И аз съм голям фен на авокадото. Бавно, но сигурно го заобичах. Да добавя, че когато е хубаво узряло и вече е готово за ядене кората много лесно се отделя сама. Бели се дори само с ръце.
Също запазих ядката и съм я набучила с клечки, до половината е в чаша вода, но вече няколко седмици не се променя. Направо не вярвам да покълне някога. Стои на прозореца, но това не е най - топлата стая, сигурно и това има значение. Обичам го на салати, веднъж го ядох ей така, без нищо, пак добре беше. Имах и аз веднъж една горчива изцепка, но го изядох, пени се не пени
А веднъж се опитах да го смеся с крема сирене и да го мажа, бляк, съсипах си само плодчето. Никога повече няма да го влагам в нещо, извън салати.