Здравейте, първо искам да ви поздравя за полезния сайт. Това може би е едно от малкото места из родната мрежа, на което можеш да получиш наистина полезна информация относно хранене и природосъобразен живот.
Сега за моя милост. Понякога давам разни акъли из сайта и най-накрая реших да се регистрирам. Малка съм (на 23), но пък за сметка на това дългогодишни боледувания ме докараха до диети и алтернативна медицина още от крехка пуберска възраст (13-14). Къде с грешки, къде без грешки, но човек се учи докато е жив.
Що боклуци съм изяла през първата половина от живота ми представа си нямате. Хубавото е, че поне се наядох за цял живот, та сега не ми е хич мъчно за разни "храни".
Не съм 100% суровоядка, нито пък веган. Не ми е и цел да ставам веган, консумирам по малко яйцеклетки от Gallus gallus domesticus и секрет от Bos primigenius (а ако е от Ovis aries или Capra aegagrus hircus още по-добре). Не ям всеки ден подобни продукти, но когато ми се дояде си хапвам/пийвам без да изпитвам особени угризения или някакъв телесен дискомфорт след това. Явно никога няма да се извися духовно;) Имам и дрехи от естествена кожа. Успокоявам се с факта, че са само от свине или телета, демек животни които не са убити точно за моя чифт обувки. Знам че не е редно, но изкуствени материи не понасям, пък за зимни обувки, колани и якета по-добра алтернатива не съм намерила. Още повече, че съм зиморничава. Ще ме простят животинките, че продължавам традицията на моите предци да им ползвам кожите. Хубаво е, че купувам чифт обувки (нося кубинки) на 2-3 години, якета пък още по-рядко.
Напоследък съблюдавам количеството на сурова и непреработена храна да е над 50-60%, имам дни когато се храня на 100% сурово. Все пак живея в домакинство, където хората се хранят "нормално", достъпът до кухнята ми е забранен и се налага да ям готвено, най-вече бобови, супи или някакви каши. По принцип никога не съм обичала разни манджи, за което винаги съм получавала упреци. Сега разбирам, че съм се ориентирала доста правилно още от ранна детска възраст, но за съжаление са ме захранили с боклуци. Месо и производни никога не съм обичала, яла съм го по веднъж или два пъти седмично и то максимум по 100 грама, защото ми беше натяквано, че ще получа анемия. Накрая почнах да повръщам след консумацията на всякакви месни продукти, изчетох доста информация по въпроса и го спрях въобще. Не ми липсва, даже напротив - ужасно съм щастлива, че никой вече не ме кара да ям мъртви тъкани.
По принцип съм човек, които е толерантен към възгледите на другите, стига те да са една идея по-различни от това, което виждаме всеки ден по телевизията и улиците. Уважавам хората със собствено мнение, дори то да се различава коренно от моя начин на мислене. Не обичам да принадлежа към каквито и да е било групи, винаги имам разни собствени идеи. Не обичам стадното чувство, нито пък приемането на 100% на всичко, което четем. Всичко при мен се поставя под съмнение до доказване на противното;) Всеки сам трябва да реши по какъв път да поеме и да намери Истината за себе си, без да се оставя другите да му влияят или самият той да се опитва да налага. За това, моля да ме извините ако случайно взема да "проповядвам" нещо, което ви се струва странно
Не съм от оня тип кротки тревопасни и тревопушни, нито пък радикални растителноядни, които ще тръгнат да замерят с камъни жените с кожени палта из улиците. Обичам да съм наблюдател, а оттам да си вадя изводите за обществото, за дадена група и проблемите. Знаете ли, способи за решаване има много, но за съжаление никой не ги вижда, нито пък иска да ги намери. Чувстват се добре под тоновете грим и парабени, силикон, чувстват се добре в скъпите коли, от чийто уредби са чува най-долнопробната циганска чалга, чувстват се добре след поредния епизод за Инджи и Мехмед, чувстват се добре когато разопаковат поредната ГМО вафла...И въпреки всичко не са добре...Или пък аз не съм добре. Кой знае?
Хайде, стига съм ви занимавала с моя личност в този хубав, слънчев ден. Ако има нещо - питайте, критикувайте, хвалете. Нали за това са форумите;)