Все по-често попадам на откровено цинични твърдения: видите ли, добротата също като любовта, са несъвместими с днешния ден поради причини всякакви. Невъзможно е според същите, да опознаваш и обичаш някого едновременно. Че всяко обожание на красивото се разпада след доволна близост. Че отношението между човек и Бог е деградирало от чувствена молитва, до празнична декламация. Не вярвам. Ако само за миг престанем безумното съревнование за достигане измислени ценности и спрем ума си, ще видим красотата на мига в който се събуждаме. Не устремът към върха, а правенето на малки добрини е отговорът на вселенския въпрос. Тук и сега...
Съгласен съм с всичко написано от Тихия. Трудно е да си нематериален в един материален свят и доста често губещо. По-важно е да си отговорим, каква е основната причина, която ни прави част от безумното съревнование.
Абсолютно съм съгласна с вас, защото аз като един артистичен човек често се загубвам из облаците, радвайки се на простичките неща, НО реалният живот няма нищо общо с това.
Градене на добра ценна система, изучаване и поддържане на българските традиции, а защо не чуждестранните такива, които имат благослонно влияние за издигане на личноста, са много хубави неща и трябва да се случват.
НО..
.. и така, като заговорих за традиции, имаме ли страничка в която си говорим за такива?
Примерно големи и малки пости, малки обичай по времето им, рецепти и прочие?
