Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[hdeshev]

По-скоро го е влошил за обитателите на поне няколко жилищни кооперации

Примерът просто беше илюстрация, че човекът  не иска да убива излишно.

Интересно какво бихте направили в следната ситуация: Нападне ви животно. Ще се отбранявате с риск да го убиете или ще се оставите то да ви довърши?

Сега това са разни странни умствени упражнения, от които не виждам особена полза. Първо изключваш възможността някой да е мислил и напълно да е избягнал такава ситуация или, ако все пак е попаднал в такава, просто да избяга или да се скрие. За мен мога да кажа, че като опре ножа до кокала ще се отбранявам. Или няма да се отбранявам. Зависи от ситуацията.

И пак, дори и да убиеш животното, това ще е изключение. Такива са единични случаи и "щетите" за околните ще са минимални. Тотално несъизмерими с това всеки ден да ядеш месо например.

[hdeshev]

Може би бях малко рязък с предния пост. Извинявай за което.

...
Странно ми е обаче, че именно в този форум, където хората не са случайни, се получава така, че принципите на веганството са неразбрани и едва ли не фанатични.
...

Аз това се опитвах да кажа. Едно разбиране на веганските принципи си иска времето и личния пример. За нещастие някои хора са решили, че е по-добре да тръгнат "с рогата напред" срещу всички и да им обяснят какви гнусни експлоататори са всъщност. Като краен резултат с фанатизма си само ядосват всички и вредят на каузата. Не мисля, че някой е ще спре да яде месо като му кажа, че е убиец и експлоататор.

[hdeshev]

Ели, невероятна история и страхотен пост! 

[hdeshev]

Разликата е че в природата хищниците допринасят за баланса ,докато хората са ненаситни консуматори и експлататори.

Добре де, ти не си ли човек? Сериозно ли мислиш за себе си като за ненаситен експлоататор? Аз не бих могъл да живея с такава мисъл.

Нека и аз да кажа аз как виждам нещата в отношенията между животните и човека. Хищниците по една или друга причина са се родили такива. Понякога даже си мисля, че "отслужват" в прераждане като нискоинтелигентни същества без избор някаква лоша карма, която са натрупали. Ключовият момент тук е изборът. Животните нямат избор и правят това, за което са се родили. Човекът, за разлика от животните, има избор и може да живее в разбирателство с другите същества около него. Задачата ни е просто да го правим. 

[zigzag]

Не съм против веганското мислене,но в по-голямата си част е пълна утопия.Живота на земята е създаден и се подчинява на междувидова и вътревидова борба!Цивилизация от над 7 милиарда,която реве за благополучие,задоволеност и по-лесен живот,като размножаването е много голям приоритет,как няма да експлоатира ресурси?И трева да ядем пак кравите ще измрат.Отделно растенията имат съзнание и някой мисли ли,че обичат хората?Ако се храня с месо няма как да го уловя,ще ми го достави корпорацията,а темата за експлоатацията не е веганска,а социална.Ако не ядем месо ще изядем храната на тревопасните,ще ги изгоним от местата им за живеене и ще ги изтикаме в миша дупка за да си пазим храната.Колко вредители ще бъдат унищожени и няма ли да е пак корпоративно всичко?Хайде нека веганите ми кажат как ще настъпи рая на земята,като замисъла на еволюцията е да има конфликт,който е движеща сила?Да вириш нос и четкаш себелюбието си,че си много одухотворен е лесна работа,когато няма нужда да решаваш проблеми.Искам някой веган да обясни как ще изхрани и създаде някакъв стандарт на 7-8 милиарда човеци без да засегне другите видове?

[Томирис]

А за 7-8-те милиарда човеци само трябва да се молим на Земята да се чисти по-редовно, не да търсим алтернативи за изхранване. Цинично, но като се замисли човек почти всички беди в момента идват не от месоядните, а от свръхпопулацията. Само преди век планетата е била населявана от около 1 милиард жители. Помислете какъв шок е за природата населението да се увеличи почти седемкратно само за сто години.

За да живееш трябва да експлоатираш и това не се отнася само за човека.
Да, аз съм убиец и експлоататор и вие сте убийци и експлоататори. Ние сме живи. Има само един начин да престанеш да бъдеш "убиец и експлоататор" и той не е да спреш да ядеш месо.

[hdeshev]

...
За да живееш трябва да експлоатираш и това не се отнася само за човека.
Да, аз съм убиец и експлоататор и вие сте убийци и експлоататори. Ние сме живи. Има само един начин да престанеш да бъдеш "убиец и експлоататор" и той не е да спреш да ядеш месо.

Това е много красиво, поетично и добре изглеждащо изказване. Но е и напълно безполезно (да не кажа направо вредно). Поддържайки такова мислене се предаваш, губиш избора, който имаш и отказваш да поемеш отговорността за действията си.

Да, няма начин да не навредиш на нещо около теб, но това не ти дава правото да си прасе [1] и да унищожиш всичко. Веганството не е отговорът на всички въпроси, но пък дава решения на някои от проблемите.

Аз май почвам да не виждам някаква полза от тази тема. Мисля да приключвам с дискусията.

[1] Да ме извиняват прасетата.

[Томирис]

Точно пък аз не се определям като прасе. Нито ям прасета. Пък и не е редно на подобни индивиди да се поставят животински наименования, защото животните най-малкото не са нито алчни, нито користни, нито лакоми или поне не съзнателно. Това е разликата между нас и тях - ние сме създадени да размишляваме за околния свят, да осъзнаваме грешките си и да се опитаме да не ги повтаряме. Но има някои неща около нас, които не подлежат на промяна и това е точно тази привидна йерархия, основаваща се на законите на някаква експлоатация. Срещу Природата не можем да се обърнем и колкото и да ни се иска е невъзможно да живеем живот, в който да не убием пряко или косвено нито един жив организъм. Това се отнася от хлебарката до слона. Убийства има и в растителния свят - много дървета засенчват по-малките като ги обричат на смърт, други като лияните например се увиват около растенията изсмуквайки всичките им жизнени сокове.  Мисля, че човек е склонен да гледа прекалено бяло-черно на нещата. В едно съм почти сигурна - всичко се връща и на този свят няма победители и победени. Нито изядени и нахранени. Това са само временни състояния.
Трябва да насочим енергията си във вътрешно извисяване и преоткриване на природните и космически закони и може би, някой ден, ще еволюираме до форми, които се нуждаят само от чиста космическа енергия за съществуването си. Но това няма да стане с опити за слънцеядство. Ограничаването на умишлените и безсмислени убийства е крачка напред, не отричам.

[oum le dauphin blanc]

Томирис, ти говориш за оцелявне - нещо съвсем разлино от "нуждата" на човека в днешни дни да се изхранва.

[Buku]

Дешев каза всичко смислено, което можех да кажа и аз по темата и мненията ни се припокриват около 99% - браво, Ице! Нямам какво да добавя, освен още 1-2 примера за това как понякога думите и действията ни леееееко си противоречат.

Един познат ми разказа за някакъв будистки храм в Тайланд, където бил отседнал. Там правило било "Не убивай". Било забранено да се убие даже комар, нищо, че те хапе. Било забранено да се нарани каквато и да е жива твар. На мен това ми се вижда нереално, но не мога да не се изпълня с уважение тези хора, защото те наистина се опитват да въплътят идеалите си. Ако някой от тези будисти ме порицае (да речем, за меда, млякото или яйцата, които сегиз-тогиз консумирам), бих навела глава и бих се засрамила дълбоко, вероятно. Бих се замислила, че трябва да израстна още духовно, за да поставям принципите за ненасилие над собствения комфорт...
Обаче хора, които се пишат за дълбоко принципни (не визирам никого), дотогава, докогато принципите им не касаят тях; които приемат веганизма си и факта, че тръбят "не яжте планетата" като гаранция, че вече имат резервирано място в рая и фигурират в тефтера на Свети Петър като "праведни", но грам не се замислят колко вредят на планетата, себе си и околните чрез други свои действия и преди всичко, мислене - за мен не са достойни за уважение и факта, че не консумират яйца или мед не ги издига нито на йота в очите ми.
Примерно, никак не обичам "добрите и милосърдни" бабички, които нямат пари да си платят тока, нямат (или няма да се сетят) да занесат някое подаръче на внуците си веднъж в годината, ама всеки ден ще се сетят да оставят по някой кремвирш/салам/стар хляб за бездомните кучета...
Апропо, въпросът на Томирис ми се струва доста актуален, ако става дума за тях. Колко хора са били нападани, хапани, или... правени на решето от безстопанствени кучета. Какво да правим ако ни нападнат? Сега някой сигурно ще каже, че ние сами сме отговорни за проблема с кучетата, че не е трябвало да го допускаме да стигне дотам... Е да, ама нито аз, вие и всички от този форум сме взели лично участие в проблема, нито сме ние тези, които могат да го решат - това не е наша работа, а си е работа на общините, кметовете, държавата, но защо точно средния гражданин трябва да е потърпевш от това?

[Buku]

П.П. Аз от време на време ям яйца, но гледам да ги избягвам - да, жал ми е за птичките. От време на време късам растения, но гледам да го избягвам - жал ми е за растенията. От време на време съм/бих ударила или бих убила животно (когато действително се налага), но гледам да го избягвам, пак по горните причини.

Така, както се разви темата, въпросът започна да прилича на "яйцето или кокошката". Всеки е свободен в убежденията си и има свободата да ги прилага както желае - стига с това да не нарушава по някакъв начин свободата на другите.

[oum le dauphin blanc]

Ох, от къде го измислихе това за мястото в рая и възвишеността... Колкото повече осъзнавам някой неща, толкова по-ясно усещам, че не съм и нищо по-важно от куче, кокошка, пчела, комар и т.н. Егото е страшно нещо и е доста трудно да бягаш от него.
Чета мненията на всички ви и разбирам доводите ви (без 2-3 коментара, които се моля никога да не разбера). Уважавам решенията ви, уважавайте и моите.

[Ели]

Христо, благодаря, поласкана съм, признавам си.  Всъщност твоят пост ме провокира за тези мои думи.  А на всички останали пожелавам слънчев и усмихнат ден! 

[Antares]

Примерно, никак не обичам "добрите и милосърдни" бабички, които нямат пари да си платят тока, нямат (или няма да се сетят) да занесат някое подаръче на внуците си веднъж в годината, ама всеки ден ще се сетят да оставят по някой кремвирш/салам/стар хляб за бездомните кучета...
Апропо, въпросът на Томирис ми се струва доста актуален, ако става дума за тях. Колко хора са били нападани, хапани, или... правени на решето от безстопанствени кучета. Какво да правим ако ни нападнат? Сега някой сигурно ще каже, че ние сами сме отговорни за проблема с кучетата, че не е трябвало да го допускаме да стигне дотам... Е да, ама нито аз, вие и всички от този форум сме взели лично участие в проблема, нито сме ние тези, които могат да го решат - това не е наша работа, а си е работа на общините, кметовете, държавата, но защо точно средния гражданин трябва да е потърпевш от това?

Не съм съгласна с въпроса с "милосърдните" бабички - а внуците им дали са се сетили за тях? Да им се обадят или да отидат да ги видят, да им помогнат с нещо? Монетата винаги има две страни...
Също толкова не съм съгласна и по въпроса за бездомните кучета - аз лично може и да не съм изхвърляла куче на улицата, защото е пораснало или защото ми е писнало да го гледам, но доста хора са го правили. За щастие досега не съм хапана или нападана от кучета и ако това се случи, разбира се, че ще се отбранявам по всякакъв начин - инстинкт за самосъхранение. Но как може да кажем, че решаването на въпроса за бездомните кучета "не е наша работа, а на общината, кмета и пр. ", т. е. на някой друг? Нали сме част от това общество и имаме право да настояваме и да съдействаме въпросът да бъде разрешен по оптимален начин и за двете страни - и за хората, и за животните. Нима кучетата са виновни, че живеят както могат в средата, в която са захвърлени? Или пък за това, че организациите, които уж се занимават с контрола на популацията им, не вършат почти нищо по въпроса, а само смучат държавни или евро пари?
Нали уж човекът е мислещо и разумно същество, за разлика от кучето, което действа по инстинкт. Важно е с какво се храним, но още по-важно е как мислим. Ако можехме наистина да не сме толкова егоистични и да бъдем по-добри и към себеподобните си, и към животните, светът щеше да е по-добро място за живеене... за всички.

[Пианистката]

Но как може да кажем, че решаването на въпроса за бездомните кучета "не е наша работа, а на общината, кмета и пр. ", т. е. на някой друг?

Aми да, все някой друг ни е виновен. Пък и защо аз да направя нещо, а комшията от 3-тия етаж да продължава да оставя кучета на улицата и да ми се смее зад гърба...

Да не вземете да приемете буквално написаното