Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Kalia]

Да, виждам, но нищо конкретно не чух. Само спиртния извлек от див чесън ме заинтригува, но дали става за малки деца? А иначе пробиотиците ВЕТОМ и СТЕЛКОР кога ще бъдат достъпни за нас? А водния извлек от прополис? И  удачно ли е използването им от деца? Просто исках други родители да споделят своя опит.

[бате Бино]

ЩЕ има скоро от пробиотиците.  И аз искам и други да споделят, но явно няма какво или пък се ослушват..

[shofilev]

Дойде време и аз да се включа - обикновено не мога в по-ранните часове.

Да, спиртният извлек от див чесън може да се дава на малки деца - аз го давам. Дори се учудвам с какво желание го пие три годишно дете - на мен ми е неприятна миризмата и го пия въпреки нея, но при децата този въпрос стои по различен начин. Така пият и шведската горчивка, и клеевата тинктура (а водният извлек със сигурност е по-подходящ за тях), а с още по-голямо желание яде пчелен прашец.
Спиртните извлеци се капят по няколко капки (за малки деца - по 3-4) в малко вода или чай (но не горещ) и се изпиват на глътки, шведската горчивка (и тя е спиртен извлек) - по една супена лъжица (за малки деца - до половин чаена). Имат доста добре изразено имуноукрепващо действие при деца и възрастни. Само че за възрастни дозата е по-висока: 10-15 капки от див чесън, клеевата тинктура - по 30-40, шведската горчивка - по една супена лъжица, като разтворът се изпива на глътки половин час преди и половин час след ядене. Повече подробности за шведските билки (шведската горчивка) в книгата на Мария Требен "Здраве от аптеката на Господ".

[Роми]

Здравей, Kalia!

Извинявай за забавянето, бях в отпуск и нямах постоянен достъп до интернет.

Тези дни ще подготвя описание на начина за справяне с настинки и вирусни инфекции, който прилагаме в нашето семейство.

Надявам се функцията "Редакция" ще ми позволи да пиша върху този отговор, за да не увеличавам броя на безсъдържателните постове.

[Роми]

Здравей, Kalia!

През последните 14 години вкъщи се справяме с настинки и вирусни инфекции основно със следните помощни средства:

- Ехинацея (спиртна настойка на д-р А. Михайлов или пресован извлек на д-р Тайс)
- Сребърна вода (колоидно сребро или домашно приготвена)
- Витамин С на прах (на немската фирма "Soma") – чист без оцветители, подсладители, ароматизатори, стабилизатори и др. Излиза по-евтино, отколкото на ампули.
- Настойка от джинджифил и анасон (купувам я от аптека “Вербена”)

Начин на приложение:

- Ехинацея: 50 – 60 капки на всеки час. Действието е много по-ефикасно, ако се държи 5–7 мин. в устата преди да се преглътне.

- Сребърна вода: на всеки час по 1 с. л. с концентрация около 10-15 мг/1 л. Приемите на сребърна вода не трябва да съвпадат с приемите на Ехинацея. Тоест, ако едното се взема на кръгъл час, то другото по-добре да бъде на половинка час. Също не трябва веднага да се гълта, а да се жабури, гаргари, смуче в продължение на 3–5–7 мин.

- Витамин С: пие се на един–два часа по 1 равна чаена лъжичка, разтворен в половин чаша леко затоплена вода, чай, сок и т. н. Като алтернатива може да се изпива сока от 1 прясно изстискан лимон на същия интервал, разреден в половин чаша вода. Може да се подслади с малко мед.

- Настойка от джинджифил и анасон – изключително ефикасно средство срещу слизане на инфекцията в белите дробове. Ако се започне с приеми 5 – 6 пъти дневно по 25 капки в 1 с. л. вода на гладно още от самото начало на вирусната инфекция, предотвратява обичайните възпаления на горните дихателни пътища, вкл. пневмония и съпътстващите ги кашлици. Капките могат да се поставят в някои от приемите на сребърната вода. Ако кашлицата вече е започнала, тази настойка има свойството да я елиминира по-бързо от всеки сироп за кашлица. Не трябва да се спира след първите признаци на подобрение. Желателно е да се взима поне 7 – 8 дни. Приемите могат постепенно да се разреждат до 2 пъти – сутрин и вечер.

Същото важи и за останалите илачи – приемите трябва постепенно да се разреждат съобразно темпа на подобрението, а не да се спират изведнъж.

За добро или за зло, през всичките тези години само 4 – 5 пъти сме давали на децата Хелианти (настойка от жълтите листенца на слънчоглед) за понижаване на висока температура в редки случаи на много тежък грип.

Ефикасността на описаната лечебна програма твърде много зависи от ранното разпознаване на инфекцията. Колко по-рано се започне, толкова по-лесно и бързо организмът я преодолява. Всеки час е от значение. Ако се изчаква ден, два или три, шансовете за справяне без усложнения намаляват.

Умението на родителя да долавя първите признаци на инфекцията като напр. неразположение, липса на настроение, липса на апетит, вялост и т. н., които предхождат същинските симптоми като повишение на температурата, втрисане, мускулни болки, силна отпадналост и др., е първото условие за успешно справяне с инфекцията без никакви усложнения.

За съжаление, в случая с дъщеря ми, който преди месец стана повод за отварянето на тази тема, не успяхме да спазим това условие, тъй като тя се върна от лагер в доста влошено състояние.

Както и е да е. Това е едната страна на лечебния метод, който ние прилагаме.

[Роми]

От друга страна, забелязал съм, че успехът на лечението много зависи от атмосферата в дома, настроението и обноските на родителите.

Едно време, когато децата ни бяха съвсем малки, при поява на грипче, реагирахме негативно като по команда – понякога с взаимни упреци за това, кой е виновен, че детето се е разболяло; друг път се нахвърляхме срещу самото дете с обвинения за това, че ако беше слушало, нямаше да се разболее и др. подобни реакции – така характерни за мнозина родители.

Впоследствие, постепенно започнахме да откриваме, че когато избягваме упреците и обвиненията, нещата сякаш се оправят по-безболезнено. Така в хода на годините се научихме, че когато някой в семейството се разболее, най-важно е да поддържаме ведра и положителна атмосфера вкъщи. Вместо да ставаме угрижени и тревожни за състоянието на детето, гледаме да му вдъхваме кураж и увереност, че ще се справи с болестта, стараем се да не губим чувство за хумор, разговаряме с оптимистичен тон и т. н. – правим го искрено и непринудено доколкото можем.

Установил съм, че когато се намира в много тежко състояние, за детето е важно някой да му вдъхва сигурност и опора. А естеството на описаната по-горе лечебна програма (със своите почасови приеми на съответните препарати) е такова, че държи родителя близо до детето.

За хора, които по принцип не са склонни да обръщат много внимание на децата си, тази програма е неприложима, защото ги отделя от любимите им занимания. Други имат проблем с отсъствието от работа или просто използват служебната си заетост като оправдание за нежеланието си да се погрижат за детето си точно, когато то най-много се нуждае от това.

Много пъти се е случвало познати да ме питат как толкова лесно се справяме с вирусите и защо боледуваме по-рядко. Когато им опиша метода, те бързо се отказват да го прилагат, защото им се струва прекалено ангажиращ. За повечето хора антибиотикът се оказва по-удобен, защото се дава само 2 пъти в денонощието, което им позволява през останалото време да се занимават с по-приятни неща от това, да дават грижи, опора и топлина на детето си.

Всъщност, може би ключовата дума е любов. Там, където има искрена и безкористна любов, болестта сякаш по-лесно и бързо си отива. Разбира се, без излишно глезене. Или поне такива са моите наблюдения.

[Shine]

И аз съм забелязала, че когато много се обича детето, не му се караш и го оставяш да расте спокойно болестите нямат шанс.
Голямата ми красавица съм лекувала по принцип превантивно. С едно изключение: като беше бебе на осем месеца бяхме на село да правим зимнина и се наложи мъжът ми да я гледа. Той и дал часовника си да си играе, а тя го дъвкала явно доста време, като я видях имаше лигички чак до средата на гърдичките оцветени в черно. Прилоша ми, защото до тогава и преварявах все още водата, както и бибероните, това отчитам като грешка и за второто си дете спрях преваряването много рано и постепенно. Естествено до седмица бяхме в болница с много висока температура, която не падаше дори и след инжекции и започнати антибиотици. Оказа се, че е пълна с различни бактерии: стафилококи, пневмококи, стрептококи...
След пет дена висока температура и мъчене на бебето с различни лекарства успоредно завиване със студени чаршафи не знам откъде ми хрумна, но я гушнах до сърцето си, завих я и започнах да и говоря колко много я обичам. Над три часа съм я държала и детето се изпоти, оттогава температурата взе да спада. Въпреки приема на антибиотик след антибиограма изследванията и не бяха чисти. Така приехме 4 поколения антибиотика един след друг, но накрая отново имаше бактерии.
Реших да не я тровя, въпреки мнението на лекарите. Започнах с бабините методи: краката в гореща вода с морска сол, след което се мажат с чист мед и се обува памучно чорапче. До сутринта крачето си е изпило меда, някъде бях чела, че една майка правила така с детето си и то до 20 години не се разболяло. Локални гаргари на гърлото с две три капки йод във водата, пиене на изцеден сок от лук с мед/захар, апитерапия - мед, прополис, пчелен прашец, пчелно млечице. Мажех гърлото от време на време с хлебна сода, повече вода, мазане на коремчето със зехтин с жълт кантарион, разходки на чист въздух. Тя сука и доста дълго време над две години.

[Роми]

Здравейте,

Антибиотичната резистентност представлява катастрофална заплаха за медицината и за пациентите, които дори след лека хирургична интервенция са изложени на риск от смърт, предизвикана от развитието на невъзможни за лечение инфекции, предаде Ройтерс, позовавайки се на главния здравен експерт на Англия Сали Дейвис.

Медицината се съревновава с времето в търсене на нови методи за борба с бактериалните инфекции, които все повече еволюират в устойчиви на сегашните лекарства свръхбактерии. Нова вълна от "суперсвръхбактерии" с мутация, известна като NDM 1 и проявила се за пръв път в Индия, заля планетата - от Великобритания до Нова Зеландия. Миналата година Световната здравна организация (СЗО) съобщи, че нелечими свръхщамове на гонорея се разпространяват по света.

Статията е много поучителна. Забележете, фактите ги принуждават да признаят, че в дългосрочен план антибиотичният подход търпи истински крах в борбата срещу патогенните бактерии. Нещо повече, тези хора би трябвало да си дават сметка (макар да не го заявяват открито!), че именно антибиотиците стимулират вирусите и бактериите да се прераждат в нови и все по-резистентни щамове. И въпреки това, се отправя призив за иновации и инвестиции за разработването на антибиотици.

Цялата статия: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5595851