Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Светла]

Интересна и забавна, но и мнооого вярна ми се сториа следната дефиниця за супер-храни, на която случайно попаднах:
(не го превеждам с презумцията, че google translate ще се справи задоволително добре за тези, които не разбират)


Let’s deconstruct the idea of a superfood. What are the unwritten rules that determine whether something is or is not called a superfood?

A superfood should be:

Expensive.
Should seem exotic.
Should come from somewhere far away. The more fossil fuel used to get it here, the better.
Even better if the faraway place seems really cool and glamorous.
Should be unfamiliar. Even better if you’ll have to develop a taste for it.
It helps if it’s something that you wouldn’t ordinarily consider edible.
A food that someone else’s ancestors ate it, especially if they seem way cool.
It helps if they have darker skin than you.
It should be something consumed in small amounts.
It must be packaged, and have a label declaring it to be a superfood.
The packaging can be colorful with a graphic of a babe in a leotard, or plain with lots of big words.
The packaging can be rustic, brown, organic and hand-made, or high-tech with shiny mylar foil.
It helps if it’s been extracted and/or concentrated, especially if an unfamiliar process was used.
Doesn’t matter if the process is an ancient one, or something very high-tech.
If a familiar process was used, such as making tea, it should be called an extract.
A superfood should not be:

Grown in your own country of residence.
Something that you can buy at the local Farmer’s Market.
Anything familiar.
Anything your own ancestors ate.
Anything that seems ordinary.
It helps if it's not be a whole food. Extracts are sexier than foods.
Something unpackaged, that you have to put into a bag yourself.
A familiar vegetable or fruit. Something that you already know and like.
Something that you can afford to eat in quantity, such as dark green leafy vegetables.
Anything that you can buy from the bulk bins, such as whole grain.
Something that you can prepare yourself, such as whole grain.

Спомних си как преди години в магазин за здравословни храни в Канада видях пакетче с надпис "mulberry" и погледнах да видя що за чудо бе това - цената беше баснословна. Засмях се, като разбрах, че става дума за бели черници. внос от екзотична Турция. в лъскаво пакетче. и никой от познатите ми там не беше чувал за този плод. а в София капят по тротоара, цапат улиците и дрехите на минувачите... 

[Лейла]

Светле, съгласна съм с теб. Ще си призная без бой, че и аз доста дълго живях с идеята, че тук в бг не вирее нищо супер:) и колкото е по скъпо толкова е по супер:)
Даже скоро си спомням случка в мола как с една приятелка влязохме в магазин на балев био (чудесно зареден) и аз нищо не исках да си купя  (това че всичко беше внос ми избоде очите), само гледах, а моята приятелка реши, че явно съм без пари затова не пазарувам:)

[Mемория]

Много колоритно, развеселяващо, че и вярно. Мерси много! Ей, какво нещо е човешката психика... Луд на шарено се радва, а дезинформиран орторектик - на всичко гореспоменато. Аз съм си харесала копривата, конопеното семе и някои други наши "баналности". А кой тук беше казал наскоро, че няма по-голяма супер храна от един копърец, който сам си си отгледал в двора? 

[Mемория]

Да разчепкаме идеята зад супер храните. Какви са неписаните правила, определящи дали нещо да се нарече супер храна или не?

Супер храната трябва да бъде:

- Скъпа.
- Екзотична.
- Да идва от някое далечно място. Колкото повече гориво изхабено, за да ти я докарат, толкова по-добре.
- Още по-добре ако далечното място се смята за много готино и величествено.
- Трябва да е нещо непознато. Още по-добре ако се налага на вкуса да му свикваш.
- Помага ако по принцип не се смята за ядливо.
- Храна, която нечий чужди прадеди са ядяли, особено ако те се имат за много готини.
- Помага ако те са били по-тъмнокожи от теб.
- Нещо, което се консумира само в малки количества.
- Трябва да е в опаковка и с етикет, на който си пише, че е супер храна.
- Опаковката трябва да е шарена, с картинка на мацка в трико или изчистено, с куп големи думи.
- Опаковката може да е семпличка, кафява, органична, ръчна изработка или хай-тек с лъскав, плътен целофан.
- Помага ако е извлечено и/или концентрирано, особено чрез нечуван похват.
- Няма значение дали похвата е древен или нещо хай-тек.
- Ако познат похват се използва, като направата на чай, трябва да се нарече "екстракт".

Супер храната не бива да бъде:
- Расла в собствената ти държава или местност.
- Нещо, което се предлага от местни частници.
- Нещо познато.
- Нещо, което собствените ти прадеди са яли.
- Нещо, което звучи обикновено.
- Помага да не е цяло растение. Извлеците са по-секси.
- Нещо неопаковано, което можеш сам да пуснеш в плик.
- Познат плод или зеленчук. Нещо, което вече познаваш и харесваш.
- Нещо, което можеш да си позволиш в големи количества като наситените зеленолистни.
- Нещо, което се предлага на едро, като цели зърна.
- Нещо, което можеш да си обработиш сам, като цели зърна.

[V@Le]

Ще добавя нещо и от мен.  Споменаването на някоя суперхрана в диалог, подхранва авторитета на говорещия.
   

[Ros]

Мемория , ипълни ме!Браво на теб!Уникална публикация!

Да разчепкаме идеята зад супер храните. Какви са неписаните правила, определящи дали нещо да се нарече супер храна или не?

Супер храната трябва да бъде:

- Скъпа.
- Екзотична.
- Да идва от някое далечно място. Колкото повече гориво изхабено, за да ти я докарат, толкова по-добре.
- Още по-добре ако далечното място се смята за много готино и величествено.
- Трябва да е нещо непознато. Още по-добре ако се налага на вкуса да му свикваш.
- Помага ако по принцип не се смята за ядливо.
- Храна, която нечий чужди прадеди са ядяли, особено ако те се имат за много готини.
- Помага ако те са били по-тъмнокожи от теб.
- Нещо, което се консумира само в малки количества.
- Трябва да е в опаковка и с етикет, на който си пише, че е супер храна.
- Опаковката трябва да е шарена, с картинка на мацка в трико или изчистено, с куп големи думи.
- Опаковката може да е семпличка, кафява, органична, ръчна изработка или хай-тек с лъскав, плътен целофан.
- Помага ако е извлечено и/или концентрирано, особено чрез нечуван похват.
- Няма значение дали похвата е древен или нещо хай-тек.
- Ако познат похват се използва, като направата на чай, трябва да се нарече "екстракт".

Супер храната не бива да бъде:
- Расла в собствената ти държава или местност.
- Нещо, което се предлага от местни частници.
- Нещо познато.
- Нещо, което собствените ти прадеди са яли.
- Нещо, което звучи обикновено.
- Помага да не е цяло растение. Извлеците са по-секси.
- Нещо неопаковано, което можеш сам да пуснеш в плик.
- Познат плод или зеленчук. Нещо, което вече познаваш и харесваш.
- Нещо, което можеш да си позволиш в големи количества като наситените зеленолистни.
- Нещо, което се предлага на едро, като цели зърна.
- Нещо, което можеш да си обработиш сам, като цели зърна.

[Mемория]

Мерси, Роси! Но аз само го преведох. Истинската заслуга е на Светла по-горе, че го пусна и като го видях, веднага си представих как би звучало с родни думи.

[Ros]

Наистина, като прочетох твоята публикация, изобщо не погледнах по-горе.Много ми допадна и веднага пуснах моето мнение.Извинявам се на Светла, че не съм догледала, но това не прави мнението ми за текста по-различно.Все пак  благодаря и на двете, че сте си направили труда.Струвало си е!

[Zloqd]

Спомних си как преди години в магазин за здравословни храни в Канада видях пакетче с надпис "mulberry" и погледнах да видя що за чудо бе това - цената беше баснословна. Засмях се, като разбрах, че става дума за бели черници. внос от екзотична Турция. в лъскаво пакетче. и никой от познатите ми там не беше чувал за този плод. а в София капят по тротоара, цапат улиците и дрехите на минувачите... 

И това лято няма да пропусна да се нагуша с дуди. Нашенците не я ползват за много неща - чат-пат хранят бубите или козите, а гледайте в цивилизованите страни какво правят от това растение: http://anipesheva.blogspot.com/2010/12/blog-post_2937.html[/b]]http://anipesheva.blogspot.com/2010/12/blog-post_2937.html