И другото което е много неприятно много лесно ми изстиват ставите.Примерно тази пролет ходих на велопоход съответно съм по къси гащи.Караме 5-10-15 км целият съм топъл само коленете са ми камък(студени)Все едно кръвообращенито не минава през тях.
;)Добре е, че описваш толкова добре нещата, за да стигна до най-логическите за мен заключения.
От тази извадка стигнах до извода, че си си причинил всичко това именно от обветрянето на ставите, карайки колело, като си ги оставил незащитени при все, че са най-уязвими. А като се има предвид, че пролетта не е от най- топлите сезони, си е меко казано лудост да правиш велопоход по къси панталони. От тук до артрита, както казва адашката няма, да е много далече разстоянието. Дано съм лош пророк.
Бидейки също велосипедист, до скоро и аз мерех велоалеите, в смисъл до миналия месец, като старателно се екипирах с цел именно да продължа с любимия ми спорт ако може до по дълбока старост.
Сега, когато гонейки 44
и в твоите и в много други очи съм си стара вече, нямам болежки все още, с изключение на една моя глупост, която ме закова на легло за месец, когато преди 2 години си натроших коляното, карайки ски. Но с домашни лекове с черен оман и мас и много упражнения, до ден днешен няма спомен от болка, да чукна на дърво.
Друго съществено нещо, което ми идва на ума е, че костите ми до преди половин година наистина са започнали да губят от своята плътност и са били по-чупливи. И тука идва моментът, когато променяйки много неща от живота ми, едно от които е, че замених всички сладки изкушения(с малки изключения по празници) със сусамов тахан, мед и ядки, наскоро имах премеждие, когато малката ми щерка със засилка се метна на отворения матрак, железа и дъски се стовариха върху китката ми, ревнах :surpris_25:като простреляна лъвица(малката също де
, от съчувствие) и по всички природни закони си мислех, че имам натрошени кости. Но, за щастие, освен болка, която премина до 2 дни, и изтръпване,което отшумя за повече дни, нямах счупване. Аз поне си разсъждавам, че костите ми са заякнали за изминалата половин година.
И така, с извинение за лиричното отклонение, Eatpieordie, по- малко лекари и лекарства, повече отговорност за собственото здраве, което ще рече повече знания.
Поздрави!
