Същото се опитах да кажа и аз. Тази Юлиана Дончева е преписала 1:1 от беседите на някой ШРИ.
Няма значение кой е този ШРИ. Дрънкат еднакви неща като папагали и винаги бягат от неудобни въпроси.
---------------------
Разговаряйки с Р. Сешадри Рао, Махариши отбеляза, че единствено Себереализирания мъдрец (атма джняни) може да бъде добър карма йога.
М.: Нека видим какво се случва след като чувството на извършващ действията си е отишло. Шри Шанкара е съветвал бездействие. Но нима не е писал коментари и е участвал в диспути заради това? Не се тревожи за извършването на действията или пък обратното. Познай Себе си. Тогава нека видим чие е действието. Чие е? Нека действието бъде извършено. Докато има действащ, той трябва да пожъне плодовете на своите действия. Ако той не се смята за извършващ действията, за него няма действие. Той е аскет, който е отхвърлил светския живот (саннясин).
П.: Как се е появлило егото?
М.: Не е необходимо да го знаеш. Знай настоящето. Ако не го знаеш, защо се тревожиш за други времена? Махариши каза в отговор на въпроса: „Светът в теб ли е или извън теб? Дали той съществува отделно от теб? Дали светът идва и ти казва „аз съществувам”?
-------------
П.: Има ли рай (сварга) и ад (нарака)?
М.: Трябва да има някой, за да отиде там. Те са като сънищата. Ние виждаме, че времето и пространството съществуват и в сънищата. Кое е реално, сънуването или будността?
П.: Значи трябва да се оттървем от похот (кама), гняв (кродха) и т.н.
М.: Откажи се от мислите. Не трябва да се откажеш от нищо друго. За да видиш нещо ти трябва да си там. Това е Себето. Себето е вечно съзнателно.
П.: Добре ли е да се ходи на поклонение в свети места и т.н.?
М.: Да.
П.: Какво усилие е необходимо, за да достигна Себето?
М.: Чувството за „аз” трябва да се унищожи. Себето не може да се достигне. Има ли момент, в който Себето да не присъства? То не е ново. Бъди, който си. Това, което е ново не може да е постоянно. Това, което е реално трябва да съществува всякога.
П.: Какво е жертвоприношение чрез мъдростта (джняна яджна) или другите жертвоприношения?
М.: Другите дисциплини водят до нея. Практиката им води до мъдростта (джняна).
П.: Дживанмуктите (Освободените души) няколко вида ли са?
М.: Какво значение има ако се различават външно? Няма разлика в тяхната мъдрост (джняна).
П.: Когато си лоялен към един Учител може ли да уважаваш и други?
М.: Гуру е само един. Той не е материален. Докато има слабост е необходима силна подкрепа от Гуру.
П.: Но Джидду Кришнамурти казва: „Не е необходим Гуру.”
М.: Как е разбрал това? Човек може да каже това след себереализацията, но не и преди това.
П.: Вие сте постигнал това състояние с голямо усилие. Какво да правим ние бедните души?
М.: Не сме в нашето Себе. Ние не сме в света.
П.: Раят и адът – какво са те?
М.: Ти носиш рая и ада в теб. Твоята похот, гняв и т.н. произвеждат тези региони. Те са като сънищата.
П.: Гита казва, че ако човек фиксира вниманието си между веждите и задържи дъха си, постига Върховното състояние. Как се постига то?
М.: Ти винаги си Себето и то не се постига. Мястото между веждите е само място, където се фиксира вниманието (място за медитация - упасанастхана).