Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Zane]

Привет!  
Казвам се Калин и съм нов във форума. На 17 съм и от една година живея на сурова храна.   Исках да попитам, някой има ли проблеми със семейството и отношението им към начина ви на хранене? Моите родители са още в кръга на "предоставените условия" или "безкрайният кръговрат" в който се предава едно и също от поколение на поколение.   Подобни на "Как така не ядеш хляб? Бог е създал хляба за човека!" или "Храната която ядеш не е достатъчна!" и никой не мисли със собствената глава на раменете си. Благодаря ви предварително! 

[съншине :3]

Привет, Зане. 
Аз също имах проблеми със семейството, тъй като майка ми не ме караше като малка да си ям зеленчуците, а ми казваше "изяш си кюфтето за да порастнеш голяма и силна".. и естествено, когато минах към суровоядството това беше пълен шок за всички. Опитваха се да ме разубеждават със всякакви средства и накрая наистина се подадох, но след като бях видяла що е суровоядство и колко добре влияе на освен тялото, така и душата ми обясних, че няма да е тяхното (като малко дете в магазина, което се тръшка, защото майка му не му купува втори чипс  ), че се чувствам щастлива и така смятам да бъда и занапред.
 Та съветвам те и теб да им опишеш най-просто причините поради, който го правиш или това как се чувстваш, най-искренно. СИгурна съм, че ще разберът 

[Тихия]

Браво Калине! Възхищавам ти се. Опитай се да им обясниш, че се чувстваш добре, а това в края на краищата е най-важно, нали? Съветите на околните са безмислени, ако не водят към хармонизиране на душевно ниво. Давай смело напред и не спирай да се развиваш.

[veronika]

Браво, че си прогледнал на 17 г.,  на мен ми трябваха повече  за жалост.  Въпреки това пак предизвиквам отрицателни реакции:-)  ще свикнат :-) а ти не се отказвай! 

[salvaje]

Калин, наистина ти се възхищавам, че още на 16 си осъзнал, че храненето на което са ни учили родителите ни и всички наоколо е само вреден навик, а още повече, че си намерил и смелост да го оставиш, въпреки загрижените им аргументи за здравето ти.

Мисля че повечето (всички?  ) имаме проблеми с отношението на околните към начина ни хранене. Щом от цяла година си на сурова храна, предполагам вече си се убедил в ползите от нея и ти е минал страха, че ще умреш от глад, така че можеш спокойно да си продължаваш да игнорираш стереотипните доводи на околните срещу начина ти на хранене. Аз съм забелязал, че това е най-ефективно... всякакви спорове, и опити да се аргументирам или да проповядвам само влошават нещата 

[Zane]

Благодаря на всички за обърнатото внимание!  
Всъщност, от 15 годишен започнах да слушам лекции на "Алън Уатс" и много подобни и от там започна духовното ми пътешествие, ако мога да го нарека така. На 15 ядох около 70% сурова храна и 30 % готвена, веганска храна. Като навърших 16 реших да дам сила на пълното суровоядство и не съм пипнал готвено от тогава!  (Освен картофи и ориз, които ям само когато няма свежи плодове) Акнето ми се махна, енергията не я събирам в апартамента и придобих плочки без никакви упражнения, а килограмите ми не паднаха повече от 5 килограма (винаги съм бил с нормално телесно тегло). Отново, благодаря на всички, че бяхте толкова мили.  

[radost98]

Ако не е семейството, със сигурност ще има и други хора, които да се опитват да си налагат мнението  Важното е да си уверен в избора си!
Хората около мен рядко дори запомнят, че съм  веганка, а за суровоядството на много от тях не съм казала, да не ги претрупвам с инфо 

[iakim]

Ние родителите много често грешим!Но в повечето случаи грешим от незнание и невежество!
Така че родителите ти, Калине искат най-доброто за теб - повярвай ми и не трябва да ги обвиняваш за това, което се опитват да ти внушават или направят за теб! 
Правилен е твоя път - радвам се , че си толкова млад и си "прогледнал"! 
Поздрави!!!

[Vov]

Изобщо не съм чувал някой да е станал пророк в собственото си село...
В къщи моят 16-17г син с огромно учудване ми казваше нещо от рода: "Е как, тате, ти току-що миналата година ме научи да правя пастърма..., а сега ми казваш - месото е вредно...?!" - през 1990 някъде...

Дори професионални учени-изследователи, които би трябвало съвсем лесно да помислят, че всяко нещо, което поражда съмнения и може да бъде изследвано, измерено и пр., трябва да бъде - за да знаем истината, дори те в много случаи са в плен на "истини" с които са просто свикнали от детска възраст.

Диетоложката във военната почивна станция в Хисар през 1990 при срещите ни в коридора неведнъж ме питаше: "Още ли сте жив?" (?!) след като й бях показал 1-2 книги, под чието ръководство няма да приемам храна известно време... Голям смях беше.

Затова не е необходимо да очакваме или изискваме разбиране от близките и приятелите ни - много бързо. Нито бихме спечелили нещо ако допуснем да изглежда, че нещо се перчим, изтъкваме, натякваме, че презираме техните разбирания и хранене...
(През годините обаче ми става все по-тъжно като виждам следствията от "онова" хранене у тях и не мога да го променя...)

[навигатор]

Не точно проблем по отношение на суровоядството имам в къщи. По- скоро относно бюджета и качеството на храната, която се купува. За мен здравето е много по - важно от това да се спести някой "лев" ( евро ).
И това ни е основния конфликт, аз искам да купя качествена и може би малко по - скъпа храна, моят партньор си е по пестенето и за него не е важно какво яде. Той бил здрав....
И сме на принципа - " като ти се яде нещо, купи си го ти сам с твоите пари!!!". Много ми тежи това, но не знам как да го избегна, някои неща няма как да се разделят просто, тъпо е.