В темата за Еленко Ангелов,стана въпрос за желанията и реших да копира тук една притча,коята аз много харесвам.Има и малко разсъждения след нея.Надявам се да са ви полезни.
-Да живее императорът!
Стражата дебнела всички да се кланят на властелина и налагала с камшици онези, които не скланяли глава.Един страж измъкнал меча, за да отсече главата на бос, мръсен и дрипав монах, който с гордо вдигната глава крачел към императора. Тъкмо за-махнал с меча, и чул мощния глас на господаря:
-Стой!
Той се спрял в почуда. Как така? Нали самият император бил заповядал и много свободомислещи глави вече били посечени.Но това, което станало после, потресло всички!
Младият император скочил от коня си, втурнал се към нахалника, коленичил пред него и целунал крайчеца на мърлявата му дреха.Свитата се слисала. Народът ахнал. Какво е това чудо? Императорът сякаш се превърнал в друг човек. Едва след туй някои от свитата разпознали в този дервиш бащата на императора. Преди няколко години той се отрекъл от престола, предал властта на сина си и тръгнал да странства в търсене на истината.
- Здравей, татко. Завърнал си се. Добре дошъл...
- Не, сине мой, още не се връщам. Стигнах до единия край на Земята, а сега отивам към другия и пътят ми минава през страната ти.
- Това са твоите владения, татко!
- Не, сине, сега са твои.
- Виждаш ми се много отслабнал, татко. Кон за императора!
- Не, не, не искам. Ти знаеш обета ми - да ходя пеша и да остана беден. Ако искаш да помогнеш на стария си болен баща, пусни няколко медни пари в чашата ми, за да си купя хляб. Друго нищо не е потребно на баща ти.
Синът се смутил, като видял малката му мръсна дървена чаша за подаяния. -Ковчежник! Ковчежникът дотичал.
- Напълни тази чаша!
- Синко, не приемам никакво подаяние, по-голямо от чашата ми.
След първата шепа се понесъл ропот сред тълпите, които видели как на някакъв просяк се дава цяло състояние. Всеки бил готов да удуши този дрипльо. Те взели да викат:
- Вива, императоре! На такъв просяк - такова
състояние?!
А ковчежникът се опулил - монетите се сипели в чашата, а тя все оставала празна.
- Каква е тази чудновата чаша, татко? Не зяпай, ковчежнико, сипвай!
С всяка шепа той се учудвал все повече. Цял чувал злато се изсипал в чашата, а тя все оставала празна.
- Каква е тази странна съдина, татко?
- Синко, нали виждаш как е закъсал баща ти? Ако можеш, нахрани ме днес.
Синът взел чашата, учудено я позавъртял в ръцете си, огледал я от всички страни, гневно я ударил в прашния път и наредил:
-Да се напълни!
Чувал след чувал носели слугите, докато ковчезникът не казал:
- Повелителю, златото свърши.
- Пратете скороходци да донесат още! Докато не напълни проклетата чаша, няма да мръднем оттук!
Голям брой тежки чували се изсипали в чаша, но тя оставала все така празна. На четирийсетия чувал синът не издържал.
- Каква е тази сатанинска чаша? Що за дяволска съдина си донесъл, татко? Четирийсет коне със злато докарахме, а тя е още празна? Как и с какво може да се запълни?
- Ех, сине мой, щастлив съм, щастлив съм, че ти се оказа по-досетлив от мен. На четирийсетия чувал ме попита каква е тази чаша. А аз, за да разбера, хвърлих в нея целия си живот, половината свят, хиляди наложнички, цялото мислимо и немислимо богатство на земята. Синко, здравето си хвърлих в нея. ВСИЧКО хвърлих, а чашата остана празна. Защото тя е направена от желанията ми. Това е чашата на желанията...
И вие, драги читателю, имате такава чаша.
В преследване на поредното желание сте хвърлили в нея младостта, здравето, красотата, щастието си.
Тя е погълнала душевното ви спокойствие, радостта от живота, не ви е оставила да изпълните истинските си съкровени мечти. В тази чаша сте хвърлили целия си живот.
Остава ви може би последната третина. И ако не я захлупите веднага, тя ще глътне всичко до последния ви ден.
Не го ли виждате?
Всеки път, когато казвате „малко е!", вие упражнявате вътрешно отрицателно отношение към самия себе си и към всичко постигнато, обезценявате изживените години, целия си живот!
Придирчив към себе си, вие продължавате да се сравнявате с другите не откъм най-добрата страна! Подценяването идва от чашата на желанията, то е в основата на всяка несрета, недоволство, несполука...
Взрете се в себе си. Дори да възстановите 100 процента зрението си за един ден, пак ще сте недоволен. Така ли е?
Докато не е станало късно, променете отношението си към себе си, към околния свят и към живота, намерете у себе си нещо истинско, ценно, същинско, вечно и го развивайте.
Вдигнете сега дясната си ръка. Погалете се по главата поне задето с прочитането на тази книга правите опит да се погрижите за здравето си, да възстановите зрението си.
Дори да не стане, ще е само в началото. Научете се да си прощавате дребните грешки. Благодарете на себе си поне задето ви има на този свят.
Винаги можете да намерите за какво да похвалите сам себе си.
Ако с желанието да се промените оставате все същият, вие се залъгвате с илюзии. Извинете ме, но е безполезно да лекувате язвата, ако в нея е заседнал ръждив пирон - раната все ще се отваря. Ръждивият характер, който носите в тялото си, ви е забил в тази безизходица.
Колкото и да е трудно, за всеки ден, за всяка пълноценно свършена работа трябва да се самопринудите, с усилие на волята да събудите уважението към самия себе си, защото именно оттук започва сътворяването на Личността.
Мислите, че само вие сте с проблеми?
Всеки ги има предостатъчно. Както се казва, на път и под път. Но най-важното правило е: ако не можеш да промениш ситуацията, промени отношението си към нея.
Всичко е въпрос на сравнение. Затова може да се каже, че животът е прекрасен във всичките си проявления.
Някоя няма мъж, затова страда и тъгува. Ама я ги погледнете тези измъчени и угнетени омъжени жени, дето теглят каиша! Вие сте просто щастливка!
А може би сте недоволна от мъжа си - тогава погледнете самотните жени с какви гладни очи гледат мъжа ви.
Всичко е въпрос на сравнение.
Ако се мислите за много стара, ще си поговорим след двайсетина години. Тогава ще кажете: „Ех, че млада бях, ходех си до тоалетната."
Това е животът!
Не чакайте да минат двайсет години, за да оцените радостта на днешния ден.
Може би страдате от тежка болест? Но и от болест до болест разликата е голяма.
Например имате язва на стомаха. Отивате на лекар, той ви казва:
- Май отдавна не сте се преглеждали?
- Изобщо не ходя по лекари.
- Ами браво, че така сте се занемарили - казва лекарят, - имате онкологично заболяване.
Вие реввате: ;, - Докторе, да не е все пак язва?
Сега бихте се радвали да чуете, че имате язва на стомаха. Значи след толкова години проблеми с язвата сега вече си я пожелавате!
Прибирате се вкъщи като в мъгла и нищо вече не ви интересува. Знаете, че ви остава още малко да живеете и всичко губи смисъл.
Не ви интересува повече какво мислят хората за вас, защо съседът не поздравява, какъв е килимът ви, нов или стар.
Всичко скъпоценно, което сте придобили с цената на похабеното си здраве, става мираж!
Желязото ръждясва и се изронва - в такова желязо сте превърнали живота си.
Мебелите ще станат на трошляк, а вие вече сте дали част от живота си за тези мебели. Всичко е напусто в света, всичко е илюзорно, всичко е тленно. Какво остава от човека? Освен спомена - нищо друго!
Ценностите се преоценяват. Неща, заради които вчера сте се нервирали, ядосвали сте се, днес са пълна глупост.
Едва сега разбирате истинската цена на всичко в живота, но уви...
След две седмици ви викат в поликлиниката. Отивате, а лекарят едва ли не на колене ви моли:
- Простете ми, за Бога! В лабораторията са сбъркали анализите. Вие имате язва на стомаха. Излизате навън и радостно се провиквате:
- Имам язва! И-и-имам яаазваа!
Всичко е въпрос на сравнение, скъпи мои. Всичките ни скърби, всичките ни радости са относителни. Помъчете се да цените всяка минута в живота. Миг-и я няма!
Нека се научим дори в най-лошото да откриваме нещо добро. Един и същ проблем може да се погледне от различни страни, да се прецени по различен начин и да му се намери решение. Ето ви пример.
Двама ученици пушачи се разхождали в градината и не смеели да запалят. „Утре трябва да питаме учителя дали ни е позволено да пушим" - решили те. На другата сутрин единият се появява много натъжен и вижда, че другият пуши.
- Как така? - учудил се той. - На мен учителят ми забрани!
- Ти какво го попита?
- Дали може да пуша, когато медитирам. Той ме изпъди, беше много разгневен.
- Там е цялата работа. Аз го попитах може ли да медитирам, докато пуша. И той каза „да".