Един мъж починал внезапно. Осъзнавайки това, той забелязал, че Бог се приближава към него носейки един куфар. Той казал:
- Сине мой, време е да тръгваме. Човека учуден попитал Бога.
- Аз? Точно сега ли? Имах толкова планове.
- Съжалявам сине. Но играта свърши. Настъпи момента да си тръгваш.- Какво носиш в тази чанта? – попитал човека.
-
Това, което ти принадлежеше на земята.
- Моите вещи? Това са моите неща, моите дрехи, пари?
-
Съжалявам сине, материалните неща, които си имал никога не са ти принадлежали .Те бяха на земята.
-Може би носиш моите спомени?
-
Съжалявам сине, те вече не са с теб, никога не са ти принадлежали.
Те бяха на времето.-Може би носиш талантите ми?
-
Съжалявам сине, но те никога не са били твои.
Бяха от обстоятелствата.
- Носиш приятелите ми, семейството ми?
-
Съжалявам сине, но те никога не са ти принадлежали.
Те бяха част от пътя.
- Носиш жена ми ... децата ми?
-
Съжалявам сине, те никога не са ти принадлежали.
Бяха от сърцето ти. - Може би носиш тялото ми?
-
Съжалявам сине. То никога не ти е принадлежало.
Беше от прах.
- Може би душата ми?
-
Съжалявам сине, но тя никога не ти е принадлежала.
Беше моя.
Тогава мъжът изпълнен със страх отворил куфара, който носел Бог.
Видял, че е празен.
Със сълзи от страдание на лицето си, мъжът казал на Бог:
- Никога ли нищо не съм имал?
-
Сине, всеки един от моментите, които си преживял са били твои.Животът ти е бил само един момент, един момент изцяло твой.Можел си да му се радваш в неговата цялостност и пълнота,ако не си правил компромиси със съвестта и убежденията си. Защото нищо от това, което си смятал, че ти принадлежи не е било твое.Трябвало е да знаеш, че докато си жив нищо от това, което смяташ, че ти принадлежи, не бива да те задържа.http://stopsecrets.ning.com/http://blogzaserioznihora.blogspot.com/2011/09/blog-post_21.html