Какво тук значи някакъв си ник? 
И защо някой на някого трябва да се сърди?И откъде всъщност идва обидата?От пустото его.От гордостта.А не беше ли гордостта най-големия грях?Ха сега ми кажете,кой е по-лошо.Да си завистлив или горделив.
Флеймъри,спамери,тролове...като в холивудски филм.Всъщност и те също искат да бъдат чути.Просто не влизаш в полемика с тях,ако не смяташ за необходимо.Но да се сърдиш на един ник е меко казано тъпо.Защо не се сърдиш на лаещото те куче.Същото е.
Какво е триедин/дори с малка буква съм го написал,а Вие се обръщате към мен с голяма 
/ Аз не съм триедин,не съм дори и Ивайло.Аз съм си Аз.Комшията и той може да се казва така.Ха сега на кого всъщност се сърдим?Май всичко е в нас.Или няма да ни достига достойнство и ще си търсим винаги виновен,или ще се мислим за непогрешими и всяко различно мнение ще ни кара да се обиждаме.Не е нормално това.Освен липса на елементарна емоционална интелигентност,е липса и на връзка с действителността.Ако тук някой се разсърди на някакъв виртуален триедин,на улицата като ме види трябва да ме остави без зъби ли?
p.s.Бате Бино не мисля,че Петърнишки си е отишъл защото се е обидил като личност.Ако е така,то по-добре да спре да изследва човешката психика.
triedin, какво лошо има в това да не се напада личността ? Това според мен би донесло, стегнатост на темите, по-малко кръшкания от същността на темита и по-малко заключени теми и разпри, които завършват с дозина изтрити постове от модераторите. Честно казано за отрицателни ефекти не се сещам (ако някой вижда такива, нека сподели).
Плюс това, кой как реагира на лична нападка си е абсолютно личен избор на потърпевшия. Всички сме наясно на теория как стоят нещата. Че не трябва да приемаме обидите лично, че трябва да сме над тези работи и прочие. Обаче, това да сме над нещата си го избираме ние самите. Други може да са си избрали да отвръщат, трети да преглъщат, да се сърдят и т.н. (кое е правилно аз незнам). Тук има хора с много познати и наживо и може да не им е приятно за тях да се говори това и онова. Просто нека го наречем уважение към човека отсреща, независимо какви мотиви, вярвания и гледни точки има. И мисля, че е много по лесно да се въздържаме от лични обиди, отколкото после да се опитваме да ги превъзмогваме. Лично аз съм се изкушавал на няколко пъти да отправя такива, с което не се гордея разбира се и несмятам да го повтарям.
Автор
Тема: А някога много отдавна прочетох това !!! (Прочетена 7204 пъти)