Здравейте на всички форумци. Реших да пусна тази тема, защото има нещо около мен, което ме тревожи от доста години. Самият проблем не е свързан със сувороядството и ако сметнете, че темата не е за форума, моля да я изтриете. Става въпрос за семейството ми и в частност за майка ми и нейните лични проблеми, които доста силно ме засягат поради причини, които ще изясна след малко. Реших да пиша тук, защото в момента ситуацията ми изглежда много сложна, не знам какво да направя и търся съвети и мнения.Но за да добиете по-ясна представа ще трябва да ви разкажа доста предистория.
Майка ми е на 52 години, родена е в село,родителите й са били бедни и тъй като е била последно, 5-то дете, за тях е било непосилно да я гледат и са я дали на други хора, които са я осиновили. Тя е човек, който през целия си живот се е стремил да бъде харесван от другите(вярвам, че е заради факта, че е била изоставена от истинските си родители), с изключително ниско самочувствие е, с комплекси, винаги внимава какво казва с цел да не обиди някого, емоционално нестабилна е, изключително критична към себе си семейството си, държи на реда, била е отличничка в училище, завършила е руска филология и работи като учителка до преди 10-тина години, когато се преместихме да живеем от Шумен във Варна, където така и не успя да си намери работа като учителка по руски език, работеше тук-там за кратко време, или даваше частни уроци, или помагаше на дете в начално училище за домашните, само веднъж й се удаде възможност, благодарение на приятел на баща ми, да работи по-доходоносна работа в техническия университет като учителка по български на турски студенти. По отношение на мъжете, по това което ми е разказвала, се е отдавала изцяло във връзките си, до себеотричане, по мое наблюдение е избирала все мъже, които са се отнасяли пренебрежително към емоциите й, не са я оценявали ( това е следствие от ниското й самочувствие според мен, по закона на привличането когато си с ниско самочувствие привличаш хора, които не те зачитат също). Та след края на една такава връзка, в която тя е примирала за един, по нейните думи изключително красив мъж, а той й е изневерявал с други през това време, в период на огромно отчаяние, от страх да не остане сама, стара мома, се е натъкнала на баща ми, който е бил явно по настоятелния и са се оженили. Тя ми казва, че дори преди да се оженят, не е била влюбена в него, а той просто е бил по-настоятелен, затова се е стигнало до брак.
От тогава до сега тя описва живота си с баща ми като мъчение, живот, в който винаги е премълчавала и преглъщала обидите, съгласявала се е с него, "жертвала се е" да не го напусне, заради мен брат ми, за да израснем ние с двама родители. Казва, че никога не е получавал подкрепа от него, че не се е отнасял с нея с уважение, че я е обиждал, случвало се е дори да я удари пред родителите си(аз като дете бях свидетел на единия такъв случай), натрапвал й е своето мнение, искал е да става винаги каквото каже той. Като цяло нейната емоционалност е на измъчена, потисната жена, лишавана много дълго време от любов и внимание.
Сега ще опиша и баща си. Роден е в Добрич и е на 53 години, израснал е в необразовано семейство(по това време около 50-те, 60-те години много малко хора са били с висше, та дори и със средно образование), но той е завършил средно и висше и цял живот беше военен, пенсионира се на 44 години. Като характер мога да го опиша като авторитарен до известна степен. Той е човек, който не е способен да се извинява, когато сгреши оставя нещата да отминат без да се извинява на този, когото е засегнал. Не уважава чуждото мнение в повечето случаи, възгледите му за брака и семейството са следните - смята, че жената трябва да гледа децата и да се грижи за къщата, да остави мъжа да издържа семейството финансово и да се съгласява с него и да го подкрепя във всичко, което той реши без да очаква той да се съгласи с нейното мнение. Лесно се изнервя и има тенденция да обвинява винаги някого, най-често някой от семейството, дори когато той е виновен или въобще няма такъв. Беше на работа до 5 часа и нямаше време да се занимава с мен и брат ми, гледала ни е майка ми през повечето време. Откакто се пенсионира и започна друга работа се отнася много по-добре с нас и се стреми да прекарваме повече време заедно.
Към момента майка ми е изключително изтормозена емоционално, с много болести - дискова херния, която е преминала в стеноза(автоимунно заболяване), високо кръвно, често главоболие, трудно се движи, лесно се изморява, когато е била бременна с мен(била е около 30 годишна) е претърпяла тежко падане на лед, при което си е счупила опашната кост, има много излишни килограми и бокли на различни места по тялото, както и парадонтоза. Не намира смисъл в живота си, нито мотивация да прави каквото и да било за подобряване на здравословното и психическото си състояние, обвинява баща ми за всичко, чувства се самотна, няма никоя кой знае колко близка приятелка, която наистина да я разбере и помогне по някакъв начин, а има отчаяна нужда от подкрепа.
Баща ми е диабетик с висок холестерол, взима хапчета всеки месец, ходи на работа и виси пред телевизора през останалото време, през съботите и неделите ходи при баба ми на село да гледа пчелите, които останаха от дядо ми и да се види с баба ми, която живее сама там. Говори си с майка ми само когато някой негов приятел му е на гости, за да изглежда всичко нормално, все едно нио не е станало. Пред хората представя майка ми като мързелива жена, която не умее да върши нищо, не чисти, не готви и не работи, живее на гърба на баща ми, критикува, мърмори и недоволства постоянно.
Всичко това се отразява изключително много върху мен и брат ми, като дори се страхувам, че понякога възпроизвеждам модела, видян от отношенията между майка ми и баща ми в сегашната си връзка, в която нямам почти никакви проблеми и се страхувам от това, честно казано. Брат ми е вдигнал ръце от проблемите между родителите ни, почти не си говори с майка ми и много рядко се прибира вкъщи. Двамата повече общуваме с баща ни, общо взето, отколкото с майка ми. Тя през последните години почти не работи, стои през повечето време вкъщи, в стаята си,гледа турски сериали и чете книги за самопомощ и духовно усъвършенстване, но не може да ги осмисли, не прилага нищо от тях, не се и опитва, както казах, заради липсата на мотивация и воля. Използва ги само за да задоволи егото си и понякога се опитва да натрапва това знание на околните, без да дава никакъв добър личен пример. Смята, че баща ми е манипулативен и е успял да "прикотка" мен и брат ми на своя страна.
Най-сетне по същество. Смятам, че тази ситуация вкъщи ми се отразява много зле, защото постоянно мисля как да помогна на майка си, какво да направя за нея, а се чувствам безсилна и всеки път когато се опитам да й дам някакъв съвет тя ме отчайва все повече, просто не иска да направи нищо за себе си. Съзнавам, че не мога да отслабна и да започна да мисля положително вместо нея и че тя има нужда единствено от изслушване, но съм забелязала, че поемам емоциите на околните и се чувствам също толкова зле след това, колкото и те. Просто не съм в състояние да слушам нейните едни и същи оплаквания всеки път, защото това ме натоварва много. Чувствам се като в безизходна ситуация. Казват ми, че не трябва да се занимавам с проблемите на родителите им и че не мога по никакъв начин да им помогна, но да гледаш как някой си съсипва сам живота и да знаеш, че си безсилен, боли изключително много.
Моля дайте ми някакъв съвет, как да постъпя с нея, какво да й кажа, как да й помогна.
Това беше, благодаря много на всички, които са си направили труда да прочетат целия пост.
Автор
Тема: Личен проблем (Прочетена 4625 пъти)