Благодаря, Мио!
Аз понякога искам да ме хвалят, ама като ме похвалят, ме досрамява.
По този повод искам да споделя нещо, което като пубер прочетох в един сборник "Древнокитайски мислители", и ме е впечатлило, щом и досега го помня, и искам да ми кажеш, а и други, които отвреме навреме наминават тук, какво мислите:
"Истинският човек седи като мъртъв, движи се като вързан; не знае защо седи, не знае и защо не седи; не знае защо се движи, не знае и защо не се движи. Чуствата и външността му не се променят под погледите на тълпата; чуствата и външността му не се променят и при липса на погледите на тълпата. Той сам тръгва и сам се връща, сам влиза, сам излиза, и кой би могъл да му попречи?" Това е целия цитат, мен ме впечатли средата.
А по темата за самочуствието... моят любим се сприятели с едно момче-будистки монах, и беше за малко при него да се учи на будизъм и медитация. И като си тръгна, на монаха му беше кофти, че губи такъв добър ученик. А аз си мислех: "глупаци! ученика не си ти, а той! Ти си учителя!" Но той нещо не ще да чуе вътрешния ми глас, кой знае защо...може би защото е... истински човек...