напред »

[svetlio17vt1]

И аз така,още съм в процес.Но не бързам.Обмислям внимателно и въоръжен с много търпение.Стъпвам леко и внимателно изследвам.Каквато е волята на Бог,такива ще са и делата ни.А за това се изисква подход.И да изчакваме плодовете когато са узрели,а не докато са зелени,че горчат
Но не мога да скрия волята си и колко се усилва и утвърждава.Спирам до тук,да не каня дявола,а като станат делата реалност,ще споделям и опит и отношение.   и няма да спра да пътувам и да обменям знания и помощ.Дано се и срещнем ако е писано

[Андрей]

http://www.vesti.bg/lyubopitno/sveji/ivan-kojto-se-vyrna-na-selo-v-tyrsene-na-shtastieto-video-6054990

[estario]

Ако си търсите хубаво местенце близо до София искам да ви разкажа за село Тополница до Дупница. Селцето е на 50 км от София, на 5 км от автомагистрала Струма, преди Дупница. Магистралата е близо, но не се чува, защото селцето е скрито сред хълмовете.
Надморската височина е около 700 метра, климатът е планински. Там е едно от най-северните места, на които оказва влиание средиземноморския климат, нахлуващ по струма.
Около селото гората е унищожена на доста места и е заменена от забравени пасища или борови гори, но по поречието на реката има доста стари гори на Верила. Лятото на моменти е сухо, но има подземни води.
Хората в селото са дружелюбни, засега няма много млади хора. Има и хора от София, които са стегнали част от къщите. Ромски къщи няма. (Не съм расист, но е ясно какво се случва често в селата с ромски махали) Има изоставено селско училище. В селото гледат крави, има кошери.
Къщите все още са учудващо евтини, на фона на други села в района. За около 15-20 000 лева може да се намери място с около 1 декар двор и къща, достатъчно здрава, за да може да се реновира.
Със съпругата ми си взехме скоро място и лека полека го стягаме. Планираме да прекарваме по-голяма част от времето си на село. София остава място с много възможности, от което няма да се откажем, но не искаме да живеем там.
Ясно ни е, че за да се получат нещата трябва да има повече хора с вдъхновение и желание да живият и работят на село. Само ако сме заедно, можем да постигнем повече и да органицираме хубав живот на село. За да се получат нещата е нужна социална среда, хора с разнообразни умения и желание за взаимопомощ. Аз съм лекар, жена ми е кулнарна магьосница, обича да плете и има хиляди други творчески заложби.
Ако някой има интерес да се запознаем може да ми пише на dpmitev@gmail.com

[Elia]

Уважаеми господине,
вече много хора , не само вашето семейство се завръщат по селата.Въпреки,че по селата тъне пълна разруха.Но градския човек иска да избяга от праха, шумотевицата и напрегнатия живот в града.Лично аз от този прах и шум в градовете чувствам страшно напрежение.Но в нашите села за жалост не се вземат никакви мерки от страна на държавата за възстановяване на съборени сгради.Не само държавните сгради като училища, читалища, но и необитаеми къщи.Къщи, в които никой не живее и не се поддържат от собственика трябва да бъдат обявени за продажба или даване под наем от общината.В нашето село има куп подобни къщи и дворове тънещи в разруха, в които се развъждат дори белки, лисици и змии.
Макар,че моето семейство реши да се захване с ремонт на читалището нещата са много трудни.Не се отпускат лесно общински пари за ремонт в български села.Отпускат се само там , където има повече избиратели / роми /.Затова българското село ако не се направи план за неговото възстановяване от държавата ще продължи да потъва в разруха.Самите общини не желаят да отпускат пари въпреки,че моята майка имаше предложение да се направи зелено училище и старчески дом от двете съборени сгради / бившо училище / в нашето село.Също така имаме и сграда, която навремето е била родилен дом, днес може да бъде също ползвана за подобна цел / лекарски, зъболекарски кабинет /.Но няма никаква подкрепа от общината за тези идеи.Имахме също така идея да се опишат всички потъващи в разруха къщи  и да се направи план какво ще се правят - ще се продават, ще се дадат под наем или ще се ползват за нещо друго.За жалост и до сега не срещаме разбиране от институциите.
А днес хората все по - често ще желаят да подишат чист въздух в някое село.Но в нашите села нещата са много зле.Бях скоро в Румъния , не видях там рухнала сграда - нито обществена, нито частна.Тази страна върви по път, който ще я изведе на добър край.
Поздрави !