Да, така е, Томи. Аз споменах само 1/100 част от "проблемите". Процесите бременност и раждане цялостно са изкривени в днешно време.
Рибката, с втората ми бременност попаднах на една много готина лекарка в болницата. Готвех се да раждам нормално след секцио. Аз уж преносвах и бях на преглед. Тя ми каза: раждането е почнало, отивай си вкъщи, тук нямаш работа, само ще се стресираш, ела в последния момент. Така и исках да направя, но друго се случи. И защо така? Ами през цялата ми бременност тази, която ме следеше, ми говореше за риск руптура на матката, после как трябвало едва ли не да родя в 38-39 седмица, защото ми е 2-ра бременност. И като за капак след като вече преносвах, се изцепи, че трябва да си насроча секцио. Буквално се сринах. Ама аз съм си виновна, че позволих да ми влияе и да се оставя на страха. Та вкъщи изобщо не издържах, непрекъснато си представях как ми се пръска шева и че ще завърша със секцио. От там и болката ми се увеличаваше. Звънях в болницата. Дежурните акушерки ме съветваха: не идвай още, шом можеш да говориш и дишаш, има време до раждането; влизай във ваната, разхождай се. Изобщо не ги послушах и цъфнах в болницата. Мислех си, че поне съм с 8см разкритие, а то някакви си 4см. Приеха ме, леганх (много погрешно), малко след като ме прегледаха се пукнаха водите, първоначално отказах епидурал, но не след дълго си я поисках. И от там един омагьосан кръг, от който излезнах със секцио. С питоцина също не се разминах. А сега като чета толкова грешки съм допуснала, хем акушерките правилно ме съветваха. Явно ми е за урок, така е трябвало да се случи.
Не бях достатъчно психически подготвена. Надявам се третото ми раждане да е такова, каквото мечтая и да успея да родя така както ни е отредила Природата. Вярвам, че този път ще стане. Така както успях да кърмя дълго второто си дете и все още се радвам на този процес.