Тъкмо преди 2 мин. се засичам долу пред блока с комшията ми , Коцето. Коцето е 60 годишен засукан чичак, словоохотлив, с дяволит поглед , който често ме заговаря, явно с надеждата да ме впечатли с житейска мъдрост.
Случва се и да поспорим по някои от гледните му точки
Този път той съзерцава няколко чайки , които се борят за къшей на паркинга. Разговорът протича по следният начин:
-"Гледай ги, гледай ги!" ..( усещам как им се радва
)
- Обичаш ли ги , Коце ?
- Слязох да ги храня. Не само чайките, аз обичам всички животни!
- А! Да не си вегетарианец?
- Не , не съм.
- А, че как така , бе, Коце? Хем ги обичаш , хем ги изяждаш?
- Ааа, аз чайки не ям!
- Чакай, чакай , че ми стана интересно.. - дай да изясним как ги разграничаваш - кои животни да обичаш и кои да изяждаш
- М мммм
- Излиза , че обичаш само животните , които не ядеш ли ? Или пък, обичаш ги всички, но някои ги изяждаш с обич? Или - от обич?
Щях да го питам и още неща, напр. - как му се получава при него - да вземе нож и да отреже главата на обичаното от него животно. Сигурно не би могъл, но ( след като яде месо) явно няма нищо против, ако тази процедура бъде извършена от друг, и не пред очите му..( Коцето има куче, но него още не го е изял, понеже го виждам да го разхожда
)
За съжаление, Коцето не продължи разговора в желаната от мен посока, явно неприятно изненадан от изсипаните му изведнъж твърде много и все сложни въпроси
Този път философстване не се получи
А аз се замислих , докато се качвах в асансьора - интересно нещо е обичта, тя като че ли се прилага само за да си доставим допълнителна доза приятни усещания.. ? Лесно е да обичаш някого , който също те обича. Но дали можем да обичаме хора и животни , които не ни обичат? Кое улично куче ще нахраним - което върти опашка или което ни лае? Котката , която ни съска или тази , която ни се умилква? Та те са еднакво гладни.. Ако твърдим, че ги храним от обич, тогава би трябвало да ги храним по равно? Дали ? Не, не ги храним от обич. Самозаблуждаваме се умишлено, за да не ни се налага да признаваме пред себе си , че не обичаме просто така и "безвъзмездно". Даваме от себе си , но с идеята да получим!
Да си нахраним егото. Собственият си любимец обичаме, защото от него получаваме! Но ако той е ЛЮБИМЕЦ НА ДРУГИ ( на своите деца, на своят партньор в живота) , и от него ние обич не получаваме , ние го отстрелваме и изяждаме , без да ни мигне окото - лисица, заек, птица, или друго диво животно .
Кога е обич и кога - по-скоро его, бихме могли да опитаме да изясним и заедно .