Дешев каза всичко смислено, което можех да кажа и аз по темата и мненията ни се припокриват около 99% - браво, Ице!
Нямам какво да добавя, освен още 1-2 примера за това как понякога думите и действията ни леееееко си противоречат.
Един познат ми разказа за някакъв будистки храм в Тайланд, където бил отседнал. Там правило било "Не убивай". Било забранено да се убие даже комар, нищо, че те хапе. Било забранено да се нарани каквато и да е жива твар. На мен това ми се вижда нереално, но не мога да не се изпълня с уважение тези хора, защото те наистина се опитват да въплътят идеалите си. Ако някой от тези будисти ме порицае (да речем, за меда, млякото или яйцата, които сегиз-тогиз консумирам), бих навела глава и бих се засрамила дълбоко, вероятно. Бих се замислила, че трябва да израстна още духовно, за да поставям принципите за ненасилие над собствения комфорт...
Обаче хора, които се пишат за дълбоко принципни (не визирам никого), дотогава, докогато принципите им не касаят тях; които приемат веганизма си и факта, че тръбят "не яжте планетата" като гаранция, че вече имат резервирано място в рая и фигурират в тефтера на Свети Петър като "праведни", но грам не се замислят колко вредят на планетата, себе си и околните чрез
други свои действия и преди всичко, мислене - за мен не са достойни за уважение и факта, че не консумират яйца или мед не ги издига нито на йота в очите ми.
Примерно, никак не обичам "добрите и милосърдни" бабички, които нямат пари да си платят тока, нямат (или няма да се сетят) да занесат някое подаръче на внуците си веднъж в годината, ама всеки ден ще се сетят да оставят по някой кремвирш/салам/стар хляб за бездомните кучета...
Апропо, въпросът на Томирис ми се струва доста актуален, ако става дума за тях. Колко хора са били нападани, хапани, или... правени на решето от безстопанствени кучета. Какво да правим ако ни нападнат? Сега някой сигурно ще каже, че ние сами сме отговорни за проблема с кучетата, че не е трябвало да го допускаме да стигне дотам... Е да, ама нито аз, вие и всички от този форум сме взели лично участие в проблема, нито сме ние тези, които могат да го решат - това не е наша работа, а си е работа на общините, кметовете, държавата, но защо точно средния гражданин трябва да е потърпевш от това?