Привет!!! Поздравявам ви за този форум, чудесни сте!
Като прочетох представянето на Карлсон, в много от написаните думи познах себе си.
Но все пак никъде няма нищо еднакво, нали?
Което е добре бих казала...
Накратко: Аз съм на 28, имам дъщеря на 4 години.
От малка съм много емоционална, импулсивна, неориентирана, упорита и твърде болнава личност.
От малка са ме тъпкали с много антибиотици, както и с много пържоли и сладки храни. След като на 16 се оказах напълно сама в живота, продължих все така упорито да си се тъпча с лекарства и гадни храни. Лакома съм, привикнала съм с тях много, ама много. Особено към сладкото.
В резултат на редица болести и на проблемна бременност, за период от около две години аз качих драстичните 40 килограма. Следващите три години успоредно с още нови болести и дежурна торбичка с лекарства, аз пробвах какви ли не диети, но всичко свалено си връщах светкавично, че и с бонус отгоре.
И така до преди около година и половина, когато започнах следния хранителен режим: сутрин малко мед с любим плод, до 15.00 часа ядеш каквото и колкото си пожелаеш, а след 15.00 до другия ден - само сурови плодове, сурови ядки, салати със зехтин и лимон. Ако имах излизане, гости или празник, за да не ям аз ябълка, докато другите пируват, обръщах режима - до 15.00 суровоядство, след това каквото пожелаеш. По този начин за една година свалих 20кг, от които не съм си върнала нито грам. Изоставих и голяма част от болежките и хаповете си, а душевно се почувствах отново себе си (макар че това май е променлива величина?).
След това се отпуснах, почти зарязах режима, разликата отпреди е че по принцип хапвам повече сурови неща и са ми по-вкусни. Обичам сутрин като се събудя да ми леко. И обратно - не понасям тежкото чувство, когато се нахраня с боклуци, набързо или когато се храня изморена или изнервена - ефектът е плачевен и психически, и физически.
През последната половин година не спазвам стриктно плавното преминаване към суровоядство, към което бях тръгнала, но пък се запознах (и продължавам) с подробностите на редица индустрии. Като резултат не употребявам месо и избирам по-прясни храни с по-малко Е-та, наблягам на домашните неща.
Правя и упражнения.
Осъзнавам обаче, че това не е достатъчно, за да си здрав. Трябва си сериозна работа, постоянство, помощ, знания, опит и преди всичко себеосъзнаване. Ако не си сигурен в това, което правиш, както и защо го правиш, тогава накъде си тръгнал?
Ех, и това ако е представяне накратко
Добре си поприказвах с клавиатурата, докато давам нощно дежурство - дъщеря ми е болна с висока температура и аз следя какво се случва...
От бебе тя също е много болнава, което много силно искам да променя, но срещам много противоречиви мнения по този въпрос. Наблягам на суровото при нея, записах я и да спортува от тригодишна, но си е все болна с малки почивки
Е, това съм аз и моята история.
Радвам се, че се запознахме, бъдете здрави и лека нощ!
