Здравейте и от мен,
Посещавам сайта от две години, а отскоро открих и форума. Почерпих доста идеи за здравословния начин на живот и конкретно за това как да променя хранителните си навици. Поне засега аз не съм вегетарианец, което за щастие не е престъпление
Благодарение обаче на статиите в сайта голям процент от храната ми вече е от растителен произход, като поне 70-75 % са сурови, непреработени плодове и зеленчуци
. Преди имах леки проблеми с теглото, но откакто си промених режима на хранене, работа, спорт и почивка нещата си дойдоха на мястото. Излишните килца (около 10) се стопиха като лански сняг и сега съм почти изцяло „чисто месце“. Преди 2 години имах и проблеми с кръвното налягане - 140/100, но откакто промених храненето си нещата са в норма – 120/80.
Убеден съм, че вегетарианството дава отлични възможности на организма да се пречисти, саморегулира и оптимира, а суровоядството само катализира процеса и го довежда до нови измерения. Признавам си, че от време на време си хапвам месо и животински продукти (предимно пиле и риба), както и млечни продукти, най-вече кисело мляко
. Но имам и периоди само на вегетарианска диета и то прдимно на сурови плодове и зеленчуци – най-често когато си пречиствам хардуера . За млякото и най-вече за киселото мляко съм изчел тонове статии и мнения „за“ и „против“, но най-добър критерий е реакцията на собствения ми организъм. Явно съм от малцината хора притежаващи способност да преработват лактозата без никакви странични ефекти, напротив – употребата на този продукт установи „железен ред“ в храносмилането ми. Но, както споменах има периоди, когато и кисело мляко не хапвам. Вегетарианството само по себе си не носи промяна в съзнанието и нагласите на човек, но е важна предпоставка за това. Ако някога стана вегетарианец ще го направя само защото съм убеден в ползата от него за моето тяло и дух. Не приемам тезата за „хуманния“ му характер, както и твърденията, че месните храни са провокират страхотии, агресия и т.н. Реалист съм и не мога да съм циник, казвайки, че ако съм веган не убивам, за да се нахраня. Напротив, винаги когато хапвам шепа кълнове зная, че убивам тези млади същества за да може тялото ми да се чувства добре
. Всяко растение, което откъсвам за храна умира и на практикаа това е същото когато ползвам месо за храна. Просто начините са по-различни. А и моите кучешки зъби ми напомнят, че еволюцията се е погрижила за всичко затова не правя трагедии, когато ми се прияде месо и си го позволя. (Поне мисълта за предците заръфали мръвка край огъня ме успокоява)
Засега се придържам към максимата, че разковничето е в мярата. Не прекалявам с нищо, не робувам сляпо на догми, поставям всичко под разумно съмнение и се стремя да извличам полезното за себе си. Точно това ме привлече и тук – идеята за усъвършенстване чрез храната. Засега съм доволен от моите 75% сурови храни в дневното ми меню, като по всяка вероятност процентът леко ще нарастне
. Чувствам се отлично и се надявам такива да бъдат и резултатите от годишните ми медицински прегледи след около 3 седмици. А може и да стана суровоядец и на 100%, знае ли човек. Всичко с времето си.
Успех и крепко здраве на всички!
