Духовни водачи на Човечеството настоящи и в най-дълбока древност са заявявали, че основна причина за страданието на индивида е незнанието, непознаването истинската природа на нещата. За наша радост в последните години се появиха чудесни ръководства както от западни така и от източни автори в областта на храненето и природосъобразния начин на живот.
Ние сме това което ядем. Нашите мисли и действия са породени от естеството на всекидневно приеманата храна. Връзката вид храна-съзнание е доказана чрез научни изследвания. Природно чистата храна (лишена от месо) поражда по-фино съзнание, както и правилно морално-етично поведение на индивида към себе си и околните .
„И Бог рече: Давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето На земята и всяко дърво, което има в себе си плод. Те ще ви бъдат за храна. И по нататък четем., и не употребявайте месото и кръвта му (на животното)." „Не превръщайте храносмилателната си система в гробище на животни" е призивът на велики вегетарианци като Леонардо да Винчи, Бърнард Шоу Алберт Айнщайн, Сократ, Платон, Буда и Христос.
„Ще дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също толкова престъпно и отвратително, както сега гледат на убийството на хора." - проникновено ще е отбелязал Леонардо да Винчи.
Още преди хиляди години, йога мъдреците са осъзнали огромното влияние, което оказва храната, която ядем върху състоянието на тялото и съзнанието. Прониквайки дълбоко и самовглъбено в природата на нещата, те са разбрали онова, което съвременните учени, от Айнщайн насам, едва започват да откриват: че цялата проявяваща се природа е композирана от вибрации от енергия или в края на краищата вибрации от съзнание. Това многообразие от вълни, което ние наричаме материя (твърди вещества, течности и газове), звук, светлина, мисъл са просто вълни, вибриращи на различни честоти от най-дълги до неуловими. Всички храни също са пропити от техни собствени фини вибрации с различни честоти - които от своя страна влияят върху тялото и съзнанието на човека, който ги яде. След като изпитали различни храни върху собствените си организми и съзнание (защото йогите са били практици, изследователи-емпирици, не само теоретици), тези древни пророци разпределят храните в три категории, съответстващи на трите сили, които действат едновременно в цялата природа. Когато който и да е от тези вибрационни потоци или енергийни сили преобладава в даден обект или същество, то приема качеството на тази сила.
Какво лошо има в това да се яде месо?
Първият въпрос, който много хора задават, когато за пръв път чуят за вегетарианството, е: „Какво лошо има в това да се яде месо?" Милиони хора се хранят с месо, защо и аз да не ям?
Причините, поради които не трябва да се яде месо, са много важни - те не са от емоционално или сантиментално естество, а много убедителни и научно обосновани. Ако разгледате следващите аргументи внимателно и без предубеждение, вие несъмнено ще пожелаете да се опитате да преминете към вегетариански начин на хранене още от сега.
Но нашите предшественици винаги са се хранили с месо, нали?
НЕ! След много изследвания и проучвания, учените са установили, че нашите древни предшественици са били вегетарианци, които не са яли месо, освен само в особено критични периоди. Едва по време на последния ледников период, когато обикновеният им начин на хранене с плодове, ядки, зеленчуци е станал невъзможен, нашите ранни предци, за да оцелеят, е трябвало да започнат да ядат животинско месо. За нещастие, навикът да се яде месо е просъществувал и след периода на застудяване, било като необходимост (като ескимосите и други племена, които живеят далеч на север), било като обичай, навик или липса на разбиране и знание.
Както и да е било, през последвалите времена обаче е имало и има много индивиди или групи от хора, които са осъзнали важността на чистата храна за здравето, душевната чистота и духовното усъвършенстване и са били вегетарианци.
И все пак, не е ли естествено за хората да ядат месо?
НЕ! Учените знаят, че начинът на хранене на отделните животни съответства на тяхната анатомо-физиологична структура. Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на месоядните животни. От гледна точка на начина им на хранене бихме могли да разделим гръбначните животни на три групи:
месоядни
тревопасни
плодоядни
Нека разгледаме по-подробно всяка една от тях и да видим къде е мястото на човека.
Месоядни
Месоядните животни, като например лъв, куче, вълк, котка и други, имат особени характеристики, които отделят тази група от всички други представители на животинския свят. При всички тях храносмилателната система е много проста и къса, дължината й превишава само три пъти дължината на телата им. Това е така, защото месото се разлага много бързо и продуктите от това разлагане биха отровили кръвта, ако се задържат прекалено дълго в организма. Така късият храносмилателен тракт у този вид животни се е развил с цел бързо отделяне на гнилостните бактерии, получени при разлагане на месото. По същите причини, стомахът им има десет пъти повече солна киселина, отколкото при немесоядните (за да се осъществи смилане на фиброзните тъкани и костите). Месоядните животни, които ловуват на студено през нощта и спят през деня, когато е горещо, не се нуждаят от потни жлези за да се охлаждат телата им; те не се потят през кожата, а отделят съответната секреция чрез езика. От друга страна, тревопасните животни, като крава, кон, зебра, елен и други, прекарват времето си на слънце, събирайки храна и за да се охлаждат, отделят пот през кожата си. Но най-забележителната разлика между животните, ядящи месо и всички останали са зъбите им. Тъй като месоядните животни трябва да убиват, главно разкъсвайки жертвата си, освен остри нокти, те притежават и мощни челюсти със заострени, удължени „кучешки" зъби. Те нямат кътни зъби, така необходими на животните, които не ядат месо, за да преживят храната си. За разлика от зърнените храни, месото не се нуждае от предварително смилане, чрез дъвкане в устата, а основното му смилане става в стомаха и червата. Например, котката почти не може да дъвче.
Тревопасни
Тревопасните животни (слон, крава, овца, лама и други) се прехранват главно с треви, билки и други растения, повечето от които са груби и обемни. Смилането на този вид храна започва в устата С ензима птиалин от слюнката. Този тип храна трябва да бъде добре сдъвкана и напълно размесена с птиалина от слюнката, за да може да бъде осъществена нейната преработка. По тази причина тревопасните животни имат 24 специални кътни зъба и бавно, с движение страна в страна предъвкват храната, за разлика от месоядните, които могат да извършват движение с челюстите си само нагоре и надолу. И още - тревопасните нямат хищнически нокти или остри зъби. Те пият, засмуквайки водата в устата си, за разлика от лоченето с език, както правят месоядните животни. Тъй като тревопасните животни не се хранят с бързо разлагаща се храна и тяхната храна преминава за по-дълго време през тялото, те имат значително по-дълга храносмилателна система -червата при тях са 10 пъти по-дълги от дължината на тялото.
Съвременните научни изследвания показват пагубния ефект, който яденето на месо би могъл да има върху тревопасните животни. Д-р Уилям Колинс, учен изследовател от Ню Йорк, е установил, че месоядните животни имат почти неограничена способност да се справят с наситените мастни киселини и холестерол.
Плодоядни
Тази група животни включва антропоидните маймуни, непосредствените животински предшественици на човека. В храната на тези маймуни преобладават плодовете и ядките. По кожата им има милиони потни жлези и пори, а за дъвчене на храната имат също кътни зъби. Слюнката им е алкална и както при тревопасните животни съдържа ензима птиалин, подпомагащ предварителното смилане на храната в устната кухина. Червата им са изключително спираловидно нагънати и са 12 пъти по
-дълги от тялото им, като по този начин се осигурява бавно храносмилане на плодовете и зеленчуците.
Човешки същества
Характеристиките, за които вече стана дума, при хората са много подобни на тези при животните, които се хранят с плодове, близки са на тези при тревопасните и са напълно различни от характеристиките на месоядните. Това се вижда много добре на таблицата по-долу. Както и при антропоидните маймуни, дължината на храносмилателния тракт при човека е 12 пъти по-голяма от дължината на тялото. По кожата на човека има милиони фини пори, които охлаждат тялото чрез потене, пием вода чрез всмукване като всички други животни, неядящи месо, структурата на зъбите и челюстите ни също е вегетарианска, в състава на слюнката, която е алкална, се съдържа ензима птиалин, необходим за предварителното разграждане на зърнените храни. Човешката физиология не е като при месоядните. Анатомията ни и храносмилателната ни система показват, че от милиони години сме се развивали и еволюирали, като сме се хранили с плодове, ядки, зърнени храни и зеленчуци.
Нещо повече, очевидно е, че природните ни инстинкти не са хищнически. Повечето хора биха се ужасили, ако трябва със собствените си ръце да убиват животните, които ядат, а оставят други хора да убиват животните за месо, което те консумират. Вместо да ядат сурово месо, както правят всички месоядни животни, хората го варят, пекат, пържат и подправят с какви ли не видове сосове и подправки, така че, в крайна сметка то няма нищо общо с вида си в сурово състояние. Един учен обяснява това така: „На всяка котка биха потекли слюнките при вида и миризмата на парче сурово месо, но не и ако помирише плодове. Ако подобно на хищниците, човекът беше в състояние да се нахвърли върху беззащитна птичка, да се наслаждава, разкъсвайки я със собствените си зъби, все още жива, изсмуквайки топлата й кръв - е тогава наистина бихме могли да твърдим, че природата е заложила в него месоядния инстинкт. От друга страна, чепка сочно грозде пълни устата ни със слюнка и дори да не сме гладни, бихме си хапнали само заради чудесния й вкус".
Учени, естественици, в това число и великият еволюционист Чарлз Дарвин, твърдят, че нашите древни прадеди са се хранили с плодове и зеленчуци, а оттогава в течение на хилядолетия нашата анатомия не се е променила. Шведският учен фон Линне казва: „Човешката структура, вътрешна и външна, сравнена с тази на другите животни, показва, че плодовете и сочните зеленчуци представляват тяхната основна храна."
Много научни трудове показват, че физиологически, анатомически и инстинктивно човешките същества са перфектно пригодени към хранене с плодове, зеленчуци, ядки и зърнени храни. Това е обобщено в следната таблица.
Месоядни животни Имат хищни нокти.
Липсват кожни пори. Потене чрез езика за охлаждане на тялото.
Режещи, заострени към вьрха предни зъби за разкъсване на месото.
Малки слюнчени жлези в устата (няма нужда от предварително смилане на зърна и плодове)
Киселинна слюнка, липсва ензима птиалин за пред-варително смилане на зърна.
Липсват плоски задни зъби за предьвкване на храната (кьтници).
Много силна киселина в стомаха за смилане на груби-те животински мус-кули, кости и др.
Чревен тракт само три пъти по-дълъг от тялото, за да може бързоразлагащото се месо да премине бързо през тялото.
Тревопасни животни Нямат хищни нокти.
Потене посредством милиони пори по кожата.
Нямат режещи заострени предни зъби.
Добре развити слюнчени жлези, необходими за предварително смилане на плодове и зърна.
Алкална слюнка, много птиалин за предварително смилане на зърната.
Плоски задни кътни зъби за предьвкване на храната.
Стомашна киселинност, 20 пъти по-слаба от месоядните.
Чревен тракт, 10 пъти по-дълъг от дължината на тялото. Листата и зърната не се разлагат толкова бързо, така, че те могат да преминават бавно през тялото.
Плодоядни животни Нямат хищни нокти.
Потене посредством милиони кожни пори.
Нямат режещи заострени предни зъби.
Добре развити слюнчени жлези, необходими за предварително смилане на плодове и зърна.
Алкална слюнка, много птиалин за предварително смилане на зърната.
Плоски задни кътни зъби за предьвкване на храната.
Стомашна киселинност, 20 пъти по-слаба от месоядните.
Чревен тракт, 12 пъти телесната дължина. Плодовете не се разлагат толкова бързо, така че могат да преминават бавно през тялото.
Човешки същества Нямат хищни нокти.
Потене посредством милиони кожни пори.
Нямат режещи заострени предни зъби.
Добре развити слюнчени жлези, необходими за предварително смилане на плодове и зърна.
Алкална слюнка, много птиалин за предварително смилане на зърната.
Плоски задни кътни зъби за предъвкване на храната.
Стомашна киселинност, 20 пъти по-слаба от месоядните.
Чревен тракт, 12 пъти телесната дължина
От най -ранни исторически източници се вижда, че вегетарианският начин на хранене е бил естественият начин на хранене на човечеството. Древните гърци, египтяни и евреи описват човешките същества като плодоядни. Египетските свещенослужители никога не са ядели месо. Много велики древни гръцки мъдреци като Платон, Сократ, Питагор са били твърди привърженици на вегетарианския начин на хранене. Цивилизацията на древните инки също се е основавала на вегетарианството. В Индия Буда е призовавал последователите си да не ядат месо. Таоистките мъдреци, както и ранните християни и евреи също са били вегетарианци. В Библията ясно е казано:
„И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносни трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво, те ще ви бъдат за храна..."
Битие 1:29
И по
-нататък в Библията също се забранява яденето на месо:
„Но месо и кръвта му не трябва да ядете. "
Битие 9:4
Апостол Павел в своето послание към Римляните казва:
„Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти (или се съблазнява, или изнемощява)"
Наскоро историците са открили древни текстове, подобни на Новия завет, които описват живота и думите на Христос. На едно място Исус Христос казва:
„И плътта на убитите животни в човешкото тяло ще стане негов собствен гроб. Защото истина ви казвам, който убива, убива себе си и който яде от плътта на убити животни, яде от плътта на смъртта."
Есейско евангелие от Св. ап. Йоан
Древните индуси винаги са забранявали яденето на месо. Ману, първият Хинди
-законодател, е писал:
„
Месо не може да бъде набавено, без това да нарани някое живо същество, а когато някой засегне съзнателно същество, той няма да получи божествена благословия. Затова нека всички ние избягваме месото."
Свещената книга на исляма
- Коранът, забранява яденето на мъртви животни, кръв и плът. Един от първите и най-добри последователи на Мохамед - неговият собствен племенник дава, наставления на своите най-близки ученици:
„Не превръщайте стомасите си в гробище на животни."
Както видяхме, много мъдри и знаещи хора от всички времена са се придържали към вегетарианска диета и горещо са препоръчвали на другите да не консумират месо.
Някои известни вегетарианци
Платон, Сократ, Овидий, Сенека, Климент от Александрия, Плутарх, Питагор, Леонардо да Винчи, Папа Александър, Исак Нютон, Жан-Жак Русо, Волтер, Джон Милтон, Чарз Дарвин, Пърси Бис Шелли, Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо, Ричард Вагнер, Бенджамин Франклин, Лев Толстой, Луиза Мей Алкот, Х.Г. Уелс, Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джордж Бернард Шоу, Алберт Швайцер, Далай Лама, Алберт Айнщайн
http://blogzaserioznihora.blogspot.com/2011/05/blog-post_9147.html
