Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Да се опитаме ли да формулираме какво точно е ЕГО ? :)  (Прочетена 46693 пъти)

Elea

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 36

Къде го видя това? Покажи ми къде не съм доволна от темата и къде от модерирането ? Нито ти , нито бате Бино , нито другите , които тръгнаха да защитават темата , не успяхте да разберете , че аз не съм против темата , а против друго. Но начина по който ви бяха представени нещата от бате Бино , се изтълкува в съвсем погрешна посока. Ако бях против темата , щях да пиша в нея , че съм против. Аз съм против нещо друго и това нещо мислех да го изясня на ЛС с бате Бино ,но явно той държи да е на сцената пред всички . Аз обаче , нямам намерение да превръщам темата в място за лични съобщения , така че , оставям всеки да тълкува нещата , така както му е удобно и от нивото на което е стигнал.

А това , което имах да кажа по темата го написах в темата.  :peperudi:
Активен

hdeshev

  • Христо Дeшeв
  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 845
  • Един ученик на пътя...
    • може би блог

Сигурно не съм разбрал за какво става дума тогава. Често ми се случва и сигурно е, защото съм на ниските нива още.   :surpris_23: Нека направя втори опит...

Дотук си изяснихме, че темата е в регламента на форума и нямаме проблеми с нея. Сега остава спорът, който сте почнали с ЛС с бате Бино. Него ви предлагам да го довършите пак с ЛС, защото в темата присъства само някаква неопределена част от дискусията.
Активен
Time waits for no slave!
-- Napalm Death

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4059
  • дипломиран рекреативен специалист

Появи се и още нещичко по темата. ? :)
Елеа, ти неотдавна ме обвини, че чета само заглавията на постовете, които коментирам. Сега пък ме обвиняваш, че манипулирам съфорумците  :o Искаш ли да ти кажа каква е причината да имаш подобни хрумвания?
Ходила ли си скоро на театър? Какво се случва ако постановката е интересна? Застиваш и си поемаш дъх чак като свърши. Нали?
 ;) Обаче ако ти е безинтересна? Какво правиш? Почваш да оглеждаш наоколо кои са посетителите, виждаш колко неподходящо са облечени, констатираш,че седалката ти май е твърде мека, че климатизацията не работи... :) Май май е така, нали?
Същото е и тук- след като не намираш нищо ценно за себе си в постовете ми,  ти се втренчваш в личността ми - кое как съм го казал, с какъв тон.., дали не съм си противоречал..,открила си даже "какъв ми е проблемът" .. :)   Все конкретики, към които обикновено сме по-снизходителни, ако сме ангажирани с подходящата театрална постановка..
Не знам дали това го е надушил и Егхарт Толе, но аз откривам,че съзнателно или подсъзнателно ЕГОТО СЕ СТРЕМИ КЪМ УДОВЛЕТВОРЕНИЕ! И когато не го получи, то инстинктивно се стреми да намери виновника. Да направи рекламация, да поиска реабилитация, а накрая да се пробва и за компенсация!  :)

(в случая нямам предвид само и конкретно теб , приеми, чи си събирателен образ,  това е чест феномен по форумите..)
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

Elea

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 36

Бате Бино , виждам че напоследък нещо ти преча , за това айде изтрий ми профила и продължавай да си играеш театъра.
Активен

Theodora

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 991

Не мога да разбера, едва ли има човек, който да отрече, че информацията, поствана от бате Бино е сред най-полезната. Не се опитвам да го лаская или нещо подобно, с него също си имахме споровете в началото, но това по никакъв начин не може да омаловажи факта, че форума без него е за никъде(според мен)  :surpris_23:
Това какви са неговите проблеми и катализатори на лична еволюция не би трябвало да е от значение за един човек, който е се е заел достатъчно задълбочено с личните си проблеми. Всички сме хора и най-полезно за нас е да виждаме в другите само това, което ни мотивира, вдъхновява и бута напред. Другото просто означава, че ни е малко личната драма.  tooth
Активен
Psychonaut

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4059
  • дипломиран рекреативен специалист

Елеа, аз си мислех същото за теб, но това не е достатъчно  основание да си изтривам профила  tooth
Не ми пречиш, но щом си хареса тази дума-дори да беше така,  "преченето" не е основание за подобни рестрикции. Че даже и за оплаквания..  :-\
Дори да не съм съгласен с нечие мнение, то е важно за мен. След като го има, трябва да мu светва лампичка,
щом претендирам,  че давам най-доброто от себе си. :-\
Освен всичко друго, тук се учим и да комуникираме.Виртуалното общуване е много различно..
А това е бъдещето.
Има и друго. Дори да не се харесваме всеки със всеки, това не е пречка да си бъдем полезни.
Навремето като ученици най-много харесвахме даскалите,  при които беше най-лабаво..:-) Но такъв не те учи на нищо! Чак по-късно осъзнах, че който не е взискателен към другите, не е взискателен и към себе си...

Тита, благодаря.
« Последна редакция: 25-05-2013, 22:15:05 от бате Бино »
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

spacetotemic

  • New
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 9

Относно егото и проявленията му, като гледам май няма какво да ви кажа.
Ценното, което намерих за себе си, в тази тема е  събрано в един конкретен постинг и по-точно – притчата в него.
Elea,  :flowers2: наистина стойностна и замисляща притча си  разказала. Не бях попадал на нея до сега. От тези е, които всеки е добре да прочете и да си отдели малко време за да вникне в посланието, което носи.
Според моите принципи, когато нещо ми хареса или не ми хареса е добре да отговоря по подобаващ начин.
Да, но няма да отговарям на останалите коментари по темата, защото ще трябва да е по подобаващ начин, който тук е непрепоръчителен, но пък в знак на благодарност, ще разкажа една от любимите си притчи, които са стигали до мен и която – също има отношени към темата за егото. Ще я разкажа по мой си начин, макар че предпочитам на живо да ги разказвам, но сега ще направя изключение.

Историята ни пренася в дреевна Япония.  :surpris_22:
Един самурай с неизвестно име, тъй като никога не го казал на никой, внезапно го ударило просветление и се замислил за смисъла.
За него се казва, че бил непобедим и целия му живот, от най-ранна възраст, тъй като бил сирак, учил и развивал само уменията си да върти меча, при най-добрите учители по кенджуцу.

И... нормално - развитието на кариерата, при всички самураи е – да служат като телохранители на някой заможен чичка. Е, неговата стартирала по същия обещаващ начин, но след година служба, чичката – неговия господар, който бил наистина заможен и тлъст търговец на коприна решил, че няма нужда повече от него и го отпратил. Последствията били такива, че и другите самураи, телохранители на чичката не могли да го спасят от транжиране.

Кодекса на честта при самураите, макар и неписан, изисква обидата да бъде измита с кръв, така че не му се сърдете, защото в противен случай е трябвало да си направи харакири (да се самоубие).  Следователно, както знаем, и както се е случвало с почти всеки “безработен” самурай, който не се е самоубивал – нашия главен герой яхнал коня и станал ронин.
Накратко – ронините са били много опасни бойни единици, които се прехранвали предимно чрез кражби и наемни убийства. Общото между тях е, каквото е общото между всички големи воини, които историята помни, от всички краища на земята - нямат страх от смъртта, труднопредвидими, ненавиждащи материалните блага, нямат семейства, а имуществото им се събира в една средно голяма туристическа раница – само най-необходимите неща, без да смятаме оръжията.

И така, близо 15-20 години, тоз момък странствал в немилост.
Та... в една пълнолунна нощ се събудил, поразпалил огъня, който бил угаснал, и както си седял край него, извадил меча си и започнал да го обхожда с очи.
В съзнанието му започнали да прескачат кадри от неговия път до сега. През секунда се сменяли картини на хвърчащи глави, ръце, крака, кървища, карантии, звуци на предсмъртна агония и болка, тук-таме някоя селянка, която опъвал в междучасията... и това е! Това бил целия му живот до тук.

Загледал се в отражението си... -  косите, които започвали да посивяват, безизразния, празен поглед, чертите, които вече били доста изострени, и дълбоко издълбаните бразди на гнева по лицето му:
- Мамка му! – казал си той и присвил очи, сякаш за да открие нещо добро, нещо стойностно в себе си  – защо?! Как така?! Аз съм най-големия майстор на меча, изучих и развих до съвършенство умението да убивам, мога да избия всички шогуни, мога дори да убия самия император, и никой не може да ме спре, а... не съм доволен от живота си... не съм щастлив. Цял живот сека хора по улиците, избих сума навалица, а на никой не съм помогнал. Дори меча ми ми се присмива и ми казва, че се превръщам в един зъл старец, който рано или късно ще си намери майстора, когато силите започнат да го напускат... и най-вероятно ще отида в Ада по този начин и никога душата ми няма да намери покой.

Самураят стигнал до извода, че този път не е верния. Взел решение, че ще търси пътя към Рая. Да, но не знаел как... Припомнил си, че някъде бил чул, че в едно високопланинско село, живеел един стар и мъдър човек, на име... Дзън (примерно).
Яздил два дена, търсил, питал и накрая намерил къщата му.
Почукал и стареца го поканил да седне срещу него, на земята, даже и чай му сипал, в празна чаша, която седяла срещу него, сякаш знаел, че ще дойде гост.

(този не е много японец, ама я как хубаво сипва чак  :Confus_3:)
Поседяли, помълчали, разгледали се (енергийно запознанство – японска му работа) и както е редно, домакина заговорил пръв:
- Какво те води насам, синко?
- Търся, учителю Дзън, пътя към Рая!
- Какъв Рай бе, я се погледи на какво приличаш! – ударил с длан подигравателно бронята на самурая - живота и достойнството ти се въртят около едно парче ламарина! – поддръпнал му меча - В главата нямаш нищо – кух си като градинска лейка, почукнал го с пръст по челото...
През цялото време, самурая, видимо разгневен, едва се устискал, но по едно време не издържал. Станал, извадил меча и замахнал с явното намерение да раздели учителя Дзън на две (Дз и Ън).
Меча му обаче като по чудо спрял на сантиметър от главата на стареца, който дори не мигнал, а само се усмихнал:
- Това, млади приятелю, е пътя към Ада!
Състоянието на самурая рязко се сменило. Изведнъж осъзнал цялото безсмислие.
Осъзнал, че сам си е сътворил свой собствен ад, пропит с омраза и страх, населен с хора, над които доминира, тъй като по-добре е изучил меча, но не и с друго; осъзнал безсмислието на всички закони,  принципи и правила, наложени му отвън, които така стриктно спазвал, през целия си път. Ад, в който бил вкоренен толкова дълбоко, че убийството на човек за него вече било нещо напълно нормално. Разбрал, че него го няма и че всъщност ако махне меча, бронята и принципите си, той не е никой... не съществува... изгубил се е в тях – те са неговото его.
Паднал на колене и стоял така близо час. Сълзи се стичали по изсъхналото му лице, докато се взирал в празното пространство пред себе си...
Поклонил се до земята:
- Благодаря ти, учителю, за този безценен урок! Ще бъде много трудно за мен, да се разделя с досегашния си начин на мислене и живот, но трябва да се справя. Никога няма да забравя днешния ден. Благодаря ти!
След което се изправил, поклонил се още веднъж и се обърнал за да си тръгне.
Когато отворил вратата, загледал се навън, където всичко сякаш му изглеждало различно...  и по нов начин за него. Развързал ножницата с меча и свалил бронята, с явни намерения да се отърве от тях.
Иззад него се чул гласа на учителя.
- А това е пътя към рая!   :pensif_29:
Активен

милена

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 14

Аз смятам за красиво, когато някой иска да докаже, че е най-силен, най-изобретателн, най-умен и т.н. това изисква силна воля и любов към това, към което се е насочил човек. Днес, човек не можа да се оправдае с "аз не знаех" - има Интернет, можеш да научиш всичко. Моят мъж винаги е на няколко (понякога няколкостотин) крачки пред мен в разбиране на нещата. Събитията в света наистина водят до момент, в който човек ще трябва да се бори и физически (не само на думи, но и да жертва) и трябва да си подготвен за този момент. Той би оставил без да се замисля главата си, за да бъде света ако може поне мъничко по-добър. Харесва му да дава съвети и хората го търсят. А в същото време имаме три деца, духчета, които също имат нужда от внимание и съвети, но в по-различна форма. Това за мен е егоизъм - да се раздаваш "изборно".
Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.

Говорейки за егото, да си почешем същото. Според мен то не подлежи на описание, както и повечето неща вътре в нас. Описвайки доброто, ние създаваме злото. Самата мисъл да го обрисуваме е първата му проява.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

милена

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 14

Извинявам се и се срамувам от глупавия си коментар от вчера. Той беше израз на мойто лично его. Когато смятам, че съм права, а не получавам разбиране лесно обвинявам някого и говоря несвързани, хаотични неща. Правила съм и ще продължавам да правя грешки, защото човек постъпва според "акъла си". Да обвиняваш себе си или другите е най-лесното нещо, но то не води до промяна. Трябва човек сам за себе си да разбере и почуства какво всъщност иска (защото, когато постъпвам егоистично предизвиквам същата реакция, а това не ми харесва, но го разбирам едва когато анализирам ситуацията).
Искам да споделя един свой сън, който е във връзка с темата. Намирах се на място, на което измъчваха деца. Беше ме обхванал страх за себе си, защото самата аз трябваше да се освободя. Успях да се измъкна и започнах да търся своите деца. Хванах едното си дете, видях второто си полумъртво, прегърнато от едно друго дете. Взех го в другата си ръка. Исках да спася всички деца, но просто нямаше как - трябваше да бягам. По чудо успях да се измъкна от това място. Когато излязах почуствах, че съм постъпила по най-лошия начин. В главата ми непрекъснато звучеше (по-скоро като чуство) думата "ЛОШО!!!". Казвах си, че нямах друг избор, че това е най-многото което можех да направя, но имах чуството, че това не е никакво спасение. Изводът, който направих за себе си, че ако продължавам да поставям на първо място себе си и семейството си, а не се почуствам като едно цяло със целия свят аз ще продължавам да сънувам същия сън без промяна и ако се случи наистина аз пак ще направя същото. В крайна сметка като избегема аз и децата ми опасността, тази опасност остава за другите, които не са по-малко ценни от самата мен, а и нали ще продължим да живеем в такъв свят... Това обезсмисля чистото оцеляване.
Активен

Ros

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 614

За да формулираш какво е ЕГО е необходимо да си "извън/над" него, а последното е като да избягаш от сянката си  :)
« Последна редакция: 14-06-2013, 14:46:57 от Ros »
Активен

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4059
  • дипломиран рекреативен специалист

Миленка, интересен казус възникна  - ти се срамуваш от поста си , а на мен ми стана любим  :sorcerer - emotloader: 
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

salvaje

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 303

Наистина интересен казус. В тоя форум не сме свикнали на такива внезапни промени в мненията.  :Content_4 - emotloader: Обикновенно държим на своето до край.

Аз смятам за красиво, когато някой иска да докаже, че е най-силен, най-изобретателн, най-умен и т.н. това изисква силна воля и любов към това, към което се е насочил човек.

Според мен е точно обратното.  ;D Ако наистина обичаш това, което правиш, не ти пука какво мислят другите за него и не искаш да доказваш нищо на никой. Ако искаш да доказваш на другите, че си най в нещо, значи не го обичаш истински това нещо. Често се самозалъгваме, че найстина го обичаме това нещо, защото не ни е удобно даже и пред самите нас да си признаем, че всъщност искаме просто да се докажем. А дума да не става да го признаем пред другите.... Нищо, че почти всеки и постоянно е зает с това да се доказва. А сигурен начин да накараме някой да ни намрази е да го умаловажим в сферата, в която е решил да се доказва.

А иначе силата, изобретателността и "умността" са наистина красиви. Но може да стане много грозно, ако тръгнеш да доказваш колко по-силен, изобретателен и умен си от другите. Забелязал съм, че много често тези който са най-надъхани да покажат колко по-добри са от другите, обикновенно се провалят епично. А и да не се провалят какво...най-накрая я чуят няколко "Евала!" я не и толкова...  tooth

Само да не решите, че като говоря така и не правя същото...  ;D

Днес, човек не можа да се оправдае с "аз не знаех" - има Интернет, можеш да научиш всичко.

Май не е толкова лесно. Можеш да научиш много полезни неща от интернет, но за още повече можеш да бъдеш манипулиран. Не съм сигурен, че най-ценната информация която ми трябва мога да открия в интернет. Както не съм и сигурен, че даже и да я открия, ще е разпозная като ценна и верна. Може да е толкова проста или толкова сложна, че да си кажа... измишлиотини.  ;D и да продължа да търся без да разбера, че съм е подминал.

Събитията в света наистина водят до момент, в който човек ще трябва да се бори и физически (не само на думи, но и да жертва) и трябва да си подготвен за този момент. Той би оставил без да се замисля главата си, за да бъде света ако може поне мъничко по-добър. Харесва му да дава съвети и хората го търсят. А в същото време имаме три деца, духчета, които също имат нужда от внимание и съвети, но в по-различна форма. Това за мен е егоизъм - да се раздаваш "изборно".

Пак (само) според мен, няма нищо егоистично в това да не се жертваш.
Активен
Now I lay me down to sleep
I pray the raw will make me freak

милена

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 14

Аз искам да обясня защо се срамувам от поста си. Причината е в подхода. Написах някои неща, в които вярвам с цел да овиня моя мъж в егоизъм, защото бях много ядосана. След това съжалих, защото от една страна е много грозно да говориш против половинката си пред когото и да било, от друга страна, ако той е егоист спрямо децата си то определено имам и аз вина в това (за проблемите в едно семейство и двамата родители имат вина - твърдо вярвам в това) и от трета страна това мое отношение е неуважение към темата и участниците. Бих искала да се поправя. Като написах "Аз смятам за красиво, когато някой иска да докаже, че е най-силен, най-изобретателн, най-умен и т.н. това изисква силна воля и любов към това, към което се е насочил човек" имах предвид не "докаже", а "покаже".  Може би тук е разликата в его-постъпките и не-егопостъпките на човека. Когато показваш, че си най-добрия в някой спорт ти показваш, че си вложил много воля/усилия и любов (без което не може)и имаш последователи. Не говоря за нивото на днешния спорт, в който непрекъснато се поставят все нови нови световни рекорди, което не означава, че човек е по-съвършен физически, а "очевадно" зад него стои по-добрата химическа лаборатория (допинги), която работи зад него. За това хората не и изпитват същото същото удоволствие както преди. Когато има нещо "гнило" не е нужно да си информиран, за да го почустваш.
Когато човек събира знания и упажнява волята си (което означава и време, в което е можел и да се наслади на някои удоволствия в живота) да събира доказателста, че все пак неговата теория е правина, за да не излъже хората, защото има отговорност пред тях. Такъв човек има последователи, има ученици и най-голямото удоволствие със сигурност получава, когато учениците му го надминат. Аз само си представям какво щастие е да можеш да се учиш и от своите ученици. Аз все повече и все провече се убеждавам, че именно когато човек мисли не за себе си, а за света като едно единно цяло той открива в себе си неподозирани възможности. Егото спира човек да се усъвършенства, защото спира да се учи от другите. А това е и мнооого тясно свързано с любовта.
А колкото до Интернет ще дам някои свои примери. Открих една on-line книга "Law of One" (Закона на единия, не я открих на български). Става дума за осъществяване на телепатична връзка с извънземен разум и какво той ни казва. Четях както "попивателна" - всичко си пасваше с моите възгледи и очаквания. До един момент... Прецених, за себе си, че не вярвам на всичко това, но изобщо не го смятам за загубено време, въпреки че ми отне доста време, което го нямям - т.е. от съня. В Интернет не травба да си губиш времето за очевадните лъжи (за себе си, разбира се). Всичко останало е един етап от развитието ти.
Друг пример- детенцето ми започна изведнъж да се събужда нощем с викове и не мога да го успокоя. Ако отида на психолог той няма да ми помогне, защото детето ми най-малко не казва какво става и само ще го натъпчат с успокоителни - както е и практиката тук - в Холандия спрямо по-специалните деца. Ако бях в Бъгария щях да отида на баячка, а тук - самоп циганки и то такива циганки, с които не ми е приятно да си кажа "здравей" (аз не съм дисриминатор по принцип). Проучих в Интернет (от всички гледни точки - и техника и настройка)  пребаях му - без никога да съм очаквала това от себе си... и чудото стана- детето ми се успокои. Кошмарите заминаха като "отрязани с нож".
Моят извод по отношение на егоизма: един и същи стремеж, когато е подбуден от егоизъм дава точно обратите резултати, от когато е пробуден към грижата и щастието към другите (което де факто се връща).
Активен

Nelli

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 141

Пред нас изникнаха седемте стъпала по Пътя към Истината: седемте макамата*, които егото на всеки трябва да изкачи, за да постигне Единение.
[* Етапи на развитие. — Б.а.]
Първото на Покварения нафс*,Фалшиво его, най-ниското и най-разпространено стъпало в битието на душата, когато тя е хваната в капана на земните желания. Повечето хора са заседнали на него, борят се и страдат, докато служат на своето себелюбие, на егото, а държат отговорни другите за това, че все се чувстват нещастни.
Ако и когато някой започне да работи върху себе си и така осъзнае в какво окаяно състояние е неговото его, той може да се изкачи на следващото стъпало и в известен смисъл започва да прави точно обратното на онова, което е вършел на предишното стъпало. Вместо да обвинява през цялото време другите, човекът, достигнал това стъпало, вини себе си понякога до степен да се самозаличава. Така егото се превръща в Обвиняващ нафс и поема по пътя на вътрешното очистване.
На третото стъпало човек е по-зрял и егото се е издигнало до Вдъхновения нафс.
Чак на това стъпало и никога преди него можеш да схванеш истинското значение на думата «да се откажа» и да тръгнеш из Долината на Познанието. Изкачиш ли се на това стъпало, вече притежаваш и проявяваш търпение, постоянство, мъдрост и смирение. Светът ти се струва нов и изпълнен с вдъхновение. Въпреки това мнозина, достигнали третото стъпало, изпитват подтика да останат на него и губят волята и смелостта да продължат нататък. Ето защо, колкото и красиво и благословено да е третото стъпало, то е и капан за онзи, който се цели по-високо.
Успееш ли да продължиш нататък, навлизаш в Долината на Мъдростта и опознаваш Спокойния нафс. Тук егото вече не е каквото е било преди, понеже се е преобразило и е достигнало високо равнище на осъзнатост. Основни отличителни черти на всеки, дошъл дотук, са щедростта, признателността и непоклатимото чувство на доволство, на каквито и трудности да го излага животът. Отвъд това стъпало се простира Долината на Единението. Който е тук, е доволен, в каквито и обстоятелства да го поставя Бог. Той не обръща внимание на делничните неща, понеже е достигнал нафс на Доволството.
На следващото стъпало — нафс на Служението, човек се превръща в светилник за околните и вдъхва сили на всеки, който го иска, поучава и носи светлина като истински учител. Случва се такъв човек да притежава и целителски способности. Където и да отиде, преобразява живота на околните. Каквото и да прави, каквото и да се стреми да стори, негова основна цел е да служи на Бога, като служи на другите.
Накрая, на седмото стъпало, достигаш Пречистения нафс и се превръщаш в Инсан-и-Кямил — в съвършен човек*. Ала малцина знаят нещо за това стъпало, а и да знаят, отказват да говорят за него
Любов - Елиф Шафак
Активен

pcychea

  • New
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1

За да формулираш какво е ЕГО е необходимо да си "извън/над" него, а последното е като да избягаш от сянката си  :)
За да формулираш какво е тяло, налага ли се да си извън него?
Активен

Theodora

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 991

Всъщност е полезно... tooth Дава гледна точка, която иначе не би отчел  :Content_4 - emotloader:
Активен
Psychonaut

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4059
  • дипломиран рекреативен специалист

Питали ли сте се  защо след някоя силна тема или статия винаги  фигурират и „коментари” от сорта  -   че авторът й е" комплексар"  , "егоцентрик" ..?

Причината ли?
Смятам, че това се дължи на многото филмчета и книжки на тема „его”, които плъзнаха напоследък  и замотаха главите на недостатъчно задълбочените читатели..
Които не успяха да разберат , че думата „ЕГО”  е абстрактно понятие, лишено от конкретика и еднозначност , точно както и думата "крайност" . Тоест , употребяват думата когато трябва и не трябва, защото не я разбират. За тях – все е „его”    tooth)
Под шапката на  „голямо его”  напъхват както амбицията, съзидателността, съревнователното начало, така и обикновената показност, нарцисизъм,  „болната” амбиция..  
А това са доста различни неща..


Питам:  ДОРИ нещо да е  направено "от Его" , пречи ли му това то да бъде добро, вярно , прогресивно, красиво?  
Ами по тази логика всеки на тази земя, който е свършил  нещо ДОБРЕ  (написал книга, музика, победил в състезание , защитил дисертация, държал реч..) може да бъде обвинен в "голямо его". Ами да  - направил го за слава, за овации.. Включително и нашата Мер - направила сайт за да се прослави, да се заговори за нея, да се показва по семинари, да я викат за интервюта..  

  Излиза, че самият продукт, самото СЪДЪРЖАНИЕ, ПОСЛАНИЕ.. ( например на някоя статия )  не е от значение, а  са интересни само ПОДБУДИТЕ за нейното написване?        


 Какви са дълбочинните  причини за честото споменаване ,   за прекаляването с термините  "голямо его" , "избиване на комплекси "  и др. подобни, с които изобилстват форумите и рецензиите ?

За мен , до подобни термини прибягват тези, които не могат по друг начин да се самоуспокоят, че някой друг се е справил по-добре. По-добре от тях.    НЕ можейки да си го признаят, опитват да омаловажат добрият резултат,  измествайки фокуса върху подбудите за неговото постигане   Които би могло да се окажат не толкова добри ..   ;)  
  Тоест - фокусът се измества в посока, в която  е по-вероятно да се напипа "слабо място".
   ;) ;)
А дълбоката причина за такива действия е  прозаична - в основата е нараненото его на говорещият за его   И затова  неслучайно атаката е по направление именно  "его" , а не например -  "мисловни способности"    ;) ;)
Предполагам, че по същата причина и крадецът вика - "Дръжте крадеца"       ;D

« Последна редакция: 21-01-2015, 11:39:56 от бате Бино »
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4059
  • дипломиран рекреативен специалист

Един добър пример за двата аспекта на думата ЕГО: личностите Мермерски ( баща и син )
Написали книжки. Големи. по 700 стр. ( изкопирали де що намерили рецепти .. )
Това его ли е ? НЕ.
Обаче навсякъде написали  титлите си  с по-големи букви от имената  си: "Професор Христо Мермерски"  и "Доктор Йонко Мермерски" ,   вместо съкратеното ,(както си се изписва)и с малки буквички!  – проф.  и  д-р.
http://www.book.store.bg/c/p-pc/id-2281/knigi-ot-hristo-mermerski.html?ax=428
Това его ли е – ДА.
( В случая е ясно като ден , че е направено повече за слава и за пари, и по-малко – с грижа за болните.  Ако наистина уважават читателите си , няма да ги въвеждат в заблуждение, че имат нещо общо с медицината, каквото впечатление неминуемо се създава с изписването на титлите.  Напишете си скромно, че сте баща агроном , . и син-химик.  Като и двамата не сте приели дори и един пациент за лечение..,защото сте били заети с кариерите си в САЩ , вкл.  с "работа" на фондовата борса   ;) )  



« Последна редакция: 21-01-2015, 11:43:46 от бате Бино »
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

VENCI

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 82

Любопитна тема за мен. С която открай време, определени групички хора водят за носа мало и голямо, чрез умели словесни еквилибристики  tooth С егото "проблема" го виждам така:
 За мен, думата "Его", не означава нищо друго освен "Аз". А като кажем "Аз", ние определяме себе си. Следователно всичките му проявления са всъщност моите собствени такива. Проявявам се Аз, а не някакво си мистично нещо, дето всеки е чувал за него, но не го е виждал, наречено Его. А щом е така, не виждам защо ако Егото/Аз-ът ми се прояви недобре в битието, Аз трябва да го осъждам за каквото и да било! Че кой осъжда себе си?! Никой, който се опитва да живее осъзнато в битието. За да стигна до това заключение съм правил съзнателни експерименти (след като случайно забелязвах несъзнателните си падения). Отпущал съм юздите на егото/Аз-ът си и в двете крайности споменавани в тази дискусия.
 1. "Спускане" на егото в най-тъмните дебри на голямата лошавина. О, боже колко е сладко, когато оставиш от някой/нещо само малка, чаровна купчинка пепел и с елегантно духване я превърнеш в празнота (ако този някой си ти, тогава е по различно) tooth
 2. "Възвисяване" на егото/Аз-ът до невъобразимите висини на глупостта, когато всички ахкат и охкат колко си "единствен чист и неопетнен"! И на теб ти е кееф, докато не усетиш че някой се опитва да те забремени през гащите (ако този някой си ти, тогава е по различно) tooth
  В началото преходът между двете крайности ми костваше неимоверни, болезнени усилия. С времето постигнах завидна бързина от едното в другото. И резултата е:
  Вече пиша думата "его" с малка буква, а думата "Аз", със голяма. Като чуя "Обичай себе си чрез другите"  ми се повръща, защото считам "Обичай другите чрез себе си" за оригиналът. Защото така или иначе ако сме решили да излъчваме любов или омраза, логично е те да преминават първо през нас преди да отидат накъдето и да било. Значи, първо ние сме облагодетелствани, или потърпевши. Рядко ми се налага да ошамаря някого, но после буквално му помагам да стане от пода, а ако мен ме шамарят, чакам да се уморят, че да ги почна Аз...и после пак помагам  tooth Негативните ми проявления просто избледняха и някак си изгубих необходимост от тях. Изгубих необходимост и от двете крайности!

   Но...много важен ми беше момента в който взех да разбирам това, за което и бате Бино говори в последните си два коментара. Световните тенденции са, на една дума да се прикачват колкото може повече значения и за едно и също нещо да се използват много различни думи. И заинтересованите само седят и гледат как населението оглупява бързо и с радост! Ето заради такива игрички с вербалистиката се изгубва истинското значение на думите и никой не знае какво значи "Его", и много други думи....и затова се нароиха безброй безплътни думи, затова бръщолевенето стана на почит. Защото всеки иска да каже нещо, ама като не знае кое какво значи, се получава едно безкрайно словоблудство. И оттам идва съмнението у всички, гледането зад думите. Затова изчезва доверието. Едно време като ще се прави бизнес - уговарят се и край, най много на парче салфетка да си напишат количествата че да не ги забравят. А сега? Договори, подточки, анекси, параграфи мале мале...думи, думи, думи, обясняващи едно и също нещо....и въпреки договора, пак те лъжат! Думата "его", през времето е обвита с толкоз мистика, бавно и методично, че тъкмо и намериш значението и хоп - те измислили ново! И поради всичко туй, хората трудно се разбират, а разговорите са "пей си Пенке ле, кой ли та слуша".
...Хахаха, а на такива като Мермерски, дето има един лаф "избягвам да им помня името"!
  Малко се разпрострях, но пък с голямо удоволствие четох всичките Ви коментари по темата и не се стърпях да си проявя Аз-чето!
« Последна редакция: 09-03-2015, 03:09:15 от VENCI »
Активен
 

Страницата е създадена за 0.096 секунди с 23 запитвания.