"Суровоядството – Въпроси и отговори
1. Какви са предимствата на суровоядството?
Суровоядството е най-древната форма на човешко препитание. На практика цялото предисторическо развитие на човешкия вид, в което той е оформен дефинитивно като анатомия и физиология, е протекло при суровояден хранителен режим. Тъй като храната определя човека като пластика и енергия, логично е, че тя е дала и своя фундаментален отпечатък върху неговия еволюционно формиран геном. Устройството на който и да е биологичен вид, е детерминирано пряко от вида на неговото хранене – източника на материя и енергия. При растенията например, там където е оскъдна водата, това изцяло е променило и оформило тяхната днешна морфология. При животните е същото – тревопасните имат едно анатомично устройство и физиологично функциониране, хищниците – друго. И цялото това биологично разнообразие е продиктувано от този кардинален за живота фактор – храната. Оформянето на Homo sapiens в неговата еволюционна история е под диктата на суровоядството. В този смисъл не можем да говорим за някакво предимство на суровоядството. Нещо много повече – суровоядството е базовият фактор определил биологичното естество на човека въобще. Това е антропологичен факт, а не мнение или коментар. Оттам нататък можем за разсъждаваме какво да е в частност това суровоядство, как можем да го структурираме оптимално от здравословна гледна точка и как да го прилагаме конкретно в практиката. Всичко преди това не подлежи на коментар, то е христоматиен материал, който се изучава в училище.
Въпросът за предимството на суровоядството има смисъл единствено в контекста на съвременната ни културна и здравна ситуация. В този конкретен смисъл той е не по-малко фундаментален като значение. Суровоядството е фактът, липсващият елемент от пъзела, който преобръща цялата ни теоретична и практическа представа за живота и здравето на човека. Той е ключът, който размагьосва кошмарния театър на абсурда, който режисира и в който играе съвременната медицина, а и всички ние заедно с нея. Предимството на суровоядния хранителен стил мога да го определя само като тотална промяна на жизнената парадигма на човека. Това е фактор, който променя изцяло първичните стълбички (по Маслоу) на човешкото битие, цялостна промяна на личностното развитие и жизнените нагласи за поведение. Представете си общество от болни хора с болни междуличностни отношения. И от друга страна, представете си общество от здрави хора със здрави отношения. Това е нещо, което променя всички модалности на човешко битие и действие. На пръв поглед звучи като "Imagine" на Джон Ленън, но повярвайте, за разлика от него не е така утопично. Защото тази промяна, като лекар-практик, аз я видях и всекидневно продължавам да я виждам в лицето на хиляди хора, които без да бадат пълни суровоядци, какъвто и аз не съм, опитаха да променят своя живот и успяха да го променят.
И накрая, ако мога практически да обобщя, бих казал, че предимството на пълноценното и балансирано суровоядство може да се изкаже с една простичка дума – здраве. А да бъдеш здрав, както всеки може сам да прецени, това ти дава предимство да бъдеш и във всичко друго.
2. Мога ли да оцелея и да съм здрав само със сурови храни, има ли риск от недохранване и дефицити?
В контекста на културата, в която живеем, въпросът е напълно резонен. Ако се взрем обаче в същността му, той би ни прозвучал като догадка от типа на "полезен ли е морковът за заека?". Определено – да, не само можем да оцелеем, но точно с подходящо суровоядство можем да бъдем и здрави. Нещо повече – когато сме болни, суровоядството е това вълшебно лекарство, приготвено от самата природа за нас, което ни лекува. Днес живеем в общество на артефакти, с обърнати понятия: По дефиниция не може да се патентова и да се счита за лекарство храна или естествена субстанция. А всъщност, напротив – точно това е основното лекарство, което природата е предвидила и което може да лекува радикално. Защото то подменя някоя част от тялото ни и става оригинална част от нас. Природата около нас се превръща в част от собствената ни природа. Толкова е просто! Нима можете да поправите разваления компютър с резервни части за самолет? Точно това се опитва да прави съвременната лекарствена медицина. Напротив – ще вземеш част, която "пасва", която става част от твоето тяло и енергия. А тази част, това лекарство, може да бъде само храна. Перфектно го е казал Хипократ: " Храната нека ви бъде лекарство, а лекарството – храна". Природата около и в нас е една и тя е здрава, когато е в баланс, в хармония. Това е тайната на здравето. И суровата храна е непромененият оригинал от природата, който по естество напълно се вписва в състава на нашето тяло и го възстановява. По никакъв друг начин не можем да постигнем трайно равновесие, т.е. здраве.
Ако преминем към един по-практически дискурс, трябва да кажем обаче, че здравословното суровоядство е цяла една наука и изкуство. Причината да бъде така неясно и трудно лежи точно в нашата отдалеченост от природата, т.е. отдалеченост и от самите нас. Кърмачето лесно намира пътя до майчината гърда, подобно на всяко животно, което безпогрешно открива и знае храната си. Но, разумният човек е направил най-безумното – забравил е коя е храната му! Не може да я разпознае сред артефактите на храна. Това е най-големият парадокс в човешкото битие, защото става дума за амнезия, за забрава на първичен инстинкт, всъщност най-първичният, стоящ в стълбицата дори пред инстинкта за размножаване. Не случайно, независимо от другите семантични пластове, той е описван в религиите като първороден грях, който е настъпил като отклонение в приема на храна, т.е. като хранително разстройство – изяждане на забранения плод. Тъкмо поради всичко това суровоядството е изключително амбивалентно – то е нож с две остриета. Приложено правилно, то дарява живот, но на практика моят опит ме убеждава, че доста често, впускайки се в него аматьорски, то може да носи сериозни рискове за здравето. Причината се крие основно в неговата потенциална небалансираност, а оттам в последствие развитието на различни форми на недохранване и дефицити. Най-честата грешка е идентифицирането на суровоядството с веганското, чисто растителноядно суровоядство. Определено природата не ни предлага такъв стерилен вариант. Дори тревопасните животни не са вегани. Пропускаме факта, че са и насекомоядни, тъй като заедно с тревистите растения те поглъщат огромен брой микроскопични насекоми. Известно е, че в миналото, съзнателно или не, хората са приемали за храна насекоми. Днес все още една голяма част от Изтока ги ползва в менюто си. Ние всички несъзнателно ядем насекоми със зеленчуците. Но бедата е, че в днешно време ползваме много пестициди, които силно снижават наситеността от микронасекоми в суровата храна, а и се стараем да я измиваме добре. Генетично най-близките до нас живи примати са шимпанзетата – биологично те са над 99% човек. Логично е тяхното оригинално препитание в природата поне в 99% да отразява и нашето автентично човешко меню. А то включва до 5-6% животинска храна – главно насекоми и рядко (до веднъж месечно) месо от дребни животни. Уловката е, че при чисто веганско суровоядство отклоненията започват да се проявяват клинично много пъти след третата година и се изразяват главно в дефицит на белтъчини, минерали (основно калций и желязо) и витамини – предимно В12 и Д. Наблюдава се занижено телесно тегло, анемии, липса на сили и тонус, сбръчкана суха кожа, чуплива без блясък коса, спиране на менструацията при жените, снижено либидо, стерилитет, остеопороза и ставна атрофия, кариеси, пародонтоза. Виждал съм в практиката си зловещи случаи на витамин В12 дефицит с атрофия на нервна тъкан и отпадна неврологична симптоматика наподобяваща мултиплена склероза. Всички осъзнали (а често и изпитали) това вегани се поддържат с инжекции и хапчета. Не мисля, че природата е предвидила това за нас.
3. Трудно ли е да се премине от готвена на сурова храна, какви са реакциите на организма?
Суровоядството обикновено е първата терапевтична стъпка, която предлагам на моите пациенти. То няма абсолютни противопоказания, а само относителни и може да бъде рисково единствено в случаи на тежка и напреднала органна патология, придружена с поливалентна или специфична лекарствена и/или инструментална терапия. Така например на диабетно болен на инсулин в никакъв случай не бих препоръчал да мине рязко на суровоядство. В тези случаи използвам адаптирани към конкретния пациент смесени програми, включващи и известен процент термично обработени храни. Затова при наличие на диагностицирано заболяване и прием на лекарства, преминаването на сурова храна винаги трябва да става под лекарски контрол. При клинично здрави хора не употребяващи медикаменти и провели наскоро профилактичен преглед, рязкото преминаване от обща храна към суровоядство може да бъде провеждано и като профилактика. Освен психологическите адаптивни реакции, в преходния период се манифестират и чисто физиологични симптоми. Преминаването на сурова храна играе ролята на естествен пусков механизъм на генетичните ни програми за самовъзстановяване на всички нива – клетъчно, субклетъчно и биохимично, тъканно и органно . Става дума за универсален биологичен феномен, присъщ на всички живи системи. Организмът веднага задвижва своите репаративни механизми и провежда "ремонт" във всяко кътче от тялото. Това се осъществява като започва разграждане на всички непотребни, токсични и патологични образувания в тялото, използването на съставните им елементи за храна – енергия и ресинтеза на здрави тъкани и същевременно активно изхвърляне на крайните отпадъчни метаболити. Това в най-общи линии представлява всеки възстановителен и лечебен процес в живия свят. В първите 3-4 дни много често се усещат проявите на метаболитна ацидоза (вкисляване). Причината е, че организмът отделяйки отпадъчния материал от клетките, го насочва към междуклетъчните пространства, лимфната система и в последна сметка го влива в кръвното русло. Отделените обменни деривати са киселини – урея, креатинин, пикочна киселина, билирубин, жлъчни киселини и много други ниско и средномолекулярни съединения, в които буквално в този период плуваме. Тяхната концентрация в кръвта се увеличава. В следващия етап токсичните отпадъци от кръвта се насочват към отходните органи – бъбреци, черен дроб, стомах и черва, кожа, лигавици и по този начин напускат тялото. С това ацидозата приключва и човек е изпълнен с бодрост и сили. В първите дни обаче преминалият на сурова храна усеща симптомите на вкисляване – своеобразен "махмурлук", проявен най-често с главоболие, отпадналост,вариращо кръвно налягане. Знаейки интимния механизъм на този биологичен процес и познавайки очакваните детоксикационни симптоми, първите 3 дни можем да посрещнем с повече пресноизцедени алкални зеленчукови фрешове, които ще подпомогнат неутрализирането на киселините и така този период ще протече по-комфортно.
4. Отслабва ли се със суровоядство?
Оптималното телесно тегло е най-простото и лесно нещо, което природата постига. Всъщност обратното – наднорменото тегло и затлъстяването в естествената среда не съществуват никъде. Нима някой е виждал дебела маймуна в джунглата? Такива има не една, но в зоопарка. При това най-често страдат от високо кръвно налягане, диабет, нарушен мастен профил в кръвта. Стават нещо като човек, казано на шега, разбира се. По същия начин не сме виждали и дебело растение в природата. Такива напомпани има само в плод-зеленчука. Очевидно е, че в нашия цивилизован свят сме допуснали някакво много фундаментално и повсеместно повтарящо се отклонение. В САЩ вече изработват криви огледала, в които фигурата изглежда по-издължена, за да могат дебелите хора да не се стресират, когато се оглеждат. Перверзията, която сме извършили с нашето човешко естество е добила гротескни размери. Наднорменото тегло и затлъстяването са изкуствено създаден проблем и много лесно могат да се коригират по естествен начин при всеки, без изключение. Въпреки, че са изтъквани многобройни причинни фактори за тази световна пандемия, има един основен, който като се премахне, се премахва и целия този кошмар, в който живеят милиони хора по света. Този фактор е технологично преработената храна. В този смисъл суровоядството е неговият пълен антипод - суровата непреработена храна е тотален анти-артефакт.
Да, естественото суровоядство е най-мощният, лесен и здравословен метод за оптимизиране на теглото. Казвам оптимизиране, защото привидно слабите хора също могат да боледуват от метаболитен синдром. За тях важи правилото на д-р Джими Бел от Лондон: "слаби отвън, дебели отвътре". Тези хора имат затлъстяване на вътрешните органи, което е още по-опасно от очевидното външно затлъстяване. Суровоядството е рецептата на природата, "Мade of God", така да се каже, която трайно, на 100% възстановява оптималното телесно тегло. Индивидуалната разлика е единствено в темпа. Наднорменото тегло е защитен феномен на тялото, което се опитва да натрупа и изолира в безопасни зони излишни и/или токсични вещества. Когато подаваме естествена човешка храна, т.е. храна адресирана от природата за вида човек, това тяло няма нужда да складира нещо в патологични образувания. Обратно, при наличие на такива, започва да ги топи, ползвайки ги за храна, като изхвърля навън крайните отпадъци.
Има обаче една много съществена уловка и при суровоядството. Защото съществуват и суровоядци с наднормено тегло. Причината и тук е отново в технологичната преработка. Една храна може да е сурова, но и технологично преработена същевременно. Тогава тялото отново ще я таксува като чужд, неестествен елемент и ще се опитва да я изолира и складира, тогава, когато не смогва да я разгради и изхвърли навреме. Грешката се състои в две конкретни неща:
Първо – употребата на технологично изолирани мазнини – зехтин, слънчогледово олио и т.н. Второ – добавянето в храната на сол (натриев хлорид). Никъде природата не предлага екстрахирани, неемулгирани мазнини. Те са нещо като чуждо тяло за организма. И понеже биохимично са ниско мобилни, тялото се защитава, като ги натрупва в сравнително безопасни региони – подкожна мастна тъкан и т.н. Освен това тези мазнини изключително силно дебалансират храната. Те поглъщат и възпрепятстват усвояването на минерали, водно-разтворими витамини и микроелементи, които изискват йонизирана, а не липидна среда. Ефектът от тяхното добавяне е изключително пагубен особено при вегани, при които в този случай описаните дефицити настъпват още по-скоротечно.
Вторият фактор – натриевият хлорид има изключително строга и контролирана концентрация главно в извънклетъчните пространства. Всеки добавен грам от тази сол предизвиква един литър задържана като оток вода в тялото (около един килограм наднормено тегло!). Солите са жизненоважни нутриенти, но те присъстват в нас под формата на сложни комплекси, съставът и пропорцията на които са много строго определени и фино регулирани. В този органичен вид те се съдържат само в суровата технологично непреработена храна, особено в зеленчуците."
Д-р Гайдурков
