Надявам се, че съм уцелил правилния раздел за да споделя опита си в кечари мудра.
Преди да решите да опитвате трябва да сте сигурни, че можете да задържате дишането си достатъчно дълго време и сте постигнали вътешно спокойствие, защото ако случйно си глътнете езика ще трябва първо да преодолеете обвзелата ви паника, а след това да се преборите с челюстите си и да извадите езика преди да се стигне до задушаване. Ноктите трябва да са добре изрязани, а ръцете измити (за всеки случай).
Другия вариант е да опитвате практиките в присъствието на някой, който е предварително подготвен за това, което може да се случи и да може своевременно да се пребори с паниката си.
Аз започнах около средата на март с практикуване на набхо-мудра, която се описва по следния начин:
"с каквото и да се занимавате дръжте езика винаги обърнат назад и задържайте дишането".
Тази техника я правех без задържане на дишането - колкото да упражнявам езика да стои насочен назад.
Заедно с това правех още някои неща: прилепвах езика до небцето чрез създаване на вакуум и след това отватях устата, за да разтегна връзката под езика ( вместо да я режа както правят всички, които преподават в днешно време кхечари мудра).
Третото нещо, което правех беше да раздвижа долната челюст за да може да дойде достатъчно назад за момента на вкарването на езика.
Опитах да доя езика, но той все още беше твърд и това беше болезнено. По-наолу ще опиша доенето на езика.
Много е важно да не се натиска мекото небце с върха на езика, защото така го отслабвате и по-трудно ще се прехвърля под езика, като му дойде времето (ще бяга нагоре).
За около 3 седмици с редовно упражняване се научих да задържам в набхо-мудра около една минута и когато я правя с леко отворена уста и изтеглена назад долна челюст да докосвам мъждеца (езика ми беше нормално дълъг).
След още 1-2 седмици се научих да докосвам езика в костта отзад.
Тогава съвсем случайно след като бях изял една ябълка реших пак да пробвам да вкарам езика зад мекото небце, но с наведена напред глава, за да не се излъже да тръгне към гърлото ми. И се получи - част от езика ми се показа над небцето. Реших да изчакам около час и половина, защото не се практикува след ядене, но този път се наложи да бутна няколко пъти мъждеца с език наляво и надясно докато се разминат.
Зададох си логичния въпрос: защо преди час и половина нещата станаха безпроблемно, а сега не толкова лесно и се сетих - преди това бях преглъщал. Гълтателните движения тонизират мускулатурата на мекото небце и това улеснява прехвърлянето затова преди да се пристъпи към практика е добре да се изпълнят няколко гълтателни движения. Оказа се , че на практика не самият език минава зад мекото небце, а мекото небце се прехвъля над езика и минава пред него. За да се осъществи това прехвърляне в момента, в който започнем да навеждаме езика назад (плъзга се леко по небцето, но движението идва от долната челюст, която отива назад и в същото време леко слиза надолу) и заедно с това отваряме бързо носоглътката.
В началото не се опитвайте да набутвате езика навътре, защото все още е прекалено дебел, а мекото небце е тънка ципа със слаба мускулатура(която в последствие започва да се тонизира). Също така начинаещите да я правят с наведена напред глава, защото стичащата се към гърлото слюнка провокира гълтателния рефлекс. Погледа се насочва между веждите.
Дори овладяна на такъв етап мудрата започва да оказва своето благотворно въздействие.
В следващия пост ще опиша въздействието на мудрата върху тялото.
