Мая ,не е за вярване, но дори и виетнамците имат поговорки. Една от тях е : " Отидеш
ли на доктор, болести ще се намерят ." Това по повод на бактерийката.
Ако направите още изследвания, задължително ще ви намерят случайно и други бактерийки, вирусчета и т.н, ще ви предпишат антибиотици, вие ще ги пиете, после ще ви се появат от тях гъбички, дисбактериоза, имунитетът ще се разклати ,ще цъфнат други кахърчета, за което ще ви изпишат други лекарства и скоро сте готови да ви приемат в клуба на "образцовите пациенти".
Освен това дали е сигурно ,че има детето наистина бактерия? Или някой някъде като чели я е видял ,ама не е сигурен ?
На времето в лабораторията на Военна Болница ,тук във Варна , ми бяха измерили кръвна захар 1.23. Сестрата излиза ,гледа ме и казва : "Много странно , при такава стойност би трябвало да си умрял.. " А аз нямам никакви подобни симптоми. Явно нещо не е бил наред лаборантът.. ( Така че и при вас може да е същото)
Но аз не се разсърдих на болницата , даже скоро след това пак ходих на преглед при хирург- нещо ме наболяваше по тестисите. Той ги попипа (и двата дори !) и каза ,че имам херния от двете страни и ще ме чака за операция в следващата седмица. Аз обаче го заподозрях, че нещо май ми ги е харесал и си търси повод да ги попипа още веднъж и затова веднага отивам при проф.Темелков ( голямо име във Варна) за арбитраж. Той също ги опипа майсторски , но вероятно не са му харесали толкова и каза ,че нямам никаква херния и да не го занимавам с глупости, ами да бягам при момите. От тогава са минали към 14 години, херния явно нямам.
Много по-убедителен и зловещ касапин се оказа обаче едно младо докторче в Разград навремето (1986-а) .Тогава не можах да се опазя. Каза ми ,че имам синузит и било много лошо заболяване. (аз съм ученик в 10ти клас още , вярвам в доброто у хората) Другите доктори го лекували с месеци, но той можел да ме опправи за 15 мин. Викам си - бре че късмет извадих, съгласен съм,викам. Той извади една огромна игла , хвана я здраво като лопата и ми я забучи дълбоко в носа , чу се изхрущяване и ме заболя силно. ( вика му се пункция - пробива се черепът (без упойка) и иглата попада в синуса откъдето трябва да изсмуче ,тоест- да промие чрез една гигантска спринцовка ,ако има секрети. И се предполага ,че те после няма да се образуват пак! Гениално. ) След няколко дни получих силен кръвоизлив и трябваше да ме приемат в болницата за да го спрат. Стоях 7 дни за тая работа, с тампони в носа , които усещах чак във врата си. Там срещнах хора с по 17 пункции и пак със синузит !!! ( Евала на академичната медицина!! Как да не я възлюбиш до живот ! .. )
Викам си, добре , не му се сърдя на оня галфон, прощавам му,важното е ,че се оправих. Да ,ама пак не бях познал. Няколко години !! след това имах болки отляво в синуса и още няколко след това усещах туптене ,когато се навеждах да си връзвам обувките. А запушването на моменти на лявата ноздра (от само себе си) продължава дори и сега!! И сега дори каналът е свит и през нея издишвам по-бавно ,от колкото през дясната. Вече 25 години от тогава- нищо и никаква пункция!
Зная ,че макар и интересно за някои , това си е спамче по темата, но искам с това да предпазя по-младите и по-доверчивите (повечето ,знам ,ча са печени
) - не се доверявайте сляпо на докторите , за да ви остане и нещо здраво по вас !
/ Боли ги точно "оная работа" ,ако ви прецакат нещо, нали си имат силно лоби, то ще ги защити .. /
А за началника на отделението по лицево-челюстна хирургия ако ви разкажа (по чин полковник) , няма да повярвате .Ама друг път и кажете на кое място да го стоваря.