Беле, аз съм споменавала доста пъти, че заради тая пуста риба съм си нарушавала дисциплината през годините. Спазвам режими, захранвания, разделно хранене, не ям месо и нищо от животински произход и това примерно 1 година стриктно. И като излезем на ресторант преди и да не остана назад си поръчвам някаква "яка, супервкусна" риба. И си мислех, че голям кеф. Август месец реших, че няма нужда да си развалям веганския режим само заради една риба и то един път месечно. И реших, че веганството не ми е достатъчно и си поставям за цел и суровоядството. Знаех, че нищо няма да ми е проблем. Аз съм се калила и свикнала да не се изкушавам от разни храни във времето. Но за рибата признавам си мислех, че ще ми е мъчно. Пълни глупости! На мен ми е било мъчно за приятните емоции, които съм изпитвала по време на сладките приказки с приятелите на маса, когато съм хапвала рибата, А НЕ МИ Е МЪЧНО ЗА НЕЯ. Тя си е била един фон, който ние изкуствено сме създали. Като го осъзнах и няма проблем. Ние пак се виждаме със същите приятели, пак си бъбрим с часове. Аз им хваля рибата и си ям салатата и изпитвам същите приятни емоции, щото съм се видяла с тях. Ама после не ми е тежко на стомаха и ми е още по - хубаво.
