Бино, има, разбирасе, един мааалък брой хора, които могат, научили са се, осъзнали са и пр., че ако другата страна в спора представи необорими доказателства, е най-добре да признаят грешката си. Но са много малко, това са само много силни, осъзнати, доказали се, просветени хора... Те обикновено и не спорят. Ако кажат нещо и някой изрази обратно мнение, намират начин да го пропуснат, отминат и т.н.
В масовия случай, след първите противопоставяния, вече не става дума кой е прав и къде е истината. Става дума "...сега аз ще се изложа ли пред хората или не...". За тези случаи е писал Карнеги, всички сме имали такива. Ако "правата страна" представи неопровержими доказателства за твърдението си и "излезе права", тя жестоко ще нарани "неправата страна" и ще си спечели неприятел..., а никой не иска това. В този смисъл "не можеш да спечелиш никой спор" - т.е., и да го спечелиш, губиш заради неприязънта или омразата на изгубилия...
А за убийствата, нека не абсолютизираме нищо. Всяка секунда нашите имунни системи убиват безброй организми. Само като вървим, също убиваме, като караме МПС, влак, самолет, кораб, няма значение, съществуването на едни включва унищожаването - пряко или непряко - на други...
Но да извършваме изкуствено осеменяване, нарочно размножаване, генно да променяме животни и растения САМО за да ги ядем, за мен е отвратително.
Изобщо не е вярно твърдението, че изкуствените торове, генните изменения, използването на хербициди и пестициди и т.н., се било налагало, защото хората сме станали повече.
Пример: храненето и живеенето с житен режим.
Да не говорим, че българското население намаля - на същата територия (!!!). Ако не сечем гори, за да садим храна за животните, които после ядем, освободените площи могат да изхранват още толкова население, че и повече... Ако се научим да благодарим, да благоговеем преди всяко хранене, да чакаме да огладнеем преди всяко хранене, да поддържаме много по-висок КПД на усвояване на храната, да усвояваме енергия от въздуха, водата и слънцето, ще ни е нужна в пъти по-малко по количество храна... някой ден, надявам се.