Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[mynewbeginning]

Здравейте,
Обръщам се към вас с цел да си излея душата за нещо, което не съм споделяла с никого и с надеждата, че поне някъде ще намеря разбирателство и утеха. На 18 години съм, момиче, от малка мразя тялото си. Не съм била дебела, дори бях доста спортна натура, но на 14 започнах да изпробвам диети, тогава майка ми замина и живеех сама със сестра си. И започнаха дните в края на седмицата за yolo meal както му казват американците. Общо взето едно тотално преяждане без граници, срам и подбор. Миналото лято работех на морето 2 месеца - така успях да сваля 15 кг със суровоядство, но цялата ми мотивация идваше от това, че бях твърде заета, уморена от работния ден. С началото на 12 клас си мислех, че всичко е перфектно, имах си изградени хранителни навици, изглеждах прекрасно, чувствах се още по-добре, но в последно време се застоявам твърде много вкъщи,изкушавам се от храната вкъщи, а щом остана сама си казвам, щом съм преяла значи мога още и още и така до 12 часа вечерта с идеята, че на другия ден ще е ново начало. Издържах 6 месеца на вегански режим, бях горда от себе си и ето пак, последните дни ям колкото мога, крия се, гледам се укорително в огледалото, мразя се, съжалявам, че пропилях живота си, ръководена само от храната. Моля ви, съжалявам, че се обръщам към вас, а не към специалист по анорексия/ булимия, но си мислех, че можете да ми помогнете, защото се нуждая от духовно израстване, прошка към себе си най-вече и ново начало. Обичам суровата храна, не знам защо изневерявам на себе си и на идеалите си, тъжно е, че го правя вече 4 години. Имам чувството, че пропилях живота си или поне младостта си, защо не съм като всички нормални тинейджъри, а трябва да съм изрод с единствен приятел храната. Помогнете ми да стана част от вас  

[Тихия]

Ти вече си част от нас, мила. Ника който си избрала говори достатъчно. Въпреки, че си много млада, имаш своят избор и шанс. Можеш да разчиташ на нас, определено.

[purelove]

 Живота е собствено индивидуално случване.  Не можеш да постигнеш определени неща,  ако предварително не откачиш колкото е възможно по-рано и от раз от гърба си проблемните “вагончетата” ,които са свикнали да се возят по релсите. А те, „вагончетата” са изобретателни –  циклични или безразлични  (до определен момент), нагли и изтощаващи до безпомощност ... (или проявяват друга произволна комбинация от качества).  Но никога не са мили и не остават скрити! И имат един отличителния белег – чакат сами да ги „засилим” на някъде, освобождавайки се от товара им  или да ги издърпаме по-силно  към себе си и да им робуваме . Всеки сам си решава дали да бъде локомотив на собствения си стремеж към осводождаването им  или да им робува..

Добро начало е този ти пост ! Светлина по пътя и от мен  

[Тихия]

След поста на Л.М. се сетих се нещо, което наскоро мислих. Ако преди е имало конфликти в които ясно се отличават воюващите страни, то днес нещата не стоят така. Срещу съвременния човек търсещ своя път, няма ясен противник. Всичко е замаскирано чрез реклами,  медии, псевдонаучни твърдения, обществено мнение и прочие. Ето защо ти е нужна много воля и съмишленици в началото, по пътя на осъзнаването.

[ribkata]

пожелавам ти да се намериш, и да е скоро. Това не във връзка само с храната. Тягостно е, че си едва на 18 и имаш вече усещането че си пропиляваш живота. Но е и добро начало, това е рядкост. Затова не бъди толкова драстична в самоприсъдите! Имаш възможност рано да оправиш грешки, които други с години влачат, а те уроците ни не свърштат дори и да сме пораснали.
Имам дъщеря по голяма от теб а за мен е все още детенце, което сега започва да прохожда...дай си време и намери хора около теб които да стимулират твоята решимост за ново 

[zhivko]

Вие притежавате най-важните качества:самодисциплина и желание за промяна.Ако моята дъщеря беше като Вас,бих се гордял.

[vanko57]

Здравей,
И добре дошла – там(тук) където си била винаги, но не си го осъзнавала.
Това което усещам е, че в теб има много противоречие и много отрицание. С този твой пост отваряш много въпроси, които стоят не само пред теб, но и пред мнозина други, но се изисква смелост за да ги поставиш и най-вече да разголиш себе си.
Наистина отваряш много аспекти и аз се чудя кое по-напред да засегна.
Това което ми направи най-силно впечатление е твоя негативизъм – твоето отрицание на онази част от самата теб която те проявява в материалния свят - тялото. (Материален до толкова до колкото така е прието да казваме за онова което виждаме и в което смятаме че живеем.)
Много е важно да разбереш причината поради която не приемаш своето тяло. То е в основата на проблема.
Другото за което трябва да си дадеш сметка е – Защо, при положение че не си имала нужда, си започнала да търсиш и прилагаш различни диети? Това е втория по важност въпрос!
Трябва да разбереш от къде идва отрицанието, омразата към своето тяло.
Господи – ти си много сложен възел. В тебе са преплетени няколко неща и затова е много важно да усетиш

КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ТЕБ!!!

КОЕ НАЙ-МНОГО ТЕ ТОРМОЗИ!!!

Дали това че ядеш неконтролируемо, това че изневеряваш на своите идеали или нещо друго !!!

Защото противоречието в теб е огромно и това те разбалансира. От една страна са отрицанията, от друга ценностната система която носиш !

Вгледай се дълбоко в себе се. Опитай се да се погледнеш отстрани, без обвинения, без упреци. Дай си сметка кое наистина е важно за теб. И от там тръгни.

Виждам че в този форум си писала само веднъж. Не се обезкуражавай. Живота е пред теб.
Има начин да се оправят нещата. Горе главата.

 

[Vik]

mynewbeginning,
ти си САМО на 18 - животът едва се отваря пред теб, а с него и възможностите !

Но да знаеш само как бързо лети пустия живот.....

Хубаво е, че рано си почнала да си задаваш правилните въпроси и да търсиш отговори и решения за тях, и този форум е едно от най-подходящите за това места
Добре дошла, и не се отказвай от мечтите си