Понастоящем има многочислени примери доказващи по-високата ефективност на хетерогенните агроценози и в условията на интензивно стопанисване. Към тях се отнасят зърнените фуражни култури (зимна пшеница с ръж, фий с овес, ечемик с грах и други); тревни смеси (зимен фий със зимна ръж, овес с грах и други); комбинация от слънчоглед със суданка и царевица със слънчоглед при отглеждане за силаж.
Алелопатично взаимно влияние е установено не само между различни растителни видове, но и между различни сортове на един и същи вид. Значителното повишаване на добива в смеси от различни сортове ориз в Индия навежда на мисълта, че единият сорт вероятно стимулира растежа на другия със съдействието на някои подпомагащи растежа субстанции, които се транспортират от единия растителен компонент към другия.
При сортови смеси от самоопрашващи се култури се създава по-голяма буферираност на посевите, поради което тяхното отглеждане е особено ефективно при висока вариабилност на факторите на външната среда. Синтетични сортове се създават чрез съвместно отглеждане на специално подбрани (едновременно цъфтящи и с добра комбинативна способност) линии. Те се използват широко за генетично подобряване, особено на фуражните култури.
Фитосанитарните възможности на съвместните култури понастоящем се изучават особено интензивно. В Националния институт за агрономични изследвания в Париж е установено 50% намаление на повредите от базично гниене при чувствителен сорт пшеница в съвместна култура с устойчив сорт. В Рекокквиста, Аржентина, съвместен посев на памук с царевица е довел до 80% намаление на вредителите по памука и удвояване на добива от него.
Редуциращото влияние на съвместните култури върху намножаването на определени болести и неприятели може да се дължи на различни ефекти:
Ефект на „мухоловката“ (fly paper effect). Тъй като много вредители и болестотворни микроорганизми са се специализирали да нападат само едно растение или малка група от растения-гостоприемници, индивидите от другите растителни видове в съвместните култури образуват потенциални буферни бариери, ограничаващи придвижването на вредителите. Насе-комните вредители в определен стадий от жизнения си цикъл обикновено се разпръскват, за да колонизират нови растения-гостоприемници и в този момент те слабо разпознават собствените си хранителни растения, за да се насочат към тях.
Спорите на повечето гъбни болести пасивно се разнасят от вятъра и дъждовните капки, поради което случайно колонизират нови растения- гостоприемници. В зависимост от разпределението на растителните видове в съвместните култури, част от разпръскващия се инокулум ще попадне и върху растенията, които не са гостоприемници. Тази част от инокулума ще отпадне от популацията на фитопатогените, а това в крайна сметка ще редуцира степента на нападение в съвместните култури от чувствителни и устойчиви видове.
Компенсационни ефекти (compensation effect). Когато една култура се нападне от вредители по време на интензивния растеж, повредените растения са по-слабо конкурентни по отношение на растежните фактори. Съгласно закона за съхранение на биомасата растенията, заобиколени от болни индивиди, продуцират повече от обичайното и до известна степен компенсират намалените добиви от нападнатите растения. Поради това съвместен посев от видове, различаващи се по чувствителността си към болести и неприятели, като цяло може да има по-висока и по-стабилна продуктивност, отколкото в чиста култура, ако през отделните сезони условията са благоприятствали развитието на различни вредители.
Микроефекти на средата (micro environmental effects). Наличието съпътстващи растения създава специфична микросреда за чувствителната култура, която е различна от тази в чиста култура. Новата екологична обстановка може да въздейства на взаимоотношенията гостоприемник-паразит по следните начини:
- Въздействие върху потенциално нападания компонент, променящо неговата чувствителност (в сравнение с чиста култура). Например, бананова култура под по-високи дървета в Малайзия по-слабо се напада от най-опасните болести, причиняващи петносване по листата; листата на кафе, отглеждано под засенчващи дървета в Индонезия, по-слабо се атакуват от щитоносните въшки.
- Въздействие директно върху нападащия организъм. Например там, където се отглеждат широколистни дървета в смърчови насаждения, по-високата влажност (или вероятно по-високата температура) на въздуха е неподходяща за развитието на смърчовия пъпкояд; какаото под засенчващи дървета в Гана се напада по-слабо от имела, защото този паразит изисква висока интензивност на светлина за развитието си; ароматът на лук пред пазва морковите от кореновите мухи, като им пречи да ги намират, ако са засяти между лука; безосилестата пшеница може да бъде защитена от птици посредством смесването й с осилест сорт.
- Въздействие върху популациите на естествените врагове на вредителите. Например, във Филипините царевичният стъблопробивач има по-малка плътност в смесени култури от царевица и фъстъци, тъй като паяците които се хранят с него, са в по-голямо количество в тези посеви, отколкото в чисти царевични култури; цитрусови дървета при засенчване формират листа с по-тънка кутикула, която позволява листоминиращите насекоми да бъдат достигнати по-лесно от паразитните оси; касисовите храсти, отглеждани в калифорнийските лозя, представляват алтернативни гостоприемници за паразитите по лозата; гречихата (елдата), отглеждана между бакла, привлича сирфидните мухи, които се хранят с бобовата листна въшка.
В тропиците, където вредителите причиняват сериозни щети на културите, лесовъдите и земеделците отдавна са установили, че отглеждани в чисти култури, растенията много повече се повреждат, отколкото ако са разпръснати между индивидите от друг растителен вид. Съобразно с това, в Бразилия местното каучуково дърво не може да се отглежда в чиста култура и е в състояние да оцелява само при ниво на нападение от вредители, каквото се наблюдава в естествените смесени гори.
Многолинейни сортови смеси се използват като специално средство за увеличаване на генетичната хетерогенност на посева и забавяне на расообразувателните процеси при фитопатогенните популации, особено сред причинителите на ръждите по културните растения.
За да бъдат биологично полезни, смесените компоненти трябва да се подбират внимателно. За съжаление, взаимодействията между растенията, животите и микроорганизмите в културните посеви са толкова трудно уловими и специфични за конкретните месторастения, че сегашните познания само насочват към различни нови комбинации от култури или сортове, които да бъдат изпитвани. Ако бъдат преодоляни техническите трудности по отглеждане на съвместните култури, разнообразието от растителни видове в една или друга форма ще помогне за защитата им от болести и неприятели.
Съществуват редица утвърдили се в практиката комбинации от съвместно отглеждани култури, които взаимно се защитават при нападаният болести и неприятели.
Босилекът в съвместна култура със зеле ограничава плътността на листните въшки, дървениците, зелевия молец и други неприятели.
Валерианата, отглеждана под короната на овощни дървета, помага за отблъскване на вредителите по тях. Стръкове от растението може да се поставят периодично и в короната на дърветата.
Вратигата и пелинът като плевелни растения отпъждат пеперудите на плодовите червеи по овощните дървета.
Доматите, разсадени в тютюневи ниви, ограничават намножаването на листните въшки. Засадени между редове от цариградско грозде, те го запазват от нападение на листни оси, листоминиращи молци и огневка. При съвместни посеви със зеле доматите намаляват нападението от зелевата бълха (Phyllotreta cruciferae).
Високоефективна комбинация, осигуряваща взаимна полза по отношение защитата от вредители, е тази от домати и аспержи (аспарагус), като доматите са защитавани от паразитни нематоди, а аспержите – от аспержовия бръмбар.
Калина или шизандра, отглеждани съвместно с череши, сливи, ябълки, круши, френско и цариградско грозде, ги запазват от вредители, като в същото време повишават общата им продуктивност.
Конопът има изявени инсектицидно-репелентни свойства, които са известни твърде отдавна. Биологичноактивните вещества, отделяни от листата му, отблъскват колорадския бръмбар, граховата листна въшка и цвекловата бълха. Поради това единични растения се засяват сред посеви от картофи и грах.
Препоръчва се отглеждането на коноп като междуредова култура при създаването на полезащитни пояси. Благодарение на отделяната миризма младите дървесни видове не се нападат от ларвите на майските бръмбари. Същият ефект има и внасянето на конопена слама в почвата. Ларви на майски бръмбари не са били открити при картофи, отглеждани след конопа в сеитбообръщението. Поради същата причина в миналото той е бил отглеждан покрай цвеклови полета в Украйна.
Наличието на три конопени растения под короната на ябълкови дървета ги запазва от нападение на вредители, в т.ч. и от ябълков плодов червей.
В складови помещения, където се суши коноп, не е установено намножаване на гьгрица.
Копърът отпъжда голяма част от насекомните неприятели по зеленчуковите култури, ако се засее между лехите.
Кориандърът със силната си миризма пропъжда мишевидните гризачи от зеленчуковите градини; при засяване в пристволните кръгове на овощните дървета отпъжда гризачите. Отрязаните наесен стъбла могат да се използват със същата цел за запазване на земеделските продукта в периода на съхранение.
Лайката, развиваща се около ствола на ябълкови дървета, ги предпазва от повреди на ябълковия плодов червей. Тя защитава зелето от листогризещи гъсеници. Препоръчва се разхвърляне на цветове или стръкове от лайка в помещения, където се съхраняват хранителни продукти – кухни, килери и мазета, тъй като те имат силно изразен репелентен ефект по отношение на полевката.
Лукът, засаден като предзимна култура на редове или на групи между ягоди и черно френско грозде, ограничава плътността на пъпковия акар. Той е в състояние да предпазва цвеклото от цвеклова муха. При смесени посеви от лук, домати, краставици и картофи се намаляват пораженията от паяжинообразуващи акари и други вредни насекоми.
Магданозът, засят под лози, проявява силно оздравяващо действие при нападение от лозовата филоксера. Болните растения образуват много нови повърхностни корени, без да проявяват каквито и да е признаци на угнетяване.
Ментата, засадена съвместно със зеле, дини и пъпеши, ограничава нападението от листни въшки и листогризещи гъсеници.
Ментата и тревистият бъз имат силно изразен репелентен ефект по отношение на огневката, нападаща цариградското и френското грозде.
Морковите намаляват повредите по лука от лукова муха.
Невенът, засят между овощни дървета или зеленчуци, пропъжда листните въшки и листогризещите гъсеници.
Невенът и цикорията успешно защитават лука и чесъна от нематоди.
Петуния. Листата и са токсични за прасковената листна въшка и някои дребни гъсеници поради отделяните от трихомите и лепливи отровни вещества, в които се съдържат алкалоиди, подобни на тези в тютюневите листа.
Рицинът, известен с народното име кърлеж, има добре известно репелентно действие. В редица краища на страната той се използва за отпъждане на поповото прасе и къртиците и за намаляване на повредите от тах.
Синапът и гречихата (елдата) имат силно репелентно действие. В години с масово намножаване на мишевидни гризачи се препоръчва засяването им на ивици около застрашените участъци.
Тагетесът издава остра характерна миризма, която отпъжда ягодовите хоботници. Листата на това декоративно растение при откъсване имат висок репелентен ефект и по отношение на много листни въшки и гъсеници. Ако периодично се откъсват листа на тагетес и се поставят в короната на овощни дървета, където има вредители, те не само ги отпъждат, но поради инсектицидните им свойства са в състояние и да ги убият. Особено изразени репелентни свойства има тагетесът спрямо нематодите, като е в състояние да очиства силно нападнати площи.
Тагетесът и невенът, засети между зеле, отпъждат зелевата въшка, зелевата и морковената муха и белите зелеви пеперуди.
Черният бъз съдържа в стъблата си алкалоиди и гликозиди, отделящи киселина, на която вероятно се дължи силното му репелентно действие спрямо насекоми. Неговите стъбла се използват за завиване ствола на овощните дървета срещу мишки.Препоръчва се засаждането му около дворните и вилни места за ограничаване намножаването на плодовите червеи по ябълката и сливата, на огневката, пъпковия акар и педомерките по царското грозде.
Чесънът отпъжда кръстоцветните бълхи по зелето. Във Франция чесън се разхвърля между лозите, за да се намали нападението от вредители. Миризмата на чесъна отпъжда голите охлюви от ягодови насаждения.
Яворът има силна фитонцидна способност. Овощни дървета, намиращи се в съседство с явор, се нападат по-слабо от ябълковия плодов червей.
Съвместни култури с атрактивен ефект по отношение на ентомо и акарофагите, които ограничават намножаването на вредните насекоми:
Вратигата и седефчето привличат полезните насекоми като калинки, златоочици и сирфидни мухи със своите цветове, от които се дохранват с по-лен и нектар.
Копърът със своите жълти цветове привлича полезни хищници (калинки, златоочици и сирфидни мухи). Една сирфидна муха изяжда 1200 листни въшки.
Пащарнакът засят между зеле, привлича хищните насекоми, които унищожават вредните листогризещи гъсеници.
Съвместни култури с атрактивен ефект по отношение на птици, които ограничават намножаването на вредните насекоми:
Наличието около културните посеви на съпътстваща растителност от върби и цъфтящи растения от дървовиден и тревист бъз, градински чай зърнастец, копър, лайка, латинка, пореч има висок атрактивен ефект по отношение на птиците.
Съвместни култури с редуциращ ефект по отношение на болестите по растенията:
Делфиниумът (ралицата) при съвместно отглеждане с гладиоли редуцира нападението от причинителя на фузарийното увяхване.
Жълтата акация в съвместни посеви задържа развитието на кореновото гниене при белия бор, което е три пъти по-малко в сравнение с чистите насаждения.
Конопът, растящ близо до картофени растения, ги предпазва от нападение от картофена мана.
При съвместно отглеждане на коноп и фасул, последният не се напада от бактериози дори и при изкуствено заразяване.
Препоръчва се около посевите от краставици и дини да се засява коноп, а при по-голям размер на полетата, те да се разделят на ивици от редово засят коноп. Това способства за ограничаване на нападението от антракноза.
Лободата и лападът като плевелни растения имат точно обратния ефект и благоприятстват развитието на картофената мана по доматите и картофите.
Лукът, чесънът и ряпата угнетяват прерастването на спорите на маната и развитието на причинителя на черното гниене (цевната бактериоза) позелето.
Лукът и чесънът при предзимно засаждане на редове или на групи ограничават развитието на сивото гниене и на брашнестата мана по ягодата.
Настурцията и многогодишният флокс имат фунгицидно и фунгистатично действие по отношение на фузариозата по астрите. Висок биологичен ефект проявяват живите и неповредените растения, въпреки че положителни резултати са получени и при отглеждане на тези култури като предшественици.
Петунията и конопът, засадени съвместно с астри, намаляват степента на нападението им от фузариоза с 5-15%, докато 50% от растенията в контролните парцелки загиват.
Цвеклото, морковите, копърът, магданозът, зелето и салатата при съвместно отглеждане задържат развитието на картофената мана по доматите и картофите.
Флоксът и чесънът отделят в околната среда вещества, които ограничават развитието на фузариозата по астрите.
Чесънът ограничава нападението от гъбни болести и особено от брашнеста мана по розата, ако се засади между храстите.
Чесънът и хрянът, отглеждани в съседство с листни и други зеленчуци, повишават значително съдържанието на витамин С в тях.
Ябълките, отглеждани в съседство с малини, така че клоните им да се допират, защитават малините от сиво гниене, а малините защитават ябълките от струпясване.