Здравей и от мен.
Върна ме назад в детството.И аз обичах тази торта много ,нямах търпение да стане готова,проверявах през 1 мин. дали е готова. :essen:А после с брат ми я нападахме и изяждахме като за последно.Не знам как е било при другите ,но в нашето семейство,по точно за мен и брат ми ,докато бяхме малки само един път в седмицата ни беше разрешено да ядеме нещо сладко , е имало е и изключение,за което съм много благодарна на мама и тате и до ден днешен аз и брат ми предпочитаме плодовете пред сладките изкушение.Аз пък от доста време не съм се сетила за нещо сладко.Даже са като се замисля за сладко съм и се сещам само ако е имало,тоест като видя че мама майстори нещо.А съм на доста далече та няма кой ,да ме изкушава.
