Ние си градим живота, с нашите мисли, с нашето отношение към себе си и към света. Каквото не сме постигнали, сами сме си сложили бариерата, каквото нямаме, просто не сме го пожелали силно и с цялото си сърце, а по-скоро леко мрънкайки.
И аз все повече се убеждавам, че в България сме си екстра. Много се радвам, че все още не сме заприличали на Америка, и хич не искам да ги догонваме. Не ни трябват изрядни закони и високи небостъргачи, които закриват слънцето и хвърлят голяма сянка над града. Трябва ни промяна в съзнаните и то малко по-различна от общоприетата. Анастасия много истини е казала и всеки път като ги чета - настръхвам. Толкова е лесно, но се иска хъс
..........
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
Моят племеник беше на 2,5 годинки, когато ми погустува малко. Една вечер му предлагам какви ли не неща за хапване, а той не ще. След малко вижда реклама на чипс и ми казва: Мими, искам това - сочейки телевизора. След малко вижда реклама на киндер и ми казва пак - Искам това. Обясних му, че вече магазините не работят и след този момент вече не гледам телевизия
.
......
А сега и аз да се похваля малко с мойте рани - 2 пъти ми е шита брадичката - веднъж заради скок от стълби, втори път заради падане по стълби в опит за слизане с ролери (има нещо в стълбите
). Странно беше, че нямаше никаква болка до момента, в който не се видях в огледалото - направо припаднах (все съм се чудела защо съществува мерак у човека да сподели с другите за своите рани с леко чувство на гордост, хихихихи).