Здравейте,
От този форум научихме много полезна информация, че плодовете се ядат на отделно ядене. Поразтърсихме се по темета и намерихме много хубаво книжленце Лесно Комбиниране на Храните (превода е мой, на английски Food Combining Made Easy) на Хърбърт Шелтън. Според тази книга има няколко основни правила които трябва да се спазват за да може храната максимално да се абсорбира в храносмилателната система. Авторът подробно описва защо трябва да се избягват определени комбинации. Тук ще извадим накратко правилата. Ако ви е интересно може дадем и повече подробности, само че ще ни отнеме повечко време че трябва да го превеждаме. Иначе цялата книга може да намерите тук
http://www.soilandhealth.org/02/0201hyglibcat/020195.shelton.combining.pdf, за тези които разбират английски.
1. Киселинни храни и храни съдържащи скорбяла се ядат на отделни храненета - разграждането на скорбялата започва още в устата при наличието на птиалин. Но дори и по слабо киселинна храна е достатъчна да разгради птиалина в слюнката. Има достатъчно киселина в 1-2 ч.л. оцет за да спрат напълно действието на слюнката и да прекратят храносмилането на скорбялата в устата. Същото действие има и доматите, берита, портокали, грейпфрут, лимони, лайм, ананас, кисели ябълки, кисело грозде и други кисели плодове.
2. Протеинови храни и храни съдържащи скорбяла се ядат на отделни храненета - стомахът отделя различни храносмилателни сокове когато се яде скорбяла и когато се яде протеинова храна. Скорбялата изиска алаклна среда за храносмилане, докато протеинът изисква киселинна храна за храносмилане. Рабира се има мниго храни които съдържат комбинации от двете, но храносмилателната система има възможност да настрои храносмилателните соково по сила и точният момент когато да се отделят, когато единична така храна попадне в тракта. Проблемът възниква когато се смесят няколко храни с различни храносмилателни изисквания.
3. Трябва да се яде само по един концентриран протеин на ядене - също както в предишната точка, различните протеини имат различни изисквания по отношение кога да се отелят храносмилателни сокове и с каква сила. Затова трябва да се избягва яденето на повече от един вид концентриран протеин на ядене.
4. Киселинни храни и протеини се ядат отделно - разграждането на сложните протеини в стомаха става с помощта на ензима пепсин. Пепсинът действа само в киселинна среда. Действието му се прекратява от алкали. Когато се ядат протеини стомашният сок е киселинен за да се подсигури среда за действието на пепсин. Оттук идва и грешката на много, че когато се приемат кисели храни това улеснява храносмилането на протеина. На практика обаче, тези киселини възпрепятсват отделянето на тези киселинни стомашни сокове и пречат на храносмилането на протеина. Изключение правят ядките и сиренето. Въпреки че не са идеални комбинации, тези храни се храносмилат по бавно от други протеинови храни. Те съдържат достатъчно мазнини да възпрепятсват отделянето на киселинни сокове за по дълго време отколкото киселината.
5. Мазнини и протеини се ядат отделно - наличието на мазнини в храната намалява отделянето на стомашни сокове, намалява дейността на храносмилателните жлези, намалява количеството на пепсин, хидрохлорна киселина. Този ефект може да действа в продължение на 2 или повече часа. В тази насока масла, различни видове олио и други концентрирани мазнини не трябва да се ядат заедно с протеини. Поради тази причина и храни които съдъжат в мазнини, като ядки, мляко, сирене отнемат доста повече време да се храносмилат. Добре е да се знае че изобилието от зелени зеленчуци противодейства на този ефект на мазнината.
6. Захари и протеини се ядат отделно - Захарта (сладки сиропи, мед, сладки плодове) също има възпрепядстващо действие върху отделянето на стомашни сокове необходими за смилането на протеини. Захарите не подлежат на храносмилане в устата или стомаха. Те се разграждат в червата. Ако се консумират самостоятелно, те не се задържат в стомаха дълго, а бързо преминават към червата. Ако се консумират заедно с друга храна, независимо дали е протеинова или въглехидратна те се задържат по пордължително в стомаха, изчаквайки другата храна да се разгради. През това време захарите започват да ферментират.
7. Захари и въглехидратни храни се ядат отделно - същото обяснение като горе.
8. Пъпеши (всякакви видове и дини) се ядат самостоятелно - има си в книгата отделна точка за това но обяснението е същото като за плодовете.
9. Млякото се яде като самостоятелно ядене - според правилата на природата малките на всеки вид приемат млякото отделно. В ранните перидо на бозайниците, единсвената храна е млякото. По късно идва времето когато започва приема и на други храни, но винаги отделно от млякото. Най-накрая идва времето когато се отбиват и никога повече не се консумира мляко. Млякото е храна за малките. Няма нужда от него след края на периода на бозаенето. Млечната индустрия и медицината ни учат че трябва да консумираме близо литър мляко на ден докато сме живи. Поради високото съдържание на протеин и мазнини, млякото не се съчетава добре с никоя друга храна. Сравнително добре би се комбинирало единсвено с киселинни плодове. Първото нещо което се получава когато млякото навлезне в стомаха е че то се сгъстява и образува съсиреци (не се сещам за по добра дума). Ако в стомаха има и друга храна тези съсиреци се налепят по нея и по този начин я изолират от действито на стомашните сокове. Така възпрепятсват напълно храносмилането и докато млякото не е преработено.
Това е накратко. Дано ви е интересно.
