните дрожди, туморните клетки умирали. От там бил и направен извода, че в бактериалния екстракт се съдържа вещество, стимулиращо растежа им.

Не бива да се пренебрегва и отовора на въпроса: “Къде изчезна пълнозърнестото брашно, от което са пекли хляб нашите деди?”. Само пълнозърнестите брашна съдържат витамини от групата B, микро- и макроелементи, както и зародиш, който има фантастични лечебни свойства. Рафинираното брашно не съдържа зародиша и обвивката на зърното. Тези природни “лечители” се заменят с всевъзможни хранителни добавки и изкуствено синтезирани техни подобия, които никога няма да успеят да изпълнят това, което е създадено от самата природа в процеса на милиони години еволюция.

Рафинираното брашно се превръща в слузообразуващ продукт, който се натрупва на дъното на стомаха и затлачва нашия организъм. Рафинирането е скъп и необратим процес, при което се убива живата сила на зърното. Рафинирането на брашното е измислено единствено, за да се удължи неговия срок на съхранение. Пълнозърнестото брашно не може да се съхранява толкова дълго. Съхраняването на брашно изобщо не е наложително, тъй като много по-лесно, евтино и ефективно е да се съхранява зърното, което при нужда да се смели.

За да се възстанови здравето на идните поколения, трябва да се върнем към изпичането на хляб с помощта на естествени природни дрожди. Хлябът с хмелна закваска съдържа всички необходими аминокиселини, въглероди, витамини B1, B7, PP; минерални вещества: натриеви соли, калий, фосфор, желязо, калций, както и микроелементи: злато, кобалт, мед, които участват в образуването на уникални дихателни ферменти.

Хлябът с хмелна закваска активно извлича от задбъбречната жлеза, черния дроб и жлъчката ферментите и другите необходими за пълноценното храносмилане вещества, подобряващи моториката на стомаха. Човек, употребяващ такъв хляб се зарежда с енергия, престава да боледува от простудни заболявания и грипове, възстановява си деформираната осанка и имунитета.

Все повече и повече хората осъзнават грешката на поколенията да игнорират старите рецепти за сметка на новата мода и се завръщат към традиционния вкусен и благоухаен домашен хляб от пълнозърнести брашна и природни закваски. В заключение искаме да се върнем към поговорката: “Всичко ново е добре забравено старо!” – с това може да се обясни защо в наши дни черния хляб, пълнозърнестите брашна и техните производни са доста по-скъпи от белия хляб, белите теста и всички останали кулинарни творения, съдържащи хлебни дрожди, независимо от факта, че за рафинирането на брашното вече са били направени редица разходи.

Не е никак трудно да си набавим зърно (най-добре е ако то е био), да си го смелим в домашни условия, да си приготвим домашна закваска и да си изпечете свой собствен пресен и пълноценен хляб.
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #9 -: 23-04-2011, 13:21:50 »

Ако не беше олиото направо ще си имаш сухар.

Каменна мелница имам на едното село дето е в родопите, но едва ли някога ще имам възможноста да се върна там.
В африка се използва и по-примитивен начин за мелене на зърното - счукват го в голям дървен хаван от издълбан дънер с помоща на големи дървени бухалки (ама много хвърчи настрани).

В моя дневник има линкове за нещо като тортиля - съвсем тънки питки без никкаква закваска.
Там има и линк за боза - течен жив хляб (но не е за въздържатели, защото е 6%).

А на мен като ми се дояде нещо от зърнени храни карам моите хора да ми направят нещо като курабийки - разточват тортилята, нарязват я и и слагат плънка от запържено цвекло, праз и зеле (получават се нещо като кесийки и са много хрупкави  ам-ам )
хммм... ами докато гледах дневника ти видях рецепта без олио за един подобен сухар... арабски хлебчета, даже ще напише и тук технологията на приготвяне:
Продукти:
2 ч.ч. пълнозърнесто брашно,
3/4 ч.ч. вода,
3/4 ч.л. сол
 
 Начин на приготвяне :
От всички продукти се замесва меко тесто, разделя се на 8 еднакви парчета, които се оформят като топчета и се оставят да престоят няколко минути за да се разточват по-лесно. Всяко парче се разточва на кора с диаметър около 3-4 мм. Пекат се 2-3 минути в много силна фурна, директно върху скарата. Консумират се топли.

....в интерес на истината обаче малко сбозих работата.... явно фурната не беше достигнала още достатъчно градуси и стоя поне 10 мин. ....и явно бях сложил прекалено много брашно и то попречи да стане като хората работата. Не знам дали сухар стана... по-скоро на пърленка мяза, но вероятно за пърленка да стане като хората трябват наистина много високи градуси  амии... знам ли

абе, да ти кажа честно.... из вчера като обикалях из пазара гледах някакви такива дървени работи за счукване, само дето не са бухалки а с някакви 10-15см дървени дръжки се счуква.... вероятно ще си играя с него повече, ама може и да го пробвам тоя метод...  bleh

ето я и технологията на тортилята като си рекъл Smiley
Продукти:
1 ч.ч. пълнозърнесто брашно,
1 ч.ч. обикновено брашно,
1/2 ч.ч. сушени домати (12 парчета),
1 ч.л. бакпулвер,
1/2 ч.л. сол,
1/2 ч.л. червен пипер,
2 с.л. олио,
1/2 ч.ч. вода
 
 Начин на приготвяне :
Смелете доматите в кухненски робот, като при неободимост добавите малко вода. В голяма купа смесете брашното, бакпулвера, солта, червения пипер, олиото и доматите и смесете добре. Постепенно добавяйте водата и замесете меко тесто. Увийте тестото в найлоново фолио и го оставете да престои 1/2 час. Разделете тестото на 8 топки. Разточете топките на тънка тортиля (до диаметъра на тигана). Загрейте тигана добре, напръскайте леко с олио и изпечете тортилите като обръщате и печете всяка страна не повече от 1-2 минути.

* Обикновената тортиля се прави от същото тесто, но без да се добавят сушени домати.


.....абе не знам... оставам с впечатлението, че от веган-суровоядците никой не си прави полезен хляб... с някаква хубава закваска... гледам рецепти за крекери и разни такива работи, а аз дори и не мога да разбера какво е точно това крекера... за хляб ли се брои ?  ама че съм ама че съм
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #10 -: 23-04-2011, 13:40:31 »

Домашна боза

5 л вода
2 чаши брашно (пшенично, овесено, ечемичено или от просо - последното е най-добро и не съдържа глутен  )
2 чаши захар
1 чаена чаша боза със захар или специално приготвена закваска

Брашното се запича в сух тиган, като се бърка през цялото време, за да не загори.

Препеченото брашно се прехвърля в голяма тенджера и се охлажда.

Към него се добавя малко хладка вода и се разбърква до хомогенна смес (класиката е с дървена лъжица, аз се справям само с тел. Ако все пак останат бучки - за тая работа си има пасатори  )

Добавят се останалата вода и захарта и сместа се слага да се вари.

След като поври 5-6 минути (през цялото време се бърка, за да не залепне за дъното на тенджерата), се оттегля от огъня.

Оставя се да се охлади и към сместа се добавя една ч.ч. боза, останала от предния път или една ч.ч. закваска за боза.

Бозата се оставя на топло, за да ферментира. Готова е след 2-3 дена. Тогава се налива в бутилки и се съхранява в хладилник.

Изпива се всичко, без 1 ч.ч., моято ще остане за следващата доза.


Закваска:
1 ч.ч. вода
1 с.л. захар
2 с.л. препечено брашно

Всичко се разбърква, пресипва се в буркан, покрива се с кърпа и се оставя да ферментира за 2-3 дена, като от време на време се разклаща.

Забележка:
Тъй като при мен бозата изкипя, не я варих препоръчителните 5-6 минути и тя не се сгъсти много. Също така и не препекох много брашното, за да не загори. Но това, което стана, беше много, много вкусно!


....поствам и рецептата за "течен хляб" както го нарече.... само дето ми прави впечатление тази захар.... а ние нали ужким гледаме да не консумираме захар, че е вредна ?  амии... знам ли
Активен

"няма грешки, има само уроци"
Stanislav
Young
*
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 17



WWW
« Отговор #11 -: 23-04-2011, 16:37:07 »

Аз съм правил хляб(по-точно получава се питка) от брашно от лимец, но и типовото също става.
Рецептата е следната(като търпи интерпретации Grin ):

300г брашно, в което се добавя чаена лъжичка сол(аз предпочитам морска) и различни подправки(чубрица, червен пипер, шарена сол - на кой както му харесва). Може да се добави също лук, чушки и др.(хляб-манжа  плезя се).
Във водата(около 250-300мл) се добавя чаена лъжичка сода, след което сока от половин лимон.
След като разбъркате всичко печете на предварително загрята фурна(200-220 градуса) за около 25-30мин).
Няма нужда от втасване и е много вкусен!   ам-ам
Активен
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #12 -: 23-04-2011, 19:14:57 »

мерси за рецептата.... а тия подправки, лукове и работи... в тестото ли ги разбъркваш, или после си ги хапваш с хляба след като се опече Ъъъ?

а някой не си ли взема отнякъде пълнозърнесто брашно примерно (с триците му и другите полезни работи), дали има такова по мелници, хлебозаводи и работи да се продават ?  амии... знам ли
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #13 -: 23-04-2011, 19:19:03 »

Как да си направим истински хляб с Хмел или Квас
             
част -1


Как са правили хляба си нашите баби преди векове, когато не е имало мая и дори магазини. Когато хляба е бил от първостепенно значение за оцеляването на многобройната челяд в българското семейство. Когато всичко потребно се е събирало от къра, полето или  гората. Когато Хляба наш - насъщний е бил СВЕЩЕН.
 
Интереса ми към нещо толкова всекидневно и познато се провокира от една статия за вредата от съвремената мая за хляб.  www.recipemagician.com/polezno/vsichko-za-hlebnata-maia/  След прочитането й първо се шокирах, но след порядъчно ровичкане в нета разбрах, че и този път истината е някъде по средата. Но все пак съм убеден, че съвремената мая с термодрожи не е безопасна. До преди няколко години нашата българска маята се е произвеждала с хмел, така както се е правил и завъждал кваса от нашите баби столетия назад във времето, тогава когато думата химия не е съществувала. A по поляните са вървели Юнаци, като канари и моми убави, като слънца.

Дрождите, с които се прави съвремената мая са съвсем различни от хмелните и природни продукти. Термодрождите са плод на здравата химична промишленост и при замесване на тесто действително правят "чудеса". Маята не само втасва, но шупва, чак се запенва като от някакъв ускорител само за минути. А при хмелната мая времето е минимум почти ден и няма такова голямо надигане и шупване. Затова кръстих купената мая "турбо мая".

Съвремената мая е съвкупност от заквасващи бактерии и гъбички - "дрожди". Тя е един вид заспал жив организъм, които можем да събудим с вода, топлина и захар. Добавяйки и брашното вече се получава тестото, което втасва. Проблема е в устойчивоста на някой от гъбичките, които оцеляват при термичната обработка и започват убийствената си работа в стомаха ни. Една от вредните гъбички в маята е "кандида албиканс".  Попаднах на статия в нета за алергиите, които са бич за съвременното общество. В нея една майка описваше патилата си, свързани с тежкото състояние на детето и. Последователно е отстранявала обичайните виновници като захар, хранителни оцветители и косерванти, стабилизатори, но драстично подобрение се е получило след елиминирането на маята за хляб.  Химията толкова сериозно е превзела съвременната ни трапеза, че не ми се мисли  за бъдещето на нашите деца. (сещам се за филма "крилце или кълка", на който се смяхме като деца....всичко това вече е станало факт)) Дори и брашното, което си купуваме не може да сме сигурни дали не е третирано с избелители. Защото чрез избелителите, фуражното жито става първокачествено (ама само на вид).

Важно е да се знае, че има и гъбички, и бактерии, които са много полезни за нашето здраве и именно те присъстват в хмелната мая. Една, от които е Лактобацилус "Lactobacillus sanfranciscensis".

  Българския народ e наричал маята с която е правил хляба, Квас! С хмел се е завъждал кваса. След това е имало два варианта. Първия е подържането на кваса всекидневно, само с брашно, така в продължение на месеци ( дори и на години...на запад има фамилии, за които е безкрайна гордост, че поддържат и имат квас от 1750год. ) Другия начин е да се замесят малки тестени питки, като бисквитки с хмелна вода. Тези питки се изсушават и се изполват, като суха мая месеци наред.

Кваса е бил нещо излючително важно и свещенно в бита на българина. Завъждането (подновяването) на квас се е правил на определен ден при строги изисквания и ритуали.
Най-интересно е правенето на квас в село Табачка, Русенско. Обичая е известен под името "пазене на кваса". Точно преди Игнажден вечер се събират моми, булки и жени в някоя къща. Подхваща се хоро от всички, като през това време се замесва квас от две моми, които са обърнати с гръб към нощвите докато месят. В този квас знаещи баби слагат стрити на прах лековити и магьоснически билки.

След това кваса го завиват и скътват в един ъгъл на стаята. Обаче остава една жена да го пази будна цяла нощ. Като през цялото това време се играе хорото. На следващата вечер кваса се пази по същия начин в друга къща. Така това се прави 12 нощи, като хоро се играе само три дни срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васил. На 12-тата нощ всички се събират и тестото се разкъсва на всеки по парче. Този квас се суши на вятър и после се пази като драгоценност, притежаващ силата да гони всякаква лошотия.

Този обичай е гонен от свещенниците, защото е смятан за маьоснически. Далеч съм от мисълта за такова дълбоко ритуалничесто в правенето на квас и хляб в днешно време. Споменвам го само като факти. Но съм убеден в отношението ни към това, което правим, включително и особено за хляба.

На всичко свързано с хляба прадедите ни са отдавали огромно и магично значение. Нормално е, защото оцеляването им е било свързано с насъщния хляб. Затова те са предавали свръхестествени способности освен на кваса, но и на подницата, в която са пекли хляба. Единствено с подница или парче от нея, е било възможно да се пребори Ламята. (Подницата е дебел глинен съд, подобен на сач, върху който се слага  връшник и така се е пекло хляб. За подницата ще се спра подробно по надолу.)

Съществува вярването, че хляба, който го грее слънце става изключително хранителен и полезен. Също водата е хубаво да е изворна и както по-горе споменах, ако и вятъра вземе участие в този ритуал, то хляба приема невероятни качества. Бих добавил дори и Словото и Добрите думи, което си е Благо-Словение, докато правим нещо.
Другото важно, за да се завърши напълно "магията Хляб" е живия огън.

Не е нужно да си суеверен, за да знаеш, че всичко това в никакъв случай не ни вреди, а точно обратното. Предполагам всеки знае:
какво е Слънце,
какво е Извор,
какво е Вятър
какво е БлагоСловение,
какво е Огън
и какво е Земя...
Всичко това е вплетено в Истинския хляб! А ние истински хляб ли ядем???

Няма как да не спомена и Обредните хлябове в бита на старите българи.  За нас съвремените "Обреден хляб" е клише от миналото за жалост. Има огромно разнообразие от обредни хлябове в България. На практика всяко населено място са правели различни хлябови форми според различните празници на годината. За щастие голяма част от тях са описани от стари фолклористи и будни българи още преди стотина години. Един от тях е Димитър Маринов. В книгата си "Народна вяра" той споменава, че е бил директор на Етнографския музей и всички хлябове, които е събирал в периода от 1883-1906 г. ги е описал, скицирал и е започнал да им прави отливки. Но е бил уволнен от музея и десетки мостри от обредни хлябове от цялата страна са били оставени безхаберно на тавана на музея, преди да са им направили гипсовите отливки. И съответно са ги изяли мишките. Оцелелите от мишките хлябове при пренасянето на музея от старото в новонаето здание са били съвършенно изпочупени и направени на ситни залъци...

Досега не бях месил хляб. Започнах опитите си направо с Хмелната мая. Опознах я, че втасва бавно и чак на 3 - 4 час е готова за замесване. Като видях разликата обаче, как втасва купената мая спрямо моята, чак се уплаших. За болшинството от домакините, които са свикнали с купената мая,  бързото й втасване предполагам е нормално. И за тях хмелния квас ще им се стори бавен и слаб.
 Поинтересувах се от хмела като билка и природен продукт. Оказа се много полезен. Има болкоуспокояващо и сънотворно действие, помага при пясък и камъни в жлъчния мехур, при невроза, гастрити и мн. др. Всички знаят, че е и основен продукт за производство на бира. Прекрасно описание на билката е направила нашата безценна приятелка ....  kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/26/hmel-spasenie-pri-klimaks.596544   

Искам да насоча вашето внимание към хора, които са превърнали правенето на хляб в изживяване и духовно обогатяване. Изключителни ентусиасти и ценители, провеждат замесване на хляб, като обучават и деца. Липсата на комерсиализъм прави нещата да се случват Истински и замесването на хляб да поеме пълното отдаване и любов на правещите. Освен това да учи и провокира размисъл. Това са Хлебната къща „Св. Христофор” - Габрово. Хора правещи истински неща, по истинския начин.
  www.bread-art-house.org/
Искам да използвам възможноста лично да ги поздравя и подкрепя в това, което правят.

Знаем, че хляб се прави от различни култури и тяхното смесване, ръж, царевица, соя, нахут и най-вече от пшеница. Искам да ви обърна по специално внимание на Лимеца. Напоследък започва да се говори все повече за него и се опасявам, че някои ще започнат да го превръщат в поредната "еко" мода, с комерсиална за себе си цел. Лимеца е праотеца на съвременната пшеница. Има намерен овъглен лимец при разкопките селищни могили в България, което връща колелото на историята много хилядолетия преди Христа. Траките са правили хляба си от лимец.  Той е изключително устойчив на болести, зарази. Казват, че 100гр. зърна насищали човек за седмица, а също не можел да се повлиява от ГМО.  Пълна информация за лимеца е дал Емил Елмазов в своята книга.

Интересът ми към хляба провокита много въпроси за много продукти.
Изчетох доста информация от нета и книги, за да отсея истински ценната информация. Основно ме интересуваше, как да си направя маята с хмел. Така попаднах на много рецепти за квас, правен само от брашно и вода. Обаче за хмел никъде не намерих точна рецепта. Питахме стари хора, които срещаме из всички краища на България. Всички споделят спомени, че техните майки са правили хляба с хмел. Обаче те нямаха личен опит. Единственото, което знаеха, че се вари хмела и се правят питки и до там....!  Много исках да опитам веднага, ама нямах хмел. Знаех, че се бере края на август. А и не го познавах. Попитах баща ми и той ме заведе на края на селото до една ограда цялата обрасла с вече сух хмел. Макар и края на октомври, имаше все още характерните си шишарки и събрах в една кесийка. След седмица ходихме по старопланинските изоставени села и там видяхме дворовете пълни с хмел.

Започнах да го разпознавам дори и в града по огради и стобори.  Така се снабдих със сух хмел. Занесохме на мелница 3 чувала жито и  взехме брашното. Така вече имах възможноста и желанието да експериментирам в къщи да замесвам хляб с хмелна мая.
Имах огромно желание да си направя максимално автентичен, истински хляб. Такъв, какъвто са го вадили от огнището и пещта, нашите златни пра-баби.  Затова  освен за маята и замесването се замислих и за печенето.

В Жеравна на фестивала на фолклорната носия 2009 на живо видях, как се пече хляб насред поляната с помоща на подница и връшник.

Останах много впечетлен и попитах майстора, които печеше, от къде мога да си купя подница. Той ми отговори, че неговите са на повече от 100 години и такива вече няма. Това ме амбицира да си поръчам или да си направя подница.

Говорих с няколко майстори на керамика след това. Оказа се, че заради дебелината на подницата 3 - 5см. не всяка глина е подходяща, за да не се пукне при сушенето и печенето. Троянски стар майстор-грънчар, даже не се сети какво е подница, но след като му обясних ни насочи към Кържалийско. Там глината била друга от Троянската.

Истината за направата на подницата, обаче ми каза една обикновенна жена от село Калово.  Оказа се, че подницата се забърквала само от жени, точно на определен ден от годината (Еремия) с мълчана вода и жълта пръст или глина. Възможно е и добавяне на мекина. Замесената подница не се пече, а само се суши на сянка. Тогава реших сам да си направя подницата.  Обаче в разговора ни с тая прекрасна странджанска жена, тя ни показа една никому ненужна стара подница, подпряна на една къщичка, която следния ден щели да идват да я събарят.

Така се снабдих и със стара подница за мостра, по която да направя моята. 
Намерих глинеста пръст от бивша тухлена фабрика. Накиснах я от предния ден и след едно юнашко месене оформих подницата и я оставих на сянка в мазето да съхне, колкото се може по бавно. И след 2 месеца, тя беше готова.

Чакам пролетта да се стопли, да опечем някой питка на поляната.  На лято ще пробвам да направя подница и от жълта пръст, да видя коя ще е по издържлива върху огъня. Всичко е въпрос на екперименти, след като няма живи хора, от които да черпим готов опит.

Има още нещо, ако искаме да вкусим автентичен, натурален хляб. И това е смилането да житото да стане на каменна воденица. Като камъните в идеалния вариант е да бъдат от естествен камък. А не да са отляти от циментово - мозаечна смес. Единици са останали действащите воденици в България. А такава, работеща с истински камък лично аз все още, не съм срещал.

Преимуществото на смилането с камъни на житото е, че брашното се получава пълнозърнесто. При самото триене между камъните се отлагат и каменни частици.  Брашното, според спомени на възрастни хора е било по-пухкаво и с по-различен вкус.
 Естествено  на воденица не може да се ходи когато си поискаме, поради простата причина, че вече са на изчезване.  Остава варианта да се купи миниатюрна настолна каменна мелничка, които съм гледал в чужди сайтове. Цената обаче е сериозна.
Все пак да не забравяме за старите хромели, които са използвани за смилане на зърно в домашни условия. Това са също два въртящи се един в друг камъка. Обаче заради малката си тежест смилането не е толкова финно, като при воденицата.
Понеже всяко предизвикателство ме провокира да го превръщам в цел реших да си направя хромел с истински, но по-големи и тежки камъни. Засега съм намерил два камъка, които напролет трябва да превърнем с нашия приятел Мръзеков в хромел. Ще тестваме камъка, ако не се получи ще сменим с друг вид скала. Засега това си е проект.

Разказах ви за доста неща около хляба. Остана да ви покажа моя скромен опит в правенето на Хмелен квас и замесването на хляб с него. Това ще стане в следващия пост. Защото този стана много дълъг. 

Човек трябва да има отношение и любов, към всичко което прави, за да имат добри плодове ръцете му. Каквито плодове дават ръцете и делата му, в такъв се моделира собствения му живот. Това се отнася също и до храната ни.

http://whitepigeon.blog.bg/hobi/2011/02/25/istinskiiat-hliab-kak-da-si-napravim-hliab-s-hmel-ili-kvas.693590
в сайта има и снимки доста намигам
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #14 -: 23-04-2011, 19:23:24 »

Истинският ХЛЯБ ! Как да си направим хляб с Хмел или Квас - 2 Част

                                                                  2  -  Част



За да направим Истински домашен хляб първо трябва да си приготвим кваса, който замества маята. Най-лесно и бързо се завъжда квас от хмел. Използват се хмелните шишарки, които в моя случай са сухи.

Накисват се във вода и се сваряват на чай. Обаче чая трябва да бъде доста концентриран и силен. Затова съотношението трябва да бъде например: една купичка сух хмел, към една купичка вода.

Този хмелен чай има горчив вкус. Може да се съхранява в хладилника и при необходимост от него да си подновявате кваса.

С хмелния чай и пшенично брашно се забърква каша, по-гъста от боза, като за палачинки. (екпериментите ми показаха, че по-рядко тесто втасва по-бавно и нестабилно). Може да се добави и щипка захар, но не е задължително. (захарта повишава ферментацията) Съда в който забъркавате този квас е добре да не бъде метален и лъжицата също. Аз забърквам с дървена пръчица в порцеланов или пластмасов съд.

Този, току що забъркан квас с хмел има специфична миризма напомняща леко на бира.

След това този съд се оставя в стаята, далеч от силни топлинни източници. Най-добра температура за завъждането на кваса е 17 - 22 градуса.  Ако е по-хладно процеса се забавя, ако е по-горещо рискуваме да не се завъдят бактериите и гъбичките. Съда не трябва да бъде покрит плътно с капак или капачка, за да има достъп на въздух и да се изпарява CO2.
На втория ден се забелязват миниатурни балончета на дъното (най-добре се виждат в стъклен буркан).  Добре е да се разбърка.

На третия ден сутринта квасът ни вече е почти шупнал.

Добавяме му още ново брашно и вода до получаването на същата гъстота (като за палачинки). След 4 - 8 часа кваса отново е шупнал и от него вече може да замесим хляб.

Обикновенно започвам да замесвам раноследобяд около 14-15 ч. Тестото втасва, премесвайки го 2 пъти и към 18ч. го слагам да се пече за 30 - 40мин.

Ето как правя самия хляб:

В моя хляб слагам
- около 250 мл. квас
- добавям още чиста вода, според това колко голям хляб ми трябва
- едно яйце ( не е задължително)
- пресято брашно, колкото поеме
- и малко сол (правя го леко по-безсолен)

Замесва се нормално твърдо тесто.

И го слагам, за един час да втасва направо с дъската във фурната на 40 - 45 градуса.

После го премесвам отново и пак за час във фурната да втасва.

След това се премесва отново.

Прорязва се отгоре, за да може да се сцепи и вдига по лесно хляба. И вече го слагам в набрашнена тавичка (олио не слагам никъде) и отново във фурната на 45 - 50 градуса за още около час.

Най-интензивното втасване е след втория час и половина. Но за да втаса хляба добре му трябват от 3 до 3,5 часа.  След това, само се усилва фурната на 200*. След 30 - 40 мин. хляба е готов.

Следващите снимки са други хлебчета, които сме правили с хмелен квас:

За да имаме квас за следващо месене трябва да си оставим около 50 мл. от кваса  и да го поддържаме всеки ден с вода и брашно. След като вече имаме готов жив квас, няма нужда да се поддържа с хмелен чай, а може и с обикновенна вода.
Когато кваса се поднови няколко пъти с вода, той добива един много приятен аромат на леко свежо кисело мляко. Ако престои няколко дена без подновяване, тогава започва да киселее.
Но хляба никога не ми е ставал горчив или кисел.
Поради това, че постоянно се добавя брашно и вода, количеството постоянно се увеличава и трябва да изхвърляте част от кваса преди да го подновите или да правите хляб, за да намалее. Другия начин е да започна със съвсем минимално количество брашно и вода, като за няколко дни количеството се увеличава до необходимото, без да изхвърлям квас.

Има още един начин да съхранявате квас, само че в сухо състояние. Забърквате твърдо тесто с концентрирана хмелна вода и правите малки бисквитки, които сушите бавно, като сухарки. Така си правите суха мая, от която може да си направите квас и хляб.

Искам да ви обърна внимание на нещо, което е важно и може често да ви съсипва труда. Причина, кваса и хляба ви да не втасват може да е чешмяната вода. Когато е хлорирана, хлора прави точно това, да убива бактерии и гъбички, които точно в този случай вие култивирате. Доста съм се чудел, защо без видима причина тестото и кваса не се надига, докато не прочетох тази статия........ http://cci-varna.narod.ru/voda/voda_i_hlorirane/....... и косите ми просто настръхнаха. От тогава за квас, за тесто и за пиене използвам само изворна вода (даже не от магазина).

 Дори и да се обърка нещо и да не се надигне хляба той е вкусен за ядене. Първоначално не знаех, че с хмела трябва да се направи квас и с кваса - хляб. И забърках с хмелената вода направо едно мини хлебче. Не се надигна изобщо, остана плътно, като павенце. Мислех да го изхвърлям, ама като замириса на хубаво и си го хапнахме докато беше топло.

Квасния хляб, вкусово се различава от купения хляб. Той няма толкова рязък аромат, но определено е много вкусен, с невероятна коричка, плътен и засища много повече. Хубаво е да не се яде горещ. Явно в съвременната мая има някой подобрители и овкусители, които повишават аромата на купения хляб и като мирис се има различия от квасния.

Съхранявам го върху голяма дървена дъска покрит с кърпа, във фурната.

 А когато се направи от женска ръка изглежда така:

Каквото и да пиша, колкото и добре да опиша технологията на правене на този хляб, най-полезен ще ви бъде вашия личен опит,  докато опитвате. Важно е да не се отказвате лесно. Този квас си е жив организъм, които иска своите специфични условия за развитие. И тънкоста е именно в това, да съумеете да ги подсигурите, за да имате винаги добър квас.

Дано съм ви бил полезен!

Да ви е сладко !!!

С огромен интерес и желание се занимавах да опитвам в продължение на половин година да достигна до готова рецепта за направата на Хмелен квас и хляб. И да ви я представя готова за употреба. Далеч съм от мисълта, че можем всекидневно да си правим такъв хляб, но макар и в малка степен, това знание ни прави малко по независими от хлебната "Турбо мая", и ни дава възможност на избор. А точно СВОБОДАТА и ИЗБОРА в днешно време са на изчезване. Тъжно е, че вече няма от къде да си купя пилешко, което да не е надупчено с хормони и гел. Тъжно е, че безалкохолните са коктейл от убийствена химия. Тъжно е, че хляба и чешмяната вода бавно ни убиват, че няма натурално истинско мляко. Тъжно е, че храним бебенцата си от кутии на големите монополни концерни, вместо кърма. И едно голямо престъпление срещу човечеството за мен е факта, как на всички ни вменяват, че НОРМАЛНОТО е всички продукти да бъдат пълни с химия, ГМО, пестициди, отрова и за тях може да не се упоменава. А като ИЗКЛЮЧЕНИЕ се приема храните да са био - екологични и натурални. Идва ми да извикам: "Хей подлудял свят, НОРМАЛНОТО Е ВСИЧКО ДА БЪДЕ ИСТИНСКО И НАТУРАЛНО, а всичко останало да бъде подсъдно и престъпление срещу човечеството...!!!

Колкото по незнаещ е човек, толкова е по-зависим и лесно манипулируем и се обезличава като личност. Глобализма бавно и леко ни превръща в все по-незнаещи, зависими и с все по-малък избор хора, имащи право единствено да бъдат работни пчелички. 
Бъдете с будна съвест и разум. Бъдете знаещи и имайте собствено мнение и го отстоявайте. Бъдете Свободни и имайте избор. Пазете себе си, близките и децата си!

 
Искам да се извиня на всички Анонимни, които имат желание да се включат с мнение по темата, а не могат поради проблем в този сайт (Блог.бг).
Ще взема мерки и тази и другите теми ще бъдат публикувани в друг сайт за да имате достъп до тях и да може да пишете и вие, като анонимни.

За коментари и мнения по тази тема може да ме намерите и тук:  whitepigeonbg.blogspot.com/2011/04/2.html

БЛАГОДАРЯ ВИ !

http://whitepigeon.blog.bg/hobi/2011/03/26/istinskiiat-hliab-kak-da-si-napravim-hliab-s-hmel-ili-kvas-2.716671
Активен

"няма грешки, има само уроци"
Stanislav
Young
*
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 17



WWW
« Отговор #15 -: 23-04-2011, 19:40:21 »

мерси за рецептата.... а тия подправки, лукове и работи... в тестото ли ги разбъркваш, или после си ги хапваш с хляба след като се опече Ъъъ?

а някой не си ли взема отнякъде пълнозърнесто брашно примерно (с триците му и другите полезни работи), дали има такова по мелници, хлебозаводи и работи да се продават ?  амии... знам ли

Подправките, луковите и другите ги слагам в брашното отначало, преди да забъркам тестото. Smiley
А също може да се сложат натрошени ядки вътре - има големи възможности за импровизация.   Cheesy
Брашното от лимец е много добро! Smiley
Активен
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #16 -: 23-04-2011, 19:47:27 »

Благодаря, трябва да пробвам ....рано е за импровизация, 2-3 пъти съм пъхал нещо в печката, предпочитам засега да следвам готовите рецепти и указания, а като съм по-навътре в нещата може да пробвам и нещо по-шантаво каквото роди главата ми  ам-ам
Активен

"няма грешки, има само уроци"
черен гарван
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 743



« Отговор #17 -: 23-04-2011, 19:49:53 »

хубаво брашното от лимец.... ама нали казват, че им махат триците и другите полезни неща... пък ако е някакво от био магазините ще е много скъпо сигурно, хората правят кило хляб по 0.25лв., пък аз ще го правя по 10 лв.  ухилен
трябва нещо направо с човалите на едро ..трици, брашно... мъдър
Активен

"няма грешки, има само уроци"
Ortodoksalen_Anorektik
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 667


бивш Ортодоксален Аноректик


WWW
« Отговор #18 -: 27-04-2011, 02:36:34 »

хубаво брашното от лимец.... ама нали казват, че им махат триците и другите полезни неща... пък ако е някакво от био магазините ще е много скъпо сигурно, хората правят кило хляб по 0.25лв., пък аз ще го правя по 10 лв.  ухилен
трябва нещо направо с човалите на едро ..трици, брашно... мъдър

Ако вземеш цял чувал на едро няма кой да ти го смели. Минах през същите перипетии и трезво прецених да не се занимавам с производство и консумация на хляб от жито и всичките му братовчеди (спелта, лимец, динкел, камут , мамут) .  Може да си купиш домашна мелничка за брашно срещу скромните 750 лв от Германия или срещу смешните 1099лв от Балев-Скъпо.
Месене квасене, мелене, къщата ти ще стане на фабрика за едно парче хляб от което само ще надебелееш а ако е с триците може и колит да гепнеш.  Хората едно време не са били много тъпи разкарвайки триците. Мятай една агнешка пържола на скарата и остави хлебеца за птиченцата Smiley
Активен

Шивамбукалпа експерт.!
Кундалини Дестилатор, раджнишар дегустатор
जो मुझे पसंद नहीं करता है बकवास करने के लिए मुँह
Канадска ливада
---
Пловдивска ливада [/u
titan
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 2318


« Отговор #19 -: 27-04-2011, 09:32:39 »

Ако си малко по сръчен мелничка сам можеш да си направиш , а съм сигурен ,че в София ще намериш къде да ти го смелят Smiley
Активен
Страници: [1] 2 3 4   Нагоре
Изпечатай
Отиди на: