:kisss:То ,там всичкото живо, не е чак толково живо!!!Малко е унесено, отнесено, леко зомбирано...ще видиш , когато почнеш да мислиш със собствената си глава и да вземаш сама решенията , след прегрешенията...Когато се хармонизираме с природата и допуснем мисълта , че тя ни е създала и най-добре знае в кой миг от какво се нуждаем , от колко атоми и молекули сме, как трябва да работят системите ни...Я си представи ,че ние вземе решение- Днес ще съм от толкова и талкова атоми, веществва...до къде това ще доведе?
По мое скромно мнение ,човек се кара тогава ,когато иска света да отговаря на неговите представи...А,моите са леко различни от твоите ,твоите от на Петко и т.н.Тогава???какъв е смисълът да се сърдя на когото и да било ,че е на нивото на което е?
Виж какво казват древните:
МИСЛИ ОТ ПАНЧАТАТРА
/древноиндийски епос/
Вежливият за миг не ще прекъсне
тоз, който пие цяр или се бръсне,
и онзи, който с трепетна омая
в леглото на жената дири рая.