В биологичното земелие се отдава по-голямо значение на мерките, които стимулират здравето и развитието на съпротивителните сили на културните растения спрямо болести и неприятели. За болест или неприятели говорим само тогава, когато има едностранно намножаване на определен неприятел или болест. В такива случаи е необходимо да помогнем на растенята да се преборят с болестта или вредителите. Само допреди 60-70 години човечеството е решавало тези проблеми с помощта на отвари, настойки или запарки от разпространени местни видове растения, които имат свойството да отблъскват или да унищожават вредните насекоми.Под действие на въздуха и светлината тези настойки и отвари бързо губят своята токсичност и рядко имат токсично действие за човека (или ако имат, то е нищожно). Нашият колега агроном Петър Киров издири, събра и записа стари рецепти, които споделяме с вас.
Растения за биологична борба (инсектициди):
*
Мечи лук(левурда)- при домати с/у листни въшки и мана настойка от цветоносни стъбла(събрани май-юни), луковици,листа. Двукратно. 1 кг ситно нарязана зелена маса от мечи лук и чесън, накисната в 3 литра вода за 12 дни. 300 гр. от нея за 10 л. вода.
*
Лук – паяжинообразуващи акари, листни въшки. Водна настойка 200 гр.люспи на 10 л.вода, за 12-15 часа. Трикратно напръскване през 5 дни. Срещу птици нападащи плодовете-разрязани луковици в короните на дърветата или редовете(ягоди)
*
Чесън – с/у гъгрици, на 100 кг зърно, ориз, брашно 200 гр луковици.; м/у лозите. Паяжинообразуващи акари 0,5 кг се счуква и се смесва с 3-5 л.вода, прецежда се, остатакът се накисва отново, двата извлека се доливат с вода до 10 л. От него на 300 мл се добавя 10 л.вода. Друга рецепта: 0,5 кг чесън се нарязва и счуква, 3л.вода в стъклен съд, на тъмно и топло място. След 5 дни се прецежда. В 10 л.вода се прибавя 60 мл от настойката и 50 гр.сапун. Листни въшки,оси по сливата: 2-3 наситнени глави за 10 л.вода. Пшеничен трипс 200 гр. на 10 л.вода.
*
Ралица – гъсеници на пръстенотворката, бяла овощна пеперуда, молци, бяла зелева и репна пеперуда, зелева нощенка, оси, ларви на листогризещи бръмбари, листни бълхи(ябълка). 1 кг суха трева , накисната за 2 дни в 10 л.вода или отвара след настойката, варена 1-2 часа.
*
Повет - листни въшки. Неразпукани цветни бутони и цветове, 1,125 гр. се накисва за 1-2 часа в 10 л. Вода.
*
Коноп – ларви на майския бръмбар. Засят или внесени в почвата стъбла
*
Млечка – гъсеници. 4 кг листа, варят се 2-3 часа в малко вода, отварата се прецежда и долива до 10 л. Второ пръскане след 4 дни.
*
Хрян – съхранение на плодове. На 40 кг се поставят 3,2 кг. 200 гр. настърган хрян запазва на височина 25 см и диаметър 25 см за 5 месеца касисовите плодове, червиви ябълки.
*
Бял синап – подтиска развитието на плевелите, в смес с грах-увеличава добива, защитна ивица при овощни(и кориандър).
*
Къдраволистен магданоз – лозова филоксера. Около лозя, в реда.
*
Татул – зелева и цвеклова листни въшки. Изсушени листна маса и стъбла 400 гр.за 10 л. Вода.
*
Тютюн - листни въшки, бълхи, трипсове, листозавивачки, зелев молец, рапична и вишнева оси. 400 гр.ситно наряазана маса в 10 л. вода за 2 дни. Прецежда се и още 10 л. вода и 80 мл. сапун.
*
Домат – листогризещи гъсеници и неприятели, ябълков плодов червей. 4 кг ситно нарязана зелена маса в 10 л вода и се вари 30 мин. 2-3 литра от нея се разреждат с 10 л. вода и 40 гр. сапун.
*
Пипер лютив - листни въшки, бълхи, гъсеници и голи охлюви. 1 кг пресни или 0,5 кг сухи чушки се разрязват на две и се варят 1 час в 10 л. вода в затворен съд(или настойка). След това се оставят 2 дни, намачкват и прецеждат. 125 мл с 10 л. вода и 40 гр. сапун.
*
Картоф - листни въшки, акари при краставици. 1,2 кг свежа маса или 0,6-0,8 кг. суха в 10 л. вода за 3 часа.
*
Черен бъз – педомерка, акари, сливов плодов червей. Засят или клонки в короните през цъфтежа.
*
Лайка – смучещи, гъсеници и лъжегъсеници(оси). 1 кг суха маса на 10 л. вода за 12 часа. Прецежда се и се добавчт 30 л. вода и по 40 гр. сапун на 10 л.
*
Бял равнец - листни въшки, бълхи, акари, трипсове. 800 гр. суха маса се надробява, запарва се с вряла вода за 30-40 мин.(или се вари), долива се до 10 л вода и се кисне 36-48 часа.
*
Глухарче - листни въшки, бълхи, акари по овощните. 200-300 гр. свежи корени или 400 гр. листа се заливат с 10 л. леко затоплена вода за 1-2 часа. Първо пръскане при разтваряне на пъпките, второто след цъфтежа, следващите през 15 дни.
*
Обикновен пелин – листогризещи гъсеници, гъсеници, ябълков плодов червей. 1 кг просушена маса се вари 10-15 мин. в малко вода, изстудява се и се долива до 10 л. Препоръчва се да се добави настойка от сух кокоши тор(1-2 кг сух кокоши тор се накисва за 1-2 денонощия в малко вода). Смесва се с непрецедената отвара от пелин, прецежда се и се долива с вода до 10 л.
*
Тагетис – нематоди. Засждат се м/у редовете и при ягоди. листни въшки – 1 кг цветове за 10 л вода, настойка.
*
Елша – попово прасе. Закопаване на клонки.
*
Арония – гъбни. Листа, откъснати през юни-юли.
*
Смрадлика – гъсеници.
*
Есенен минзухар – гъсеници.3-дневна настойка от сухи луковици(1,5 кг за 10 л вода)
*
Вратига - листни въшки. Отвара 1 кг на 10 л вода.
*
Конски лапад - листни въшки, акари. Настойка за 1 ден, 1 кг на 10 л.
*
Невен - листни въшки. Отвара 1 кг на 10 л вода.
*
Отровно лютиче - листни въшки. Настойка 1 кг на 10 л вода.
*
Кукуряк - листни въшки, акари, трипсове. Настойка 1 кг на 10 л вода.
Неприятели и биологична борба
*
Листни въшки – отвара от полски хвощ, ревен, обелки от лук, картофи, листа на алабаш, вратига, пелин; извлек от коприва, пелин, чесън; сапунен разтвор; отвара от противоглистна папрат, орлова папрат, дървесна пепел.
*
Бяла зелева пеперуда – извлек от листа и стъбла на домати.
*
Лукова муха – отвара от ревен; смесена култура с моркови.
*
Морковена муха - смесена култура с лук, чесън, праз, лавандула.
*
Гъсеници – извлек от пелин, отвара от вратига, разтвор на мек сапун
*
Акари – отвара от полски хвощ, 0,3 % мек сапун с тор от коприва, чесън.
*
Щитоносни въшки – разтвор от мек сапун, сернокисела глина
*
Белокрилка - разтвор от мек сапун, сернокисела глина
*
Попово прасе – заравяне до повърхността на почвата на съдове
*
Нематоди – смесени култури с тагетис
*
Голи охлюви – капани с бира, компост, извлек от бегония, дървесна пепел около растенията, сажди, каменно брашно и вар, примамки от части от картофи, загнили домати, краставици
*
Земни бълхи – при зелевите смесени култури със спанак и салата, отвара от вратига и пелин
*
Сляпо куче – сухи и свежи листа от пелин, хризантема
*
Царевичен пробивач – пролет след излюпване на гъсениците, преди вгризване – ПИРОС, 80 мл/100 л. вода, пръскане рано сутрин или вечер; през юли-август- също. Летежът на пеперудите може да се следи с Феромон 3510, на 50 м. Една от друга уловки; Трихограма маидис – 10 000-50 000 женски на декар при гъстота повече от 5 яйчни купчини на 100 растения.
*
Телени червеи – обработка на почвата; примамки- варени царевични или пшеничени зърна 5-6 кг/дка, напоени с инсектицид.
Борба с болестите по зеленчуковите
Обеззаразяване на семената – отвара от лайка, термично – фасул, грах, домати, бамя. При домати в гореща вода при 56 º C за 30 мин.; с/у ТМV суха термообработка при 56 º C за 6 часа, след това при 80 º C за 24 часа. Семена от зеле с/у бактериоза и мана в гореща вода за 30 мин. при 50 º C, а за цветното зеле - 18 мин. Арпаджик – с/у мана 16 часа при 40 º C, 8 часа 43 º C или поставени на пряко слънчево греене за 1-2 седмици.
*
Бактериален пригор по домати – отвара от вратига, полски хвощ, бордолезов разтвор
*
Ръжди – отвара от полски хвощ, сероваров разтвор
*
Брашнеста мана – сероваров разтвор, колоидна сяра през 8-14 дни, отвара от полски хвощ
*
Гъбни – чесън, лук, калиев перманганат,
*
Бактериални – чесън на прах
*
Мани – медни препарати, отвара от полски хвощ