Ню Ейдж, добре дошъл във форума!
Много ми хареса написаното от теб и изкрено се възхищавам на решението да изберете този начин на живот. Завиждам благородно, защото аз късно узрях за такъв живот и смятам да го направя, но за съжаление децата ми израснаха неправилно хранени.
Във връзка с решението да живееш в унисон с природата си мисля за проблема с изучаването надецата. Как смяташ да пуснеш твоето дете на училище в града? Или сте мислили за друг вариант? Как ще се социализира то в този враждебен свят?
Преди около 20 год. един мой съученик направи еко училище в едно село на около 50 км от Варна. Идеята му беше децата да учат близо до природата и да свикнат с нея. Незнам как се развива дейността му, че там само на седмичен пансион може да се учи. Надявам се, че има разумни родители и пращат децата си в такова училище. Но пък е неудачно да се разделиш с дедето си цялата седмица!
Много ми е интересно и ще се радвам да споделиш как смятате да решите този проблем.
Всъщност като се замисля, парадоксът е, че узрях за тези неща, защото точно те са ми липсвали. Не исках да повторя грешките на родителите ми.
Ще простите ако изпадам във философска многословност.
Вярвам, че първите 3 години са най-важните. Имам ясни спомени от детството ми, от яслите, от детската градина и точно те ме накараха НИКОГА ДА НЕ ПРИЧИНЯ това на детето ми. Не става дума как ще бъде третирано там, става дума, че там се налагат "възрастни" модели, пригодени към малкото същество. Според тях на 3 годинки детето трябва да знае цветове, да говори, да реди пъзели и музайки, да разказва приказки, да пее песни. А какво става във вътрешния му свят, какво се случва с фантазията му, как то възприема света - това е без значение...
Простете, ако прозвучи грубо, но в тези институции детето бива ежедневно изнасилвано с едно старческо-консуматорско описание на света. Свят в който чудеса отдавна не стават, свят на китайски играчки и предварително сдъвкана фантазия на холивудските анимации и книжки... Лично аз смятам, че този китайски кич с който хората "обгрижват" детето, под формата на пластмасови цвилещи, пеещи и мигащи вещи е обида към духа му.
А всъщност детето пребивава в неописуемо красив и ЗАВЪРШЕН свят. То възприема реалността по коренно различен начин и именно около това трябва да се построи подходът към него. Детето няма шаблони, форми, предразсъдъци, затова за него всичко е красиво.
Човекът е така създаден, че когато е невръстно съзнание, той безусловно попива всичко от родителите си. Това всеки родител го знае. Но дали всеки осъзнава каква ОГРОМНА отговорност е това? Той трябва да е пример пред детето, защото всичко, което детето види, усети, чуе ще повтаря после през живота си. В първите 3 години детето пребивава в едно състояние, като хипноза, при което то няма щитове, то попива всичко дълбоко в подсъзнанието. Вие може да не го забележите сега, но след 10-20 години то ще повтаря, каквото е възприело през тези първи 3 години. Но когато връчим по една или друга причина детето си на институциите, това не се случва. То ще гледа неправилни модели, поведение и те ще потънат дълбоко в подсъзнанието за да изкочат след десетилетия...
Затова решихме, че Самуил ще е с нас. И знаете ли кое е интересно, въпреки, че бе затрупан с пластмасови играчки от лелите си, той искаше да играе с нашите "играчки" - брадвата (http://ludmil.multiply.com/photos/hi-res/20/27?xurl=http%3A%2F%2Fludmil.multiply.com%2Fphotos%2Falbum%2F20%2F20%2327), ножа, лопатата (http://ludmil.multiply.com/photos/hi-res/20/23?xurl=http%3A%2F%2Fludmil.multiply.com%2Fphotos%2Falbum%2F20%2F20%2323), мотиката (http://ludmil.multiply.com/photos/hi-res/20/22?xurl=http%3A%2F%2Fludmil.multiply.com%2Fphotos%2Falbum%2F20%2F20%2322), отвертката, чука... Никога не сме му забранявали заради някакви страхове да борави с "опасни" неща, просто когато се учи с тях сме до него. Никога не сме му давали пластмасови чинии или чаши, защото ще счупи истинските.
ПЪЛНОТО ДОВЕРИЕ към детето се оказа ключът към него.
Например, замисляли ли сте се, че при едно раждане ДЕТЕТО в утробата е най-важното. От него зависи успеха, не от доктора, от машините, от химикалите! И ако вие общувате с него по време на бременността (както ние правехме) и му кажете, да бъде спокойно докато тече раждането и вярвате в него, така и ще бъде. Защото, уверявам ви, ако то рече да се върти, да се запъне и тръгне седалищно или с крак напред или да се увие около пъпната връв, никой не ще може да ви помогне. Но в кой родилен дом имат доверие към детето? За тях то е просто предмет, който трябва да се извади от майката...
Неуспехите приемахме като изключение, а успехите - като нещо нормално. Когато от самото начало започнахме да практикуваме ЕБХ имаше пропуски, но успехите винаги бяха повече. Когато носеше или миеше чиниите се случваше да счупи някоя, но чистите винаги бяха повече. Да му дадем пластмасова чаша или да го обуем в памперс беше истинска обида за него - знак че му нямаме доверие. И обратното - усети ли, че му имаме безрезервно доверие, детето ще се стреми с всички усилия да поддържа хигиената си, да изпълни молбата ни...
Горе споменах, че през тези 3 години детето е "хипнотизирано", безрезервно отворено към майката, бащата и най-близките. Колко често сме чували - "не отивай при кучето ще те ухапе", "махни се от водата, да се удавиш ли искаш!!" и т.н. Или пък родители да говорят за детето в негово присъствие - "о, той моят е много страхлив", "моят Николайчо е толкова несръчен" и т.н. Всъщност тези невинни неща програмират детето на дълбоко психично ниво. И след 30 години ще се чуди, защо е с две леви ръце и защо кариерата му се проваля, заради страх и неувереност...
Всичко това се опитахме да избегнем. Доколко успяхме, времето ще покаже...
А колкото до това какво ще стане с него по-късно в "реалния" свят? Простете, но "реален" свят просто няма, препоръчвам ви горещо да гледате този филм (http://ludmil.multiply.com/reviews/item/1) и ще разберете какво имам в предвид. Това е проверена житейска философия - човек в живота получава това, което сам привлича. Ако той се самосъжалява винаги ще се натъква на насилници, в училище, в работата... Докато престане. Ако е силно привързан към вещи, винаги ще се намира някой да ги поврежда, чупи и краде. Ако мрази някого, ще привлича към себе си хора с омраза. И т.н. Например, имах един приятел, който се страхуваше от кучета. С него ходехме по планини. Ей богу, колко съм обикалял България, с кучета не съм имал проблеми, но щом тръгнех с него откъде изкачаха тези освирепели овчарски псета. Сякаш специално бяха подбирани за него...
Но ако детето е свободно от тези неща, ако е изпълнено с любов към всичко живо и е балансирано от вътре, животът му ще протече в друго русло, този човек ще се плъзга по вълните, вместо да се дави в тях...