Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[katttt]

  Здравейте имам проблем с който нямам воля да се справя. На 17,11,2010 кажи речи последния ден в който писах тук и бях твърдо решена и мотивирана на се справя със здравословните си проблеми сама ми се обади класната на сина ми, че в училище е станал побой да отивам бързо в спешното те идвали с линейката  Целия свят се преобърна. В крайна сметка - сина ми със счупен нос /изтръгнат от основата/ оперираха го и на петия ден го изписаха. Но в спешното бяхме с класната му и тя ми разказа за сбиването тя била дежурна и знаеше всичко та разказа как другото момче хвърлило с огромен камък /от камъка имаше само охлузвания по ръката и корема ама аз тогава не знаех че е само това/и после с бокс му отнесъл носа /при мисълта че ударът е минал на сантиметри от слепоочието и се е спрял от дясно в основата на носа ми прималя и естествено припаднах. Та последваха шамари и вода и т.н. Но класната пушеше, не бях палила цигара от повече от 2 год. Та от тогава до сега сигурно изпуших над 2 стека цигари и няколко кофи кафе. Започна се едно ходене по болници /носа си е много крив и след операцията и диша шумно/в полицията /другото момче е пълнолетно и държавата го съди/ , детска педагогическа, отдел за закрила на детето /вчера/ учителски съвет /предстои/ И сега се чувствам ужасно отнесено ми е погледа ми е замъглен сутрин кашлям все едно ми е последен ден от  седмици не съм стъпвала на йога, не си спомням елементарни неща, които върша на работа а би трябвало да са ми рутина. Кажете как да спра да пуша отново, като щом си отворя очите се хващам за цигарата.Хлапето ще се оправи, но аз не знам дали ще мога отново да мисля кое е по - добро за моето здраве 

[beelee]

Mиличка, съжалявам много за това, което е станало...
Когато спрях цигарите точно се явявах на шофьорски и по 1 кутия изпушвах от нерви, а се водех спряла.
Просто не знам какво да ти кажа, все едно да обясня на моята майка (която е свръх емоционална и постоянно има проблеми на нервна почва) да не се притеснява за мен.
За спирането на цигарите и кафето, аз не успях рязко, точех се почти година и с двете. Според мен, ако спреш сега ще ти е по-лесно, отколкото ако отлагаш. Все пак си пушила само 14 дни. Другото което е, сега е намаляваща луна, би трябвало по-лесно да успееш и по-бързо да се детоксикираш.
Успех!

[desi82]

Здравей Кат! Много съжалявам за това което се е случило със сина ти! Направо съм потресена!
Относно кафето бих могла да ти препоръчам да го замениш със зелен чай или заместител на кафето на зърнена основа. Аз от 1 месец съм кофеиново независима, а преди това пиех по 1 на ден.
Относно цигарите ти препоръчвам да включиш в менюто повече алкални храни като плодове-ябълки, банани, фрешове от портокал, зелени салати със зеленчуци. Когато преобладава алкалната среда в организма тогава и по-малко ще ти се пуши. Успех!

[Травъл]

Няма кой да ти помогне, всичко си зависи само от теб. Вълшебни рецепти няма, отишли са си с Орфей и Залмоксис. Помисли как изглеждаш в очите на сина си - при едно сериозно препятствие захвърляш нещо, което си градила упорито дълго време, и се предаваш. Ами ако и той вземе да се предаде и заради изкривения си нос се зауспокоява с наркотици? Така че - впрягай си волята и на работа! Ако не можеш да го направиш заради себе си, го направи заради него, за да го издърпаш от състоянието, в което е попаднал - не си мисли, че на него му е по-леко от душевна и психологична гледна точка. Извинявай, ако ти се сторя рязък - не е с лоши мисли, просто не виждам как по друг начин да го кажа така, че да предам правдиво виждането си по въпроса.

[katttt]

Благодаря за бързината с която ми отговорихте и подкрепата и прекрасно знам че всичко зависи от мен, но като че ли не ми пука особено за мен в момента. Но от няколко вечери спорим с хлапето той ми вика "ти обеща да не пушиш никога вече" а аз отговарям и ти обеща че нищо няма да ти се случи и т.н и аз виждам че го разочаровам и той е гузен понеже аз все му мърморех да внимава, да се пази и т.н.Знам, че това е инцидент и че на всеки всичко може да се случи. Знам, че трябва да се стегна и че можеше да е много по-лошо,на като че ли ми е по-лесно да изпуша и тази кутия пък от утре...Но това съм го преживяла вече и знам, че това утре може да е в далечното минало или въобще да не дойде. 

[бате Бино]

Спокойно ,времето лекува най-добре подобни рани. ( "Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя"     )

[mariiina]

  Здравей, страдално майче!А да си чувала това:Малки деца-малки грижи, големи деца- големи грижи!
Жена и майка в живота се става с опеделени цели и задачи!Да се научим да обичаме, не само кръга около нас, но и този извън нас!Защото сме заедно, едно човешко взаимозавързано, навързано цяло!!!Така както ни боли за "нашето"дете, което е толкова наше, колкото и на природата, така да ни боли и за всички останали!!!!Дали е лесно....еееееееехххххххххххххх....никак, ама никак, ама никак!!!Едно от нещата на които аз се уча и се опитвам да отстоявам- това е да не се привързвам към никого и нищо до степен на зависимост от това нещо или някой!!!Колкото и да обичаш, колкото и да те обичат хората- никой, никой никой не те обича по-вече от Природата!Така че и ние сме длъжни да и отвърнем със същото!И така случката ви е урок и за двама ви!Това е тест за устойчивост на условията!!!И помни,колкото по-добър ученик ставаш, толкова по-трудни задачи получаваш!!!На слаб ученик, трудни задачи не се поставят!Получаваме само това и само толкова,колкото може да понесем!
Какво е вятъра за вейките зелени,
щом духне – те се свеждат изведнаж.
А колко дъбове е виждал повалени…
могъщият се бори само със могъщ.с.49
ПАНЧАТАТРА
 /древноиндийски епос/

[katttt]

mariiina БЛАГОДАРЯ!!! Сега вече съм добре нещата не изглеждат толкова черни. От моята йога ми препоръчаха Притчите на Крион - много полезно ми беше. Отдавна съм се научила да обичам хората. Почти никога не се ядосвам и в много редки случай ме доядява на някой, но почти веднага поглегждам от негова гледна точка и ми минава.  Но тази случка наистина ме разтърси. Сега съм добре- не пуша, ходя си редовно на йга, хапвам си пазарските ябълки в огромни количества  . Изкрено се надявам и хлапето ми да си е извадило поука. Опитвам да го привлека към йога и да му обясня важните според мен неща но за сега не успявам, но няма да се откажа

[diskman]

Привет!
Разбира се, това което е станало е неприятно. Може би ще повторя някое от мненията по-нагоре, но си спомням броя пъти в които се прибирах у дома с разбит нос, къде ледени парзалки, къде разни други спортове, факта обаче си беше факт. Важното обаче беше, че и двамата ми родители не показаха никаква слабост към ситуацията и проявиха нормално държание, така или иначе не можеха да направят каквото и да било. След това си направих операция на нослето, сега си искам още една но такъв е живота, няма 100% хубаво и няма 100% лошо. Важното е тялото да не понася излишен стрес и нерви, щото това няма как да се възстанови, това с цигарите е излишно.
Ще пожелая за финал много здрави нерви, спокойствие, хубави мисли и по-малко такива ситуации. 

[Buku]

Травъл, мисля че си прекалено суров в разсъжденията си (то вярно, че ни е суров форумът, ама чак толкоз не бива  ). Нещастие с детето е сигурно най-големият кошмар, който може да сполети един родител (поне ако говорим за истински, нормални родители, не онези, дето раждат децата си по трамваи и ги захвърлят в домове после! ) и лично аз не знам кой би реагирал на подобна ситуация адекватно, или по "правилен" или "здравословен" начин. В такива случаи човек се нуждае от подкрепа, упреците рядко водят до добро.

Мила, случилото се наистина е ужасно. И да ти кажа да се опиташ да го забравиш и да гледаш напред, знам че няма как да стане, знам че си прекалено шокирана и ще има да го помниш още дълго. Това, което най-много може да ти помогне, и за кафето, и за цигарите, е душевното равновесие, но то не се постига лесно  . Ако искаш, погледни ей този сайт http://www.zashto-kak.hit.bg/ - има доста полезни неща, които може би ще ти свършат работа. Чети книги за положителното мислене (на мен лично ми помагат да се справя с черните мисли) - много подходящи са тези на Естер и Джери Хикс ("Поискай и ще ти бъде дадено", "Смайващата сила на емоциите" и т.н.), Джон Кехоу, Вадим Зеланд, Луйз Хей.
На физическо равнище, едва ли ще ти кажа нещо ново - гледай да ядеш много плодове и зеленчуци, пий прясноизцедени сокове и билкови чайчета. За кафето Деси правилно те ориентира към зърнените напитки - имитират кафето, а са по-полезни, продават ги в биомагазините, а и не само... Може би и някое олекотено пречистване ще ти позакрепи организма и оттам индиректно ще ти намалее желанието за стимуланти. Друго, което се сещам, е да си вземеш електронна цигара - моят баща така ги отказа. Не са много евтини, но си струва - има ефект, обаче САМО ако я използваш с цел отказване. За постоянен заместител на никотина не става.
Ами, това е, което мога да те посъветвам на този етап. Прегръдки, поздрави и много много пожелания за успех и преодоляване на проблемите  . До скоро!

[katttt]

  отново на всички Аз вече съм добре Спрях да пуша още миналата седмица и аз спирам веднага не мога със заместители. Сайта който Вики ми показа го ползвам постоянно, но мисля че книгите които ми препоръча ще са ми полезни. Трудно успявам да изгоня лошите мисли от главата си това дете е смисъла на живота ми обичам го повече от себе си и осъзнавам че това му вреди, прекалено съм загрижена, прекалено ме е страх за него. В групата ми по йога с една възрастна жена говорих снощи и тя казва че аз съм предизвикала инцидента с моите мисли. Като беше мъничък излязох до магазина и видях че едно дете два пъти по-едро от моето е седнало на корема му и му удряше плесници не знам как не убих тогава другото дете, но оттогава само мърморя из къщи от сорта на "Ще те набият някъде" или "Затвори си голямата уста че ще си намериш майстора" Това винаги е бил най-големия ми страх да не го бият. Даже 5 год буквално го карах на сила да ходи на бойни изкуства. Знам че мъжете тук ще кажат "Тая се е побъркала" Аз мога да отговоря веднага -Знам, но не мога да се спра. До там сме стигали понякога, че като беше по-малък ме е молел да имам още едно дете, че на приятеля му се роди сестриче и родителите бяха ангажирани с бебето и на голямото момче обръщаха по-малко внимание.  Но имам напредък сега се убедих, че каквото и да правя нищо не мога да предотвратя. Аз се притеснявах вечер да не го набият а не в училище... Е благодаря отново на всички за подкрепата   

[Ели]

Давай сега малко работа по мислите и всичко ще си дойде на мястото.