Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Maya]

 Мария (Мер) ,

Ами то мнението ми е толкова непрофесионално, че не знам изобщо заслужава ли си да се чете от повече хора... Още повече колкото и да не ми се иска, от него все пак лъха пристрастие към определена идея за начин на хранене. Аз пак да си кажа - не съм изобщо някакъв стриктен здравословно-живеещ и хранещ се човек... Даже напротив... Но за сметка на това съм логично-разсъждаващ (а бе тези думи с тирета ли се пишеха  ?) и с малко повечко информация от тук от там започвам да придобивам бегла идея за цялостната картинка на нещата... индустриите, за които ти говориш, навиците на на нас хората (не изключвам и себе си все пак, никой не е идеален), лакомията им, склонността на всички ни да влизаме в стереотипи и да сме инертни... Та всичко това, което каза е вярно и още много фактори има, които са допринесли за ситуацията... Но трябва да сме честни и да можем да виждаме и собствения си принос, а не само да сочим недостатъците на "другите"... Това го казвам, за да не излезе, че съм привърженик на вечната война между единия и другия лагер (относно яденето и неяденето на месо и т.н.). Не! Според мен, група хора отделяйки се от другите и заявяайки, че само тя е права и опитвайки се да наложи собствените си виждания - тези действия вече я принизяват до нивото, от което иначе иска да се разграничи...
Защо казвам всичко това ли?
Защото не ми се иска, някой да изтълкува думите ми като подклаждане точно на тази вечна война... Докато се обвиняваме едни-други в разни неща и не сме способни на толерантност и приемане на различността и особеностите на другия - няма да сме по-различни от "другите"... И дори и да не ядем месо, това няма да ни "извиси" както очакваме... По мое мнение, неяденето на месо, спазването на определени правила за хранене, преминаването към изцяло растителна храна имат смисъл тогава, когато се комбинират със стремежа на човек да приеме останалите такива, каквито са, въпреки, че много често те няма да споделят неговите виждания, дори ще го нападат.

Всичко това са неща, към които аз се стремя, но в никакъв случай не съм достигнала. Именно в това виждам несъвършенството на казаното от мен и не ми се иска, заради това несъвършенство да се налее още масло в огъня на взаимно-неприемащите се групи хора...
Сложничко стана

Когато си мислим - "Колко сме добри защото се храним еди-как-си, ние не сме като тях - другите, те са лоши, ние сме добрите...", точно тогава според мен тази мисъл ни отдалечава страшно  много от това да сме добри наистина...

Дано някой не се е обидил, тове просто моето лично мнение и усещане...

За финал искам да ви споделя нещо, което няма връзка с темата, но упорито ми се върти в главата и може би то заслужава повече да се публикува на публичното място.
Още когато направих първото в живота си захранване след лечебно гладуване ми направи впечатление, колко малко и почти никакъв боклук изхвърлям. Не ми се налагаше да мия със силни препарати съдове и прибори, почти не използвах такива дори И сега от ден на ден виждам една зависимост - колкото по-малко боклук изхвърлям и колкото по-лесно се измиват съдовете и приборите, които съм ползвала, толкова по-здравословно съм се хранила
Просто защото суровите плодове и зеленчуци нямат купища самостоятелни опаковки, хартии, фолиа, кутии, не са мазни и лепкави, нито цапат. Ако храната, която си приготвям не е произлязла от сложни и продължителни термични обработки тогава тя не образува сложни и трудни за измиване остатъци по съдовете. Това означава, че и по "вътрешните ми съдове" не се залепва, не зацапва толкова и не затормозява организма ми в това да я преработи и да се самопочисти.

Ех... пак стана дълъг пост
 

[Maya]

Ако вземеш парче човешко месо, по същия начин ще откриеш купища витамини и минерали...

Радула,
като прочетох казаното от теб (разбира се права си!) ми хрумна една шега... Както са тръгнали нещата, с това масово избиване на животни, а вече и клониране на хора, имам чувството, че човешкият живот губи все повече ценността си и скоро ще почнат да ни предлагат да ядем събратята си:
"Уморени сте? Имате главоболие? Косата ви е тънка и мазна, ноктите се чупят? Всичко това говори за недостиг на желязо и витамини (тук една уплашена физиономия на жената, на която току що са го съобщили...) Спокойно! Имаме решение - яжте човешко месо! Да! Човешкият организъм е уникален, има способността да произвежда всичко, което му е необходимо, там ще намерите от А до Z... Тичайте да изядете съседа..."

[Radula]

Това е във връзка

[Radula]

Ако вземеш парче човешко месо, по същия начин ще откриеш купища витамини и минерали...

Радула,
като прочетох казаното от теб (разбира се права си!) ми хрумна една шега... Както са тръгнали нещата, с това масово избиване на животни, а вече и клониране на хора, имам чувството, че човешкият живот губи все повече ценността си и скоро ще почнат да ни предлагат да ядем събратята си:
"Уморени сте? Имате главоболие? Косата ви е тънка и мазна, ноктите се чупят? Всичко това говори за недостиг на желязо и витамини (тук една уплашена физиономия на жената, на която току що са го съобщили...) Спокойно! Имаме решение - яжте човешко месо! Да! Човешкият организъм е уникален, има способността да произвежда всичко, което му е необходимо, там ще намерите от А до Z... Тичайте да изядете съседа..."

Хаха, нищо чудно, да! 

[Petko]

По мое мнение, неяденето на месо, спазването на определени правила за хранене, преминаването към изцяло растителна храна имат смисъл тогава, когато се комбинират със стремежа на човек да приеме останалите такива, каквито са, въпреки, че много често те няма да споделят неговите виждания, дори ще го нападат.

Това е една от най-хубавите мисли, които съм чел в този форум
Аз почти година съм обяснявал и давал съвети за хранене на моите приятели и познати. Някои от тях ги спечелих за каузата...двама-трима, а другите не са готови все още. От 2-3 месеца не говоря по тези въпроси(за хранене, йога, екология). Изненадах се, че те ме подпитват вече, човърка ги, което е супер
Но тази мисъл на Мая е наистина една от най-добрите в целия форум. С едно изречение тя е синтезирала отношението на йогите към света. Браво!!!!

[Maya]

Аз почти година съм обяснявал и давал съвети за хранене на моите приятели и познати. Някои от тях ги спечелих за каузата...двама-трима, а другите не са готови все още.

В следващите думи не визирам теб, но се подсетих за нещо.
Аз преди правех следното - като сметна, че нещо е добро започвах да агитирам масово, да призовавам, да навирам информация в лицето на близките ми и т.н. Това разбира се имаше винаги обратен ефект...
После почнах малко да се усещам и разбрах, че така само подхранвам егото си и не правя на никой добро...

След време започнах да наблюдавам, че някои хора (съвсем малко) от моето обкръжение започват да питат и да ми казват, че се интересуват от нещата, които правех аз в името на по-доброто качество на живот във всичките му аспекти.

После си дадох сметка за нещо, а и един мой приятел го формулира много правилно - Най-голямото вдъхновение е личният пример. Бих добавила - когато се практикува нещо искрено, без значение какво е то, другите започват да се вдъхновяват и сами пожелават да опитат. Мен лично така са ме вдъхновявали други хора, които просто са си правили нещо там за тях си и не са ме насилвали. Точно заради това много ми харесва сайтът, защото нещата са поднесени като споделен личен опит, без агитация и призиви (поне това, което съм чела до тук). А всеки ще си вземе точно това, за което е узрял и готов... Както се е случило и с всеки от нас в неговата си житейска история... На всеки му е трябвало време докато сам си достигне до някои изводи и си вземе някои решения... и вярвам, че никой не е бил насилван за това

Хайде, лека нощ

[marulka]

С едно изречение тя е синтезирала отношението на йогите към света. Браво!!!!

А защо пък само на йогите? Нима другите, дето не се занимаваме с йога не можем да бъдем съвършени?

[Вери]

Да, съгласна съм. Личният пример много повече работа върши от агитирането.
Аз никого не надъхвам за идеята, нито пък мразя различните от мен. Споделям вижданията си само с хора, които усещам, че наистина се интересуват.  

Сякаш ми мина времето на бунтарството, отстояване на позиции и самодоказване. Сега го давам много по-спокойно.

[ДарбиМак]

Мая, мнението ми съвпада с твоето! Не съм го формулирала точно така, че да го изкажа кратко и ясно. Благодаря ти, че си намерила най-точните думи. Не можах да остана безучастна и искам да споделя нещо. Моя много близка се разболя от рак преди 1-2 години. И аз като се амбицирах да й обяснявам, че тя може да се излекува и трябва да направивсичко възможно. Традиционната медицина не й помогна. Аз й изнасях лекции, обяснявах й колко хора са се излекували, как е възможно да се унищожи този рак. А тя няколко пъти съвсемтърпеливо ме изслушваше и най-накрая като й писна ми каза: "Остави ма да умра! Искам да умра!" Това беше най-острия нож който някой е забивал в сърцето ми. Неможех да си представя, че можеш да се откажеш от живота ей така. Но разбрах също, че единственото  решение, което можем да вземем  на този свят е как да живеем. И трябва да уважаваме хората за техните си решения и да не ги съдим. Трябва да ги обичаме такива каквито са. И да си следваме своето си решение. Ето затова живота е разнообразен, света е цветен и интересен и мястото Земя е много любопитно за обитаване. Аз лично искам да живея колкото се може повече и да се радвам на всичко лошо и хубаво колкотосе може повече

[Mep]

май темата отива в друга посока (но ще я оправим по-късно) та едни мои размисли възникнали от прочетеното, но ми е трудно в момента да си настроя изреченията:
Как да приемем следното:
човек на 50 години, който е баща, дядо, съпруг, син (и т.н.) постоянно заявявава колко много обича децата си, внуците си, съпругата си (семейството е най-важното за него) и че би направил всичко за тях само и само те да са щастливи, та той се отказва от здравето си само защото алкохола и месото са (явно) по-важни от неговото щастие и от децата му, внуците му....... той егоист ли е или лицемер и този който е до него може ли да е безпристрастен и с равен, примирен характер.... знам, че може, но е трудно да оставиш нещата така и да гледаш от страни. Всичко е по-добре да се казва очи в очи, а нека се приема както ще, защото ако аз страдах от рак и моята приятелка знае какво е решението и го крие от мене (за да не би аз да реагирам остро), може би щях много да страдам, когато го разбера, но е твърде късно, а иначе поне ще знам, че е направила всичко, което е по силите й, а именно да сподели.

та ако гледаш как Земята се променя и знаеш какво трябва да се промени, за да стане едно приказно райско място, можеш ли да стоиш равен и да се примиряваш, можеш ли като някои йоги да не те е грижа за тази Земя, само защото тя е една малка искрица от битието на съществото в теб - е, тогава може ли да кажеш: майната й на Земята - аз след някакви си 50 години ще съм на оново по-хубавото място. Защото в повечето вярвания се казва точно това, да се примиряваш с всичко каквото се случва тук на Земята, да не влагаш чувства и да не се привързваш, само защото ние не сме от тук по-принцип и тук ако щат и 5 атомни бомби да пуснат...

... убедена съм, че в подобни промени (на физическо и емоционално ниво) човек в началото е винаги много пламенен, но в последствие се научава как да контролира тона и разказа си и начина на споделяне.

[Petko]

Интересен пост, Мер! Конкретен човек ли имаш предвид(този 50 годишния) или просто събирателен образ?
Не мислиш ли, че йогите, непривързвайки се правят добро на тая земя и дават своята лепта за нужната промяна?

[Maya]

Дам, може би наистина трябва да се отцепи в друга тема...

Извинявайте, аз я бутнах в различна посока... (изчервяване)

[vasilena]

Петко,Мер друго имаше предвид,говорейки за непривързването......Йогите,за които говориш ти са на съвсем друго ниво на съзнание(много по-различно от това на конкретния 50 годишен и на повечето от нас)....Много съм мислила по въпроса,че човек не трябва да се взима твърде на  сериозно ли,не знам и аз как точно да го нарека,тъй като е тук временно,че трябва да се извиси над ежедневните неудачи и да изпълни съзнанието си със светлина и благодарност,но всъшност това не е толкова лесно......А и съм чела,че човек си има определен предвиден праг на развитие(в конкретния си живот) и колкото и да се пъне не може да отиде кой знае колко много над този праг,така че,явно нещата си следват някаква тяхна вътрешна(глобална) логика
А толкова напреднали души като йогите несъмнено дават своят огромен принос за развитието на съзнанието на хората и нещата изобщо.

[Petko]

А и съм чела,че човек си има определен предвиден праг на развитие(в конкретния си живот) и колкото и да се пъне не може да отиде кой знае колко много над този праг,така че,явно нещата си следват някаква тяхна вътрешна(глобална) логика

Карма можем да го наречем това

Нека Мер си каже какво е имала предвид. На мен много ми хареса казаното от нея...много емиционално и чисто звучи. Ако тоя 50 годишният е събирателен образ, аз познавам много такива. Но тва за йогите просто не го разбрах и затова си попитах

[vasilena]

Аз мисля,че кармата е нещо по различно и мащабно,но както и да е

[ДарбиМак]

Мер, тук ми се струва, че нещо не си ме разбрала, май. Не съм оставила приятелката си без да й обясня как знам че може да се излекува. Много съм я убеждавала, че има решение на фаталното й състояние. Разправям го и на хора не до там закъсали със здравето. Но насила хубост не става. Ако някой не иска да приеме твоята истина за истина неможеш да го насилваш. Смятай, че тоя човек 50 годишния, който пие алкохол и яде месо, смята, че ти не си права с твоя здравословен начин на живот. Ако го попиташ той ще може и да се аргументира сигурно и то убедително. По въпроса дали такъв човек е лицемер или егоист бих употребила друга дума - той е непросветен. Но не смятам, че човек който яде пържено, месо, рафинирани храни и не се движи няма право да обича. Просто той разбира света по друг начин. Ако отричаме различните от нас хора значи сме сектанти. 
Разкаваме на хората как смятаме, че е правилно да се живее и показваме как на нас ни се е отразило това - ето ти го личния пример за който стана въпрос.
Пак казвам на сила хубост не става. Аз няма да се откажа от обичта на човек който е месояден. Не бих се отказала от обич в никакъв случай. Не бих и съдила никого. Кой може да съди... (а това е за друго място във форума)

[escorial]

По въпроса дали такъв човек е лицемер или егоист бих употребила друга дума - той е непросветен.

Аз бих го нарекла - нетърсещ.
Много ми хареса това определение на един мой колега от института, в който учех. Когато го попитаха защо се е разделил с бившата си жена - той отговори: "Нека го кажа така - бях женен за нетърсещ човек."
Интересен е въпроса и защо някои хора търсят истината за себе си, а други не. За различните хора, това, което ще ги подтикне да "търсят" е различно. Някои трябва да стигнат до състояние на рак, за да започнат, а на някои много по-леки симптоми са им достатъчни.
А това, което аз научих в Института, и то беше най-трудния урок, който някога съм учила, е, че някои хора просто са избрали да страдат и явно така трябва да изживеят живота си. Дори може на думи да повтарят колко искат да се излекуват, но вътрешно да имат нужда да страдат. И дори да не го осъзнават... Единственото, което можем да им дадем е любов и подкрепа по пътя, който сами са избрали. Ако по този си път имат желание да вземат нещо от нашия личен пример - ето тогава е момента да им дадем информация. Но ние не можем да им начертаем пътя. Това даже би било груба намеса в личното им пространство, с което ще ги отвърнем още повече от себе си. Т.е. ще постигнем обратния ефект.

Това беше най-трудния ми урок, подготвяйки се за натуропат - че ще имам клиенти, които ще идват при мен, убеждавайки ме колко много искат да се излекуват, а всъщност вътрешно да желаят точно обратното. Сякаш сами се саботират.
Няма как да помогнеш на човек, който не иска да му бъде помогнато.

[Вери]

Няма как да помогнеш на човек, който не иска да му бъде помогнато.

Това имах предвид, когато писах:
"Споделям вижданията си само с хора, които усещам, че наистина се интересуват."

[Mep]

Мер, тук ми се струва, че нещо не си ме разбрала, май. Не съм оставила приятелката си без да й обясня как знам че може да се излекува.

Разбрах те и те подкрепям напълно, това, което съм писала за приятелката ползвах като наречие за дилемата дали да изберем да споделяме или да мълчим, защото да не би отсрещния да отхвърли споделеното (защото познавам хора, които твърдо избират да мълчат и да не разказват на хората за този начин на живот - пазят за себе си всичко това и дори изискват от другите същото да правят).


(за 50годишния човек) - това е образа на няколко мои близки и познати, които имат почти еднакъв проблем - "да избера здравето като си дам зор 1-2 години или да избера да (из)живея (оставащите) 1-2 години без да си давам зор". Приемам тяхното решение, но е наистина трудно да се примиря с него - явно има още много да уча .

Не мислиш ли, че йогите, непривързвайки се правят добро на тая земя и дават своята лепта за нужната промяна?

Темата е много дълга и май ще я обсъдим като се видим някой ден на суровата ни бъдеща сбирка ...
И да не го мислим много - ще става това, което ще трябва да става ние само трябва повече да се усмихваме