Хриси, права си, че не трябва да има насилие. Но да приложим волята си, за да се откажем от нещо, е някаква форма на насилие над самите нас. Според мен въпросът е как мозъкът ни възприема проблема - ако успеем да го убедим, че нещо ни вреди, оттам нататък няма да е проблем да го спрем, без да усещаме липсата му. При мен така беше с кафето - пиех по две-три на ден, и то с удоволствие. Беше ритуал сутрин като стана, да разбъркам нес-кафе или пък да пия еднон хубаво еспресо. Обаче преди 4 месеца, откакто попрочетох доста и промених като цяло режима на хранене и на мислене, кафето въобще не ме привлича и не пия. Мъжът ми още ми се чуди
Месото също отказах от раз, както и млечните. За това време само веднъж ми се прияде сирене и кашкавал и опитах едно бри, което не бях пробвала, ама няма да повторя. Не ми допадна като вкус. Виж, ядковите сирена са нещо божествено.
Специално пък за цигарите трябва да си безкомпромисна - това е гадна отрова, която за щастие не употребявам от години. Ако трябва, ще се поназориш малко, за да ги спреш. Прав е Бенато, за някои работи трябват немалко усилия, човешката воля лесно се огъва... Е, за компенсация други работи приемаме много лесно, така че действай и успех!
