Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Дневникът на Ина  (Прочетена 81837 пъти)

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #20 -: 13-08-2013, 22:36:32 »

може би го правех в улисията  си повече от необходимото, както на майтап отбеляза и Титан - ик!    tooth
Активен

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #21 -: 14-08-2013, 15:00:54 »

Няма грехове, Искре. Има уроци. Греховете са въведени в употреба от някои, повтарям някои религии, с една много ясна цел - да държат в страх вярващите. Все пак, всички имаме равно право да се чувстваме нещастни.
аха, да, само уроци!
я, мисли малко логично - за какво ще да са тия уроци, ако не си сбъркал / объркал/ сгрешил нещо/ посоката?!
а то това е и дефиницията за грях - да пропуснеш целта...

а и кой е тоя, дето дава уроци?

ако някой дойде сега и ти тегли ножа, ей така, щото му е кеф, то урокът какъв е и за кого?!!
а тоя, дето го е направил, викаш е невинен...
няма грях, няма проблем...

то бива, бива тиха нереалност, ма чак па толкоз     :surpris_22:
Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #22 -: 14-08-2013, 18:05:50 »

От различни планети сме ние с теб, Искре. Още първото изречение го показва - "мисли логично". Логиката е продукт на ума, мила и е далеч от душата, която всъщност е нашата божествена същност. Но предлагам да не спорим повече. Този форум има различна цел. Всъщност не толкова.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #23 -: 14-08-2013, 20:32:23 »

От различни планети сме ние с теб, Искре. Още първото изречение го показва - "мисли логично". Логиката е продукт на ума, мила и е далеч от душата, която всъщност е нашата божествена същност. Но предлагам да не спорим повече. Този форум има различна цел. Всъщност не толкова.

Още първото изречение го показва - "мисли логично".
това беше второто изречение!   tooth

не знам за твоята планета, но на моята умът, емоциите, волята с всичките им производни са все части на душата.
божествената същност, ако може да се каже така, това е нашият ДУХ, който оперира с ИНТУИЦИЯТА, която е много по - надеждна в доста случаи от логиката, защото духът може да знае / не непременно / неща, дето не се виждат, не са ясни на дадения етап от живота на човека.
Активен

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #24 -: 14-08-2013, 20:35:47 »

освен това, съвсем душевно, ти се хвана за душата и пропусна основното, за което идеше реч - за греха, но... както и ти каза - на различните планети явно нещата са различни   ;D
Активен

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #25 -: 14-08-2013, 22:50:39 »

във връзка с греха си позволявам да пусна откъс от откъса на Бате Бино в темата за паразитите:

Но когато нашето съзнание е обременено от стрес, от негативно отношение към живота, към околните, към себе си и собственото тяло , когато сме обсебени от страстта да трупаме, убиваме, нарушаваме десетте Божи заповеди, в организма чрез ДНК се включва механизмът за самоунищожаване.

ето, че даже авторитети в медицинската област като Елисеева, потвърждават влиянието на греха върху човешкото здраве и нуждата от покаяние.

е, това е на тази планета, но вярвам - важи за всички други, защото Творецът Е Един.

ето още:

Нищо не предписах на тази жена,само й препоръчах да се покае и пречисти,
« Последна редакция: 14-08-2013, 23:02:29 от iskrena »
Активен

catalina

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 188
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #26 -: 17-08-2013, 23:24:49 »

Свьрших пьрвата част на противопаразитната програма (разбирай ореховия лкьор). Малко я преиначих: след 10те дни по схема, я взимах още няколко дни, намалявайки постепнно количеството, за да е по-щадящо за щитовидната жлеза (мои си размишления).

От утре почвам пелина. Не ми се изясни дали се пие сутрин както настойката (пише само преди хранене). Понеже закусвам само плод, а пелиньт е силна билка, смятам да го вземам половин час преди обяда.

Ако някой с опит и/или повече информация намира, че това не е правилно, моля да ме поправи.

Като свьрших с настойката, ще започна да взимам Спирулина, вьпреки полемиката заради замьрсяването на моретата. Притеснява ме само, че в нея пише да има магнезиев стеарат. Хич не ми се нрави тая работа, ама сьм я купувала сьс затворени очи този пьт  :( И сега ми се свиди да иде зян (колко глупаво: предпочитам да се изтровя, отколкото да хвьрля нахалос малко пари; странна е психиката на човека).

P.S. Прочетох за стеарата и (засега) се отказах от тази Спирулина. Ще си тьрся друга, ако вьобще има безгадостна такава.
« Последна редакция: 17-08-2013, 23:27:34 от catalina »
Активен
Не разбирам твърде много ли знам или недостатъчно...

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #27 -: 17-08-2013, 23:55:03 »

има, на прах, но тя, самата,  пък е истинска гадост!
ей така си стои у лядильника ми, а и още два пакета имам в гардероба   :surpris_23:
Активен

shofilev

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 376
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #28 -: 17-08-2013, 23:58:38 »

Няколко думи за спирулина. Това е сладководно водорасло, отглежда се в специални ферми за тази цел. Темата за замърсяването на моретата и световния океан в случая не е от значение. Още повече, че би трябвало да си купиш био спирулина. Щом има магнезиев стеарат, значи не е чиста - по-добре е да вземеш спирулина на прах без примеси. А може да пробваш и АФА - те са много близки по състав и действие. АФА е диво синьо-зелено микроводорасло от Кламатското езеро, сертифицирано по произход също като био продукт.
Спирулина, ако е чиста и правилно съхранявана, трябва да има вкус, близък до суровите тиквени семки.
Щом живееш в чужбина, може би ще ги купиш по-евтино от това което се продава в България. Цените в САЩ и Канада са съществено по-ниски. Не знам ти къде си, но провери дали и при теб няма оферти от доказани производители на добри цени.
Активен

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #29 -: 18-08-2013, 00:25:09 »

моята спирулина е био- и въпреки това мирише отвратително на риба...
 на малко прах трябва да се добавя много течност, а и става на отвратителни лепкави топчета... гадоЗ
Активен

catalina

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 188
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #30 -: 18-08-2013, 07:44:02 »

shofilev, много ти благодаря за информацията  :flower:

Тази дето си купих я взех от Бьлгария от една билкова аптека. Живея вьв Франция и имам добре заредени Био магазини наблизо, но в момента сьм в Италия при свекьрите. Като се прибера ще потьрся чиста спирулина.

За Афа-та не бях чувала, но ще се поинтересувам.

Информацията ти ми беше много полезна, пак благодаря.
Активен
Не разбирам твърде много ли знам или недостатъчно...

catalina

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 188
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #31 -: 18-08-2013, 14:26:41 »

Започнах с щипката пелин преди хранене и да ви кажа хич не е шега работа. Бях се приготвила за горчилка, ама ми надмина очакванията. Мисля, че след две седмици ще сьм много щастлива да го спра.

За горчивината - открих, че горчи дивият пелин (Artemisia vulgaris), а белият (Artemisia absinthium) - не.

Моят е absinthium, но е адски горчив.

Активен
Не разбирам твърде много ли знам или недостатъчно...

catalina

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 188
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #32 -: 21-08-2013, 18:04:54 »

Кратко лирическо отклонение
(което като че ли не е било)
Есе

Едно томче с приказките на Оскар Уайлд, една книга с размисли открехнаха вратата на вдъхновението, а постът за лятото и морето на Salvajе я блъсна рязко и то ме заля.

Метнах си една бяла ленена рокля, забодох едно червено цвете на ревера и излязох. Чувствах се красива, озарена. Исках да съм бяла и добра. Грижите ми, сапунени мехури духнах надалече. Сега изглеждаха толкова глупави, незначителни, измислени… Бях по-лека с няколко физически килограма и десетки психически.

Веднъж стигнала центъра си свалих обувките. Откога босите крака са станали толкова смущаващи за хората, колкото и тялото без дрехи? Не можех вече да гледам небето. Трябваше да гледам в краката си, за да избегна горчивата жлъчка, която някои отхрачват на тротоара (а други държат в себе си) и парченцата стъкло, които Снежната Кралица пръсна по света и които се забиха в сърцето на Кайл и другите. Морето ще отмие всичко, дори и раните…

Морето беше бясно след вчерашния дъжд. Зарадвах се, че съм дошла. Рядко се вижда разгневено това спокойно адриатическо море, което като езеро плакне бавно и мързеливо ситния пясък. Вълните днес се разбиваха в бяс и пяна. Цветът му беше мътен и объркан.

Вятърът духаше силно и постоянно. Свиреше в ушите ми и създаваше впечатлението, че съм в мой собствен тунел. Прииска ми се да полетя. Разтворих ръце, но краката ми се нуждаеха отчаяно от милувката на пясъка. Добре, вземете! Вземете това, за което копнеете! Пийте на едри глътки морската вода!

Слънцето забулено повдигаше срамежливо валото си.

Вървях, а в главата ми се лееше любовна лирика.

Посветих години на старанието си да бъда като другите, а сега ми горчи, че не се чувствам специална. Тридесет и няколко, а в сърцевината им стои детето. Защо се крие срамежливо и не се показва вече? Всъщност, то просто нехае за това, което се случва, не обръща внимание, заето е с детските си неща, с измисления си свят и със страната Япония, която то откри, а после му отнеха. Нали затова му казваха "фантазьорката".

Кога се превърнах от малко момиченце, от човек, от личност, в госпожа Родител, отговорна за моралното и физическо благоденствие на детето си? Това ме оковава, ми пречи да бъда истинска, да бъда себе си, да играя с нея. Нямам нерви, нямам време, нямам търпение, нямам спокойствие. Нямам. Ограбиха ме ! Кой ми ги отне? О, да. Дадох ги лекомислено и доброволно, без да осьзнавам цената им и сега не зная как да си ги върна.

Край мен се плискаше морето, "голямо като обич неизказана и синьо като път неизвървян". Вървях така до края на града, а след него ме примамваше другият град и исках само да вървя, да вървя и да не спирам, да не спирам никога повече…

Котвата ме дръпна рязко. Котвата, която сама си изковах.

Детето, което със своите две години и половина е стиснало здраво думите: "Никам, мамо! Сама!". Децата са наши, но не ни принадлежат. Колко й трябва? Малко внимание. Колко пъти е чула: "След малко ще дойда, играй още малко сама. Сега съм заета." (да чета поредната книга за възпитанието на децата). Колко глупаво !

И мъжът - най-добрият ми приятел, който преди ме обожаваше, сега просто ме обича и ме целува понякога разсеяно за поздрав. Колко му трябва? Малко ревност, да го жилне отвътре, за да се събуди.

Тръгнах си. Врата се затвори. Едва успях да измъкна тези думи. Зад нея остана морският бриз, а аз потънах в задуха на града. Върнах се обикновена, такава каквато съм аз сега и мъничко тъга...
« Последна редакция: 21-08-2013, 18:08:53 от catalina »
Активен
Не разбирам твърде много ли знам или недостатъчно...

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #33 -: 21-08-2013, 19:23:59 »

и в цялата тази синя феерия
самолетите ръсят ефирна бродерия
бълват олово, живак, алуминий,
отворили паст като мрачни комини,
сеейки смърт, отдето да минат...

ей затова, побързай, порадвай се пак,
обула сандали на босий си крак,
върви до морето, виж отново вратата
преди да засипят напълно земята!   tooth

измислено бе набързо това
следствие твоите ведри слова!
в рамките на минутите пет
подготвих аз тоз словоред!   ;D
 
« Последна редакция: 21-08-2013, 19:27:46 от iskrena »
Активен

catalina

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 188
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #34 -: 21-08-2013, 20:24:35 »

iskrena супер  ;D  :Content_14:

Добре, че не бях в София (четох твоя пост за следите преди).
Активен
Не разбирам твърде много ли знам или недостатъчно...

iskrena

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #35 -: 21-08-2013, 21:55:12 »

да, дано не ръсят при вас толкова!  

направи ми впечатление как си чела книги за възпитание вместо да поиграеш с  детето...
всички ние правим почти непрекъснато неща, дето после съжаляваме и лошото е, че отново и отново грешим някъде...
а още по- лошото е, че времето супер бързо лети.

а ти не пропускай да се радваш на морето, слънцето, на детето си, докато е все още малко!   :flower:
« Последна редакция: 21-08-2013, 21:57:08 от iskrena »
Активен

salvaje

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 303
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #36 -: 21-08-2013, 22:04:03 »

Много красиво лирическо отклонение, Каталина!  ;D

Веднъж стигнала центъра си свалих обувките. Откога босите крака са станали толкова смущаващи за хората, колкото и тялото без дрехи? Не можех вече да гледам небето.

И аз обичам да ходя бос. Предните две седмици бях на море и се стараех да съм максимално дълго гол и бос tooth, но на морето всичко е толкова чисто, а в София ме е гнус да ходя даже по джапанки.

Посветих години на старанието си да бъда като другите, а сега ми горчи, че не се чувствам специална. Тридесет и няколко, а в сърцевината им стои детето. Защо се крие срамежливо и не се показва вече? Всъщност, то просто нехае за това, което се случва, не обръща внимание, заето е с детските си неща, с измисления си свят и със страната Япония, която то откри, а после му отнеха. Нали затова му казваха "фантазьорката".

Препоръчвам ти да прочетеш последната книга на Вадим Зеланд, Първият Пробив в Техногенната Система. Незнам колко си запозната с подобен род книги, лошото е че за да е разбереш добре, е нужно да си прочела и предните му книги. На мен ако това ми беше първата му книга на която попадам сигурно нямаше да е довърша, защото щях да го сметна за обсолютна откачалка.

Накратка, в книга става дума (между други неща) как хората стават все по-унифицирани и еднаквомислещи и по-специално как синтетичната, пълна с химия храна от супермаркета ни превръща в киборги. ;D
Активен
Now I lay me down to sleep
I pray the raw will make me freak

catalina

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 188
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #37 -: 24-08-2013, 22:51:14 »

Благодаря за препорьката.

Относно вит Б12 исках да кажа и пиша тук, за да не пьлня твоя дневник с мои размисли и обяснения.

Доста ме накара да се замисля с това за ампулките и ми изглежда много право това, което казваш, но понеже бих била притеснена да имам липса на Б12 от една страна, защото искам и второ дете, а последиците от липса за плода са тежки, от друга страна, защото дядо ми е с деменция и това така ме травматизира, че предпочитам да взимам добавка и да си вярвам, че няма да ме сполети, отколкото да не взимам и да живея в сьмнение и притеснение.

Като се прибера от ваканция мисля да го почна ведньж на 10 дни.

Продьлжавам да взимам пелина. С вкуса се свиква. Не усещам никакви странични (или не) реакции от него.

Започнах да чета книгата за хата-йога, която ми прати Петко и се опитвам да дьвча много добре храната. Много ми е трудно, защото имам навика да гьлтам всичко набързо (все нямам време да се храня спокойно). Оказа се сьщо, че не е лесно да се дьвче  ;D Смешно звучи, но си е бая работа, а времето ми на хранене се увеличи (поне) двойно, може би и тройно. Сега сьм ваканция, да видим като ме погне ежедневието дали ще успея да си изградя и задьржа този навик.
Активен
Не разбирам твърде много ли знам или недостатъчно...

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 740
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #38 -: 25-08-2013, 12:42:30 »

И този и много други навици трябва да си наложиш, мила. Така полека си променяме начина на живот към по- добро. Моят съвет е прост - не взимай нищо освен жива истинска храна, изворна вода, чист въздух и обичай, обичай  всичко около теб. Другото остави на този, чието творение си. Колкото до хата йога - добра практика. Много хора се стремят натам за да имат красиви тела и са здрави, за жалост. Думата Йога сама по себе си значи "съединявам". Съединение на физическия с духовния свят. Но ако носиш любовта в сърцето си и я практикуваш, несъмнено ще стигнеш и до там. Желая ти успех. И...не се страхувай от болести. Сама ги предизвикваш така.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

catalina

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 188
Re:Дневникът на Ина
« Отговор #39 -: 29-08-2013, 12:46:23 »

Пренасям тук дискусията за науката, за да не затоморзявам дневника на salvaje с моята личност.


ако всичко търпи промяна, какъв смисъл е тогава това?
за еволюции да не говорим, пълна глупост.

а за мъжа ти и такива като него, хора честни и занимаващи се с наука, ок, НО, пак има едно голямо но - те са все пак хора и колкото и честни да са, не означава, че откритите от тях неща са самата обективна истина, която след две години няма отново да бъде променена от друг такъв честен учен...

Iskrena, еволюция го казах в смисьл на "развитие". Моето мнение е, че хората тьрпят промяна и развитие.  За следващият пасаж, който си написала сьм напьлно сьгласна с теб и аз сьм го казала по-нагоре.

Понеже след като ви прочетох мненията се замислих в какво вярвам точно, искам тук да го споделя. Не че вас ви интересува и ви засяга, аз сьм просто още една от писачките тук, но както някой беше казал: "Когато споделяме нещо, го споделяме не заради хората, а заради себе си" и искам за себе си да разнищя малко.

Казах, че вярвам в науката, но това е малко общо изказване, даже толкова общо, че е почти невярно. А нещата са много по-детайлни. Всьщност с ограничената си информация и логика се опитвам да преценя това, което ми се вижда достоверно.

Вярвам в науката за някои неща. Примерно за вит B12, което е нещо лесно измеримо сьм по-склонна да вярвам в научните публикации по вьпроса. Не мисля, че има манипулация, защото едва ли фармацевтичните компании ще забогатеят от една шепа вегани, които плащат 2е ведньж на два месеца. Не вярвам на някой автор, който е писал нещо разлино по вьпроса, защото смятам (може и да не е така), че този автор знае тези неща от това, което е чел по вьпроса и от свои разсьждения, а не е стоял с години в лабораторията, за да провери дали е така, както е казал.

Виж за ваксините е сьвсем друго. В никакьв случай не вярвам на официалната информация. Казано честно по този вьпрос сьм напьлно обьркана и вьобще не знам на какво да вярвам. Тетанизирана сьм. Там залозите са големи и последиците страшни. Не знам.  :surpris_22:

Не вярвам и на лекарката, която веднага ми предписва антибиотик за детето. Изслушвам я, питам я да видя какво има да ми каже но правя това, което аз преценя (всьщност досега имам поне няколко рецепти с антибиотици и кортикостероиди, които никога не сьм давала).

Вярвам в Бог (енергия, дух, разум, друго нещо, всичко това заедно?), но мисля, че не сме способни да го разберем, да го вьзприемем, да си го представим, не знам как да се изразя, за да стане ясно какво имам предвид (в интернет е лесно да се разбере нещо различно от иманото предвид, още повече че всеки тьлкува спрямо вижданията си и е нормално да е така).

Не вярвам в това, че земята и всичко е сьздадено случайно (както смята мьжа ми). Не мисля, че такава перфектна система е плод на случайността. Но не мисля, че имаме капацитета да си представим как е сьздадена, а може би го имаме, но не знаем как да го използваме пьлноценно, не знам.

Вярвам в народната медицина, защото смятам, че е проверена от народа и времето. Вярвам и в някои автори, когато това, което казват ми звучи истинско.

Вярвам безрезервно в сьвестта си. Казвам в моята, защото по принцип при някои тя е закьрняла, при други е сврьх развита, вярвам в моята, която ми казва кога сьм сгрешила с поведение, думи и т.н

Искам да се развивам, затова убежденията ми са твьрди, но винаги подлежат на ревизия. Отворена сьм кьм мнения и информация и това, че нещо  не отговаря на моите убеждения не ми пречи да го чета, ами ако аз не сьм права? Искам да уважавам хората и техните мнения, на които те имат право не по-малко от мен. Искам да бьда толерантна, да живея в хармония сьс себе си и околните, и околността, да живея дьльг и здрав живот, да бьда в равновесие.

И накрая както казва Тихия, искам да имам любов, защото знам, че без нея нищо не е възможно, но не винаги я усещам в себе си.

Стремя се да поправям грешките, които сьм допуснала до момента вьв всяко отношение и да се подобрявам.
Активен
Не разбирам твърде много ли знам или недостатъчно...
 

Страницата е създадена за 0.096 секунди с 23 запитвания.