Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: алелопатия  (Прочетена 23802 пъти)

черен гарван

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 743
алелопатия
« -: 21-06-2012, 15:12:20 »

Методи за практическо използване на взаимоотношенията между растенията и останалите организми
публикувано на март 25, 2011 от TrayanaBio

Могат пи растенията да се подпомагат едно друго, ако растат заедно ?

Има ли изпитани комбинации от видове за съвместно отглеждане ?

Какви са предимствата и недостатъците на съвместните посеви ?

Производството на хранителни продукти в исторически аспект е било предимно поликултурно – от примитивния лов и събиране на растителни продукти до днешните домашни градини и изкуствено създадените агро-лесовъдски системи. В преобладаващата част от историята на растение­въдството хората са произвеждали храна от съвместни поликултури, които и понастоящем доставят разнообразна продукция за прехраната на населе­нието. Проучванията свидетелстват, че поликултурите осигуряват по-голям добив от по-малки площи и дават възможност за интензификация на земе­делието без изразходване на допълнителна енергия, без специфични гене­тични манипулации или интензивни експертни стратегии за повишаване на производителността. Добивите от тях са по-стабилни в пространството и времето, отколкото тези на монокултурите по отношение нивото на устой­чивост, възвръщаемост и стопански риск (Сепо, 2001).

В зависимост от генетичната си структура културните ценози могат да представляват различни типове съобщества – чисти (едновидови и едно-сортови), смесени разновидови, смесени разносортови и съчетания от смесени разновидови и смесени разносортови. За всяко от тях е свойствена определен тип функционална структура.

В зависимост от разположението на културите в прос местното отглеждане има четири основни разновидности:

Смесено отглеждане (mixed intercropping). Едновременно развитие на две или повече култури на едно и също поле без специално подреждане или конфигурация на посева. Тази форма обикновено се прилага в примитивното огнево или угарно земеделие и в екстензивното растениевъдство. При нея се наблюдава висока степен на взаимодействие и конкурентност между отглежданите растителни видове.

Редово отглеждане (row intercropping). Едновременно развитие на две или повече култури, които са разположени в редове. Тази форма обикновено се практикува в интензивното земеделие, където се използва разнообразна техника за механизиране на агрокултуралните практики. Степента на вза­имодействие и конкурентност между отглежданите култури при тази форма на съвместно отглеждане са значително по-малки.

Лентово отглеждане (strip intercropping). Едновременно отглеждане на две или повече култури в ивици с голяма ширина, която е достатъчна и за самостоятелно култивиране. Взаимодействието и конкуренцията между отглежданите култури е незначително.

Щафетно отглеждане (relay intercropping). Едновременно отглеждане на две или повече култури върху една и съща площ само през част от жиз­нения цикъл на всяка от тях. Тази форма на съвместно отглеждане освен по­казателя пространство включва и показателя време и фактически съдържа и другите три форми.

В зависимост от интензификацията на растениевъдното производство се използват различни форми на съвместно отглеждане или обратно, пред­почита се едновидовото земеделие. Стоковото земеделие в развитите страни е основано главно на едновидови посеви, докато за Африка, Азия и Южна Америка е характерно отглеждането на съвместни култури. В районите с много дъждове се отглеждат едновременно от 10 до 40 вида  Тези сложни изкуствени   системи   още   не   са   изучени   подробно,   с   изключение   на показателя добив, който обикновено е по-голям или по-стабилен отколкото при   едновидовите.   По   своето   разнообразие   съвместните   системи   на земеделие са близки до естествените фитоценози и представляват опит да се създадат агроценози  на принципа на диференциацията на екологичните ниши.

Съвместната култура притежава редица предимства, независимо че е ха­рактерна за екстензивното земеделие. Поради по-богатото видово разно­образие и възможностите за екологично дублиране тя позволява максимално да се използват наличните природни ресурси и да се получават по-устойчиви добиви; да се използва положителното взаимодействие между културите; да се намали ерозията на почвата; по-равномерно да се разпределят разходите за труд във времето. Един от най-големите недостатъци на тези системи е голямата загуба за труд поради по-сложното и най-често ръчно прибиране на реколтата.

Научните принципи за подбор на компонентите за съвместни посеви, подходящи за условията на интензивното земеделие, не са добре разработени. В тази връзка съществено значение придобиват изследванията върху междувидовите и вътревидови връзки в агроценозата, тъй като отдел­ните култури в различни етапи от онтогенетичното си развитие се отличават една от друга по своите потребности към факторите на външната среда – светлина, температура, вода, елементи на минералното хранене и т.н.

Взаимоотношенията между компонентите на съвместните посеви засягат всички страни от жизнената дейност на растенията. Те започват още на етап покълнване на семената. Установено е отрицателно влияние на възрастни растения от овес върху покълнващи семена на грах; на царевица върху фа­сул; на коноп върху репички; на люцерна върху просо и положително влияние – на царевица върху люцерна; на овес върху фий; на фий върху овес; на фасул върху царевица и други. Често тези взаимоотношения с на­растване на растенията се променят и стават положителни, както е например при царевицата и фасула.

При съвместни посеви от земеделски култури се променя по­ложението и дълбочината на залагане на кореновата система при участ­ващите растения в сравнение с чисти посеви от тях. Основната маса (75-90%) от корените на ечемика и сераделата в чисти и съвместни посеви е съсредоточена в орния хоризонт. Кореновата система на двете култури в съвместен посев обаче се развива по-дълбоко, отколкото в чист и корените се разпределят по-равномерно. При ечемика кореновата система в съвместен посев е по-мощна, отколкото в чист, докато при сераделата положението е обратно. Това дава възможност растенията да използват по-пълно запаса от влага и хранителни вещества в отделните почвени хоризонти. Заемането на различни нива в почвата от отделните компоненти осигурява съществено предимство на съвместните култури и дава възможност да се използва цялата дълбочина на обработваемия хоризонт.

В съвместен посев от гречиха и синап са установени различия в поглъщателната сила на корените в сравнение с чисти. В периода на бутонизация за гречихата и началото на цъфтежа за синапа, поглъщателната им способност нараства съответно средно с 2 аtm за гречихата и 5 atm за синапа, в сравнение с чист посев, което показва, че конкуренцията за влага между компонентите в този период се увеличава. Към края на вегетацията се наблюдава намаление на поглъщателната сила на корените в съвместния в сравнение с чистите посеви както при гречихата, така и при синапа. При това в съвместни посеви синапът развива 2-3 пъти по-висока поглъщателна сила, отколкото гречихата. Такива различия между двете култури в чисти посеви не се наблюдават и вероятно отразяват по-голямата конкурентна способност на синапа.

Положителното взаимодействие между земеделски култури в съвместни посеви се обуславя в значителна степен от различните срокове v различната активност на поглъщане на хранителните вещества от тяхната коренова сис­тема. Особено благоприятно се развиват онези растения, при които мини­мумът и максимумът на поглъщане на елементите на минералното хранене са в различни етапи от вегетационния период.

В съвместни посеви на лупина с овес и серадела с овес поглъщането на хранителните вещества от почвата се извършва 15-20% по-интензивно, отколкото в чисти посеви от тези култури. Чрез белязан фосфор е доказано, че лупината в съвместен посев с овес и фият в съвместен посев с овес до известна степен подхранват овеса. Поради това в съвместни посеви с бобови култури овесът расте значително по-добре и дава много по-добър добив, отколкото в чист посев.

Характерът на взаимоотношенията между видовете в съвместен посев по отношение елементите на минералното хранене се определя в значителна степен и от агротехниката. При съвместен посев на ечемик и гречиха, без фосфорно торене, добивът на зърно от ечемика е бил 60% от този на гречихата, а по отношение на сламата – 31%. След внасянето на фосфорни торове количеството на добива се променя, съответно на 206 и 196%. Следователно, в отсъствие на фосфорно торене гречихата е по-конкурентноспособна, а при внасяне на торове се повишава конкурентноспособността на ечемика.

Картофите, отглеждани в междуредията на ябълкови градини, оказват отрицателно влияние върху съдържанието на общия азот в кората на клоните, понижава се количеството на остатъчните белтъчини, увеличава се съдържанието на албумините.  В резултат на това отслабва растежът на леторастите и се влошава вкусът на плодовете.

В условия на съвместен посев са установени съществени изменения в съдържанието на хлорофил в листа от царевица под влияние на съвместно отглежданите едногодишни бобови култури. Под влияние на секирчето, хлорофилът намалява, докато соята, вигната и нахутът повишават коли­чеството му. Всичко това оказва съществено въздействие върху интен­зивността на фотосинтезата и продуктивността на царевицата.

Въвеждането в посева на компоненти с различни темпове на листообразуване и продължителност на вегетационния период изменя съществено фотосинтетичния потенциал на агрофитоценозите. Той, от своя страна, влияе върху прираста на биомасата и чистата продуктивност на фотосинтезата. В съвместен посев от ечемик и серадела е установено, че ечемикът се отличава с по-добри показатели, както по отношение на височината, така и по отношение на асимилиращата листна повърхност.

Емпирично е установено, че съвместните посеви дават от единица площ значително по-висок добив, отколкото при разделно отглеждане, без да е изяснен в достатъчна степен механизмът на това явление. Най-общо се приема, че повишената продуктивност на съвместните култури вероятно се дължи на различията между компонентите в начина на използване на растежните фактори на месторастенето и на конкуренцията им за тях. Когато се редуват растения от чиста култура А и култура В в съотношение 50:50, ако растенията от А са по-конкурентоспособни от В, при недостатъчни ре­сурси на средата растенията от А ще растат по-добре в съвместна култура, отколкото в чиста; обратното е валидно за растенията от култура В. Неравномерното разпределение на растежните фактори в съвместните култури обикновено води до приблизително еднакви проценти на повишение или понижение в добива от едно растение при компонентите в сравнение с чистите посеви от тях. Този тип взаимодействия между компонентите резултира в общия добив от съвместната култура. Леката тенденция по-високодобивните компоненти да бъдат и по-силни конкуренти обяснява високата продуктивност на съвместните култури.

Има много примери за продуктивни комбинации между различни партньори. Добри изпитани комбинации се формират от един бобов вид и един или повече небобови. Поради наличието на симбиотични бактерии в к0ре- ните им, бобовите растения са способни да фиксират и използват азота от почвения въздух. Тъй като сами се снабдяват с този обикновено недостигащ в почвата хранителен елемент, бобовите видове оставят намиращите се в почвата азотни съединения за използване от съседните, неспособни да фик­сират азота, растения. Освен това, след минерализиране на бобовите рас­тителни остатъци, фиксираният азот остава за използване в почвата. По тази причина върху почви, бедни на азот, съвместните посеви от детелина и житни треви дават по-високи добиви.  При такива условия небобовият компонент на съвместните култури има много по-високо съдържание на протеин, отколкото в чиста култура. Поради това съвместната култура от житни треви и детелина ще бъде предпочитана като фураж пред чистата житна или чистата детелинова, която дори може да причини засоляване на почвата. Традиционни комбинации от този тип за нашата страна са фиево овесените или грахово-овесените фуражни смески.

В много райони на света се използва този принцип, като са създадени високопродуктивни съвместни посеви. Пример за такива са смесите от каучук и фъстъци (Малайзия), захарна тръстика и соя (Индия), житни растения и Фасул (Гърция).

Изучаването на взаимовръзката между съвместно отглежданите видове на различни етапи от тяхното съществуване подпомага намирането на под­ходящи технологии за създаване и стопанисване на смесените култури, га­рантиращи устойчивостта на екосистемите, за да се реализира в най-голяма степен потенциалът на съответното месторастене.

Повишаването на общата продуктивност и на стабилността й във времето и пространството при съвместните посеви може да се дължи на различната реакция на участващите видове към климатичните условия. Например, кога­то царевицата се развива много добре, картофите може да изостават, и обратното. Поради това комбинацията от двата вида може да бъде продук­тивна поне за едната от културите, когато сезонът е неблагоприятен за дру­гата. Такъв тип застраховаща смес от контрастиращи компоненти може да се препоръча за умерените географски ширини, където има големи различия между годишните сезони и нито един вид или култура не могат да се развиват добре целогодишно.

Аналогичен аргумент, приложен към пространството, вместо към времето, обяснява създаването на съвместни култури от овес и ечемик върху проблемни земи, където има мозайка от различни почвени условия. В Дания върху вкислени терени се отглежда фуражна смес от овес и ечемик – върху вкислените петна овесът се развива добре, а на останалите площи ечемикът доминира.

Ако компонентите се различават по времето, в което се нуждаят от хра­нителни елементи, от светлина или от останалите ресурси на средата, съвместните култури могат да използват по-ефективно условията на месторастенето. В повече от половината опити със смеси от ранни и късни картофи във Вагенинген (Холандия) добивите са по-високи, понякога с над 50%. Смеси от влакнодаен (ранен) и маслодаен (късен) лен също дават по-високи добиви.

За условията на умерения климат най-често използваните в практиката комбинации от култури за съвместни посеви са: царевица със соя, фасул или жълта лупина; грах с ечемик; овес с фий. Като компоненти на смесените по­севи с фуражно направление могат да се използват рапица и слънчоглед, съответно с царевица и сорго.

Стара практика в българското градинарство е и съвместното отглеждане на зеленчуци. Пипер е разсаждан във фитарии, а моркови или магданоз се сеят по тировете. Възможни са и други съчетания – лук (каба), краставици или пипер във фитарии, а кръмно цвекло или чубрица по тировете на лехите и вадите. Правят се комбинации от моркови, репички и магданоз, като ре­пичките се прибират преди да са започнали да угнетяват развитието на мор­ковите и магданоза. Между засадените през есента марули може да се засее лук или чесън за зелено, които се прибират преди марулите да завият глави. Между ранното зеле се засажда салата, която се прибира преди него. Между късното зеле се засява късен фасул или грах. Още по-добре е 15-20 дни преди зелето. Между краставиците може да се засеят царевица, обикновен или вейков фасул.

Активен
"няма грешки, има само уроци"

черен гарван

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 743
Re:алелопатия
« Отговор #1 -: 21-06-2012, 15:12:42 »

Понастоящем има многочислени примери доказващи по-високата ефективност   на   хетерогенните   агроценози   и в условията на интензивно стопанисване. Към тях се отнасят зърнените фуражни култури (зимна пше­ница с ръж, фий с овес, ечемик с грах и други); тревни смеси (зимен фий със зимна ръж, овес с грах и други); комбинация от слънчоглед със суданка и царевица със слънчоглед при отглеждане за силаж.

Алелопатично взаимно влияние е установено не само между различни ра­стителни видове, но и между различни сортове на един и същи вид. Зна­чителното повишаване на добива в смеси от различни сортове ориз в Индия навежда на мисълта, че единият сорт вероятно стимулира растежа на другия със съдействието на някои подпомагащи растежа субстанции, които се тран­спортират от единия растителен компонент към другия.

При сортови смеси от самоопрашващи се култури се създава по-голяма буферираност на посевите, поради което тяхното отглеждане е особено ефективно при висока вариабилност на факторите на външната среда. Синте­тични сортове се създават чрез съвместно отглеждане на специално под­брани (едновременно цъфтящи и с добра комбинативна способност) линии. Те се използват широко за генетично подобряване, особено на фуражните култури.

Фитосанитарните възможности на съвместните култури понастоящем се изучават особено интензивно. В Националния институт за агрономични изследвания в Париж е установено 50% намаление на повредите от базично гниене при чувствителен сорт пшеница в съвместна култура с устойчив сорт. В Рекокквиста, Аржентина, съвместен посев на памук с царевица е довел до 80% намаление на вредителите по памука и удвояване на добива от него.

Редуциращото влияние на съвместните култури върху намножаването на определени болести и неприятели може да се дължи на различни ефекти:

Ефект на „мухоловката“ (fly paper effect). Тъй като много вредители и болестотворни микроорганизми са се специализирали да нападат само едно растение или малка група от растения-гостоприемници, индивидите от дру­гите растителни  видове  в  съвместните  култури образуват потенциални буферни  бариери,  ограничаващи  придвижването  на  вредителите.  Насе-комните вредители в определен стадий от жизнения си цикъл обикновено се разпръскват, за да колонизират нови растения-гостоприемници и в този момент те слабо разпознават собствените си хранителни растения, за да се насочат към тях.

Спорите на повечето гъбни болести пасивно се разнасят от вятъра и дъждовните капки, поради което случайно колонизират нови растения- гостоприемници. В зависимост от разпределението на растителните видове в съвместните култури, част от разпръскващия се инокулум ще попадне и върху растенията, които не са гостоприемници. Тази част от инокулума ще отпадне от популацията на фитопатогените, а това в крайна сметка ще реду­цира степента на нападение в съвместните култури от чувствителни и устойчиви видове.

Компенсационни ефекти (compensation effect). Когато една култура се нападне от вредители по време на интензивния растеж, повредените расте­ния са по-слабо конкурентни по отношение на растежните фактори. Съг­ласно закона за съхранение на биомасата растенията, заобиколени от болни индивиди, продуцират повече от обичайното и до известна степен компенсират намалените добиви от нападнатите растения. Поради това съв­местен посев от видове, различаващи се по чувствителността си към бо­лести и неприятели, като цяло може да има по-висока и по-стабилна продуктивност, отколкото в чиста култура, ако през отделните сезони условията са благоприятствали развитието на различни вредители.

Микроефекти  на  средата  (micro environmental effects). Наличието съпътстващи растения създава специфична микросреда за чувствителната култура, която е различна от тази в чиста култура. Новата екологична обста­новка може да въздейства на взаимоотношенията гостоприемник-паразит по следните начини:

- Въздействие върху потенциално нападания компонент, променящо неговата чувствителност (в сравнение с чиста култура). Например, бананова култура под по-високи дървета в Малайзия по-слабо се напада от най-опас­ните болести, причиняващи петносване по листата; листата на кафе, отглеж­дано под засенчващи дървета в Индонезия, по-слабо се атакуват от щитоносните въшки.

- Въздействие директно върху нападащия организъм. Например там, където се отглеждат широколистни дървета в смърчови насаждения, по-високата влажност (или вероятно по-високата температура) на въздуха е неподходяща за развитието на смърчовия пъпкояд; какаото под засенчващи дървета в Гана се напада по-слабо от имела, защото този паразит изисква висока интензивност на светлина за развитието си; ароматът на лук пред­ пазва морковите от кореновите мухи, като им пречи да ги намират, ако са засяти между лука; безосилестата пшеница може да бъде защитена от птици посредством смесването й с осилест сорт.

-  Въздействие върху популациите на естествените врагове на вреди­телите. Например, във Филипините царевичният стъблопробивач има по-малка плътност в смесени култури от царевица и фъстъци, тъй като паяците които се хранят с него, са в по-голямо количество в тези посеви, отколкото в чисти царевични култури; цитрусови дървета при засенчване формират листа с по-тънка кутикула, която позволява листоминиращите насекоми да бъдат достигнати по-лесно от паразитните оси; касисовите храсти, отглеж­дани в калифорнийските лозя, представляват алтернативни гостоприемници за паразитите по лозата; гречихата (елдата), отглеждана между бакла, привлича сирфидните мухи, които се хранят с бобовата листна въшка.

В тропиците, където вредителите причиняват сериозни щети на кул­турите, лесовъдите и земеделците отдавна са установили, че отглеждани в чисти култури, растенията много повече се повреждат, отколкото ако са разпръснати между индивидите от друг растителен вид. Съобразно с това, в Бразилия местното каучуково дърво не може да се отглежда в чиста култура и е в състояние да оцелява само при ниво на нападение от вредители, как­вото се наблюдава в естествените смесени гори.

Многолинейни сортови смеси се използват като специално средство за увеличаване на генетичната хетерогенност на посева и забавяне на расообразувателните процеси при фитопатогенните популации, особено сред причинителите на ръждите по културните растения.

За да бъдат биологично полезни, смесените компоненти трябва да се под­бират внимателно. За съжаление, взаимодействията между растенията, жи­вотите и микроорганизмите в културните посеви са толкова трудно уловими и специфични за конкретните месторастения, че сегашните позна­ния само насочват към различни нови комбинации от култури или сортове, които да бъдат изпитвани. Ако бъдат преодоляни техническите трудности по отглеждане на съвместните култури, разнообразието от растителни видове в една или друга форма ще помогне за защитата им от болести и неприятели.

Съществуват редица утвърдили се в практиката комбинации от съв­местно отглеждани култури, които взаимно се защитават при нападаният болести и неприятели.

Босилекът в съвместна култура със зеле ограничава плътността на лист­ните въшки, дървениците, зелевия молец и други неприятели.

Валерианата, отглеждана под короната на овощни дървета, помага за отблъскване на вредителите по тях. Стръкове от растението може да се пос­тавят периодично и в короната на дърветата.

Вратигата и пелинът като плевелни растения отпъждат пеперудите на плодовите червеи по овощните дървета.

Доматите, разсадени в тютюневи ниви, ограничават намножаването на листните въшки. Засадени между редове от цариградско грозде, те го запаз­ват от нападение на листни оси, листоминиращи молци и огневка. При съв­местни посеви със зеле доматите намаляват нападението от зелевата бълха (Phyllotreta cruciferae).

Високоефективна комбинация, осигуряваща взаимна полза по отношение защитата от вредители, е тази от домати и аспержи (аспарагус), като дома­тите са защитавани от паразитни нематоди, а аспержите – от аспержовия бръмбар.

Калина или шизандра, отглеждани съвместно с череши, сливи, ябълки, круши, френско и цариградско грозде, ги запазват от вредители, като в същото време повишават общата им продуктивност.

Конопът има изявени инсектицидно-репелентни свойства, които са известни  твърде   отдавна.   Биологичноактивните   вещества,   отделяни от листата му, отблъскват колорадския бръмбар, граховата листна въшка и цвекловата бълха. Поради това единични растения се засяват сред посеви от картофи и грах.

Препоръчва се отглеждането на коноп като междуредова култура при създаването на полезащитни пояси. Благодарение на отделяната миризма младите дървесни видове не се нападат от ларвите на майските бръмбари. Същият ефект има и внасянето на конопена слама в почвата. Ларви на майски бръмбари не са били открити при картофи, отглеждани след конопа в сеитбообръщението. Поради същата причина в миналото той е бил отглеж­дан покрай цвеклови полета в Украйна.

Наличието на три конопени растения под короната на ябълкови дървета ги запазва от нападение на вредители, в т.ч. и от ябълков плодов червей.

В складови помещения, където се суши коноп, не е установено намножаване на гьгрица.

Копърът отпъжда голяма част от насекомните неприятели по зелен­чуковите култури, ако се засее между лехите.

Кориандърът със силната си миризма пропъжда мишевидните гризачи от зеленчуковите градини; при засяване в пристволните кръгове на овощните дървета  отпъжда  гризачите.   Отрязаните  наесен  стъбла могат да се използват със същата цел за запазване на земеделските продукта в периода на съхранение.

Лайката, развиваща се около ствола на ябълкови дървета, ги предпазва от повреди на ябълковия плодов червей. Тя защитава зелето от листогризещи гъсеници. Препоръчва се разхвърляне на цветове или стръкове от лайка в помещения, където се съхраняват хранителни продукти – кухни, ки­лери  и мазета,  тъй като те  имат  силно изразен репелентен ефект по отношение на полевката.

Лукът, засаден като предзимна култура на редове или на групи между ягоди и черно френско грозде, ограничава плътността на пъпковия акар. Той е в състояние да предпазва цвеклото от цвеклова муха. При смесени посеви от лук, домати, краставици и картофи се намаляват пораженията от паяжинообразуващи акари и други вредни насекоми.

Магданозът, засят под лози, проявява силно оздравяващо действие при нападение от лозовата филоксера. Болните растения образуват много нови повърхностни корени, без да проявяват каквито и да е признаци на угнетяване.

Ментата, засадена съвместно със зеле, дини и пъпеши, ограничава нападението от листни въшки и листогризещи гъсеници.

Ментата и тревистият бъз имат силно изразен репелентен ефект по отношение на огневката, нападаща цариградското и френското грозде.

Морковите намаляват повредите по лука от лукова муха.

Невенът, засят между овощни дървета или зеленчуци, пропъжда лист­ните въшки и листогризещите гъсеници.

Невенът и цикорията успешно защитават лука и чесъна от нематоди.

Петуния. Листата и са токсични за прасковената листна въшка и някои дребни  гъсеници  поради отделяните  от трихомите и лепливи отровни вещества, в които се съдържат алкалоиди, подобни на тези в тютюневите листа.

Рицинът, известен с народното име кърлеж, има добре известно репелентно действие. В редица краища на страната той се използва за отпъждане на поповото прасе и къртиците и за намаляване на повредите от тах.

Синапът и гречихата (елдата) имат силно репелентно действие. В го­дини с масово намножаване на мишевидни гризачи се препоръчва засяването им на ивици около застрашените участъци.

Тагетесът издава остра характерна миризма, която отпъжда ягодовите хоботници. Листата на това декоративно растение при откъсване имат висок репелентен ефект и по отношение на много листни въшки и гъсеници. Ако периодично се откъсват листа на тагетес и се поставят в короната на овощни дървета, където има вредители, те не само ги отпъждат, но поради инсектицидните им свойства са в състояние и да ги убият. Особено изразени репелентни свойства има тагетесът спрямо нематодите, като е в състояние да очиства силно нападнати площи.

Тагетесът и невенът, засети между зеле, отпъждат зелевата въшка, зелевата и морковената муха и белите зелеви пеперуди.

Черният бъз съдържа в стъблата си алкалоиди и гликозиди, отделящи киселина, на която вероятно се дължи силното му репелентно действие спрямо  насекоми.  Неговите стъбла се използват за завиване ствола на овощните дървета срещу мишки.Препоръчва се засаждането му около дворните и вилни места за ограничаване намножаването на плодовите червеи по ябълката и сливата, на огневката, пъпковия акар и педомерките по царското грозде.

Чесънът отпъжда кръстоцветните бълхи по зелето. Във Франция чесън се разхвърля между лозите, за да се намали нападението от вредители. Ми­ризмата на чесъна отпъжда голите охлюви от ягодови насаждения.

Яворът има силна фитонцидна способност. Овощни дървета, намиращи  се в съседство с явор, се нападат по-слабо от ябълковия плодов червей.

Съвместни култури с атрактивен ефект по отношение на ентомо и акарофагите, които ограничават намножаването на вредните насекоми:

Вратигата и седефчето привличат полезните насекоми като калинки, златоочици и сирфидни мухи със своите цветове, от които се дохранват с по-лен и нектар.

Копърът със своите жълти цветове привлича полезни хищници (калинки, златоочици и сирфидни мухи). Една сирфидна муха изяжда 1200 листни въшки.

Пащарнакът засят между зеле, привлича хищните насекоми, които унищожават вредните листогризещи гъсеници.

Съвместни култури с атрактивен ефект по отношение на птици, които ограничават намножаването на вредните насекоми:

Наличието около културните посеви на съпътстваща растителност от върби и цъфтящи растения от дървовиден и тревист бъз, градински чай зърнастец, копър, лайка, латинка, пореч има висок атрактивен ефект по отношение на птиците.

Съвместни култури с редуциращ ефект по отношение на болестите по растенията:

Делфиниумът (ралицата) при съвместно отглеждане с гладиоли реду­цира нападението от причинителя на фузарийното увяхване.

Жълтата акация в съвместни посеви задържа развитието на кореновото гниене при белия бор, което е три пъти по-малко в сравнение с чистите насаждения.

Конопът, растящ близо до картофени растения, ги предпазва от нападение от картофена мана.

При съвместно отглеждане на коноп и фасул, последният не се напада от бактериози дори и при изкуствено заразяване.

Препоръчва се около посевите от краставици и дини да се засява коноп, а при по-голям размер на полетата, те да се разделят на ивици от редово засят коноп. Това способства за ограничаване на нападението от антракноза.

Лободата и лападът като плевелни растения имат точно обратния ефект и благоприятстват развитието на картофената мана по доматите и кар­тофите.

Лукът, чесънът и ряпата угнетяват прерастването на спорите на ма­ната и развитието на причинителя на черното гниене (цевната бактериоза) позелето.

Лукът и чесънът при предзимно засаждане на редове или на групи ограничават развитието на сивото гниене и на брашнестата мана по ягодата.

Настурцията  и  многогодишният   флокс  имат  фунгицидно  и фунгистатично действие по отношение на фузариозата по астрите. Висок био­логичен ефект проявяват живите и неповредените растения, въпреки че по­ложителни резултати са получени и при отглеждане на тези култури като предшественици.

Петунията и конопът, засадени съвместно с астри, намаляват степента на нападението им от фузариоза с 5-15%, докато 50% от растенията в контролните парцелки загиват.

Цвеклото, морковите, копърът, магданозът, зелето и салатата при съвместно   отглеждане   задържат   развитието   на   картофената   мана   по доматите и картофите.

Флоксът   и   чесънът   отделят   в   околната   среда   вещества,   които ограничават развитието на фузариозата по астрите.

Чесънът  ограничава  нападението  от гъбни болести и особено от брашнеста мана по розата, ако се засади между храстите.

Чесънът и хрянът, отглеждани в съседство с листни и други зеленчуци, повишават значително съдържанието на витамин С в тях.

Ябълките, отглеждани в съседство с малини, така че клоните им да се допират,   защитават   малините   от   сиво   гниене,   а  малините  защитават ябълките от струпясване.
Активен
"няма грешки, има само уроци"

черен гарван

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 743
Re:алелопатия
« Отговор #2 -: 21-06-2012, 16:31:00 »

Алелопатия - Растения - приятели

Най-добри комбинации в зеленчуковата градина са:
салатите могат да се развиват чудесно в съседство с морковите;
алабаша с червеното цвекло;
целината с доматите и фасула;
доматите с магданоза;
фасула с морковите и цветното зеле;
картофите с чесън и хрян;
морковите с копър;
фасула с чубрица;
краставиците с грах или фасул.

Най-лоши комбинации в зеленчуковата градина са:
домати с алабаш или резене;
фасул с лук или чесън;
главесто бяло зеле с майорана;
всички зеленчукови култури в съседство с орехи;
всички зеленчукови култури в близост до пелин.
Активен
"няма грешки, има само уроци"

Ира

  • Young
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 24
Re:алелопатия
« Отговор #3 -: 21-06-2012, 20:24:31 »

Много интересна и полезна информация черен гарван :pensif_29:Благодаря :Content_14:
Активен
“Не разрушавай онова, което е направил Бог, заради това да ядеш нещо.”
“По-добре е да имаш вечеря от растения, в която има любов, отколкото добитък, гледан за угояване, с омраза вътре.”
Притчи (Соломонови), 15:17

черен гарван

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 743
Re:алелопатия
« Отговор #4 -: 21-06-2012, 23:30:47 »

ами да ....реших да ставам земеделец, въпреки че нищо не разбирам... обаче искам да не пръскам с отрови и затова ако ще ставам земеделец трябва да знам как да се предпазват растенията по други начини и затуй се разровичках за подобни неща... радвам се, че ти е интересно  :bleh
Активен
"няма грешки, има само уроци"

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4059
  • дипломиран рекреативен специалист
Re:алелопатия
« Отговор #5 -: 22-06-2012, 08:12:10 »

Гарванчо, това определено е твой специалитет - да пействаш достойни количества информация, вместо да дадеш линка към нея. :)
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.   :)))

черен гарван

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 743
Re:алелопатия
« Отговор #6 -: 22-06-2012, 10:34:18 »

ами беше разделено в 6 части освен туй знам ли дали други ден няма да спрат сайта  :surpris_23: за всеки случай предпочитам да си пусна цялата информация ....а сайта съм го писал  - траяна био :) ако ти е по-удобно може от там да прочетеш :whistling2 - emotloader:
Активен
"няма грешки, има само уроци"

gimi

  • New
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1
Re:алелопатия
« Отговор #7 -: 09-07-2013, 14:55:02 »

Случайно попаднах на тема за биодинамично земеделие и от тема на тема стигнах до алелопатията. Има много потенциал в тази система. Например - фирма  Амитица предлага разтвор от извлек от копър. Но защо да не си направя сам отвара от копър.... или да насея копър под дърветата? Решил съм да започна експерименти.... Най-много ме интересува предпазването на дървета от кафяво гниене.... Ако някой е чел или правил опити - да пише. Ще започна още в неделя с отвара от коприва и копър. По отношение съвместимост - чувал съм за добрата комбинация домати и царевица.
Активен

Христо Христов

  • New
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1
Re:алелопатия
« Отговор #8 -: 01-03-2014, 13:57:35 »

С общо название гниене по овощните са познати няколко заболявания причинени от патогенни организми и загниване причинено след  повреди от насекоми и други животински видове.Има повреди и от недостиг на някои макро и микро елементи.
   Ето защо преди да се потърси терапевтичен метод трябва да се нормализира храненето.В тази насока натуралното земеделие,т.н. биологично,има почти неограничени възможности.
   Преди всичко трябва да усвоите начина на компостиране на рАстителни отпадъци и органична маса.С изключване или ограничено ползуване на животински тор,ако не е от сертифицирана ферма.Може да компостирате и сидерати до самите РАСТЕНИЯ ИЛИ ГРУПА ОТ РАСТЕНИЯ.
   Има и много растителни видове подходящи за отглеждане в градината,способстващи за ограничаване на вредителите
Активен

ogrizko

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 167
Re:алелопатия
« Отговор #9 -: 04-12-2016, 17:23:28 »

http://gradinka.zaedno.net/node/276 тук има ресурси по темата :)

ключови думи за търсене в нета: companion plants

ЦВЕТЯ И БИЛКИ ЗА ЗАЩИТА НА ВКУСНАТА БИО-ГРАДИНКА  - няколко примера:

Невенът гони зелевата пеперуда, гъсениците и къртици.
--------------------------------
Латинките засадени в парник прогонват досадната оранжерийна белокрилка.
-------------------------
Между лехите с пипер се сади чубрица и босилек, който го предпазват от неприятели.
-------------------------
Татула в съседство с зеленчуци ги обеззаразява от листни въшки.
-------------------------------
Засадете целина със зеле. Първото няма да има ръжда, а второто - гъсеници на бялата пеперуда.
----------------------
Салатата пази репичките от зелевата бълха.
-----------------------------
Босилекът пази краставиците от маната, а хрянът ги пази от най-различни вредители.
------------------------
Лукът, чесънът пазят ягодите от голи охлюви, мишки, гъби.
-----------------
Латинката пази овощните дръвчета от листни въшки.
-------------------------------
Моркови и лук или праз - взаимно се предпазват от морковена муха и лукова муха и молец.
-------------------------
Чесън или лук,  засадени между ягоди или магданоз - предпазват много добре тези растения от заболявания.
---------------------
Праз,  разположен между целина – предпазва от ръжда по целината и нападение от трипс.
------------------------------------
Бобови култури и целината (съотношение 1 към 6) или краставици - много полезна комбинация за добро развитие. Бобовите култури се засяват около гнездото на краставиците.
-------------------------------
Спанак или салата до зелето  -  срещу земни бълхи.
------------------------------
Латинка и хрян – отблъскват листните въшки, гъсениците и мишките.
----------------------------------
Тагетис и невен (Calendula) - предпазват от почвени нематоди. Тагетиса защитава доматите и патладжана.
----------------------------
Магданоз, засаден под доматите - засилва аромата.
----------------------
Напръстникът  и момината сълза - подобряват качеството на доматите.
-----------------
Латинката  –  повишава аромата на  репичките.
-----------------------------
Коприва, отглеждана до етеричномаслени растения повиши съдържанието на етерични масла в тях до 80%.
--------------------------
Шипка, бъз и горчица -  полезни растения около зеленчуковата градина.
Активен
 

Страницата е създадена за 0.077 секунди с 20 запитвания.