Привет, малко неподготвена ме хванахте по въпроса, но успях да открия някои интересни неща в интернет.
Методи за калолечениеЕгипетски метод. Тялото се намазва с тънък слой кал и се излага на слънце. Прилага се при хора със здрава нервна и сърдечно-съдова система.
Кални апликации. На болното място от тялото се слага пласт от кал, дебел 4-5 см, с температура 42-46 градуса С, покрива се с мушама, чаршаф, одеяло и се държи 15-20 минути. След това тялото се измива с топла вода и се почива 1-2 часа. През деня се правят общо 10-15 кални апликации за едно лечение.
Кални вани. Цялото тяло или част от него се потапя във вана или басейн с кал, разтворена с топла вода, през ден за 10-15 минути. След банята тялото се измива с топла вода и се почива 1-2 часа.
Влагалищни кални тампони. Правят се в лечебни заведения при заболявания на женските полови органи.
При лечението с кал се наблюдават отпадналост, умора, температура, сърцебиене, главоболие, засилване на болките и пр. Ето защо то трябва да се провежда по предписание на лекар и под контрол на лекар. Калолечението се препоръчва при хроничен ревматизъм, хронични заболявания на ставите, след счупване на кости, при възпаления на надкостницата, на мускули и сухожилия, след боледуване от детски паралич, лумбаго, ишиас, при хронично възпаление на женските полови органи, при хронично възпаление на жлъчния мехур и на черния дроб и др.
Калолечение не се препоръчва: при всички заболявания в острия им стадий, при венерични заболявания, злокачествени тумори, анемии, левкемии, чести кръвоизливи, бременност, при заболявания на сърдечно-съдовата система, гръдна жаба, декомпенсация, високо кръвно налягане, атеросклероза, туберкулоза и бронхиална астма, възпаление на бъбреците, базедова болест, разширени вени, психични заболявания.http://sites.google.com/site/journalecology/balneokurorti-i-lecenie/metodizakalolecenieСпоред химичния си състав и произход калта бива
лиманна (с находища в крайморските езера около Варна и Бургас),
торфена (в с. Байкал, Пернишко) и
минерална (в с. Марикостиново, Петричко, и с. Баня, Карловско).
Лиманната кал е черна, мазна на пипане, с неприятна миризма на сероводород, докато торфената е малко по-светла (кафяво-черна) и за щастие при нея може да липсва лошият мирис.
Топлинните свойства на калта са от важно значение при използването на тази терапия. Оказва се, че тинята има както голяма топлоемкост и топлозадържаща способност, така и нисък праг на топлопроводимост. От това идват и голяма част от лечебните є свойства - под действието на топлината се подобряват кръвообращението в различните вътрешни органи и обмяната на веществата, създават се благоприятни условия за преминаване на редица химични съединения и полезни елементи през кожата.
Но за калта са важни и още няколко физико-химични свойства. Индексът pH на лиманната кал е около 7-8 (може да достигне и до pH 10), докато алкалността на торфа е около 1.5-2. И двата вида кал имат висока резорбционна способност - бързо поемат различни вещества от природата.
Има редица научни доказателства, че вследствие на лечение с пелоиди (pilos означава кал, тиня, глина - бел. ред.) се активира дейността на хипофизата и надбъбречните жлези. Подобрява се и състоянието на черния дроб. По данни на редица автори обменните процеси се засилват - процедурите с кал активизират въглехидратната, липидната и белтъчната обмяна. Това води до повишаване на съпротивителните сили на организма, т.е. подобрява се имунитетът. При нанасяне на лечебната тиня върху тялото тя оказва лек натиск върху тъканите и усвоява лимфния и венозния оток.
Сърдечно-съдовата система също реагира положително на лечебната кал - нивото на холестерола и кръвната захар се понижава. При пелоидотерапия се подобрява и дейността на белите дробове - дишането се учестява и става по-дълбоко. Търкалянето в тинята оказва добро въздействие и върху периферната нервна система - намалява или напълно отстранява чувството за болка. Лекарите твърдят, че калта подпомага регенеративните процеси, възстановяването на рефлексите и подобряването на чувствителността.
Луголечението лекува и гинекологични заболявания, но най-подходящо се оказва при отстраняването на проблеми с опорно-двигателния апарат (хронични дегенеративни и възпалителни ставни заболявания, травми на ставите и на меките тъкани)..
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=104&aid=2718//
само да добавя, че
не се препоръчва и при автоимунни заболявания, тъй като подсилва имунната система ..