Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Нескончаема депримираност  (Прочетена 21085 пъти)

salvaje

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 303

Опитах се да съм позитивна, наистина опитах. Но какво се получава - случва ми се нещо гадничко през деня, казвам си - ок, аз съм позитивна все пак, после друго - ок. Но когато ми се случи нещо прекалено гадно, буквално рухвам - нерви, отчаяние и депресията отново е налице.

Пробвай не просто да си казваш, че си позитивна, а че от реакцията ти към случилото се, зависи какво ще се случи след това. Позитивна реакция или неутрална реакция към негативно събитие не създава предпоставки за още по-негативно последващо събитие. А позитивна реакция и към най-дребното позитивно събитие, създава предпоставки за още повече позитивни. Това си го изгради като навик и имай търпение, няколко дена позитивна нагласа трудно биха отменил последствията от месеци негативна нагласа.

Напоследък ми се случи да имам доста важен ангажимент за няколко седмици. Беше работа с хора и доста отговорна, затова събрах сетните си сили и с мъка се напрягах да се справям на ниво. Ангажиментът отмина, а аз рухнах. Буквално - вече месец не съм пипнала никаква дейност. Нямам сили за нищичко.

И все пак неможеш ли да потърсиш и други подобни ангажименти? Може да не са толкова важни. Явно докато си била заета с това, си се чуствала по-добре. Някой път също помага, ако спреш да мислиш дали ще се справиш на ниво и просто действаш.

Замислих се, че в природата никой жив организъм не си позволява туй човешко своеволие - да се откаже да живее. Все едно газелата да се откаже да бяга от лъва, ей така, щото я мързи. Няма как да се случи. Просто инстинктът за живот е налице. А при мен го няма! И това е противоестествено!

Сега, наистина ли искаш да кажеш, че ако ти се изпречи лъв, ще почустваш мързел?

Едно висше не мога да завърша!

Аз пък един стар лъв немога да надбягам. ;D Завършването на висше не е лесно. Особено ако професорите са скапани, програмата смотана, а дисциплината ти е безинтересна.

И се замислих - защо го правят, нали в крайна сметка всички ще умрем??? И си дадох сметка, че това, което ги кара да го правят, е това, което кара газелата да бяга. Тя знае, че ще умре - сега или някога, но бяга. И в следствие на това стигнах до друг извод - че това, което ми липсва, е инстинктът за живот, а какво ми го е отнело\го е блокирало

Точно така всички ще умрем. Значи нямаме много време за да неправим нещата, който искаме да правим.

Стига съм плямпал, че заприличвам на смотаните life coaches, които немога да понасям. ;D
Активен
Now I lay me down to sleep
I pray the raw will make me freak

violetblossom

  • Jr. Member
  • **
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 74
Re:Нескончаема депримираност
« Отговор #61 -: 05-06-2013, 16:03:08 »


Замислих се, че в природата никой жив организъм не си позволява туй човешко своеволие - да се откаже да живее. Все едно газелата да се откаже да бяга от лъва, ей така, щото я мързи. Няма как да се случи. Просто инстинктът за живот е налице. А при мен го няма! И това е противоестествено!

Сега, наистина ли искаш да кажеш, че ако ти се изпречи лъв, ще почустваш мързел?

Абе наскоро ме гониха едни псета. Тамън бях излязла от магазина, беше тъмно и не ги виждах. И като се разлаяха, цяла глутница. Мога да кажа, че няма такъв адреналин. Добре че беше близо магазина, щото..  
Все тая
Активен
Човекът е твърде нетраен!
Към вечния миг устремен,
той тича в несвяст, но не знае,
че бе от Нетрайност роден.

titan

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2318
Re:Нескончаема депримираност
« Отговор #62 -: 06-06-2013, 21:08:38 »

Душата е безсмъртна :) ще ви стане леко и приятно ...няма страшно.
Активен

Theodora

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 991
Re:Нескончаема депримираност
« Отговор #63 -: 07-06-2013, 09:22:06 »

Има много фактори, които ме карат да го вярвам това, но въпреки всичко, когато бях малка си паднах на главата и бях известно време в безсъзнание. Нищо - нито светлина, нито каквото и да е било...просто се събудих в болината  :surpris_23:
Активен
Psychonaut
 

Страницата е създадена за 0.09 секунди с 23 запитвания.